Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4043 по описа за 2019 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Т.Я. срещу наказателно постановление №
19-0442-000607 от 12.06.2019 г., издадено от началник на сектор към ОДМВР –
Варна, 04 РУ – Варна, с което на въззивната страна са наложени следните
административни наказания:
1) на основание чл. 185 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 20, ал.
1 ЗДвП;
2) на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни наказания глоба
в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. «б» ЗДвП;
3) на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
4) на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Въззивната страна обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно поради липса на извършени административни нарушения. Моли за
неговата отмяна.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна И.Т.Я. се представлява от адв. К.Ц. ***, която
поддържа искането за отмяна на наказателното постановление поради липса на извършени
нарушения. На първо място намира, че не е възниквало ПТП, а единствено е било
налице непристойно поведение на св. К.Я.Д., който хващайки мотора се е наранил.
На следващо място се твърди, че И.Т.Я. не е напуснала местопроизшествието, а е
тръгнала към дома на чичо си, след което заедно с последния се отправили към 04
РУ – Варна, за да бъдат уведомени контролните органи за случилото се. На трето
място намира, че не е било необходимо жалбоподателката
Я. да носи в себе си свидетелство за управление на МПС, контролен талон и
свидетелство за регистрация на МПС в 04 РУ – Варна, тъй като до сградата на
районното управление е била отведена от св. А.Я..
Въззиваемата
страна 04 РУ – Варна в открито съдебно заседание се представлява от юрисконсулт
К.Л - А., която намира, че от доказателствата по делото не се установява
произшествието да е причинено поради хващане на мотора от св. Д.. На следващо
място акцентира върху обстоятелството, че въззивната страна е възприела
съприкосновението между мотора и св. Д. и въпреки това е напуснала
местопроизшествието. Намира, че не са осъществени съставите на нарушенията по
пунктове 3 и 4 от НП. Моли за потвърждаване на наказателното постановление по
пунктове 1 и 2.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 18.05.2019 г. жалбоподателката
И.Я. управлявала мотопед „Кимко Ню Лайк“ с рег. № В 0890 Р заедно със св. А.Х.В., който също
управлявал мотопед, като около 15,00 часа двамата спрели пред малък магазин за
хранителни стоки в кв. Галата, гр. Варна.
Двамата застанали пред
магазина. Наблизо се намирал св. К.Д., който заедно със свои познати взели
бира, кебапчета и кюфтета. Св. Д. взел две кебапчета, които решил да даде на жалбоподателката Я. и св. В.. Св. К.Д. настоятелно се
опитал да сложи в устите на жалбоподателката
и св. В. кебапчетата. След това св. Д. употребил неприлични думи по отношение
на жалбоподателката.
Поради превърналото се в
агресия поведение на св. Д. и наличието на ножове на място, жалбоподателката и
св. В. решили да напуснат мястото. Двамата тръгнали да излизат от мястото
постепенно с мотопедите си. Поради тясното свободно пространство
жалбоподателката минала покрай св. К.Д., който целенасочено бутнал мотора и
ударил крака си. Св. Я. успяла да излезе от мястото и се насочила към дома на
св. А.Я. (чичо на жалбоподателката). Там била
посрещната от семейството на св. Я., на които разказала за случилото се. Поради
това, че жалбоподателката била разстроена изчакали известно време, след което
тръгнали към 04 РУ – Варна, за да сигнализират за случилото се.
През това време св. К.Д.
сигнализирал на тел. 112, като на място пристигнали медицински екип и св. М.А.
(мл. автоконтрольор в 04 РУ – Варна), които констатирали травма на ляв глезен и
ходило.
Когато жалбоподателката
пристигнала в 04 РУ – Варна, св. М.А. също се намирал в сградата на 04 РУ –
Варна, при което съставил АУАН срещу Я. за извършени от нея административни
нарушения, а именно, затова че: на 18.05.2019 г. около 15,15
часа в гр. Варна, кв. Галата, до Кръста управлява собствения си мотопед „Кимко“ с рег. № В 0890 Р, като не контролира непрекъснато
МПС (квалифицирано като нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП), губи контрол над него
и блъска стоящия до нея пешеходец К.Я.Д., при което следствие на ПТП са
нанесени контузии на пешеходеца. Напуска ПТП, без да уведоми органите на МВР
(квалифицирано като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП), не
представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон (квалифицирано
като нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП) и не представя свидетелство за
регистрация на МПС (квалифицирано като нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП).
АУАН бил връчен по реда на чл. 43,ал. 2 ЗАНН – при отказ на жалбоподателката да
го подпише.
В предвидения в чл. 44, ал.
1 ЗАНН срок постъпили писмени възражения по акта, като на 12.06.2019 г.
Владимир Атанасов Желев - началник сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна
издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства:
показанията на св. М.А.А. (частично), св. К.Я.Д.
(частично), св. А.Х.В., св. А.И. Я., АУАН, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/спешно отделение, справка за нарушител/водач и
заповед на министъра на вътрешните работи.
При
анализа на доказателствата съдът намира, че по отношение на обстоятелствата,
настъпили непосредствено преди и по време на пътно-транспортното произшествие,
следва да кредитира показанията на св. А.
В.. Същите са последователни и логични, а освен това се подкрепят от
производните свидетелски показания на св. А.Я.. Действително св. К.Д.
възпроизвежда противоположни факти, като и неговите показания се потвърждават
от производните свидетелски показания на св. М.А.. За да прецени на коя група
свидетели съдът следва да даде вяра, съдът взе предвид поведението на св. Д.
преди инцидента. Същият е употребил алкохол (водка), което обстоятелство не се
установява по отношение на жалбоподателката и св. В.. Св. Д. изрично заявява в
разпита пред съда, че е пил алкохол от посочения по-горе вид. На следващо място
показанията на св. Д. са житейски нелогични, тъй като същият заявява, че се е
намирал между маса и стена и не е могъл да избегне удара. В случай че е било
толкова тясно и не е имало възможност да се отмества, то съдът намира за
невъзможно мотопедът на жалбоподателката да влезе между масата и стената и да
настъпи съприкосновение със св. Д.. Нещо повече съдът установи и преувеличение
на изложените от св. Д. факти – същият заявява, че 2 месеца не е могъл да движи
крайника си, но въпреки това няколко часа по – късно (около 19,00 ч.) се е
намирал в сградата на 04 РУ – Варна, където е подписал съставения АУАН. При
анализа на доказателствената стойност на показанията на св. Д. съдът взе
предвид, че същият е осъждан, което разбира се не води до извод за изначална
недостоверност на неговите показания, но може да бъде направен извод, че същият
в миналото си има прояви, с които е демонстрирал незачитане на правовия ред в
страната, което не се установява по отношение на св. В.. По всички тези
съображения съдът намира, че следва да кредитира само показанията на св. В. и
св. Я. и да изключи от доказателствената съвкупност показанията на св. А. и св.
Д..
При анализа на доказателствената
стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е.
удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване
на противното. Доколкото по делото се събраха доказателства, които категорично
опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също следва да бъде
изключен от доказателствената съвкупност.
Съдът
кредитира представените писмени доказателства като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност. Надлежно е предявен
по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган.
Съдът намира, че следва да разгледа законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление по пунктове съобразно вменените на
въззивната страна административни нарушения:
По отношение на нарушението по
чл. 20, ал. 1 ЗДвП (пункт 1):
В тази част съдът в рамките на служебната проверка не
констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, а НП отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за всички водачи да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В конкретния случай
се събраха достатъчно доказателства, че жалбоподателката е контролирала
моторното превозно средство, което е управлявала, но поради действията на св. К.
Я. е настъпило съприкосновение с последния, в резултат на което същият е
получил травма на ляв глезен и ходило.
Следователно
не е налице нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, поради което и наказателното
постановление по пункт 1 е незаконосъобразно като постановено в нарушение с
материалния закон.
По отношение на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП
задължава вадача на моторно превозно средство, който
е участник в пътнотранспортно произшествие, да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му“.
Дефиницията за
пътно-транспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети“. Предвид наличието на нараняване на св. К.Д., съдът
намира, че е налице ПТП, при което жалбоподателката е участник.
Въпреки това
съдът намира, че е налице изключващо отговорността на жалбоподателката
И.Я. обстоятелство по смисъла на чл. 8 от ЗАНН – крайна необходимост.
Дефиницията за крайна необходимост се съдържа в чл. 12, ал. 1 НК, приложим на
основание чл. 84 ЗАНН, съгласно която разпоредба не е общественоопасно
деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените.
В конкретния
случай е било накърнено личното достойнство на жалбоподателката, която, за да
преустанови неприличното и противоречащо на морала поведение на св. Д., т.е. за
да защити свои лични блага (достойнство и чест), е напуснала мястото, на което се
е развила конфликтната ситуация. Следва да се отбележи, че към момента на
инцидента и след него св. К.Д. продължил да демонстрира неуважение към
личността на жалбоподателката, поради което е било необходимо напускането на
мястото от нейна страна.
Предвид
разпоредбата на чл. 8 ЗАНН съдът намира, че не е налице административно
нарушение поради наличието на крайна необходимост за жалбоподателката да
напусне местопроизшествието, поради което наказателното постановление по пункт
2 е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния
закон.
По отношение на двете
нарушения по чл. 100,ал. 1, т.1 и т. 2
ЗДвП (пунктове 3 и 4):
В тази част съдът в рамките
на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН, а НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория, контролния талон към него и свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява.
От събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен начин, че при пристигането на св. М.А. на
местопроизшествието, същият не е установил жалбоподателката
Я., поради което и няма как същият да е направил преценка дали на 18.05.2019 г.
около 15,15 ч. в гр. Варна, кв. Галата същата е
носила в себе си посочените в чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП документи.
Действително жалбоподателката не е носила в себе си тези документи при
пристигането си по-късно в сградата на 04 РУ – Варна, но доколкото
актосъставителят е посочил, че нарушението е извършено на друго място и по
друго време, не следва да бъде обсъждано нейното качество на водач, когато се е
явила в полицейското управление.
Поради липса на
доказателства за извършено нарушение от жалбоподателката по чл. 100, ал. 1, т.1
и т. 2 ЗДвП, съдът намира, че
наказателното постановление в тази част е постановено в нарушение на
материалния закон, поради което е незаконосъобразно.
Предвид изводите за
незаконосъобразност на наказателното постановление по всички четири пункта,
съдът намира, че същото следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление № 19-0442-000607 от 12.06.2019 г., издадено от началник на сектор
към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, с което на И.Т.Я. са наложени следните
административни наказания:
1) на основание чл. 185 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 20, ал.
1 ЗДвП;
2) на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни наказания глоба
в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. «б» ЗДвП;
3) на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
4) на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: