Присъда по дело №1408/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 51
Дата: 26 август 2025 г. (в сила от 11 септември 2025 г.)
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20255300201408
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юни 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 51
гр. Пловдив, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Б. Методиева
СъдебниВалентина Ст. Попова

заседатели:Лена Ив. Кръстева
при участието на секретаря Мария Б. Стоянова
и прокурора Д. Ст. С.
като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Наказателно дело от
общ характер № 20255300201408 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Б. А. М. - , ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
09.04.2025г. в гр. Първомай, община Първомай, област Пловдив е дал подкуп
– дар - парична сума в размер на 35 /тридесет и пет/ лева - един брой банкнота
с номинал от 5/пет/лева и сериен номер ГБ16131232, един брой банкнота с
номинал от 10 /десет/лева и сериен номер ГД42982522 и един брой банкнота с
номинал 20 /двадесет/лева и сериен номер ВБ2380703, на полицейски орган
Т.А.Х. - *** I степен в група „***“ към РУ- Първомай при ОДМВР Пловдив и
А.Г.Х. - **** в група „****“ към РУ – Първомай при ОДМВР Пловдив, за да
не извършат действия по служба - да не съставят акт за установяване на
административно нарушение за установено административно нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, извършено от Б. А. М. ЕГН
********** /за това, че след като притежавал МПС - лек автомобил марка ***
с рег.№ ****, регистрирано на територията на Рупублика България и неспряно
от движение, бил длъжен да сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност“/, поради което и на основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК,
вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 373, ал.2 от НПК го ОСЪЖДА на
1
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА И ГЛОБА в
размер на 400 /четиристотин/ лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Б. А. М. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия Б. А. М. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан за 24 часа по
реда на ЗМВР на 09.04.2025 г.

На основание чл. 307а от НК ОТНЕМА в полза на Държавата
веществените доказателства, съставляващи предмет на престъплението, а
именно: 1 бр. банкнота с номинал 5 /пет/ лева със сериен № ГБ 16131232, един
брой банкнота с номинал 10 /десет/лева със сериен номер ГД 42982522 и един
брой банкнота с номинал 20 /двадесет/лева със сериен номер № ВБ 2380703/
находящи се на съхранение при домакина на ОДМВР гр. Пловдив.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО НОХД № 1408/2025 г. по описа на Пловдивски окръжен съд

С внесен в съда обвинителен акт Окръжна прокуратура Пловдив е
повдигнала обвинение против Б.А.М. с ЕГН ********** за това, че на
09.04.2025 г. в гр.Първомай, община Първомай, област Пловдив е дал подкуп –
дар - парична сума в размер на 35/тридесет и пет/ лева- един брой банкнота с
номинал от 5/пет/лева и сериен номер ГБ16131232, един брой банкнота с
номинал от 10/десет/лева и сериен номер ГД42982522 и един брой банкнота с
номинал 20/двадесет/лева и сериен номер ВБ2380703, на полицейски орган Т.
А. Х. - **** степен в група „****“ към РУ - Първомай при ОДМВР Пловдив и
А. Г. Х. - *** в група „****“ към РУ – Първомай при ОДМВР Пловдив, за да
не извършат действия по служба- да не съставят акт за установяване на
административно нарушение за установено административно нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, извършено от Б. А. М. ЕГН
********** /за това, че след като притежавал МПС - лек автомобил марка ***
с рег.№ ***, регистрирано на територията на Република България и неспряно
от движение, бил длъжен да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност“/ - престъпление по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК.
Производството по делото е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие по глава 27 от НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа така
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като моли съдът да отчете
наличен превес на смекчаващи вината обстоятелства и определи наказания
при условията на чл.54 от НК лишаване от свобода за срок от една година,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета, както и
глоба в размер от 400 лева. Прави се искане за отлагане изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Моли се
за приспадане на предварителното задържане по ЗМВР от наказанието
лишаване от свобода, както и приложението на чл.307а от НК по отношение
на предмета на престъплението.
Защитникът на подсъдимия, адв. Б., моли за определяне на минимално
наказание, като се иска съдът да съобрази изтъкнатите от него смекчаващи
вината обстоятелства.
Подсъдимият М. в процедурата по предварително изслушване и в хода
на проведеното съкратено съдебно следствие се признава за виновен и
признава всички факти и обстоятелства, отразени в обвинителния акт, дава
кратки обяснения, заявява, че поддържа становището на своя защитник, като
моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият Б. А. М. е , с ЕГН **********.
На 09.04.2025 г. около 21,30 часа подсъдимият Б. М. управлявал
собствения си лек автомобил марка *** с рег.***, движейки се по пътната
мрежа в кв.***, в гр. Първомай. Въпреки че подсъдимият знаел, че няма
1
сключена гражданска отговорност за лекия си автомобил, който бил
регистриран на територията на РБ и не бил спрян от движение, управлявал
същия без тази задължителна застраховка.
Свидетелят Т. А. Х. работел като младши автоконтрольор в Група „***“
към РУ гр. Първомай при ОД на МВР Пловдив, като със Заповед № 3173-3259
от 21.03.2025 г. на директора на ОД на МВР Пловдив бил преназначен от ***
втора степен в мл.*** първа степен.
Свидетелят А. Г. Х. работел като *** /водач на автомобил/ в група *** от
сектор 01“Патрулно - постова дейност и масови мероприятия“ на *** Пловдив
към Дирекция „***“ при ГД „***, специални операции и борба с тероризма“.
Със Заповед №317з-1396 от 05.02.2025 г. на директора на ОД на МВР Пловдив
свидетелят бил преназначен на длъжност старши полицай в Група „***“ към
РУ Първомай при ОД на МВР Пловдив.
Съгласно утвърдения за месец април 2025 г. график на полицейските
органи за непосредствено изпълнение на „***“ и на „***“ при РУ
гр.Първомай, свидетелите Х. и Х. застъпили заедно на смяна на 09.04.2025 г.
от 19,00 часа до 07.00 часа на следващия ден. Задълженията на полицейските
служители били да извършват контрол по безопасността на движение на
територията на гр. Първомай относно спазване на правилата за движение по
пътищата, по опазване на обществения ред, да оказват съдействие при
разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия, в това
число да извършват контрол на документите за управление на водачите на
МПС, регистрацията и техническото състояние на движещите се ППС. В този
смисъл свидетелите извършвали служебна дейност съгласно длъжностните си
характеристики, заповедта на министъра на вътрешните работи № 8121з-
1632/02.12.2021 г., заповедта на директора на ОД на МВР Пловдив №317з-
3966-08.04.2025 г. и утвърдения месечен график за месец април 2025 г. и като
такива осъществявали служба в държавно учреждение - Министерство на
вътрешните работи, което определя и качеството им на длъжностни лица по
смисъла на чл.93, т.1, б.А от НК. Свидетелите Х. и Х. имали правомощието да
констатират със съответни официални документи извършването на
нарушения по транспорта, регламентирани в ЗДвП и в Кодекса за
застраховането.
Същата вечер на 09.04.2025 г., около 21,30 часа, изпълнявайки
служебните си задължения със служебен автомобил „****“ с рег.№ ****,
полицейските служители Х. и Х. извършвали обход в гр. Първомай, кв.***.
Докато свидетелите патрулирали из улиците на населеното място, забелязали
движещ се лек автомобил марка „***“ с рег.№ ****, бял на цвят, управляван
от подс.Б. М., който извършвал неправомерна маневра по паркиране в
кръстовището между ул.“***“ и ул.“***“. Виждайки нарушението, свидетелят
Х., който управлявал служебния автомобил, се приближил успоредно до
движещия се „***“ и указал на подс.М. да спре автомобила на тротоара, за да
не пречи на движението и да представи документи за правоспособност да
управлява МПС, както и документи относно управлявания лек автомобил.
След като и двете моторни превозни средства спрели, подсъдимият Б. М. взел
документите, излязъл от колата си и отишъл до полицейския автомобил от
2
страната на шофьора, като през прозореца подал документите на св.Х..
Последният установил самоличността на подсъдимия М., извършил проверка
с техническо средство *** в *** „***“, от където получил информация, че за
автомобила на подс.М. няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Свидетелят Х. констатирал, че подсъдимият не е криминално
проявен и притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от
гръцките власти. След като направил проверката, свидетелят Х. заявил на
подсъдимия М., че за липсата на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ ще му състави акт за установяване на
административно нарушение. Оценявайки, че заради липсата на тази
задължителна застраховка на МПС може да бъде санкциониран, подс.М.
решил да даде имуществен дар - подкуп, под формата на пари, на
полицейските служители, за да не изпълнят служебните си задължения, да не
му се състави акт и да не му се наложи глоба. За целта подсъдимият М. се
върнал до лекия си автомобил, взел от колата сумата от 35 лева, състояща се
от една банкнота с номинал 5 лева, една банкнота с номинал 10 лв. и една
банкнота с номинал 20 лв. и се върнал до полицейската кола. После застанал
до прозореца на шофьора и стискайки десния си юмрук, го вкарал през
прозореца в автомобила. След това разтворил юмрука, от който паднали трите
банкноти в краката на св.Х., и заявил на полицаите „Това е да се почерпите“.
Говорейки на полицейските служители в множествено число и пускайки
парите в краката на св.Х., подсъдимият М. демонстрирал, че те са
предназначени и за двамата полицаи. Чувайки и виждайки действията на
подсъдимия, свидетелят Х. веднага вдигнал стъклото на предна лява врата и
двамата със св.Х. излезли от служебния автомобил, след което го заключили.
После полицай Х. заявил на подсъдимия, че тези му действия съставляват
престъпление и уведомил дежурната част на РУ Първомай при ОД на МВР
Пловдив, като по този начин ясно демонстрирал отказ да приемат с колегата
му предоставения им подкуп.
Междувременно на място бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение на подс.М., за това, че като физическо лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и
не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с което била нарушена разпоредбата на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /Чл. 483. (1) Договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор;/.
Малко по-късно на същата дата бил извършен от разследващ орган оглед
на местопроизшествие, при което действие било документирано
местоположението на оставените от подсъдимия банкноти. Респективно
парите били иззети.
С гореописаното поведение подсъдимият Б. М. дал подкуп на
3
съответните длъжностни лица, с цел да им въздейства, да не извършат
действия по служба - в частност да не му съставят акт за установяване на
административно нарушение по Кодекса за застраховането, за това, че е
управлявал автомобила, без да има за него задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Така описаната в рамките на обвинителния акт фактическа обстановка
по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и
категорично установена, както от направеното самопризнание, така и от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, които
го подкрепят изцяло, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като на
базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените
в обвинителния акт обстоятелства. Съдът в тази насока кредитира изцяло
свидетелските показания на разпитаните на досъдебното производство
свидетели Т.Х. и А. Х., които преценя като логични, последователни и в
съответствие помежду им, както и със събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства.
Направеното от подсъдимия М. в съдебно заседание признание на
вината е напълно съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в
рамките на досъдебната фаза на процеса. Кратките обяснения, дадени от
подсъдимия пред съда, които имат отношение основно към събиране на
характеристични данни за същия, съдът кредитира като дадени искрено.
При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и приложените в
досъдебното производство и приети писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: справка за съдимост на М., характеристична справка,
протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, акт за установяване на
административно нарушение от 09.04.2025 г., справка за нарушител - водач,
копие от СУМПС – гръцки образец, копие от СРМПС, справки от Началник
Сектор „***“ в ОД МВР - Пловдив, Заповеди на Директор на ОД МВР -
Пловдив за назначаване на младши изпълнителска длъжност в МВР, актове за
встъпване в длъжност, типови длъжностни характеристики за длъжностите
младши автоконтрольор I- II степен и за старши полицай, удостоверение от
ЦСПП към Академия на МВР, протоколи за запознаване с длъжностна
характеристика, Заповеди на Министъра на вътрешните работи, свидетелство
за завършен курс при ЦСПП към Академия на МВР с приложение, копие от
месечен график на полицейски органи за изпълнение на ППД при РУ
Първомай за м.април 2025 г., както и график на полицейските органи по пътен
контрол за същия месец в РУ Първомай, справка за регистрация на МПС,
приемо - предавателен протокол, заповед за задържане на лице по ЗМВР,
справка за лице от ***- МВР със снимка, а така също и събраните веществени
доказателства, съставляващи и предмет на престъплението, а именно трите
описани в протокола за оглед на местопроизшествие банкноти с номинал от 5,
10 и 20 лева, или общо 35 лева.
В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват
противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който
е приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав
4
напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и
правилни.
При това положение и съдът счете, че е изпълнен от обективна страна
съставът на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, а именно
по чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК. Касае се до класически случай на т.нар.
активен подкуп по смисъла на чл.304, ал.1 от НК, като в случая от
доказателствата по делото, а именно показанията на свидетелите Х. и Х.,
които са били очевидци на поведението на подсъдимия, съответно от
направеното от него самопризнание, както и установеното при огледа на
местопроизшествие, обективирано в съответния надлежен протокол с
фотоалбум, става ясно, че подсъдимият М. е осъществил едно от
изпълнителните деяния, посочени в разпоредбата на чл.304, ал.1 от НК, като е
дал дар на длъжностни лица, а именно пуснал е в полицейския автомобил
пари. Според ТР №1/2021 г. на ОСНК на ВКС при формата на изпълнителното
деяние „даде“ се има предвид, че деецът осъществява активна дейност по
прекратяване на собствената си фактическа власт върху съответната облага
чрез предоставянето й на длъжностно лице по такъв начин, че то да може
безпрепятствено да упражни фактически действия спрямо нея. Пускането на
банкнотите пари, които са били първоначално във фактическа власт на
подсъдимия, в полицейския автомобил в краката на свидетеля Х., докато той и
колегата му Х. седят в автомобила, в тази насока именно съставлява
осъществяване на посоченото изпълнително деяние, доколкото по този начин
е била предоставена непосредствена възможност за полицейските служители
да вземат пуснатите банкноти. Освен това, престъплението е било довършено,
доколкото е била прекъсната фактическата власт на дееца върху облагата и тя
е била предоставена на длъжностните лица по начин, който им позволява
безпрепятствено да изразят отношението си към нея – чрез приемането й, или
чрез отказ да я приемат /съгласно т.2 от ТР №1/2021 г. на ОСНК на ВКС/.
Според ППВС № 8/1981 г. парите съставляват именно дар по смисъла на НК.
Категорично от доказателствата по делото се установява и длъжностното
качество на лицата, на които посоченият дар е бил даден, а именно
свидетелите Х. и Х., като и двамата към датата на деянието са били
полицейски служители, надлежно назначени на служба в държавно
учреждение – Министерство на вътрешните работи. Обстоятелството, че
свидетелите Х. и Х. са изпълнявали длъжности на полицейски органи към РУ
Първомай към датата на деянието, за което се съди от приложените писмени
доказателства, определя и правната квалификация на деянието по чл.304а от
НК.
От субективна страна е налице осъществяване на деянието от
подсъдимия М. с пряк умисъл със съзнавани и целени общественоопасни
последици. За този си извод съдът взема предвид обективните му действия,
като тук следва да се има предвид установеното от свидетелските показания,
че в момента на пускането на паричната сума в полицейския автомобил,
подсъдимият е изрекъл към полицаите репликата „Това е да се почерпите“,
5
като това е станало веднага, след като е разбрал от свидетеля Х., че за
установеното нарушение по КЗ ще му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение. Видно е, че подсъдимият М. е правоспособен
водач, като от справката за нарушител-водач се установява, че преди
инкриминирания случай той е бил санкциониран за допускани нарушения
като водач на МПС, включително и с наказателни постановления.
Следователно е бил наясно относно процедурата по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, начало на която поставя
съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Ето защо
и поведението му, свързано и с изречената реплика, която обичайно се
употребява в такъв контекст, ясно очертава намерението и целта му, а именно
да бъдат игнорирани задълженията на полицейските служители в негова
полза, или да не му се състави акт. А че всеки от свидетелите Х. и Х., като
полицейски орган, който в момента е на служба, е имал правомощията да
състави АУАН на подсъдимия за установеното административно нарушение се
установява при съпоставка на съдържанието на приложените по делото
заповеди на Министъра на вътрешните работи и Директора на ОД на МВР -
Пловдив. В случая подсъдимият М. с действията си е целял да предотврати
установяването по надлежния ред на допуснатото от него административно
нарушение по КЗ, което е било в правомощията на свидетелите Х. и Х., като е
бил с ясна представа за неблагоприятните последици от установяване на
последното, а именно налагане на административни наказания.
При това положение съвкупността от установени в хода на
разследването факти, сочеща, както на действието по даване на подкуп, така и
на съответната негова волева насоченост – да се подкупят длъжностни лица –
полицейски органи - с цел да бъдат мотивирани във връзка с поведението им
по служба да проявят бездействие, очертава извод за доказаност на
обвинението по посочената в обвинителния акт правна квалификация по
чл.304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК.
Относно определяне на наказанието, съдът, с оглед приложението на
процедурата по чл.372, ал.4 от НПК и предвид императивността на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, бе обвързан с приложението на чл.58а от
НК.
За престъплението, за което подсъдимият бе признат за виновен с
присъдата, се предвиждат кумулативни наказания лишаване от свобода до
десет години и глоба до 15 000 лева. Съдът при определяне на наказанията взе
предвид изтъкнатия и от страна на прокурора действителен превес на
смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Като такива съдът взема
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното от него
съжаление за стореното още на досъдебното производство, трудовата му
ангажираност и семейното му положение, свързано с полагане на грижи за
малолетни деца, а също и добрите характеристични данни, извлечени и от
приложената характеристична справка. Не следва да се обсъжда
самостоятелно като смекчаващо вината обстоятелство направеното признание
6
на вината в хода на досъдебното производство, доколкото то не е спомогнало
съществено за установяване на обективната истина, а последното е следствие
от ефективната дейност на компетентните разследващи органи / в този см. т.7
от ТР 1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Не би могъл да се приеме и като смекчаващо
вината обстоятелство размерът на сумата, предмет на престъплението, като се
изхожда от обстоятелството, че с престъплението подкуп се засягат и
увреждат сериозно обществените отношения, свързани с правилното и
нормално функциониране на държавния и обществения апарат и на
държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване
на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от
компетентността на съответните длъжностни лица, като този вид
престъпления в значителна степен подронват авторитета на държавните и
обществените органи, като се отразяват твърде неблагоприятно и върху
доверието на гражданите в държавното управление и във функционирането на
държавния и обществения апарат. В този смисъл и даването на подкуп на
длъжностно лице и в случая на полицейски орган, за да не извърши действия
по служба, независимо от обстоятелството колко ниска е стойността на
предмета на престъплението е особено укоримо и определя висока степен на
обществена опасност.
Не би могло да се обсъжда като смекчаващо вината обстоятелство
соченото такова от защитата – млада възраст на дееца, доколкото към датата
на деянието същият е бил почти на 30 години, която възраст е далеч над тази,
определяна като граница на пълнолетието.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът определя самият
механизъм на осъществяване на престъплението – съвсем открито и
безцеремонно, като пускането на парите в краката на полицейския служител
демонстрира, освен това и неуважително отношение към полицейски органи.
При това положение и съдът намери, че следва да определи наказанието
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съответно под средния размер на предвидените наказания и
по-близо до общия законов минимум по чл.39, ал.1 и чл.47, ал.1 от НК, като
не намира в случая отразените смекчаващи обстоятелства да се
характеризират с многобройност в сравнение с общите случаи, или да имат
характеристика на изключителност.
Като справедливо и съобразено с личността на извършителя съдебният
състав намери, че ще е наказанието лишаване от свобода за срок от девет
месеца, а като взе предвид и данните за имотното и семейното състояние на
М., намери, че кумулативното наказание глоба, което предвижда нормата на
чл.304а от НК, следва да е в размер на 400 лева, както предложи прокурорът.
С оглед на задължителното за съда приложение на разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК и нормата на чл.58а, ал.5 от НК, съдът намали единствено
отмереното наказание лишаване от свобода с една трета, като така с присъдата
на подсъдимия М. бе наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца.
7
Изпълнението на това наказание съдебният състав счете, че следва да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок. В случая налице са по
отношение подсъдимия М. формалните предпоставки за отлагане на
наказанието с оглед размера на окончателно наложените му по реда на чл.58а
от НК наказание и липсата на предходни осъждания, като съдебният състав
прецени и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия, не се налага задължително той да бъде изолиран
от обществото в пенитенциарно заведение. Затова и изтърпяването на
наказанието му лишаване от свобода бе отложено с минималния изпитателен
срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, като за този си
извод съдът взе предвид, че деянието не се отличава с по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
посочения вид и личната обществена опасност на подсъдимия също не следва
да се определя като по-висока. Ето защо и съдът намери, че изпитателен срок
в посочения размер ще е достатъчен за лична преоценка на поведението на
подсъдимия и съобразяване с установения правов ред за в бъдеще.
Данните за личността на подсъдимия, включващи и видимото му
поведение пред съда и отношение към извършеното, както и тези за
извършеното от него престъпление, което, както се каза, не се отличава
особено от обикновените случаи на престъпления от този вид, показват, че
така определените кумулативно наказания лишаване от свобода със съответен
изпитателен срок и глоба, се явяват справедливи и адекватни на целите,
визирани в чл.36 от НК и чрез тях ще се постигне необходимия поправителен
и превъзпитателен ефект.
Предвид наличието на предварително задържане от 24 часа на датата на
деянието 09.04.2025 г. и определяне на наказание лишаване от свобода, то с
присъдата си съдът постанови приспадането му на основание чл.59 от НК.
С оглед императивността на разпоредбата на чл.307а от НК и като взе
предвид, че веществените доказателства – три броя банкноти с номинал от 5,
от 10 и от 20 лева, с отразени серийни номера в присъдата, които са налични и
се съхраняват при Домакина на ОД МВР Пловдив, съставляват предмет на
престъплението, съгласно разрешението по т.3 от ППВС №8/1981 г. по н.д. №
10/81 г., съдът постанови с присъдата си те да бъдат отнети в полза на
Държавата.
По делото не са били сторени разноски, поради което и съдът не е
дължал произнасяне по реда на чл.189 от НПК.
По изложените мотиви и съдът постанови своята присъда.

Съдия при Окръжен съд Пловдив:

8
Съобщи за изтекли лични данни