№ 29
гр. С., 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:М. Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско
дело № 20252200500018 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.С. – М., пълномощник
на С. Й. С., ЕГН ********** против решение № 920/11.10.2024 г. по гр.д. №
3524/2023г. на РС – С., в частта с която по предявения иск с правно основание
чл.127а от СК е разрешено непълнолетното детето Й. В.ова С., с ЕГН:
**********, да преминава през границите на РБ, с цел посещения на Г. за
почивка през лятото- месеците юни, юли, август, септември, за до 20
/двадесет/ дни общо, по време, когато детето не осъществява летен режим на
лични отношения с баща си В. С. С. с ЕГН********** придружено само и/или
само със съгласието на неговата майка С. Й. С. с ЕГН: **********, както и да
посещава други държави във връзка с организирани училищни мероприятия,
вкл. и екскурзии. Решението не е било обжалвано в отхвърлителната си част
по предявения иск по чл.127а от СК.
В жалбата се посочва, че така дадено разрешението дава възможност на
майката да извежда детето Й. само в определени период от време и само до
определена дестинация. Не можели да се осъществяват пътувания до други
1
дестинации.
Моли се решението да бъде изменено и да се даде възможност без
съгласието на бащата детето да бъде извеждано извън границите на РБ до
територията на другите държави членки на ЕС, както и до РТ, без ограничение
на дните на престой, при съобразяване на режима на лични отношения с
бащата на детето, за срок от пет години от влизане на решението в сила.
Страната не е направила нови доказателствени или процесуални
искания.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба, с който същата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че тя е
бланкетна – не се сочат конкретни нарушения на материалния и процесуален
закон. Моли се същата да не бъде уважавана.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба.
Насрещната въззивна жалба е подадена против решение №
920/11.10.2024 г. по гр.д. № 3524/2023г. на Районен съд – С., в частта с която
по предявения иск с правно основание чл. чл.127а от СК е било разрешено
Издаването на международен паспорт за задгранични пътувания на
детето Й. В.ова С., с ЕГН: ********** само по искане/със съгласието на
неговата майка С. Й. С.;
непълнолетното детето Й. В.ова С., с ЕГН: **********, да преминава
през границите на РБ, с цел посещения на Г. за почивка през лятото-
месеците юни, юли, август, септември, за до 20 /двадесет/ дни общо, по
време, когато детето не осъществява летен режим на лични отношения с
баща си В. С. С. с ЕГН: ********** придружено само и/или само със
съгласието на неговата майка С. Й. С. с ЕГН: **********.
В посочените по – горе части решението на СлРС било неправилно
поради нарушение на материалния закон, а освен това било и необосновано.
На първо място е изложено твърдението, че разпоредбата на чл.127а от
СК е приложима само по отношение на конкретен спор между родителите, а
не въобще. Такъв спор въобще не бил съществувал към датата на депозиране
на исковата молба. Не съществувал и към настоящия момент. Още с исковата
2
молба бащата бил дал принципното си съгласие на детето да се издаде
международен паспорт и бил изразил готовност при всяка необходимост да
дава своето съгласие за пътуване в чужбина. Такова съгласие било дадено за
пътуване на детето в РГ. през 2024г. Освен това страната счита, че 5 – годишен
период, в който да бъде заместено съгласието му за пътуване на детето Й. в
чужбина е много дълъг. Много широк бил и кръгът от държави, в които се
иска разрешение за пътуването му.
На следващо място е посочено, че обжалваното решение е необосновано,
тъй като не е съобразено със събраните по делото доказателства. В исковата
молба не било посочено, за какво пътуване се иска да се даде заместващо
съгласие от съда. По този начин съдът не можел да съобрази критериите, при
съблюдаването на които следвало да даде заместващото си съгласие и които се
съдържали в ТР 1/03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС – място,
условия и среда, при които детето ще пребивава при пътуването си.
В насрещната жалба се посочва, че за международното пътуване на
детето през 2024г. е било дадено съгласие от страна на бащата, което е било
обективирано в Декларация, чийто текст е бил изготвен от пълномощника на
ищцовата страна. Страната твърди, че на детето вече е бил издаден
международен паспорт, както и че няма спор за пътуване в чужбина. Изразено
е мнение, че делата между страните целят единствено създаването на
допълнително напрежение и плащането на съдебни разноски.
Моли се в обжалваните части решението да бъде отменено и на страната
да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции.
В с.з. въззивникът, редовно призован се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие – адв.С. – М., която заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, както и че оспорва
депозираните отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба.
Процесуалният представител на страната заявява също така, че е изготвила
проекта на декларация за пътуване на детето в чужбина през 2024г., както и че
на детето е бил издаден задграничен паспорт за пътуване през м.юни 2024г.
Моли да се уважи въззивната жалба.
В с.з. въззивваемата страна не се явява. Представлява се от представител
по пълномощие – адв.Б., която заявява, че оспорва въззивната жалба,
поддържа отговора си по въззивната жалба, както и подадената насрещна
3
въззивна жалба. Моли да не се уважава въззивната жалба на насрещната
страна, а насрещнтата въззивна жалба да бъде уважена.
Пред настоящата инстанция не бяха събрани нови доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Предмет на въззивно обсъждане е предявен иск с правно основание
чл.127 ал.2 от СК. При разглеждането му съдът взе предвид следното:
В разпоредбата на чл.127а ал.1 от СК е предвидено, че въпросите,
свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това се решават по общо съгласие на родителите. В ал.2 на
същия текст е посочено, че когато родителите не постигнат съгласие по ал.1
спорът между тях се решава от РС по настоящия адрес на детето.
По въпроса със заместващото съгласие от съда /по смисъла на чл.127а
ал.2 от СК/е налице трайна практика на ВКС. Налице е и Тълкувателно
решение № 1/03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че
разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната
без съгласието на единия родител не е в интерес на детето и разрешението
може да бъде дадено за определен период, за определена държава или
държави чийто кръг е определяем. Касае се за спорна съдебна
администрация и съдът би могъл сам да прецени, до каква степен да
удовлетвори предявения иск. В настоящия случай няма спор, че е в интерес на
детето то да може да пътува в страни от ЕС само със съгласието на майка си,
тъй като по този начин единствено би обогатило своите познания за
Европейската общност. Следва да се отчете, че в момента сме пълноправни
членове на пространството на „Шенген“ и пътуванията се осъществяват още
по- лесно. Съдът счита, че в интерес на детето е то да има и възможност да
4
пътува до РТурция единствено със съгласието на майка си, за да може да
вземе участие в почивките и пътуванията на семейството си. Да се иска
разрешение от бащата за всеки отделен случай на пътуване не е нито
необходимо ( с оглед сигурността на детето), нито икономично обосновано от
гледна точка на необходими финансови и времеви ресурси. Разрешението за
пътуване следва да бъде дадено за пет годишен срок, каквато е обичайната
съдебна практика. Пътуванията на детето следва да бъдат съобразени с
режима на лични отношения с баща му.
Насрещната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от
заинтересовано лице в законния срок, но разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
Мотивите, които са изложени по – горе касаещи основателността на
въззивната жалба са същите и по отношение на насрещната въззивна жалба,
поради което не е необходимо да се преповтарят. По отношение искането за
отмяна на обжалваното решение в частта на даденото разрешение за издаване
на международен паспорт трябва да се отбележи единствено, че макар
обжалваното решение да е от 11.10.2024г., последното съдебно заседание по
делото е било проведено на 11.07.2024г. Към тази дата ответникът по иска не
е представил доказателства за издаден международен паспорт, което да
обоснове неоснователност на претенцията. Нещо повече той дори не е
направил такива твърдения. По делото е налице единствено изявление на
процесуалния представител на ищцата, че на детето е бил издаден
международен паспорт през м.06.2024г., но дали това действително е така и в
кой момент точно е станало издаването на паспорта не може да бъде
установено категорично по делото, поради което съдът приема, че към датата
на постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил всички налични
данни и правилно е дал разрешение за издаване на международен паспорт.
Предвид на изложеното депозираните отговор на въззивна жалба и насрещна
въззивна жалба се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважени.
Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд не съвпадат с
тези на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде изменено.
5
Конкретното производство представлява спорна администрация и всяка
от страните следва да понесе разходите си, така като ги е направила, поради
което искането за присъждане на деловодни разноски за въззивна инстанция
не следва да бъде уважено.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 920/11.10.2024 г. по гр.д. № 3524/2023г. на
Районен съд – С., в частта с която съдът е отхвърлил като неоснователен иска
по чл.127а от СК относно „искането разрешението да обхваща въобще и
завинаги възможността детето да преминава през границите на РБ само със
съгласието на и/или придружавано само от майката“.
Вместо това постанови:
ДАВА СЪГЛАСИЕ заместващо разрешението на бащата В. С. С. с
ЕГН********** детето Й. В.ова С., с ЕГН ********** да пътува многократно
за срок от пет години считано от влизане на решението в сила до страните
членки на Европейския съюз и до РТурция само със съгласието на неговата
майка - С. Й. С. с ЕГН ********** или с упълномощено от нея лице.
Пътуванията следва да бъдат съобразени с режима на лични отношения
между детето Й. В.ова С. и неговия баща В. С. С..
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т. 2 от
6
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7