Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Козлодуй,13 октомври 2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав
в открито съдебно заседание на 08.09.2020 г. /осми септември, две хиляди и двадесета
година/ в състав:
Районен съдия: Цв. Трифонов
при секретаря Капка Качева, като
разгледа докладваното от съдията Трифонов административно наказателно дело №52 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
С.С.Е. е обжалвал наказателно
постановление № 43/23.12.2019 г. , издадено от Росен Г. Николов на длъжност
Началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България” гр. София към Главна
дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
/ИАРА/ със седалище в гр. Бургас, с което на основание чл. 91, ал. 4 от ЗРА и
на основание чл. 81 от ЗРА за извършване на административно нарушение на чл.
45а от ЗРА му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000
лева, а на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 1бр.
риболовен кораб с външна маркировка ЛМ 490, цвят черен, пластмасов, „Тутракан”,
оставен на отговорно пазене в ГПУ – Козлодуй, район на АЕЦ-Козлодуй с
Приемо-предавателен протокол № 03-05-3267-1/26.06.2019 г.; 1 бр. резервоар,
червен на цвят, с 10 л бензин; 1 бр. двигател TOHATSU, 9,8 к.с; 2 бр. гребла; 2 бр. кърмаци, оставени на
съхранение за отговорно пазене в отдел „Рибарство и контрол – Западна
България”, обл. Враца.
Ответникът по жалбата я оспорва като
неоснователна.
Според жалбоподателя наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като издаването му било в противоречие
със закона. Твърди, че както в Акта за установяване на административното
нарушение, така и в Наказателното постановление не се съдържат описание на
нарушението и обстоятелства, при които било извършено, както и законните
разпоредби, които са били нарушени. Твърди още, че направените констатации в
АУАН са неверни, тъй като наказателната му отговорност била ангажирана за
извършено нарушение по чл. 45а от ЗРА, която разпоредба забранява съхранението,
пренасянето, превозването и монтирането на уреди, средства, принадлежности и приспособления
по чл. 35, ал. 1 от ЗРА, в случая кърмаци,
а той не бил извършил такова нарушение.
В наказателното постановление било
посочено още, че със забранени средства, описани в чл. 35, ал. 1 от ЗРА, бил
извършвал стопански риболов, но на борда на риболовния му кораб не била открита
риба. Както в АУАН, така и в наказателното постановление не било разяснено
какво точно означава риболовното средство „кърмак”.
Била нарушена и нормата на чл. 90 ал. 1
от ЗРА, според която рибите и другите водни организми, както и уредите, средства
и приспособленията с които те са придобити се отнемат в полза на държавата, а в
конкретния случай на борда на кораба му не била открита риба или други водни организми,
които да подлежат на отнемане.
Всичко това било довело до съществено
нарушение на процесуалните норми при издаване на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата я оспорва с
аргументите, че наказателното постановление е законосъобразно, съставено е по
законен ред и от оправомощено лице. Било констатирано, че Е. извършвал стопански
риболов във водите на река Дунав от риболовен кораб, използвайки за целта два
броя кърмаци, които са забранени за използване – чл. 35, ал 1 т. 6 от ЗРА и
които жалбоподателят съхранява и превозва на риболовния си кораб. Нарушителят
бил наказан за съхранение и превозване на забранени приспособления и
принадлежности свързани с извършване на стопански или любителски риболов.
Законосъобразно и правилно наказващия орган, както и актосъставителя преди това
били дали правилна правна квалификация за осъществяване на административно-наказателния
състав на чл. 81 ЗРА, във връзка с извършено административно нарушение по чл.
45а от ЗРА.
По делото е приложена административно-наказателната
преписка, разпитани са свидетели.
Козлодуйският
районен съд като разгледа въззивната жалба и възражения и след като се запозна
със събраните по делото доказателства и становищата на страните, при спазване
принципите на чл.14, чл.18 НПК и след като на основание чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН сам служебно провери изцяло правилността и законосъобразността на
обжалваните наказателно постановление № 43/23.12.2019 на Началник отдела
„Рибарство и контрол-Западна България” гр. София към Главна дирекция „Рибарство
и контрол” при ИАРА съдът намира, че жалбата е основателна, но на различно
основание от посочените в нея.
На
25.06.2019 г. свидетелят Ц.Ц. съставил Акт за установяване на административно
нарушение № В 0008944, в който направил констатацията, че С.Е. на 25.06.2019 г.
в 17,00 часа по река Дунав, речен километър 691 извършва стопански риболов с риболовен
кораб „ЛМ 490” и 25 броя кърмаци, които били забранени за използване за риболов
по смисъла на чл. 35, ал.1 от ЗРА и същите се съхраняват, пренасят, превозват
на риболовен кораб „ЛМ 490” в нарушение на чл. 45а от ЗРА.
Въз основа на този АУАН
административно-наказващият орган издал атакуваното Наказателно постановление №43/23.12.2019год.,
в обстоятелствената част на което дословно цитирал констатациите в АУАН. На
това основание на нарушителя следвало да се наложи административно наказание
„глоба” по смисъла на чл. 81 от ЗРА. В диспозитива на постановлението Началник
отдела „Рибарство и контрол-Западна България” гр. София към Главна дирекция
„Рибарство и контрол” при ИАРА със седалище гр. Бургас в качеството му на
административно-наказващ орган на основание чл. 81 от ЗРА за извършено административно
нарушение на чл. 45а от ЗРА наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2000
лева и били отнети в полза на държавата описаните по-горе вещи.
С други думи, както в акта за
установяване на административното нарушение, така и в наказателното постановление
са описани две нарушения на ЗРА:
1.
нарушение по чл.
35, ал. 1 т. 6 от ЗРА, която забранява да се извършва риболов с „кърмаци”. А
според АУАН и наказателното постановление Е. извършвал стопански риболов от
риболовен кораб с два броя кърмаци;
2.
нарушение на чл.
45а от ЗРА, според който на борда на
риболовни кораби и други плавателни средства се забранява съхранението,
пренасянето, превозването и монтирането на уреди,
средства, принадлежности и приспособления по чл. 35, ал. 1,
свързани с извършване на стопански или любителски риболов. Според АУАН и
Наказателното постановление на борда на кораба на Е. имало такива
следства-кърмаци.
От казаното
следва, че санкцията за извършване на риболов със забранени средства следва да
бъде квалифицирана по чл. 74, ал. 1 от ЗРА-Който лови риба и други водни организми в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 6, и ал. 6, се наказва с глоба от
4000 до 6000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание. Освен това наказание за този вид нарушение следва да се приложи и разпоредбата
на чл.- 79, ал 1, т. 5 и със заповед на Изпълнителния директор на ИАРА следва
да се отнеме разрешителното за стопански риболов на нарушителя за срок от една
до две години.
За
нарушението пък по чл. 45а наказанието е от 2000 до 3000 лева глоба.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че при
издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неспазване на чл.18 от ЗАНН. Съгласно чл.
18 от ЗАНН, когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Следователно в
хипотезата на т.нар. реална съвкупност от административни нарушения
законодателят предвижда за всяко от тях да бъде наложено отделно наказание, а
наложените наказания да бъдат изтърпени поотделно.
Така допуснатото процесуално нарушение
възпрепятства съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност.
Налагането на обща по размер имуществена
санкция не позволява на съда да прецени нейната законосъобразност и
справедливост относно определения от административно-наказващия орган
размер, като поставя санкционираното лице в невъзможност да разбере за кое
нарушение какво наказание му се налага, още повече, че АУАН и в НП са посочени
две различни закононарушения с различна по степен тежест, което несъмнено
накърнява правото му на защита. Издаването на едно наказателно постановление, с
налагане на едно наказание за двете описани административни нарушения е
съществено процесуално нарушение.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица
в значима степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателите,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг.
чл.84 ЗАНН, във вр. чл.14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973
г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на инцидентен контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и
сезираща.
В
конкретния случай АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лице, но
въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване и
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради допуснати процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото му на защита.
Систематичното тълкуване на чл.6 и чл.18 ЗАНН налага
несъмнен извод, че всяко едно деяние /действие или бездействие/ представлява
самостоятелно и отделно административно нарушение, за което следва да се наложи
отделно наказание. Това в случая не е сторено. Съгласно т.8 от Тълкувателно
решение № 77 от 29.11.1984 г. по н.д.68/1984 г., Върховният съд, макар и по
друг повод, е постановил, че: „С амнистирането на престъпленията, които
съдържат едновременно и признаците на административни нарушения, деецът ще носи
административнонаказателна отговорност за деянията такива, каквито са и колкото
са. Съгласно изричната разпоредба на чл.18 от Закона за
административните нарушения и наказания, когато едно лице извърши няколко
отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях.“ След
като, според наказващия орган, са били налице две самостоятелни нарушения на
разпоредби от ЗРА, то съгласно чл.18 ЗАНН, е следвало наказващият орган да
наложи отделни наказания за всяко едно административно нарушение.
Съгласно
константната съдебна практика, нарушаването на чл.18 ЗАНН всякога съставлява
съществено процесуално нарушение, доколкото внася неяснота досежно това за кое
нарушение е санкциониран нарушителят и ограничава правото му на защита. Това
съществено процесуално нарушение е налице в настоящия случай, като същото е
неотстранимо в съдебната фаза на процеса.
Ето защо обжалваното наказателно
постановление се явява като незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По разноските.
Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски в размер на 600 лв,
представляващи заплатен от него адвокатски хонорар. В хода на делото по същество представител на ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът
намира възражението за
основателно. Доколкото делото не представлява правна и фактическа сложност,
адвокатското възнаграждение следва да се определи на неговият минимум за
предвиденият в Наредбата размер. Съгласно чл.18,ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. / в сила от 15.05.2020г./,ако административното наказание е под
формата на глоба, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, в случая наложеното
наказание е глоба от 2000 лева. Изчислено,
при интерес от 1000 до 5000 лева, е 300 лева плюс 7% върху горницата над 1000 лева.
По този начин изчислен размерът на възнаграждението възлиза на 370 лева и в тези граници следва да бъде
присъден.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Отменя като незаконосъобразно наказателно постановление №43/23.12.2019
г. , издадено от Росен Г. Николов на длъжност Началник отдел „Рибарство и
контрол – Западна България” гр. София към Главна дирекция „Рибарство и контрол”
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище в гр.
Бургас, с което на основание чл. 91, ал. 4 от ЗРА и на основание чл. 81 от ЗРА
за извършване на административно нарушение по чл. 45а от ЗРА, на С.С.Е., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 2000 лева, а на
основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 1бр. риболовен
кораб с външна маркировка ЛМ 490, цвят черен, пластмасов, „Тутракан”, оставен
на отговорно пазене в ГПУ – Козлодуй, район на АЕЦ-Козлодуй с
Приемо-предавателен протокол № 03-05-3267-1/26.06.2019 г.; 1 бр. резервоар,
червен на цвят, с 10 л бензин; 1 бр. двигател TOHATSU, 9,8 к.с; 2 бр. гребла; 2 бр. кърмаци, оставени на
съхранение за отговорно пазене в отдел „Рибарство и контрол – Западна
България”, обл. Враца.
Осъжда Главна дирекция „Рибарство и контрол” при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище в гр.
Бургас да заплати на С.С.Е., ЕГН **********,***, 370 /триста и седемдесет/лева
разноски по делото, като в останалата част до 600 лева определя претендираното
адвокатското като прекомерно.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд Враца в 14 дневен срок от съобщението.
Да
се публикува.
Районен съдия: