Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Велико Търново, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, Четвърти състав, в публично
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
399/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно -
осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б
от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Делото е образувано по жалба на А.Ц.М. ***, в
качеството й на наследник на С.М., против Акт за установяване на задължение по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) № 115/2017-1/07.09.2017 г. на началника на отдел
„Местни приходи“ като орган по приходите в община Лясковец, потвърден с Решение
№ 2/11.06.2021 г. на зам. кмет на община Лясковец, упражняващ функциите на
териториален директор на Националната агенция за приходите, с който на ЕТ „СТЕФМАРК – С.М.“ с ЕИК ********* са
определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса „битови отпадъци“
за периода от 2013г. до 2016г. в общ размер на 6 752,91 лв. и лихви
1745,20 лева, за имот, находящ се
в гр. Лясковец, представляващ земя и сграда.
Жалбоподателката оспорва процесния акт като неправилен
и незаконосъобразен. На първо място твърди, че не е спазена формата на акта, тъй като в
съдържанието както на оспорения акт, така и на потвърждаващото го решение,
липсват фактически и правни основания за издаването им. Отделно от това намира,
че в случая не е изпълнено изискването на чл.103 от ДОПК при наличие на
несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискването за
попълването й или несъответствие между данните в декларацията и данните,
получени от органите по приходите от трети лица или администрации, да бъде
поканена да ги отстрани. Изтъква също, че в оспорения акт не са посочени и
правните норми и формули, коефициенти, въз основа на които е определен размера
на задълженията за данък сгради и такса смет и съответно начина им на
изчисляване, което я поставя в невъзможност да разбере по какъв начин са
определени. По тези съображения моли АУЗ да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. П.
поддържа жалбата по изложените съображения, като представя писмено становище, в
което доразвива доводите си за незаконосъобразност на АУЗ. Претендира разноски
по списък.
Ответникът – зам.-кмет
на община Лясковец, упражняващ функциите на териториален директор на
Националната агенция за приходите, в представено по делото писмено становище
оспорва депозираната жалба като недопустима и прави искане същата да бъде
оставена без разглеждане. Изтъква, че в случая установените с АУЗ публични
общински вземания за данък върху
недвижими имоти и такса за битови отпадъци и съответните лихви са заплатени
изцяло от жалбоподателката, поради което за същата не е налице правен интерес
от оспорването на акта.
В условията на алтернативност оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Посочва, че АУЗ е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма и при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Посочва, че АУЗ е
издаден служебно поради неплащане в срок на задължения, размера на които е
установен въз основа на подадена от задълженото лице данъчна декларация.
Разяснява начина на изчисляване на ТБО и счита, че не е нарушен чл. 103 от ДОПК.
В съдебно заседание процесуалният му представител юк Г.
оспорва жалбата като неоснователна, а аргументите за законосъобразност на АУЗ
доразвива в представени по делото писмени бележки.
Съдът, като взе предвид жалбата, доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 19.12.2002г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 769, том IV, рег. №
4815, дело №553 от 2002 г. на нотариус с район на действие Районен съд гр.
Горна Оряховица, С.Л.М., в качеството си на ЕТ „СТЕФМАРК – С.М.“ е придобил собствеността върху следния недвижим
имот, находящ се в землището на гр. Лясковец, а именно: поземлен имот с площ
2082 кв.м., представляващо имот №000684 по плана за земеразделяне на гр.
Лясковец заедно с построената в него Летовище – монолитна масивна сграда със
застроена площ 658 кв.м., при граници: имот №308008 – широколистна гора на МЗГ
– НУГ и №000704 – полски път, стопанисван от Общината.
На 29.12.2002 г. ЕТ „СТЕФМАРК – С.М.“ е
подал декларация по чл.17 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ), с която
е декларирал притежавания от него нежилищен недвижим имот, представляващ земя и
сграда, описани по-горе.
Във връзка с обнародван в
Държавен вестник (бр. 98 от 2010 г.) Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси,
по силата на който юридическите лица и еднолични търговци следва да
предекларират недвижимите си имоти, като подадат декларация по чл. 14 от ЗМДТ, на 03.08.2010г. ЕТ
„СТЕФМАРК – С.М.“ е подал декларация,
която е заведена с вх. № **********/03.08.2010 г.
През 2017г.
за дължимите за същия имот данъци и такси за битови отпадъци за периода от 2013 г. до 2016 г. включително, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден Акт за установяване на задължения по
декларация с №115/2017-1/07.09.2017 г. С този АУЗД са установени следните задължения на търговеца – ДНИ в общ
размер на 1 923,23лв., от които 1 529,79 главница и 393,44 лв. – лихва
и ТБО в общ размер на 6 574,88лв., от които 5 223,12лв. главница и
1 351,76лв. - лихви.
АУЗ е връчен на С.М. на 14.09.2017 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /л.38 от делото/,
който в 14-дневен срок е депозирал пред кмета
на община Лясковец Заявление с вх. № ФСД02-3716#1/20.09.2017г. /л.35/ с молба
за преизчисляване на задълженията на фирмата за ТБО, тъй като имотът не е УПИ и
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна в периода 2002г. –
2017г. По отношение на установения ДНИ е посочил, че не оспорва размерът му.
На така посоченото заявление, кметът на община Лясковец е отговорил с писмо
изх. № ФСД-02-3716#2/14.11.2017 г. /л. 43 - л. 45/. В същото е уведомил ЕТ,
че приходната администрация на общината е взела предвид факта, че имотът не е в
регулация, а определените задължения за ТБО включват само два от компонентите
по чл. 66 от
ЗМДТ, а именно: за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и
обезвреждане на битовите отпадъци в депа. Пояснено е, че тъй като в района на
тази почивна станция, стопанисвана от ЕТ не се предоставя услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване, то такава не е начислявана. ЕТ е поканен отново
да плати задълженията си, разяснено му е, че може да бъдат разсрочени, а при неизпълнение ще бъдат
събрани принудително. Липсват доказателства кога това писмо е връчено на
задълженото лице.
На 27.02.2020г. А.М., в качеството си на наследник на С.М., е подала жалба
вх. № Ж-9 от същата дата /л. 46 от делото/ до кмета на Община Лясковец. В същата отново е оспорила
дължимостта на ТБО за горепосочения имот, като е изтъкнала, че обложеният с
данъци и ТБО имот всъщност е земеделска земя с № 000684 по плана за
земеразделяне на гр. Лясковец, а не урегулиран ПИ, а услугата по сметосъбиране
и сметоизвозване не се предоставя.
Предвид липсата на отговор по посочената жалба, М. е подала Искане с вх.
№ Ж-9#1/27.11.2020 г. до кмета на общината, с което е настояла да получи писмен отговор по
жалбата си от 27.02.2020 г.
В отговор на това искане, А.М. е получила писмо с изх. № Ж-9#2/03.12.2020 г. от кмета на Община
Лясковец/ л.50 и л.51 от делото/, с което й е пояснено, че за посочения
недвижим имот не е начислена ТБО по компонента сметосъбиране и сметоизвозване,
а другите два компонента на ТБО /чистота на териториите за обществено ползване
и обезвреждане на отпадъците в депо/ са начислени, тъй като законодателят не е
предвидил освобождаване от тях. Пояснено е, че натрупаните задължения на ЕТ към
този момент са в размер на 18 255,71 лв., като за периода от 2013 г. - 2016 г. са установени с АУЗД №
115/2017-07.09.2017 г. По делото не са налице данни за връчване на писмото.
Срещу писменото изявление на кмета на община Лясковец, обективирано в писмо
с изх. № Ж-9#2/03.12.2020 г., е била подадена жалба с вх. № Ж-9#3/21.12.2020 г. от А.М. *** до
Административен съд – Велико Търново, по която е било образувано адм.д.
№15/2021г. по описа на АСВТ. С Определение №51/16.02.2021 г. по горното дело съдът е оставил
без разглеждане като недопустима жалбата на М. и е прекратил производството по
делото. С жалба, подадена от А.М., посоченото определение е било оспорено, като
с Определение №5231/23.04.2021 г. по адм. д. №4050/2021г. по описа на ВАС, същото е оставено в сила и преписката е
изпратена на ръководителя на звеното за местни приходи при Община Лясковец за
произнасяне по подаденото заявление с вх. № ФСД-02-3716#1/20.09.2017 г.
В изпълнение
на Определение №5231/23.04.2021 г., постановено по адм.д.
№4050/2021г. по описа на ВАС, заместник-кметът на община Лясковец, с правомощия
на териториален директор на Национална агенция по приходите по смисъла на ДОПК,
е постановил Решение №2/11.06.2021г., с което е потвърдил Акт
№115/07.09.2017г. за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК и е
оставил без уважение като неоснователно заявление с вх. № ФСД-02-3716#1/20.09.2017г.,
подадено от ЕТ „СТЕФМАРК – С.М.“. Решението е връчено на А.М. – наследник на С.М.,
действал като ЕТ „СТЕФМАРК – С.М.“, на 14.06.2021г., видно от известие за
доставяне на л. 65 от делото.
Междувременно, на 09.06.2021 г. М. е депозирала молба до кмета на община Лясковец, заведена с вх.
№М-1500/09.06.2021 г., с искане за предоставяне на информация за начина на изчисляване и
размера на промила за такса битови отпадъци за компонент – депо и чистота за
периода 2013г.-2021г.
В отговор на тази молба, с писмо изх. №М-1500#1/22.06.2021г. на кмета на Община Лясковец й е била предоставена
подробна информация за начина на изчисляване на таксата за битови отпадъци,
данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимия имот, находящ се в гр.
Лясковец, както и определения от Общински съвет – Лясковец промил за юридически
лица за периода 2013г.-2021г.
Недоволна от така установените задължения, М. е оспорил АУЗД по съдебен
ред чрез решаващия орган с жалба, подадена на 24.06.2021 г., въз основа на
която е образувано и настоящото дело.
Като писмени доказателства по делото са приети освен материалите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗ по чл.
107, ал. 3 от ДОПК, изпратена с писмо изх. №Ж-24#1/01.07.2021 г. от община Лясковец, още и
постъпилите с молба вх. № 4331/04.10.2021 г. от инж. Росица Господинова-заместник-кмет
на община Лясковец, с правомощия на териториален директор на Национална агенция
по приходите по смисъла на ДОПК документи по опис, както и представеното от
ответника Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/05.10.2021 г., издадено от община
Лясковец.
Приобщени към доказателствения материал са и представените от
процесуалния представител на жалбоподателката удостоверение за наследници изх.
№279/10.02.2020 г. на община Горна Оряховица, удостоверение изх. №1145/30.04.2020 г. за отказ от наследство,
издадено на Л.С.М. и удостоверение изх. №174/14.01.2020 г. за отказ от наследство,
издадено на Н.С.М., и двете издадени от Горнооряховския районен съд.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателката е назначена
съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на въпроси, формулирани в
писмена молба. Според вещото лице, отчетната стойност на недвижим имот с
партиден № М0420135_100803,
находящ се в землището на гр. Лясковец и представляващ поземлен имот №000684,
ведно с построената в него Летовище – монолитна масивна сграда е в общ размер
на 150 000 лв. (в т.ч. сграда-търговски обект – летовище със застроена
площ 658 кв.м. – 100 000 лв. и земя с площ 2082 кв.м. – 50 000 лв.),
а данъчната оценка на имота е в общ размер на 117 845,10 лв. (в т.ч.
сграда-търговски обект – летовище със застроена площ 658 кв.м. – 110 683
лв. и земя с площ 2082 кв.м. – 7 162,10 лв.). Според вещото лице, приетата
данъчна основа /по високата от данъчната оценка и отчетната стойност на имота/
от Община Лясковец за периода от 2012г. до 2018 г., върху която е определен
размера на ТБО за същия недвижим имот е в общ размер на 160 683 лв., която
се явява отчетната стойност на имота и която вещото лице намира за неправилно
определена, тъй като не са налице данни за допълнително деклариране на промяна
в обстоятелствата с декларация по чл. 17 от ЗМДТ, т.е. промяна в отчетната стойност на имота. Вещото лице е
изчислило размера на ТБО за процесния имот за периода 2013 г. – 2016 г. на база по-високата от
двете стойности /данъчната оценка на имота или отчетната му стойност/ - в
случая отчетната стойност на недвижимия имот в общ размер на 150 000 лв.,
и определения от Общински съвет – Лясковец промил за компоненти обезвреждане на
битови отпадъци в депа и поддържане на териториите за обществено ползване за
съответната година за юридически и за физически лица, като в табличен вид е
посочил размера на ТБО за всяка година и съответните лихви за забава. Вещото лице е изчислило и размера на ТБО за
процесния имот за периода 2013 г. – 2016 г. на база данъчната оценка на имота и определения от Общински съвет –
Лясковец промил за компоненти обезвреждане на битови отпадъци в депа и
поддържане на териториите за обществено ползване за съответната година за
физически лица, в резултат на което в табличен вид е посочил размера на ТБО за
всяка година и съответните лихви за забава. Това заключение е оспорено от
процесуалния представител на ответника с писмено становище /л. 322 и сл./, в което са
изложени подробни аргументи за неправилност на същото. Предвид това, вещото
лице е задължено да представи повторна съдебно-икономическа експертиза, в която
повторно да изчисли таксата за битови отпадъци за процесния имот във вариант 3
(на база данъчната оценка на имота и определения от Общински съвет – Лясковец
промил за компоненти обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на
териториите за обществено ползване за съответната година за физически лица),
като отчете промил за обезвреждане на битови отпадъци за 2013г., който е 1,40 промила,
а не 4,40, както е посочено в заключението.
В резултат на това, е представена повторна съдебно-икономическа
експертиза, в която е преизчислен размера на ТБО за периода 2013г. – 2016г. на база
по-високата от двете стойности /данъчната оценка на имота или отчетната му
стойност/ - в случая отчетната стойност на недвижимия имот в общ размер на
150 000 лв., и определения от Общински съвет – Лясковец промил за
компоненти обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на териториите за
обществено ползване за съответната година за физически лица и на база данъчната
оценка на имота в общ размер на 117 845,10 лв. и определения от Общински
съвет – Лясковец промил за компоненти обезвреждане на битови отпадъци в депа и
поддържане на териториите за обществено ползване за съответната година за
физически лица, като размерът на ТБО и съответните лихви за забава в двата
варианта са посочени в табличен вид.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално недопустима в частта, в
която се оспорват установените задължения за данък недвижими имоти за всички
данъчни периоди. Видно от заявление /с характер на жалба/ с вх. № ФСД02-3716#1/20.09.2017г. /л. 35 от делото/, с
което е оспорен АУЗ по административен ред, е, че изрично е посочено, че това
задължение не се оспорва. Съгласно чл. 156, ал.2 от ДОПК, приложима по силата
на препращащата норма на чл. 144 от ДОПК, ревизионният акт, респективно АУЗД,
не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по
административен ред. Ето защо и след като АУЗД не е обжалван по административен
ред, в частта относно установените задължения за данък недвижими имоти за
периода 2013г. – 2016г., той е влязъл в сила и не подлежи на съдебен контрол, а
жалбата на А.М., в качеството й на наследник на С.М., в тази й част е
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото следва да бъде прекратено.
Жалбата, в частта, в която се оспорват установените задължения за такса
битови отпадъци и съответните лихви е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Неоснователно се поддържа от ответника възражение за недопустимост на
оспорването, поради липса на правен интерес предвид извършеното от
жалбоподателката заплащане на определения с АУЗ размер на ДНИ и ТБО за периода
от 2013г. до 2016г. включително.
В тази
връзка следва да се отбележи, че обжалването не само на ревизионен акт, но и на
АУЗД, не спира тяхното изпълнение, като задълженията по тях подлежат на
доброволно заплащане в 14-дневен срок от връчването на акта. След изтичане на
този срок публичните задължения, определени с акта подлежат на принудително
изпълнение. Една от хипотезите за погасяване на публичното вземане, изброени в
чл. 168 от ДОПК, е неговото плащане. Следователно, заплащането на задълженията
за ДНИ и ТБО не води до липса на правен интерес от оспорване на АУЗД, с който
са определени, поради което жалбата на А.М., в качеството й на наследник на
задълженото лице, срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) № 115/2017-1/07.09.2017 г. на началника на отдел „Местни приходи“
като орган по приходите в община Лясковец, в частта потвърдена с Решение №
2/11.06.2021 г. на зам. кмет на община Лясковец, упражняващ функциите на
териториален директор на Националната агенция за приходите, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Задълженията
за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно
регламентираното в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1
и чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал.
1 ЗМДТ, в приложимата редакция, според който установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според ал. 3 от чл. 4 на ЗМДТ, в производствата по ал. 1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а според ал. 4 от същия член, тези служители се определят със
заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията
на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция
за приходите. Тоест, в процесуалния закон има специални правила за оспорване,
които са приложими в случая и имат приоритет пред общите такива по АПК. Редът
за установяване, обезпечаване и събирането на местните данъци е приложим и по
отношение на местните такси, в т.ч. такса за битови отпадъци, по аргумент от
чл. 9б от ЗМДТ. Съдът в производство от вида на настоящото извършва проверка на
законосъобразността на АУЗД в потвърдената му по административен ред част.
Предвид това, в настоящото производство следва да бъде извършена проверка на
законосъобразността на АУЗ №115/07.09.2017 г.,
в частта потвърдена с Решение №2/11.06.2021г., с която на ЕТ „СТЕФМАРК – С.М.“
са установени задължения за такса битови отпадъци за периода 2013г. – 2016г. в
общ размер на 5 223,12 лв. и лихви в размер на 1 351,76 лв. По
отношение на установения ДНИ за периода 2013 г. – 2016 г.
в общ размер на 1 529,79 лв. и лихви в размер на 394,44 лв. не е предмет, тъй
като видно от заявление /с характер на жалба/ с вх. № ФСД02-3716#1/20.09.2017 г. /л. 35 от делото/ е, че това задължение не е оспорено
при оспорването на АУЗ по административен ред, поради което акта в тази част е
влязъл в сила.
В
конкретния случай, АУЗ е издаден от С.Цончев – началник отдел „Местни приходи“
при Община Лясковец, който със Заповед № 321/05.03.2014 г. на кмета на Община Лясковец е
определен да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на
чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ и да съставя актове за установяване на
вземания за местни такси. С оглед на това, съдът намира, че оспореният акт е
издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон
правомощия, в предвидената от закона писмена форма. Потвърдителното решение
на заместник-кмета на община Лясковец също е издадено от компетентен орган,
доколкото с цитираната заповед на кмета на общината, заместник-кмета на община Лясковец е
определен за ръководител на отдел
„Местни приходи“ в Община Лясковец, с
правомощия на териториален директор на НАП и е в изискуемата писмена форма.
Неоснователни
са изложените в жалбата оплаквания за липса на изложени фактически и правни
основания в оспорвания АУЗД. Безспорно е, че в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, всеки един административен акт трябва да
съдържа мотиви, които да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен
подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на
правото. При издаването на процесния акт административният орган изрично се е
позовал на съответните считани от него за приложими законовите разпоредби от
ЗМДТ, решенията на Общинския съвет и подзаконови нормативни актове, послужили
за определяне размера на публичните задължения, като
по този начин съдържащите се в тях фактически разяснения заместват изискуемата
обосновка на оспорения административен акт и съгласно константната съдебна
практика, няма пречка относими към издаването на индивидуалния административен
акт данни да се съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи
постановяването му. Освен това, се допуска фактическите и правни основания да
бъдат изложени от горестоящия орган в решението му, отделно от самия
административен акт в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване,
дори допълнително в уведомителното писмо до лицето, адресат на акта или в
съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане до съда. Това
е изцяло в съответствие с ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., което не е загубило
сила и като всяко тълкувателно решение на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е
задължително за органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за
органите на местното самоуправление. Както от приходния, така и от решаващия
орган, са изложени мотиви относно възприетите от тях като относими към
облагането факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно
спецификите на този вид производство за установяване на задължения.
Наред
с горното, следва да се посочи, че органът по приходите няма задължение в АУЗД
да изписва механизма на изчисляване на данъка/таксата за съответния данъчен
период. Съдебната практика приема, че непосочването в АУЗД на начина на
изчисляване на дължимата такса/данък, не се отразява върху законосъобразността
на същия, като подобен подход би бил изцяло формален и несъответстващ на целта
на акта. Задължение на органа по приходите е посочване на дължимата и
незаплатена такса/данък, а разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК дава възможност
на задълженото лице да поиска справка за начина, по който е изчислено
задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и
неплатения размер. В конкретната хипотеза, жалбоподателката, в качеството си на
наследник на задълженото лице, се е възползвала от тази възможност като е
депозирала молба вх. №М-1500/09.06.2021 г.
/л. 67/ с искане за
предоставяне на информация за начина на изчисляване и размера на промила за
такса битови отпадъци за компонент – депо и чистота за периода 2013г.-2021 г., в отговор на която с писмо изх.
№М-1500#1/22.06.2021 г. й е била предоставена подробна
информация за начина на изчисляване на таксата за битови отпадъци, данъчната
оценка и отчетната стойност на недвижимия имот, находя се в гр. Лясковец, както
и определения от Общински съвет – Лясковец промил за юридически лица за периода
2013г.-2021г. Предвид това, съдът намира, че
неизписването в АУЗД на механизма на изчисляване на установената ТБО не е
съществено процесуално нарушение.
В
глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци са приложими
два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за
установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и
установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В
конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси
по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт.
Еднозначно и непротиворечиво от АУЗД се установява, че е извършена служебна
проверка на наследодателя на жалбоподателката по данни от декларациите,
подадени от самия него в ответната администрация, относно притежавания от него
недвижим имот. Проверката е констатирала, че съответните публични общински
задължения не са платени, което по смисъла чл. 107, ал. 3, изр. последно,
предл. последно от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно
фактическо основание за съставяне на АУЗД. Както от приходния, така и от
решаващия орган, са взети предвид всички относими за облагането факти и
обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно спецификите на този
вид производство за установяване на задължения, и са определени дължимите
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Съобразно
това, за органите по приходите съществува възможността да определят дължимия от
ЕТ по силата на закона местен данък/такса, без да провеждат ревизионно
производство.
Неоснователно
се поддържа, че в случая не е изпълнено изискването на чл.103 от ДОПК. Както се
каза, оспореният акт е издаден служебно поради неплащане на задълженията за ДНИ
и ТБО, а не поради несъответствия между съдържанието на подадената декларация и
изискването за попълването й или поради установени несъответствия между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, поради
което и изискването за издаване на акта след като е изчерпан редът по чл. 103
от ДОПК е неотносимо. Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на
чл. 107, ал. 3 ДОПК сочи приложимост на това изискване единствено при издаване
на акт при установени несъответствия по см. на чл. 103, ал. 1 ДОПК, но не и при
условията на последната визирана в чл. 107, ал. 3 ДОПК хипотеза.
По
отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби на
закона.
Както
се каза по-горе, предмет на настоящото производство е Акт за установяване на
задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) № 115/2017-1/07.09.2017 г. на
началника на отдел „Местни приходи“ като орган по приходите в община Лясковец, в
частта, потвърдена с Решение № 2/11.06.2021 г. на зам. кмет на община Лясковец,
упражняващ функциите на териториален директор на Националната агенция за
приходите, с която на ЕТ „СТЕФМАРК – С.М.“ са установени задължения за такса
битови отпадъци за периода 2013г. – 2016г. в общ размер на 5 223,12 лв. и лихви
в размер на 1 351,76 лв.
Не
е спорно по делото, че задълженията за ТБО на ЕТ са определени за недвижим
имот, представляващ земя и сграда, находящ се в гр. Лясковец. Не е спорно, а и
се установява от представените декларации по чл. 14 от ЗМДТ и чл. 17, ал.1 от ЗМДТ (отм.), както и от приложения документ за собственост, че в рамките на
периодите, за които на ЕТ „СТЕФМАРК – С.М.“ са определени задълженията, търговецът
е бил собственик на описания недвижим имот. От тези факти следва качеството на същия
на данъчно задължено лице по отношение на процесния имот на основание чл. 11,
ал. 1 от ЗМДТ. Предвид това след като ЕТ е лице, което е задължено да заплаща
данък върху собствения си недвижими имот, той е задължен да заплаща и ТБО за
същия имот по смисъла на чл. 64, във връзка с чл. 11, ал.1 от ЗМДТ.
Спорът
пред настоящата инстанция се свежда до това дали за процесния имот следва да се
заплаща ТБО, като възраженията на жалбоподателката, в качеството й на единствен
наследник на задълженото лице предвид представените удостоверения за отказ от
наследство /л. 96 и л. 97/, за недължимост на същата са
свързани с липсата на предоставяне на услугите от страна на община
Лясковец и предвид обстоятелството, че сградата не е въведена в експлоатация и
съответно не генерира отпадъци.
Съгласно разпоредбата
на чл. 62 от ЗМДТ
(в приложимата редакция), таксата
се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Изрично е предвидено, че
размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл.66 от ЗМДТ – в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност. Границите на районите и видът на предлаганите
услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване, се определят със заповед на кмета /чл.63, ал.2 от ЗМДТ – в
приложимата редакция/. Следователноq в рамките на ТБО се включва такса за три отделни,
самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за
обществено ползване. Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ (в
приложимата редакция) е регламентирано, че такса не се събира за услугите,
визирани в чл.62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината,
т.е. ТБО е вид финансово вземане, чието заплащане се дължи при наличие на
реално извършени услуги по чл.62 от ЗМДТ. Задължението за заплащане на ТБО е
установено в закона, но то не възниква ex lege, а само когато общината реално
извършва съответната дейност.
В
случая, с оспорения АУЗ е установено задължение за ТБО за периода 2013 г. – 2016 г. само за два от трите нормативно
допустими компоненти на таксата (което обстоятелство се установява от писмо
изх. №Ж-9#2/03.12.2020 г.
– л.50) - за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; и
за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, т.е. изобщо не е определена ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване и това
е така, тъй като процесният имот не попада в районите, в които е организирано
събирането и извозването на битови отпадъци, определени със Заповед
№2021/30.10.2013 г.,
Заповед №579/24.04.2014 г.,
Заповед №1704/30.10.2014 г.
и Заповед №1654/29.10.2015г. на кмета на община Лясковец. Всъщност за тези
имоти, действащата Наредба за определянето и администрираните на местните такси
и цените на услугите в община Лясковец (чл. 8, ал. 1)
определя, че такса сметосъбиране и сметоизвозване изобщо не се начислява. След
като за целия период от 2013 г. до 2016 вкл. за процесния имот не е начислявана
и установявана като дължима ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване, то въпросът
за извършването на тези услуги, както и този за липсата на въвеждане в
експлоатация на сградата, е без значение.
Липсата
на въвеждане в експлоатация на сградата и обстоятелството, че не генерира
отпадъци обаче, е ирелевантно за останалите два компонента, формиращи ТБО.
Такса
за чистота на териториите за обществено ползване се заплаща поради
принадлежност на имота към територията на дадената община и необходимостта от
поддържането на териториите за обществено ползване в същата от общината, без
значение ползва ли се този имот или не. Таксата за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване е дължима по аргумент от чл. 63, ал. 1
от ЗМДТ (в приложимата редакция) в случай на реално предоставяне на
услугата. За преценка дали собствениците дължат такса за поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване следва да бъде установено дали тази
услуга се предоставя от общината, като относимо е дали услугата се предоставя в
населеното място въобще, а не дали се предоставя спрямо конкретния имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за предоставена от общината
услуга, в случая по чл. 66, ал.
1, т. 4 от ЗМДТ, за почистване на уличните платна, площадките,
алеите, парковете и другите територии на населените места, предназначени за
обществено ползване. Самостоятелната дължимост произтича от разпоредбата на чл. 67, ал. 4,
във вр. с чл. 62 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба таксата за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
В
случая, от представените по делото от ответника доказателства се установява
предоставяне на посочената услуга поддържане на чистота на териториите за
обществено ползване за разглеждания период. Този извод съдът извежда от
представения Договор за възлагане на обществена поръчка от 28.02.2014 г. между
Община Лясковец и „Обединение сметосъбиране и сметоизвозване Русе“ ДЗЗД, с
който общината е възложила на цитираното дружество освен сметосъбиране и
сметоизване на битовите отпадъци, ежедневното и ежеседмично почистване на
улиците и териториите за обществено ползване в гр. Лясковец, а по време на
зимния период – когато липсват условия за почистване на улиците от отпадъци,
почистване на снега, както и от представеното извлечение от интернет-страницата
на Агенция за обществени поръчки /л. 281
и л. 282/, видно от
което, че на 01.09.2009г. Община Лясковец е възложила обществена поръчка с
предмет „Сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци
на територията на община Лясковец, включваща гр. Лясковец, с.Джулюница,
с.Козаревец, с.Добри дял, с.Драгижево и с.Мерданя; почистване на териториите за
обществено ползване на територията на гр. Лясковец; поетапна техническа
рекултивация и закриване на селските сметища; почистване на нерегламентираните
сметища на територията на община Лясковец“ със срок 48 месеца от подписване на
договора з обществена поръчка. Ето защо съдът приема за реално извършени тези
компоненти от услугата през процесния период.
За
третия компонент - услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения таксата по чл. 71, т. 3
от ЗМДТ се дължи когато общината има депо. Съответно текстът
предвижда освобождаване от такса, ако депо не е изградено и не се поддържа от
общината. В настоящият случай, независимо че доказателства за притежавано от
общината депо за обезвреждане на битови отпадъци не са представените по делото,
на съда е служебно известно, че битовите отпадъци от територията на община
Лясковец се извозват на Регионалното депо – Велико Търново, в землището на
с.Шереметя, поради което такса се дължи и за този компонент.
Предвид
изложеното и от съвкупната преценка на събраните доказателства следва изводът,
че общината не само е организирала, но и реално е предоставила включените в ТБО
услуги през 2013-2016 г. в района, в който се намира имотът на ЕТ „СТЕФМАРК – С.М.“
и след като е така, неоснователни за възраженията на жалбоподателката за
недължимост на ТБО, определени с оспорвания акт, основани на неизвършването на
тези услуги, които както се каза, са дължими за населеното място, а не за
конкретен имот.
За
периода 2013 г. - 2016 г. основата и ставката за изчисляване размера на таксата
за всяка от услугите по чл. 62
от ЗМДТ, са регламентирани в Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цените на услугите в Община Лясковец. Съгласно чл. 11, ал. 1
от тази наредба, размерът на таксата се определя на основата промил върху
данъчната оценка на имотите на гражданите и върху по-високата от данъчната
оценка и отчетната стойност на имотите на фирми и юридически лица. Доколкото в
случая се касае за недвижим имот, собственост на ЕТ (чийто правен режим се
урежда от ТЗ, поради което при определяне размера на публичните задължения за
местни такси не може да се третира като физическо лице), то следва данъчната
оценка да се определи от по – високата между отчетната стойност на имота и данъчната
му оценка. В случая, от приложената по делото
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/03.08.2010 г. (л.22-л.28 от делото), подадена от
ЕТ „СТЕФМАРК – С.М.“, се установява, че процесният недвижим имот включва два
самостоятелни обекта – земя с площ 2082 кв.м. и сграда с разгъната застроена
площ 658 кв.м. Това води до логичния извод, че земята с посочения размер не е
прилежаща площ към сградата, а има самостоятелно стопанско значение, поради
което двата обекта (земя и сграда) са самостоятелни недвижими имоти, които
могат да бъдат предмет на самостоятелни правни сделки, а като обособен отделен
актив на ЕТ имат и своя отчетна стойност, както и своя данъчна оценка. Поради
това, всеки един обект, включен в недвижимия имот, следва да бъде оценен като
самостоятелен обект. Именно по този начин е процедирал и органът по приходите
при определяне на ТБО за всяка година,
като е остойностил сградата по данъчна оценка (която е в размер на 110 683
лв. и е по-висока от отчетната стойност на сградата, която е в размер на
100 000 лв.), а земята по отчетна стойност (която е в размер на 50 000
лв. и е по-висока от изчислената от общинската администрация данъчна оценка на
земята, която е в размер на 7 162,10 лв.). Тези стойности се потвърждават и от
заключението на вещото лице по СИЕ, което съдът кредитира в тази му част. Съдът обаче не кредитира заключението на вещото лице в
частта, в която са направени изчисленията за дължимата ТБО за периода 2013 г. -2016 г., тъй като същото е изчислявало
размера на ТБО за недвижимия имот въз основа на общата отчетна стойност на
имота – 150 000 лв. (в т.ч.
сграда-търговски обект – летовище със застроена площ 658 кв.м. – 100 000
лв. и земя с площ 2082 кв.м. – 50 000 лв.) без да вземе предвид, че
недвижимият имот включва два самостоятелни обекта (земя и сграда), които са
самостоятелни обекти и които, както се каза по-горе, следва да бъдат оценявани
отделно. В случая данъчната основа за изчисляване размера на ТБО за недвижимия
имот следва да е сбор от по-високата между отчетната стойност и данъчната
оценка на всеки един от двата самостоятелни обекта(земя и сграда), тъй като
всеки един от тях има отделна отчетна стойност и отделна данъчна основа. В
подкрепа на този извод е и признанието на вещото лице, което разпитано в
съдебно заседание изрично посочи, че от счетоводна и данъчна гледна точка
земята и сградите са самостоятелно обекти на данъчно облагане. В този смисъл
изтъкна, че ако се приемат двата обекта за самостоятелни обекти на облагане,
данъчните основи трябва да се определят по отделно и сумите за такса битови
отпадъци ще са така, както са посочени в акта. С оглед на така изложеното,
съдът намира, че органът по приходите правилно е изчислил размера на
задълженията за ТБО за 2013 г. - 2016 г., ведно с лихвите за просрочие върху
тях на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
По
изложените мотиви съдът намира жалбата за неоснователна, което налага тя да
бъде отхвърлена.
При
този изход на делото направените от жалбоподателката разноски остават в нейна
тежест. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Ц.М. ***, в качеството й на
наследник на С.М., против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 115/2017-1/07.09.2017 г. на началника на отдел „Местни приходи“ като
орган по приходите в община Лясковец, в частта, в която са определени
задължения за данък недвижими имоти за периода от 2013 г. до 2016 г. в общ размер на общ размер на 1 529,79 и лихви в размер на 393,44 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 399/2021 г. по описа на
Административен съд-гр. Велико Търново в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ц.М.
***, в качеството й на наследник на С.М. против Акт за
установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 115/2017-1/07.09.2017 г.
на началника на отдел „Местни приходи“ като орган по приходите в община
Лясковец, в частта, потвърдена с Решение № 2/11.06.2021 г. на зам. кмет на
община Лясковец, упражняващ функциите на териториален директор на Националната
агенция за приходите, с която на ЕТ „СТЕФМАРК – С.М.“ са установени задължения
за такса битови отпадъци за периода 2013 г. – 2016 г. в общ размер на 5 223,12 лв. и лихви в размер на 1 351,76 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му
от страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: