Решение по дело №2469/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Директора на Регионална инспекция по околната среда – Варна (РИОСВ – Варна), против Решение № 1356 от 21.09.2023 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна ) по АНД № 59/2023 г. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № **********-54 от 08.12.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ - Варна, с което на „А.1 С.“ ЕАД е наложена на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за извършено нарушение на чл. 93, ал. 7, във вр. с чл. 95, ал. 1 ЗООС и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС,

Касаторът настоява, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Изразява се несъгласие с изводите на РС – Варна, че за да е налице приложение на чл. 95, ал. 1 ЗООС, по аргумент от чл. 92 и чл. 93 от с.з., инвестиционното намерение следва да е част от описаните в Приложение № 1 и Приложение № 2 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, както и да води до значително отрицателно въздействие върху околната среда, а и че изграждането на подпорни стени и промяната на пътно-транспортната схема не са посочени във визираните две приложения. Възразява се и срещу извода за неиндивидуализиране на деянието в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в НП. Твърди се, че съдът не е взел предвид нормативно определените процедури, водени по реда на Глава шеста от ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, както и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост, а за да бъде извършена цялостна оценка следва инвестиционното предложение да бъде разгледано в неговата цялост, т.е. с всички негови основни и спомагателни дейности. Поддържа се, че в случая е налице промяна в инвестиционното намерение, а именно промяна в пътно-транспортната схема, както и с изграждане на подпорни стени, така също и с преминаването на техниката през горска територия и с изсичането на дървета, без необходимото съгласуване и преценка от РИОСВ. Изтъква се, че не са спазени разпоредбите на чл. 93, ал. 7 ЗООС и чл. 4 от Наредбата за ОВОС, като при проверката, при която е установено нарушението е констатирано, че е извършена сеч на горски дървета, прокарване на транспортен достъп във връзка с извършваното строителство в имота с идентификатор ***, като пътната връзка е в имот с идентификатор ***, който имот е без сменено предназначение. Според касатора, безспорно се установява, че РИОСВ – Варна не е уведомена за извършеното изменение на инвестиционното намерение на инвеститора за прокарване на транспортен достъп за строителна техника през горска територия – имот ***, което е в разрез на инвестиционното намерение, съгласувано от РИОСВ – Варна с Решение № ВА-121/ПР/2020 г., съгласно което транспортният достъп за извършване на строителните дейност в имот *** се осъществява пред имот ***, който съгласно одобрен ПУП-ПРЗ е общинска собственост и е с предназначение – второстепенна улица. Касаторът сочи, че на 08.08.2022 г. и на 10.08.2022 г. санкционираното дружество е входирало в РИОСВ – Варна уведомления за ИП, касаещи изграждането на трафопост, подпорни стени и уличен водопровод, т.е. възложителят е информирал компетентните органи, но на много по-късен етап. Искането е да се отмени решението на РС – Варна и да се потвърди НП, а в условията на алтернативност – да се върне делото за ново разглеждане.

В хода на делото ст. юриск. Й.К.  - процесуален представител на касатора, поддържа касационната жалба и изложените в нея доводи и искания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „А.1 С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ---------представлявано от Н.В.Ж., не представя писмен отговор по касационната жалба. В съдебно заседание ответникът, чрез адв. С.Ж. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане да се остави в сила решението на РС - Варна като правилно, позовавайки се и на произнасянето на АдмС – Варна по адм. д. № 1094/2022 г., където същите дейности са разгледани по повод на издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че при преценката на установените факти, районният съд е приложил правилно закона. Пледира се за оставяне в сила на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС – Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред РС - Варна е образувано по жалба от „А.1 С.“ ЕАД против № **********-54 от 08.12.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ - Варна, с което на „А.1 С.“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл. 162, ал. 1 ЗООС. за извършено нарушение на чл. 93, ал. 7, във вр. с чл. 95, ал. 1 ЗООС и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС.

За да отмени НП въззивният съд приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Прието е, че АУАН и НП не съдържат всички реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като липсва точното описание на нарушението, което води до липса на индивидуализацията му. Според РС – Варна не става ясно какво точно е извършило дружеството, т.е. липсва конкретно фактическо обвинение.

На следващо място, анализирайки нормите на чл. 93, ал. 7 и чл. 95, ал. 1 ЗООС и съобразявайки факта, че административното нарушение е извършено чрез бездействие, районният съд посочва, че административнонаказващият орган е следвало да установи и да посочи в обстоятелствената част на АУАН и НП периода от време, който се явява най-ранния етап на инвестиционното намерение за дадения обект и да го посочи като дата на нарушението. Според въззивния съд именно през този период от време възложителят е следвало да извърши писмено уведомление на РИОСВ - Варна по силата на чл. 95, ал. 1 ЗООС за инвестиционното си намерение и с бездействието му в този период от време е осъществено нарушение на ЗООС. Направен е извод, че непосочвайки време на извършване на нарушението административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита на соченото за нарушител дружество.

РС – Варна приема и че, за да е налице приложение на чл. 95, ал. 1 ЗООС, по аргумент на чл. 92 и чл. 93 от същия закон, инвестиционното намерение следва да е част от описаните в Приложение № 1 към чл. 92, т.1 и Приложение № 2 към чл. 93, ал.1 т.1 и т. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, както и да води до значително отрицателно въздействие върху околната среда, а в обжалваното НП и в АУАН не е посочено в коя от тези хипотези попада дейността на дружеството, което е също нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като води до непълнота на фактическото обвинение.

От друга страна, въззивната инстанция приема, че изграждане на подпорните стени и промяната на пътно-транспортната схема не са посочени нито в Приложение 1, нито в Приложение 2 и не е сред ИП, за които са изисква преценяване необходимостта от ОВОС по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗООС. Посочва се, че от Заповед № РД05-134/25.11.2020 г. на Директора на РДГ – Варна за утвърждаване на горскостопанска програма и писмо изх. № 94-00-7537/12.11.2020 г. на РИОСВ - Варна се установява, че е предвидена огледна сеч, т.е. не е налице изсичане на дървета, без съгласуване. Освен това въззивният съд констатира, че от страна на АНО не са представени доказателства, че посочените действия могат да доведат до отрицателно въздействие върху околната среда.

Настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои мотивите на РС – Варна и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях.

Решението на районния съд е правилно като постановено при липса на касационните основания по чл. 348 НПК, респ. не са налице основания за отмяната му.

Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, които са достатъчно основание за отмяна на НП.

Не са налице наведените касационни основания.

Действително от формулираното в АУАН и в НП обвинение не става ясно какво точно деяние наказващият орган приема, че е извършено, за да наложи санкцията по чл. 162, ал. 1 ЗООС. Още повече, че разпоредбата на 162, ал. 1 ЗООС е обща санкционна норма и предвижда наказания за всички нарушения по ЗООС, което изисква ясно, точно и недвусмислено индивидуализиране на нарушенията, които наказващият орган санкционира.

В случая НП, както и АУАН съдържат няколко различни обективирани констатации по отношение на няколко поземлени имота: 1. Изграждане на път, с положена каменно-трошена настилка в ПИ **** в землището на гр. Варна, без да е проведена процедура по чл. 93 и сл. ЗООС, като по отношение на имота, който е „горска територия“, няма и промяна на предназначението му; 2. Несъгласуване на други съпътстващи обекти и/или подобекти за имот ***, въпреки установените подготвителни дейности с цел строителство на подпорни стени; 3. За ПИ *** не са представени – планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство и др., които следва да се съгласуват с РИОСВ - Варна за тяхната относимост към Решение № ВА-121/ПР/2020 по реда на екологичното законодателство (а съгласно одобреното ИП и ПУП-ПРЗ за имота пътно-транспортният достъп се осигурява чрез имот с идентификатор *** отреден за „второстепенна улица“, а не през имота „горска територия“ – ПИ ***); 4.За ИП „изграждане на път“ и „вертикална планировка и благоустрояване – подпорни стени и пътна алея“, обслужващ **** (ПИ ***) по плана на местност „Коджа тепе“, район Приморски, гр. Варна от страна на РИОСВ – Варна няма постановен краен административен акт по реда на ЗООС и ЗБР; 5. Нарушение на реда за одобрение на настъпили изменения относно инвестиционното предложение за изграждане на 8 броя еднофамилни сгради в имот ***; 6. Неуведомяване на РИОСВ – Варна за извършено изменение в инвестиционното намерение на инвеститора за прокарването на транспортен достът за строителна техника пред горска територия – имот ***, с цел осъществяване на строителни дейности в имот ***, в разрез с издаденото Решение № ВА-121/ПР/20; 7. Промяна в инвестиционното намерение без необходимото съгласуване и преценка от РИОСВ; 8. Извършване на строителни дейности в отклонение или по-точно в нарушение на посоченото в Решение № ВА-121/ПР/2020 г. на Директора на РИОСВ – Варна; 9. Неинформиране на РИОСВ – Варна и засегнатото население в най-ранния етап на изменение на инвестиционното намерение, преди неговото одобряване и/или осъществяване на терен. Така описаните в АУАН и в НП констатации сочат на различни деяния, респ. на няколко различни административни нарушения, а в случая е наложена една санкция. Предвид изложеното очевидно действително и касационната инстанция установява, че не е налице яснота за кое точно деяние е наложена имуществената санкция в случая, а и по аргумент от чл. 18 ЗАНН за всяко деяние следва да се налагат отделни наказания. Така допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е достатъчно основание за отмяна на НП поради.

Правилно РС – Варна приема и че в НП и в АУАН липсва съществен реквизит, изискуем съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН, а именно дата на извършване на нарушението, което при правилно приложение на материалния закон е прието за съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо също самостоятелно основание за отмяна на НП.

Правилно РС приема и че е налице непълнота на фактическото обвинение, предвид липсата на обосноваване в НП в коя хипотеза на Приложение № 1 и Приложение № 2 на ЗООС попада дейността на дружеството, а и коя точно дейност, както и предвид липсата на обосноваване, че конкретната дейност води до значително отрицателно въздействие върху околната среда.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационните основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в, ал. 1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и правилност, поради което същото следва да се остави в сила.

Съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото с оглед изхода на спора ответникът има право на такива, но същият не претендира присъждането им, а искането на касатора в този аспект е неоснователно.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1356 от 21.09.2023 г. на Районен съд – Варна по АНД № 59/2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: