РЕШЕНИЕ
№ 260102/17.11.2020 г.
17.11.2020 гр. Ямбол
ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно
отделение, IX-ти наказателен състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ
Секретар
М.П.
като разгледа
докладваното от съдия Кирков
АНД №990/2020. по описа на ЯРС,
За да се
произнесе все предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Ц.И.В. *** , ЕГН:********** против НП №20-0813-001415/03.09.2020г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-Ямбол, с което на основание чл. 183,ал.4,т.7 от ЗДвП ,за нарушение на чл.137а,ал.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание-глоба в размер на 50лв.
С
жалбата се иска от съда да отмени издаденото
наказателно постановление .
В
съдебно заседание жалбата се подържа от
редовно упълномощен защитник. Излага се
,че в случая е приложима хипотезата на
чл. 137А ал.2, от ЗДвП , тъй като поради заболяването си жалбоподателят
не бил задължен да ползва обезопасителен
колан.Претендират се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна редовно призована,чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.Счита ,че жалбоподателя правилно е санкциониран за извършеното нарушение.Излага ,че по
делото липсват доказателства здравословното
състояние на жалбоподателя да не позволява
използването на обезопасителен колан.С оглед
на това се иска наказателното постановление да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсулско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по
делото доказателства, наведените в жалбата доводи, възраженията и изразените
становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 14.08.2020г. около 08.13 часа в гр.Ямбол
на ул.“Ген.Заимов“ свидетелите . П. и
Г. - мл. автоконтрольори
към сектор „ПП“ при ОД на МВР спрели за проверка управлявания от жалбоподателя
л.а. „Рено Меган с рег. № ***.При спирането му свидетелите
видели ,че жалбоподателя не ползва обезопасителен
колан, с какъвто автомобила бил оборудван и го попитали го има ли причина да не го ползва.Жалбоподателят отговорил ,че имал ТЕЛК решение, с което бил освободен от това
си задължение, но не го представил.
На място на жалбоподателя бил
съставен АУАН за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП и подписан от него без
възражения.
В
последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е
издадено и наказателното постановление.
По
горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена от всички
гласни и писмени доказателства по делото, които са непротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалба
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
От процесуална страна съдът счита, че не
са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно- наказателното производство по налагане на административното
наказание на нарушителя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По
отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
настоящият състав намира, че от събраните в хода на делото доказателства по
безспорен начин беше установено, че жалбоподателят е извършил нарушението,
доколкото е управлявал МПС, без да използва обезопасителен
колан. Последното категорично се установява от разпита на свидетелите П. и Г. и по същество не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът
не споделя становището на защитата ,че в
случая е приложима нормата на чл.
137А ал.2 от ЗДвП, която въвежда изключения от общото правило, посочено в ал.1.По делото
са представени доказателства –Експертно решение № 0532/ 20.03.2020г.., установяващо ,че жалбоподателя страда от
„Синдром на Гилев и Баре“,
с квадрипареза
по- изразена в долните крайници,но
никъде не е посочено ,че заболяването
е свързано със затруднено дишане и болки в областта на гръдния кош и не
позволява използването на обезопасителен колон, а и
автомобила на жалбоподателя не е бил
адаптиран спрямо неговите нужди.Освен това
видно и от справката за нарушител, жалбоподателят е наказван и
друг път за същото по вид нарушение.
С
оглед на това съдът намира ,че самото заболяване, само по себе си не е
основание попадащо в приложното на посочените от чл.137,ал.2,т.2 и 3 от ЗДвП
изключения, поради което правилно е
прието ,че жалбоподателя съзнателно е
нарушил разпоредбата на чл.137,а,ал.1 от ЗДвП.
Досежно размера
на наложеното наказание, същото е конкретно фиксирано в разпоредбата на чл. чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП, поради което и
не може да бъде изменяно.
С оглед
на изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсулскто възнаграждение се
явява основателно и следва да се
уважи.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение
на НБПП.В случая за защита по
дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото продължи
в едно съдебно заседание, с разпит на
само на двама свидетели, не е с фактическа
или правна сложност поради което следва да
се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Предвид
горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Ямболският районен съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП
№20-0813-001415/03.09.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Ямбол ,
с което на Д Ц.И.В. *** ,
ЕГН:********** ,на основание чл.
183,ал.4,т.7 от ЗДвП ,за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание-глоба в размер на 50лв.
ОСЪЖДА Ц.И.В. *** , ЕГН:********** да заплати на ОД на МВР-Ямбол , сумата от 80
лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд- гр. Ямбол в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: