Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

25.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

361

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от Ф. М. Ф. от ***, с ЕГН **********, против Ревизионен акт № Р – **********7915-091-001/26.08.2020 г., потвърден с Решение № 547/03.11.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Счита, че ревизионният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, както и при неправилна преценка на доказателства, събрани в хода на ревизионното производство.

Излага съображения, че определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДПК, била неправилна. Определените данъчни задължения били произволни и не кореспондирали с реално получените приходи и направените разходи. В този смисъл органите по приходите не били взели предвид, че освен за гориво за МПС следвало да се отчитат и други разходи – масла, спирачни течности, винетки, застраховки, магистрални такси и др. Фактическите констатации на данъчните органи не били обосновани с конкретни доказателства, а почивали на предположения, които били относителни. Ревизиращия екип не бил предприел действия по съпоставка с реализирани дейности и отчетени разходи от лица, извършващи подобен вид дейност.

Оспорва изцяло изводите на ревизиращия екип, твърдейки, че същите се основавали на превратно и неправилно тълкуване на доказателствата и игнориране на принципите на ДОПК.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № Р – **********7915-091-001/26.08.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от пълномощника адв. М.А., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В подкрепа на твърденията си представя писмена защита, в която излага доводи за незаконосъобразност на оспорения РА, аналогични с въведените такива в жалбата.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт И. П., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение Представя писмена защита/вх. № 831/21.04.2021 г./, в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност и обоснованост на оспорения РА.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000919007915-020-001/05.12.2019 г./л. 477/, връчена на 19.12.2019 г./разписка – л. 478/, с която е възложено извършването на ревизия на Ф. М. Ф. от ***, за определяне на задължения, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.; ДОО – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.; универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. За изменение на първоначалната заповед са издадени Заповед № Р-16000919007915-020-002/16.03.2020 г./л. 472/, относно срока за приключване на ревизията, като на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е продължен до 19.05.2020 г. и Заповед № № Р-16000919007915-020-003/01.07.2020 г./л. 464/, с която е въведено и задължение за данък върху добавената стойност, за периода 29.06.2017 г. до 31.01.2018 г. и е удължен срокът на ревизията до 20.07.2020 г.Цитираните заповеди са издадени от Г. И. Н. - *** при ТД на НАП - Пловдив, оправомощена със Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, Приложение № 1/ л. 4 –л. 5, стр. 2-ра/;

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000919007915-092-001/03.08.2020 г./л. 44 – л. 67/, връчен по електронен път на 06.08.2020 г./л. 68/. Ревизираното лице не е подало възражение по доклада по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК;

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919007915-091-001/26.08.2020 г./л. 37 – л. 42/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Г. И. Н. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и З. Г. Т., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 26.08.2020 г./л. 43/.

С ревизионния акт са установени следните задължения: Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Задължения по ЗДДС за периода от 29.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Задължения по ЗДДС за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. и Задължения по ЗДДС за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.

Установените с РА задължения за довнасяне са в общ размер на *** лв. главница и лихви за забава в общ размер на *** лв.

По същество, след извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията, резултатите от извършените насрещни проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от трети лица, извършените справки, ревизиращият екип е приел за установено следното:

Ф.М.Ф., с ЕГН **********, с адрес.***, е местно физическо лице и съгласно чл. 8 от ЗДДФЛ и чл. 6 от ЗДДФЛ, е данъчно задължено за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. Ревизираното лице Ф.М.Ф. е физическо лице без дейност като ЕТ. Има регистрация като земеделски стопанин, отглеждащ птици (кокошки, петли) за периодите от 17.06.2014 г. до 29.02.2016 г. и от 13.03.2018 г. до 03.05.2019 г. За периода на ревизията 2016 г. - 2018 г. няма подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, не е регистрирано по ЗДДС и няма регистрирани трудови договори.

На ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ № Р-16000919007915-040- 003/22.04.2020 г. с което е поискано от жалбоподателя да декларира притежавани налични парични средства в брой в началото и в края на всяка година от ревизирания период. Предвид липсата на отговор, респ. заявени от лицето парични средства в началото на ревизирания период, е прието, че наличните парични средства в брой към 01.01.2016 г. са 0.00 лв., съответно 0.00 лв. към 01.01.2017 г. и 01.01.2018 г. От извършените справки в банки, са установени налични парични средства в банкови сметки към 01.01.2016 г. - *** лв., към 01.01.2017 г. – 0.00 лв. и към 01.01.2018 г. – 0.00 лв.

От предоставените данни от „БТК“ ЕАД информация са констатирани и приети от ревизиращия екип извършени от Ф.Ф. разходи за съобщителни услуги за 2016 г. в размер на *** лв., за  2017 г. в размер на *** лв. и за 2018 г. в размер на *** лв. Приети са за доказани разходи за наем в размер на *** лв. за всяка една от трите години.

След анализ на всички събрани в хода на ревизията документи и доказателства, е прието, че ревизираното лице Ф.М.Ф. е извършвало дейност по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Търговския закон, за всяка една година (2016, 2017 и 2018 г.) - международен транспорт на пътници със собствени транспортни средства срещу заплащане. В този смисъл, за 2016 г. са приети за установени получени приходи от извършваната дейност в размер на *** лв., съответно са определени разходи за дейността след извършен анализ по реда на чл.122 от ДОПК в размер на: *** лв. и е определен доход от стопанска дейност в размер на *** лв.; за 2017 г. са приети за установени приходи от извършваната стопанска дейност в размер на *** лв., съответно са определени разходи за дейността след извършен анализ по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на *** лв. и е определен доход от стопанска дейност в размер на *** лв.; за 2018 г. са приети за установени приходи от извършваната стопанска дейност в размер на *** лв., съответно са определени разходи за дейността след извършен анализ по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на *** лв. и е определен доход от стопанска дейност в размер на *** лв.

Ревизиращият екип е приел, че осъществяваният със собствени превозни средства от Ф.М.Ф. международен превоз на пътници срещу заплащане е извършван системно с цел печалба, с намерение тази дейност да е източник на постоянен доход, поради което следва да се приеме, че така упражняваната дейност от ревизираното лице е търговска дейност и ревизираното лице е търговец. Посочено е, че във връзка с установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, следва да се приложи чл. 122, ал. 2 и чл. 124а от ДОПК при определяне на данъчната основа и задължителните осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на основата за облагане с данъци от органът по приходи се извършвал анализ на всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, визирани по т. 1 - т. 16 на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По силата на цитираните разпоредби ревизиращия орган прилагал установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определената от него основа, съгласно чл. 124а от ДОПК разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагали съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.

Предвид констатираните обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, чл. 123 и чл. 124а от ДОПК с ревизията се определяла данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, като е извършен анализ на всяко от относимите към задълженото лице обстоятелства по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК;

В РД, представляващ неразделна част от РА, е отразено, извършваните от жалбоподателя курсовете са с направления България - *** - България; България - *** - България и България - *** - България. Прието е, че цената на един курс в посока е *** / с изключение на 3 курса, от които 1 курс България *** на стойност ***, 1 курс България *** *** и 1 курс Бъргария - *** ***/. Ревизиращия екип е приел *** /*** лв./ обичайна цена на курс във всяка посока.

Представената информация от ОД на МВР гр. Кърджали и получените отговори на превозваните лица е обобщена в табличен вид, като са взети предвид само курсовете, извършени от Ф.М.Ф. и периодите, в които същият е собственик на съответното МПС. Посочено е, че от получената информация от ОД на МВР Кърджали се установявало, че за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г. Ф.М.Ф. е извършил общо 68 курса: 2016 г. - 13 курса с МПС Фолксваген Каравел per. № ***, 2017 г. - 38 курса с МПС Фолксваген Каравел per. № *** и 2018 г. - 17 курса с МПС Мерцедес Спринтер per. № ***. Отразено е, че за изминати километри на курс ревизиращия екип приема средно претеглена величина между трите направления България - *** 2000 км., България *** 2400 км. и България - *** 2300 км. - средно изминати километри на курс – 2 200 км. При изчисляване на разходите за гориво е взета предвид Наредба № 3 за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите, издадена от министъра на транспорта, съгласно която и по данни от техническите характеристики на автомобилите, е приет разход на гориво в смесен цикъл (литра на 100 км.), както следва: Мерцедес Спринтер: 8,8 л., Фолксваген Каравел: 7,5 л. С оглед  определените стойности, са приети разходи за дейността на ЗЛ по години, както следва: 2016 г. – *** лв., 2017 г. – *** лв., 2018 г.-*** лв.;

За 2016 г. е определена данъчната основа по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва: Приходи от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Разходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК- *** лв.; Доход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна основа – *** лв.; Общ размер на данъчните облекчения - *** лв.; Обща годишна данъчна основа - *** лв.; Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО - *** лв.; Лихва от 01.05.2017 г. - *** лв.;

За 2017 г. е определена данъчната основа по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва: Приходи от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Разходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК- *** лв.; Доход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК – *** лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна основа – *** лв.; Общ размер на данъчните облекчения   - *** лв.; Обща годишна данъчна основа – *** лв.; Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО - *** лв.; Лихва от 01.05.2018 г. - *** лв.;

За 2018 г. е определена данъчната основа по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва: Приходи от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Разходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК- *** лв.; Доход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК – *** лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна основа – *** лв.; Общ размер на данъчните облекчения   - *** лв.; Обща годишна данъчна основа – *** лв.; Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО - *** лв.; Лихва от 01.05.2019 г. - *** лв.

Посочено е, че към 31.05.2017 г. Ф.Ф. е реализирал оборот над 50 000 лв., поради което съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за него е възникнало задължението да подаде заявление за регистрация по този закон, в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период. Предвид обстоятелството, че лицето не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, е приложена разпоредба на чл. 102 от ЗДДС, при което са  определени задължения за ДДС, както следва: за период м.06.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; за период м.07.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. и за период м.08.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.

На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, във връзка с чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица, е прието, че за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. Ф.М.Ф. дължи месечни осигурителни вноски на осигурителен доход за държавно обществено осигуряване в размер на 12.8% върху минимален месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващи се лица от *** лв. С оглед определения окончателен осигурителен доход за 2016 г., са определени задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице   в размер на *** лв. Съответно за 2017 г. са определени осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице в размер на *** лв. и 2018 г. осигурителни вноски в размер на *** лв., като са взети предвид внесените от жалбоподателя осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице в общ размер на *** лв.;

На жалбоподателя са вменени и задължения за осигурителни вноски за фонд Допълнително задължително пенсионно осигуряване/ДЗПО/, а именно: за 2016 г. - *** лв., за 2017 г. – *** лв. и за 2018 г. – *** лв., като за взети предвид внесените такива за последния период от Ф. в размер на *** лв. Определени за и задължения за вноски за ЗЗО – *** лв. за 2016 г., *** за 2017 г. и *** лв., като са взети предвид внесените такива за периода в размер на *** лв.

Процесният РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В жалбата/вх. № 16080/15.09.2020 г.на ТД на НАП гр.Пловдив, *** – л. 27 – л. 31/ са въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за наличието на предпоставките по чл. 122 от ДОПК, аналогични с изложените такива в процесната жалба.

С Решение № 547/03.11.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л. 16-л. 24/, е потвърден ревизионния акт, с който на Ф. М. Ф. от ***, са установени задължения, както следва: Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Задължения по ЗДДС за периода от 29.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Задължения по ЗДДС за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. и Задължения по ЗДДС за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.

По искане на пълномощника на жалбоподателя, в съдебното производство са допуснати и разпитани в качеството им на свидетели Б.Ю.К., Е.М.Б. и С.С.А.. От показанията на св. Б.К. се установява, че свидетелката пътувала веднъж с Ф. до ***. Твърди, че не си спомня, кога е пътувала, нито автомобила, с който е пътувала. Сочи, че не е заплащала за превоза, като с били в много близки отношения с майката на жалбоподателя – постоянно били заедно.

Св. Е.Б. сочи, че за периода 2007 – 2017 г. живял в *** и често пътувал с автомобил на Ф. Плащал единствено средствата за гориво, които си разпределяли поравно с останалите пътници – средно по ***. Ф. работел в *** и редовно пътувал до България. Понякога и свидетелят управлявал автомобила на жалбоподателя.

Видно от разпита на св. С.А., веднъж пътувал с буса на Ф. до ***. Със жалбоподателя се познавали като живеели в едно населено място. Знаел, че Ф. пътува в чужбина, но нямал представа колко често. Бусовете тръгвали от ***, но тъй като ***, Ф. му предложил да пътува с него. Заплатил за горивото ***.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок/ Решение № 547 е връчено на 17.11.2020 г. – л. 15, а жалбата е постъпила в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП на 26.11.2020 г./, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въвежда оборима презумция за вярност на фактическите констатации в РА, издаден при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като жалбоподателят е носител на доказателствената тежест да установи в съдебното производство твърдените от него факти и обстоятелства, оборващи фактическите констатациите в акта. Съответно в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

На жалбоподателя са били връчени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № РИ6000919007915-139-001/10.02.2020 г./л. 436 – л. 438/, Уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК с № Р-16000919007915-113-001/10.02.2020 г./л. 433 – л. 434/ и Уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК с № Р-16000919007915-113-002/ 01.07.2020 г./л. 430 – л. 431/.

Предвид горното, съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят е бил надлежно уведомен, че по отношения на него са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и му е определен 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и за вземане на становище. В РД са изложени мотиви, че ревизията се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - 1. До започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; 2. Налице са данни за укрити приходи или доходи; 4. Липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

Предвид горното, съдът намира, че процесния РА е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

При извършената преценка за съответствие на оспорения Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919007915-091-001/26.08.2020 г. с материалния закон, настоящият състав намира следното:

На първо място, съдът приема за установено в процеса, че за ревизирания период Ф.М.Ф. е осъществявал международен транспорт на пътници със собствени транспортни средства срещу заплащане. В тази връзка, видно от наличните по административната преписка договори за покупко продажба на моторно превозно средство/л. 91 – л. 94/ и Справка за техническите характеристики на МПС с УРИ 122800-17913/27.07.2020 г./л. 232 – л. 235/, жалбоподателят е притежавал собствеността върху лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***, лек автомобил „Фолксваген Каравел“ с рег. № *** и лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***. Всяко едно от посочените МПС е с брой седящи места 8+1. От наличната по делото справка от ОДМВР – Кърджали с изх. 292000-7235/24.04.2019 г./л. 96 – л. 129/ се установява, че за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г., в информационната система на МВР са регистрирани 68 бр. пътувания на Ф.М.Ф. с горепосочените МПС извън пределите на Република България, а именно: през 2016 г. – 13 бр. с „Фолксваген Каравел“ per. № ***, през 2017 г. - 38 бр. с „Фолксваген Каравел“ per. № *** и през 2018 г. - 17 бр. с „Мерцедес Спринтер“ per. № ***. Справката предоставя данни за конкретното МПС и наличните в него пътници, както и ГКПП. Така например относно релевантното за процеса преминаване през ГКПП „***“ на 04.12.2018 г. с „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***/л. 103 от делото/, е видно, че пътуващи в МПС са били 7 лица, едно от които Ф.М.Ф.. От справката е видно, че се касае за множество пътувания, голяма част от която са през незначителни интервали от време, обичайно два-три дни между излизането и влизането в Република България. Всичко това обосновава извода, че се касае за извършван превоз на пътници, а не до пътувания на жалбоподателя, свързани с местоживеене или работа на територията на чужда държава. Следва да се отбележи, че нито в хода на ревизионното производство нито на фазата на съдебното следствие, от страна на Ф.М.Ф. и/или неговия пълномощник е било релевирано насрещно възражение, че преминаването на ГКПП на Република България от страна на жалбоподателя със собствените му МПС, е било свързано с дейност, който не е международен превоз на пътници.

Съдът намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата, че броят на пътниците бил определен произволно. Както вече бе посочено по-горе, обсъдената справка от МВР предоставя информацията за пътуващите в съответното МПС лица, за конкретния период. Видно от съдържащата се в РД таблица/стр. 17 – стр. 20 от доклада, л. 52 – л. 53 от делото/, при формирането на прихода от осъществяваната дейност, ревизиращия екип е взел предвид броя на пътуващите лица в съответния автомобил на съответната дата, съобразно информацията в справката от МВР, като са взети предвид единствено курсовете, извършени от Ф. за съответния период, но в интервалите, в които той е бил собственик на съответното МПС и то когато фигурира като лице, пътуващо в МПС.

Обстоятелството, че за ревизирания период жалбоподателят е осъществявал международен превоз на пътници срещу заплащане се установява и от наличните в преписката обяснения на част от превозваните лице. В тази връзка, видно от предоставените обяснения от М. М. С./л. 347/, И. А. К./л. 319/, Я. К. В./л. 303/, Н. А. Х./л. 284/, Х. А./л. 364/, Н. С. Б./л. 196/, се установява, че посочените лица са ползвали международен превоз с автомобил, управляван от жалбоподателя и са заплатили суми от  ***  лева за осъществения превоз, посочили са и маршрута, както и начина, по който са узнали за възможността да ползват този превоз. Писмени обяснения на тези лица са предоставени при условията на чл. 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК и са редовно доказателство за отразените в тях обстоятелства. Безспорно е, че не всички лица са представили писмени обяснения, както и, че незначителна част от тях са заявили, че не познават Ф.Ф., някои, че не са пътували с него/3 лица/, но следва да се отбележи, че обясненията на третите лица се преценяват с оглед всички данни по делото и като се взема предвид тяхната заинтересованост от изхода на производството. С други думи, критерият за оценка на доказателствата е качествен, а не количествен. В тази връзка, с оглед факта, че горепосочените лица дават напълно еднозначни като смисъл показания – за вида на транспорта, маршрута, заплащането, начина на свързване с превозвача, като част от тях сочат и номера и марката на съответното МПС, което налага извода за достоверност на показанията. Същите кореспондират и с релевантната справка от МВР, подробно обсъдена по-горе.

Показанията на ангажираните от жалбоподателя и разпитани по делото свидетели, не опровергават горния извод. В този смисъл, на първо място съдът отчита, че изложеното от свидетелите се отличава с уклончивост и липсата на конкретизация относно съответния превоз. На следващо място св. К. и св. А. са съседи на жалбоподателя, като според първата, отношенията им с майката на Ф. са особено близки, т.е според съда са налице основателни съмнения относно безпристрастността на изложените от тях факти. Що се отнася до показанията на свидетеля Б., настоящият състав изцяло не кредитира същите като недостоверни и изпълнени с вътрешни противоречия. От една страна свидетелят сочи, че пътувал с жалбоподателя и дори управлявал превозното средство и винаги пътувал с него, а от друга твърди, че не пътувал постоянно с Ф., но често му се е случвало. Прави впечатление, че св. А. и св. Б. заявяват един единствен конкретен факт, а именно, че заплащането е било за гориво - по ***, което според съда е индикация за предварителна уговорка. Липсва каквато и да е друга конкретизация в показанията им, с изключение на отбелязаната, което е нелогично. Най-накрая следва да се отбележи, че разпитаните свидетели по никакъв начин не опровергават извода за неправилност на изводите на ревизиращия екип за системно осъществявана дейност по международен превоз от страна на жалбоподателя. В тази смисъл св.А. използва изрази като: „бусовете тръгват от ***“, което е изцяло в подкрепа на извода за системност на осъществявания превоз.

По изложените съображения съдът намира, че за ревизирания период - 2016 г., 2017 г. и 2018 г.  Ф.М.Ф. е реализирал доходи от стопанска дейност – превоз на пътници от България до ***, ***  и ***, и обратно, като тези доходи са укрити – неосчетоводени и не са декларирани. От наличните по делото доказателства се установява, че ревизираното лице по същество е образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин съгласно  чл. 1, ал. 3 от ТЗ, като не са налице изключенията по чл. 2 от ТЗ, поради което несъмнено физическото лице има търговско качество, независимо от това, че Ф.М.Ф. не е регистриран като ЕТ за ревизирания период. В конкретния случай се касае за множество превозни сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 пр. последно от ТЗ и то за значителен период от време. Обемът на извършваната дейност, установена при извършване на ревизията от представените обяснения от трети лица и справката от ОДМВР – Кърджали, обосновава извод за системност при осъществяване на дейността и приложимостта на  чл. 1, ал. 3 от ТЗ.

С други думи, съдът счита за обосновани изводите на органите по приходите, че през един значителен период от време Ф. е извършил системно и по занятие множество търговски сделки от вида на тези по чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ – превози на пътници от България до ***, ***, *** и обратно, срещу заплащане, респ. получил е доходи от тази си дейност, които са както облагаеми, така и осигурителни. Съдът споделя мотивите на ревизиращия орган, че полученият от ревизираното лице доход следва да се определи като такъв с източник по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. В тази връзка следва да се има предвид, че данъчна основа за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези които са търговци по смисъла на Търговския закон без регистрация като ЕТ – арг. чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, във вр. с  чл. 1, ал. 3 от ТЗ.

Безспорно е в случая, че са налице данни за укрити доходи от страна на  Ф.М.Ф., получени от извършван срещу заплащане международен превоз на пътници, които не са декларирани от него, като лицето не е представило заведена счетоводна отчетност за извършваната от него търговска дейност, всяко едно от което е самостоятелно основание за прилагане на особения ред на данъчно облагане по чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. За доходите си от търговска дейност търговецът, дори да не е регистриран в това си качество, е субект на облагане по ЗДДФЛ, но след като той ги е укрил, включително не ги е декларирал по надлежния ред, то са налице посочените от ревизиращия екип основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Ето защо съдът намира, че основателно ревизията е преминала към облагане на жалбоподателя по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. В релевантния РД е отразено изрично, че за данъчната основа за ревизирания период, облагаемият доход на Ф.М.Ф. ще се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а за осигурителните вноски ще се определи по реда на чл. 124а от ДОПК.

Законосъобразно в случая данъчните основи за облагане по ЗДДФЛ относно извършваната търговска дейност на жалбоподателя – международен превоз на пътници, са определени като разлика между установените от ревизията неотчетени приходи и разходите по години, като годишните данъчни основи за доходите от дейността като едноличен търговец са определени като от установения облагаем доход, са приспаднати определените с акта задължителни осигурителни вноски и са обложени със законоустановената ставка от 15 % по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Приходната част е определена при средна цена на превоза ***, умножена по броя на пътниците за всяко едно пътуване, регистрирано през ревизирания период, съобразно справката на ОДМВР-Кърджали, подробно посочени в наличната таблица в РД. При изчисляване на разходите за гориво е взета предвид Наредба № 3 за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите, издадена от министъра на транспорта, съгласно която и по данни от техническите характеристики на автомобилите, е приет разход на гориво в смесен цикъл (литра на 100 км.), както следва: Мерцедес Спринтер: 8,8 л., Фолксваген Каравел: 7,5 л., като при изчисляването на разходите е взето предвид средноаритметичното разстояние до съответната дестинация. С оглед  определените стойности, са приети разходи за дейността на ЗЛ по години, както следва: 2016 г. – *** лв., 2017 г. – *** лв., 2018 г. - *** лв. Според съда, така определените разходи са законосъобразни и обосновани, като независимо от предоставената му възможност да представи доказателства, установяващи понесени разходи за осъществяваната дейност, респ. изискани от ревизиращия екип доказателства такива разходи, жалбоподателя не е релевирал доводи за направени разходи, вкл. твърдения за закупувани винетки, такси и др., като не е представил каквито и да са доказателства за такива разходи.

Предвид това съдът счита за законосъобразно определянето на данъчната основа по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва: 1. За 2016 г. - Приходи от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Разходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК- *** лв.; Доход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна основа – *** лв.; Общ размер на данъчните облекчения   - *** лв.; Обща годишна данъчна основа - *** лв.; Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО - *** лв.; 2. За 2017 г. - Приходи от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Разходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК- *** лв.; Доход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК – *** лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна основа – *** лв.; Общ размер на данъчните облекчения   - *** лв.; Обща годишна данъчна основа – *** лв.; Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО - *** лв.; 3. За 2018 г. - Приходи от дейността по реда на чл. 122 от ДОПК - *** лв.; Разходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК- *** лв.; Доход, определен по реда на чл. 122 от ДОПК – *** лв.; Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – *** лв.; Годишна данъчна основа – *** лв.; Общ размер на данъчните облекчения   - *** лв.; Обща годишна данъчна основа – *** лв.; Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО - *** лв. Върху така определените задължения по периоди и размер, законосъобразно и в съответствие с чл. 175, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ(в релевантната редакция, сег. ал. 5 ) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания/ЗЛВДТДПДВ/, е определена и съответната лихва за всеки един период.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. В настоящия случай към 31.05.2017 г. Ф.Ф. е достигнал облагаем оборот от *** лв./определен на база реализираните обороти, считано то м.10.2016 г. до м.5.2017 г., включително.  Предвид това и доколкото в законоустановения срок – до 14.06.2017 г. жалбоподателят не е подал заявление за регистрация по ЗДДС, то е налице хипотезата на чл. чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, а именно: за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя - за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. По силата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, задълженията по ал. 3 и 4 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С оспорения РА на жалбоподателя е установено задължение за внасяне на ДДС в размер на *** лв. за извършените през периода от 29.06.2017 г. до 31.08.2017 г. доставки от Ф.Ф., представляващи транспортни услуги по международен превоз на пътници.  Съгласно чл. 29 от ЗДДС превозът на пътници се облага с нулева ставка, когато същият се извършва от място на територията на страната до място извън Общността или до друга държава членка, или от място извън територията на Общността или от място в друга държава членка до място на територията на страната, или между две места на територията на страната, когато е част от превоз от посоченото по-горе. По силата на чл. 37, ал. 1 от ЗДДС, документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с правилника за прилагане на закона. Алинея 2 на разпоредбата предвижда, че  Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат. В конкретния случай е безспорно, че Ф.М.Ф. не е представил изискуемите документи по чл. 22  от ППЗДДС, поради което нормата на чл. 29 от ЗДДС е неприложима. Предвид това, съдът намира, че РА, в частта му с която е установено данъчно задължение по ЗДДС за внасяне, ведно с лихви на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗЛВДТДПДВ, по периоди и в размер: от 29.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. и от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., е законосъобразен и обоснован.

На следващо място, предвид доказателствата по делото и приложимия материален закон, съдът приема, че законосъобразно с ревизионния акт са определени задължителните осигурителни вноски с оглед това, че жалбоподателят се явява самоосигуряващо се лице, поради което и на основание 5, ал. 2 от КСО и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО дължи осигурителни вноски на основание чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ от КСО за ДЗПО-УПФ в размер на 5%, а по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за ЗО. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на осигурителните вноски за ДОО, УПФ и ЗД е относимо обстоятелство, че жалбоподателят е декларирал самоосигуряване като ЗП с код 13 за периодите 01.01.2016 г. - 29.02.2016 г. и 13.03.2018 г. - 31.12.2018 г.

Ф.М.Ф. е внасял авансов доход като регистриран земеделски стопанин за периода от 17.06.2014 г. до 29.02.2016 г. и от 13.03.2018 г. до 03.05.2019 г., като по гореизложените съображения, правилно е преценено, че същият е упражнявал и друга дейност - международен превоз на пътници срещу заплащане за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г., поради което на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо лице, в това число и върху дохода, установен по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Безспорно е, че определеният осигурителен доход по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, се различава от обективно осъществения осигурителен фактически състав, което обаче е в резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, с оглед неизпълнението на задължението му да декларира и внесе ЗОВ за процесния период. В случая авансовите осигурителни вноски са определени върху минималния осигурителен доход за съответния период, като са взети предвид внесените от жалбоподателя декларирани авансови осигурителни вноски за 2018 г. С оглед определения по реда на чл. 124а от ДОПК окончателен осигурителен доход, намален с доходът, върху който се внасят авансовите осигурителни вноски, е определен изравнителния доход, върху който следва да се внесат осигурителните вноски за съответния период.

Предвид горното, съдът намира за законосъобразен и РА, в частите му, с които са определени размери на осигурителните вноски за ДОО - 12,8% за 2016 г. , 13,8% за 2017 г. и 14,8% за 2018 г.) и вноски за ДЗПО, съгласно чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ от КСО (за ДЗПО - УПФ 5%). Изцяло в съответствие с чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и съобразно размерът на здравноосигурителната вноска посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, са определени и вноските за довнасяне в приход на НЗОК. Законосъобразно за невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху годишния осигурителен доход за ревизираните години, са начислени дължимите лихви на основание чл. 113, ал. 1 от КСО и чл. 107 от ЗЗО във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Ф.М.Ф. от ***, против Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919007915-091-001/26.08.2020 г./л. 37 – л. 42/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Г. И. Н. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и З. Г. Т., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на Ф.М.Ф. от ***, са установени задължения, както следва: Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ЗО за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Задължения по ЗДДС за периода от 29.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Задължения по ЗДДС за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. и Задължения по ЗДДС за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.

При този изход на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 1 469.90 лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. М. Ф. от ***, против Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919007915-091-001/26.08.2020 г., издаден от Г. И. Н. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и З. Г. Т., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на Ф. М. Ф. от ***, са установени задължения, както следва: Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 497.54 лв., ведно с лихви в размер на 505.04 лв.; Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 5 077.71 лв., ведно с лихви в размер на 1 197.59 лв.; Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 1 693.30 лв., ведно с лихви в размер на 227.67 лв.; Вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 1 722.24 лв., ведно с лихви в размер на 627.99 лв.; Вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 4 305.60 лв., ведно с лихви в размер на 1 071.16 лв.; Вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 1 694.87 лв., ведно с лихви в размер на 254.54 лв.; Вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 1 076.40 лв., ведно с лихви в размер на 392.54 лв.; Вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 2 496.00 лв., ведно с лихви в размер на 620.95 лв.; Вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 980.15 лв., ведно с лихви в размер на 149.42 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 672.75 лв., ведно с лихви в размер на 245.31 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 1 560.00 лв., ведно с лихви в размер на 388.11 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 612.59 лв., ведно с лихви в размер на 93.22 лв.; Задължения по ЗДДС за периода от 29.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 227.50 лв., ведно с лихви в размер на 71.98 лв.; Задължения по ЗДДС за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. в размер на 1 170.00 лв., ведно с лихви в размер на 360.13 лв. и Задължения по ЗДДС за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. в размер на 260.00 лв., ведно с лихви в размер на 77.79 лв.

ОСЪЖДА Ф.М.Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Национална агенция за приходите гр.София, ***, разноски за юрисконсултско възнаграждение в  размер на 1 469.90 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: