Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 224
Гр. Габрово, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 16.05.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1190 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* срещу Н.Р.К., с ЕГН **********,*** за установяване на
дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение суми.
І. Искания и възражения
на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и
възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че вземането на ищеца произтичало от договор
за потребителски паричен кредит № ********* , сключен на 26.08.2016 г. между Н.Р.К.
в качеството на Кредитополучател и „Провидент Файненшъл България" ООД -
Кредитодател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
на основание Договорните разпоредби, които били неразделна част от договора за
потребителски кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят удостоверил,
че преди сключването на договора за кредит получил Стандартен европейски
формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл
България" ООД му бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по
кредита, с които Кредитополучателят се съгласил с факта на подписване на
договора за кредит. Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят също
така потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира
неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При условията на Договора за потребителски кредит,
Кредитодателят се задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски
кредит за лични нужди в размер на 700,00 лева, като сумата била предоставена от
страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя.
Съгласно разпоредбите на договора за кредит, с факта на подписване на договора
за кредит Кредитополучателят потвърдил, че е получил в пълен размер отпусната
сума. Усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвявала с договорна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия
срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита.
Подписвайки договора за кредит страните постигнали съгласие договорната лихва
за срока на договора да бъде в размер на 95,62 лв. Общата стойност на усвоената
главница и договорната лихва по кредита била в размер на 795,62 лв., които
следвало да бъдат заплатени на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка
в размер на 17,68 лв. Първата погасителна вноска била платима на 4.09.2016 г.,
а последната погасителна вноска била с падеж 9.07.2017 г.
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно
досие, която била в размер на 35,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор,
таксата за оценка на досие била платима при подписване на договора, но страните
постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски с
цел улеснение на Кредитополучателя. Поради това таксата за оценка на досие била
разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 0,78 лв., които били
платими на падежните дати на погасителните вноски.
По избор на Кредитополучателят, Кредитодателят се
задължил да предостави на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се
в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя,
наречена в договора услуга „Кредит у дома". За предоставяната услуга,
Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитодателя такса, която била в
размер на 449,96 лв. Подписвайки договора Кредитополучателят удостоверил, че
разбира и се съгласява, че услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се
предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за
кредит такса. Също така, с подписа си Кредитополучателят удостоверил, че
разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой
по местоживеенето на Кредитополучателя, а останалата част била свързана с
разходите на Кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на
Кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга
„Кредит у дома" била платима при подписване на договора, но страните
постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на Кредитополучателя. Поради това, таксата за услуга „Кредит у
дома" била разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 10,00 лв.,
които били платими на падежните дати на погасителните вноски.
Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да
върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит била в размер на
1280,58 лв., която включвала: главница в размер на 700,00 лв., договорна лихва
в размер на 95,62 лв., такса за оценка да досие в размер на 35,00 лв. и такса
за услуга „Кредит у дома" в размер на 449,96 лв. Съгласно клаузите на
договора за кредит общата дължима сума била платима на 45 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 28,46 лева, като в размера на месечната
вноска били включени: вноска по кредита в размер на 17,68 лв., вноска по такса за
оценка на досие в размер на 0,78 лв. и вноска по такса за услуга „Кредит у
дома" в размер на 10,00 лв.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се
е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на
седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя
кредитен консултант по местоживеенето на Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита била 9.07.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно
изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна на „Агенция за
събиране на вземания", в качеството на кредитор, било начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за
забава, за периода от 19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на
входиране на задължението в съда, общият размер на което било 27,34 лв.
Кредитополучателят не
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която
била погасена била в размер на 230,60 лв., с която били погасени: такса за
услуга „Кредит у дома": 154,69 лв., такса за оценка на досие: 19,46 лв.,
договорна лихва: 15,15 лв., главница: 41,30 лв.
На 19.05.2017 г. бил сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България" ООД,
с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на
който вземането на „Провидент Файненшъл България" ООД срещу Н.Р.К., произтичащо от посочеания по-горе договор за
потребителски кредит било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за
потребителски кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Провидент Файненшъл България" ООД упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 19.05.2017 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, на 07.06.2017 г. до ответника било изпратено писмо за
станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от името „Провидент
Файненшъл България" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
изх. ТТЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017г., чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договор за кредит адрес. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „Пратката не е потърсена от получателя". На 27.04.2018
г. ищцовото дружество повторно изпратило писмо до длъжника, съдържащо
Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД с изх.№
УПЦ-С-ПВД/********* чрез куриер на посочения в договора за кредит настоящ адрес
на длъжника. Писмото отново се върнало в цялост тъй като получателят не бил открит
и на този адрес.
Уведомителното писмо било представено за връчване с
исковата молба, и достигането му до длъжника заедно с исковата молба пораждало действие за длъжника.
Алтернативно, получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено
в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
От страна на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н.Р.К., за следните суми, произтичащи
от Договор за потребителски кредит № *********, сключен на 26.08.2016 г., а
именно: главница в размер на 658,70 лв., договорна лихва в размер
на 80,47
лв., такса за оценка на досие в размер на 15,54 лв., такса за
услуга „Кредит у дома" в размер на 295,27 лв. и обезщетение за забава в
размер на 27,34
лв. или сума в общ размер на: 1077,32 лева.
Съдът уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 2517/ 2017 г. по описа на РС-Габрово
била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси и заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи
книжата по делото.
Искането на ищеца е съдът да постанови
съдебно решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните
суми:
сумата 658,70 лв. (шестстотин петдесет и
осем лева и 70 стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № *********/26.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на получаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на
задължението;
сумата 80,47 лв. (осемдесет лева и
47 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 25.09.2016 г. до
09.07.2017 г. (падежът на последна погасителна вноска);
сумата 15,54 лв. (петнадесет лева и 54
стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от 26.02.2017 г.
до 09.07.2017 г.;
сумата 295,27 лв. (двеста деветдесет и
пет лева и 27 стотинки), представляваща такса за услуга „Кредит у дома" за
периода от 18.12.2016 г. до 09.07.2017 г.;
сумата 27,34 лв. (двадесет и седем лева
и 34 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017
г. (датата на договора за цесия) до датата на подаване на заявлението в съда,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПКпо ч. гр. д. 2517/2018 г. на ГРС,
както и да му бъдат
присъдени направените в заповедното производство разноски и тези, направени в
исковото такова: в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 350
(триста и педесет) лева.
1.2. От страна на ответника:
Назначеният особен
представител на ответника излага следните възражения:
Длъжникът не бил уведомен за
извършената цесия, поради което цесията не породила действие по отношение на
него, както и по отношение на третите лица съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и в
този смисъл искът се явявал неоснователен.
Договор за потребителски
кредит се явявал недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, тъй като към него
липсвал погасителен план.
Клаузите за такса за услугата „Кредит у дома" и
такса за „оценка на досие" били нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗПК. Тази договорна
клауза заобикаляла императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна база по
потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Нямало никакви доказателства във връзка с
предоставянето на услугата „Кредит у дома".
Клаузата, с която се уговаря такса за „оценка на
досие" противоречала на клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предвиждаща забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Поради това исковете се явявали неоснователни и недоказани, и следвало да бъдат отхвърлени, като
неоснователността на главните искове влечала след себе си и неоснователност на
акцесорните искове за лихви и обезщетение за забава.
ІІ. Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
1. Правна квалификация.
Пред съда е предявен
установителен иск с процесуално правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на
ищеца се основават на разпоредбите чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ и чл. 99 ал. 1 от ЗЗД; чл. 86 от ЗЗД относно
претенцията за присъждане на мораторна лихва /лихва за забава/.
Възражението на
ответника за невръчено съобщение за прехвърляне на вземането е съгласно
разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, а
за недействителност на договора за кредита - чл. 22 от ЗПК.
2. От фактическа и правна страна:
Видно
от представения по делото договор за потребителски паричен кредит № ********* ,
сключен на 26.08.2016 г. между Н.Р.К. в качеството на Кредитополучател и
„Провидент Файненшъл България" ООД - Кредитодател, и
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, на
заемателя бил представен паричен заем в
общ размер на 700.00
лева, който бил усвоен от него след сключване на процесния договор, с което
Заемодателят изпълнил задължението си. Ответникът Н.Р.К. се задължила да ползва
и върне заемната сума. Освен нея се задължил да заплати: съгласно б. ”Б” от
договора - такса за оценка на кредитно досие в размер на 35,00 лв.; съгласно б.
”В” от договора - договорната лихва в размер на 95,62 лв.; съгласно б. ”Д” от договора – такса за услуга
креди у дома. Общ размер на дължимите от ответницата суми съгласно договора са
в размер на 1258,58 лева, дължими на 45 равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на
28,34 лв.., за периода от 4.09.2016 г. до 9.07.2017 г.
Ответникът извършил плащания в общ размер на 230,60 лв.
Видно от приложения по делото Договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. и Приложение №
1 към него от
същата дата, „Провидент Файненшъл България" ООД прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответника по
посочения договор.
По делото е представено пълномощно от „Провидент Файненшъл България" ООД, с което е упълномощен
ищецът да уведоми от името на прехвърлителя по цесията, всички длъжници,
чиито задължения са прехвърлени на
ищеца.
Към исковата молба е приложено уведомление от ищеца до
ответника за извършената цесия и е направено
искане да бъде връчено заедно с препис от исковата молба.
При тази фактическа обстановка, на първо място от
значение за спора е правният въпрос изпълнени ли са предпоставките, предвидени
в чл. 99 от ЗЗД при прехвърляне от „Изи
Асет Мениджмънт" АД на ищеца вземанията
срещу ответника по процесния
договор.
Съгласно
разпоредбата на
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за да породи действие, цесията
трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният
кредитор /цедентът/ е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 4 на
същия член е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от
длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Предвид на това, съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че старият кредитор няма правото да
упълномощи новия да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД. В посочения смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В настоящия
случай цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжниците за прехвърляне
на вземанията, което се установява от приложено по делото пълномощно / лист 24
от делото/.
По делото не са представени доказателства
преди депозиране на исковата молба цедентът, респ. цесионерът, да е уведомил по
надлежния ред ответника за извършената цесия. Такова писмено уведомление е приложено едва към
исковата молба. Съобразно практиката на ВКС, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото
от цедента или
упълномощения цесионер уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД. В посочения смисъл са Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Съгласно посочените решения обаче, уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера,
съставлява надлежно съобщаване за цесията ако е достигнало до длъжника. В случая обаче исковата молба, ведно с
приложеното към нея уведомление, не са връчени на длъжника-ответник, а на
назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. При това
положение цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и
длъжника, доколкото връчването на особения представител не може да се смята за
надлежно уведомяване.
Предвид
гореизложено, предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
При този извод, разглеждането
на въпроса, дали са налице останалите предпоставки за уважаването на иска е
безпредметно.
ІІІ. Относно претенциите за
разноски.
Не
следва да има изрично произнасяне досежно разноските, присъдени в заповедното
производство, тъй като произнасянето по същите е последица от уважаване, респ.
отхвърляне на иска. След като предявената претенция се отхвърля, разноски в полза на ищеца, сторени в заповедното и исковото производство не следва да се присъждат.
Разноски в полза на ответника също не следва
да се присъждат, доколкото липсва искане за такива, както и доказателства такива да са направени.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.Р.К., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4:
сумата 658,70 лв. (шестстотин петдесет и
осем лева и 70 стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № *********/26.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на получаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на
задължението;
сумата 80,47 лв. (осемдесет лева и
47 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 25.09.2016 г. до
09.07.2017 г. (падежът на последна погасителна вноска);
сумата 15,54 лв. (петнадесет лева и 54
стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от 26.02.2017 г.
до 09.07.2017 г.;
сумата 295,27 лв. (двеста деветдесет и
пет лева и 27 стотинки), представляваща такса за услуга „Кредит у дома" за
периода от 18.12.2016 г. до 09.07.2017 г.;
сумата 27,34 лв. (двадесет и седем лева
и 34 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017
г. (датата на договора за цесия) до датата на подаване на заявлението в съда,
за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
2517/2018 г. на ГРС,
като неоснователен и
недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: