Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 378 Година 13.03.2020 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н АР О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и осми февруари Година 2020
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2341 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 144, във вр. с чл. 149 СК.
Ищецът
С.П.П. твърди в поправената си искова молба, че ответникът
бил негов баща. Бракът им с майка му В.С.С. бил прекратен с влязло в сила
решение по гр.дело № 120/2009 г. на СтРС, с което баща му бил осъден да му
заплаща 50 лева издръжка, увеличена на 150 лева с решението по гр.д. №
2203/2016 г. на СтРС, като тези суми винаги били събирани принудително, чрез
съдебен изпълнител, и никога не били давани доброволно. Тази издръжка била
увеличена на 200 лева със споразумение по гр.д № 1095/2018 г., от когато до
навършване на пълнолетието му, баща му не бил плащал нищо, въпреки подписаното
споразумение и обещания от негова страна на самото дело, укривал се, за което
имало образувано изпълнително дело № 1130/2016 г. при - М.Д., жалба до
полицията и т.н. Навършил пълнолетие на - г., но продължавал средното си
образование и бил ученик в - клас в - - гр. С.. Имал ежедневни нужди за храна,
облекло и закупуване на учебни помагала, които в по-горна степен на образование
били и по-скъпи. Посещавал уроци по математика, обществени и културни прояви, и
спорт, като ползвал и градски транспорт до училище. Освен това страдал от -,
което било свързано с постоянно лечение, разходи за медицински прегледи и -.
Помагала му майка му, която единствено полагала грижи за него. С баща му не се
виждали и той не помагал по никакъв начин. Намирал се в затруднено финансово
положение, имал разходи за храна, облекло и джобни. Предстоял му и
абитуриентски бал през 2019 г., за което пак били нужни не малко средства.
Издържала го майка му, която била безработна и не получавала доходи. Към
момента бил безработен и учел. Не можел да съвместява учене с работа.
Ответникът работел и получавал доходи, поради което можел да продължи да се
включва в издръжката му без това да представлявало особено затруднение за него.
Нямал други задължения за издръжка, но отказвал да я плаща, притежавал
недвижими имоти. С подадена от пълномощника му молба от 20.02.2020 г., в срока
по чл. 312, ал. 2 ГПК, допълва, че в хода на делото, бил приет студент и
записан през 2019/2020 г. - курс редовна форма на обучение в - С., -,
специалност -, като не получавал стипендия, а срока на обучение бил четири
години. Искането е да се осъди ответника, да заплаща, по посочената в исковата
молба банкова сметка, ***, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от
- г., до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й. Претендира разноски.
Ответникът
П.Г.П., чрез назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК,
заема становище за уважаване на иска при съобразяване с представените
доказателства, с доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода
на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите
на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
Ищецът е роден на *** г.,
като негови родители са свидетелката В.С. и ответника (л. 4). Сключеният
между тях граждански брак е бил прекратен с развод по взаимно съгласие с
влязлото в сила на 19.02.2009 г. решение по гр.д. № 120/2009 г. на СтРС (л. 7).
С одобреното със същото споразумение родителските права върху малолетния тогова
ищец са били предоставени за упражняване на неговата майка, а ответникът е бил
осъден да му заплаща, чрез нея, 50 лева месечна издръжка, считано от 19.02.2009
г., чийто размер последното е бил увеличен на 200 лева, считано от 01.03.2018
г., със законната лихва върху всяка просрочена вноска, със съдебна спогодба от
14.05.2018 г. по приложеното гр.д. № 1095/2018 г. на СтРС.
На
- г. ищецът е навършил пълнолетие. Продължил е обаче да учи редовно в - в С.,
като през учебната 2018/2019 г. е бил записана в - клас на това средно учебно
заведение (л. 5). В
хода на делото, през зимния семестър на учебната 2019/2020 г., е записан и за
студент в - курс, редовно обучение, за висше образование на образователно –
квалификационна степен - по специалност - в - на - С., за предвидения курс на
обучение от четири години (л.
64-65). Не получава стипендия (л. 64).
От представената квитанция е видно още, че дължимата се семестриална такса е
350 лева (л. 71).
От представената от ищеца декларация за СИС е видно, че не получава никакви доходи
и не притежава имущество, от което да се издържа (л.
73). От показанията на свидетелите С. (майка на ищеца) и С. (дядо
на ищеца по майчина линия)
се установява още, че ищецът не работи, тъй като по цял ден е на занятия, като живее
със своята майка, нейният съжител и тяхната малолетна дъщеря - едноутробна негова
сестра, в жилище под наем в -, за което се плаща месечен наем от 250 лева (св. С. и С.). За
издръжката му се грижи неговата майка, с помощта на съжителя й, тъй като не
работи, както и нейните родители, които са пенсионери и живеят в техен
апартамент в С., като получават месечно от пенсии общо 900 лева (св. С. и С.). Всеки
месец на ищеца се закупува карта на стойност 10 лева за градския транспорт (л. 15). Закупуват
му се периодично и - на стойност 260 лева, тъй като страда от -, видно от
представения амбулаторен лист и показанията на свидетелите С. и С. (л. 14 и 81-82).
Необходими са му и средства за закупуваните за обучението му учебници и
помагала (св. С.). От
показанията на неговата майка, представената декларация за СИС на същата и служебна
бележка е видно още, че същата не работи, като до 09.10.2018 г. е била
регистрирана като безработна в ДБТ С. и извън получаваните от нея 45 лева
месечно детски добавки, не получава други доходи от свободни професии, наеми и
хонорари, и не притежава имоти и МПС (л.
6, 72 и 81).
Въпреки
указанията на съда с доклада на делото, ищецът не представи и по делото няма доказателства
за получаваните от ответника доходи и притежавано имущество, с изключение на
представените от пълномощника на ищеца две справки от Службите по вписванията в
С. и Г., от които обаче (доколкото
отразяват само частично заличавани възбрани и едно отчуждаване на имот) може да се приеме за установено само, че ответникът
притежава бившето семейно жилище в -, предоставено му за ползване след развода
с майката на ищеца с бракоразводното решение по гр.д. № 120/2009 г. на СтРС,
както и идеални части от земеделски земи в землището на -, от които няма данни
да получава доходи (л. 7 и 67-70). От изисканата от съда справка за актуалното състояние
на трудовите му доходи е видно още, че последният му трудов договор е бил
прекратен на 11.09.2019 г., след която дата няма и данни ответникът да работи (л. 50). Други
релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск е
недоказан още в своето основание. Според чл. 144 СК издръжка
на навършили пълнолетие
деца, които учат и не могат да се издържат от доходите си или от
използуване на имуществото си, се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите им. Пълна
безусловност на задължението в тази хипотеза следователно не е налице.
Поради това ищецът при този иск носи съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да докаже
несъмнено по делото не само, че продължава да учи редовно в средно или висше
учебно заведение и не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, но и че
даването
на издръжката не създава особени затруднения за родителя –
ответник по иска му. Това означава, че последният трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя такива и за издръжка
на пълнолетното си дете. В задължителната си практика ВКС приема, че когато
родителят обективно няма остатъчни доходи над собствената си и на
непълнолетните/малолетните му деца издръжка, издръжката на пълнолетното му дете
е особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 СК, което изключва
дължимостта й. В тази насока е без значение дали може да реализира доходи с оглед
работоспособността и имуществото си, защото в ППВС № 5/1970 г.
е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е
винаги обективна и конкретна, и се определя от
имуществото и доходите на задълженото лице, а не от принципната възможност
да получава такива от същите (Р
273-2011-III г.о., Р 305-2011-IV г.о., Р 195-2011-III
г.о., Р 199-2011г.-III г.о., Р 469-2011-IV г.о. и Р 170-2013-III
г.о.).
В
случая по делото се установиха само обстоятелствата, че след навършване на
пълнолетие ищецът е продължил да учи редовно в - клас на - в С., а понастоящем
продължава да учи редовно и в горепосоченото висше учебно заведение, че не
притежава имущество и доходи, от които да се издържа, каквито не получава и не
притежава и неговата майка, с която, съжителят й и едноутробната му малолетна
сестра, същият живее под наем в горепосоченото жилище в С., а ответникът, който
е негов баща, притежава само бившето семейно жилище в С., предоставено му за
ползване след развода с майката на ищеца, както и идеални части от земеделски
земи в землището на -, от които няма данни да получава доходи, а на 11.09.2019
г. е бил прекратен и последния му трудов договор, поради което от същата дата
няма и данни да получава доходи. При това положение, въпреки, че по делото е
установено, че пълнолетният ищецът продължава да учи и не получава доходи и не
може да се издържа от използване на имуществото си, защото няма такива, предявеният
от него иск се явява недоказан още в своето основание, защото същият, чиято е тук
доказателствената тежест, не представи и по делото няма доказателства ответникът
да получава някакви доходи, включително и от имуществото си, които да му
позволяват да му осигурява исканата издръжка без особени затруднения, тоест такива,
които да са над собствената му необходима издръжка. А
когато родителят обективно няма остатъчни доходи над собствената му необходима издръжка,
издръжката на пълнолетното му дете е особено затруднение за него по смисъла на
чл. 144 СК, което изключва дължимостта й (Р 273-2011-III г.о. и Р 305-2011-IV
г.о. на ВКС). В тази насока е без правно значение
дали може да реализира доходи с оглед работоспособността и имуществото си,
защото в ППВС № 5/1970 г. е посочено принципното положение, че възможността
за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна, и се
определя от имуществото и доходите на задълженото лице,
а не от принципната възможност да получава такива от същите (Р 273-2011-III
г.о., Р 305-2011-IV г.о., Р 195-2011-III г.о., Р 199-2011г.-III
г.о., Р 469-2011-IV г.о. и Р
170-2013-III г.о.). Поради
това и в случая съдът е длъжен да приеме, че след като по делото не само няма доказателства
ответникът да получава някакви доходи/остатъчни такива над собствената си
необходима издръжка (която от началото
на 2020 г. е 618.15 лева месечно, по данни на К. публикувани в интернет), но са налице и данни, че не получава доходи от трудово
правоотношение от 11.09.2019 г., когато е бил прекратен последния му срочен трудов
договор от 03.09.2019 г., изплащането на каквато и да било издръжка и на
пълнолетния вече ищец би съставлявало за него особено затруднение по смисъла на
чл. 144 СК, което изключва дължимостта й. При това положение съдът е длъжен да
приеме, че предявеният иск е
недоказан още в своето основание (чл. 144, във вр. с чл. 149 СК). Поради
това, като неоснователен,
ще следва
да бъде отхвърлен изцяло, без преди това да бъде
обсъждан и по отношение на неговия размер, защото
това се явява
безпредметно.
Тъй
като
ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), при този изход на делото, дължимата се за същото
държавна такса и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на особения
представител на ответника, ще следва да останат за сметка
на държавата (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото,
ищецът няма право на разноски, а пълномощникът му на претендираното адвокатско
възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК и
чл. 38, ал. 2 ЗА). В заседанието за разглеждане на делото съдът е
посочил, че ще обяви решението си по същото на 13.03.2020 г., от която дата тече и срока за
обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от С.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, иск по
чл. 144, във вр. с чл. 149 СК, за осъждането на П.Г.П., с ЕГН
**********, с адрес ***, да му заплаща, по
банкова сметка ***: ***,
ежемесечна
издръжка в размер на 250 лева, считано от - г., до
настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, както и
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от
страните пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 13.03.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: