Р Е Ш Е Н И Е
№ 465
гр.Бургас,21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС,
XXII
наказателен състав, в публично заседание на 06.03.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГЕМЕДЖИЕВ
при
участието на секретаря М. Милева, като разгледа НАХД № 354 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Д.Д.К.в качеството на едноличен търговец с фирма
(наименование) „Д.Д.” с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.К., област Бургас, улица „Д.Б. **, срещу
Наказателно постановление № К19_222-0093102/30.08.2019 г., издадено
от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение
на чл. 96, ал.1, вр. с чл. 180, ал.
2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180,
ал.2 ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 6 370.20 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от категорията на абсолютните. Посочва се, че НП е
незаконосъобразно и необосновано. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН.
За
административнонаказващия орган се явява юрисконсулт С., която счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото
потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.6 - НП е
връчено на представител на жалбоподателя на 25.11.2019 г., а жалбата е
депозирана на 03.11.2019 г. след изпращане по пощата). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното.
Във връзка с извършвано
ревизионно производство на място в счетоводна фирма, обслужвала едноличния
търговец-жалбоподател било установено, че за периода 21.02.2018 г. до 30.11.2018
г. ЕТ е реализирал облагаем оборот от 50 712.60 лева от стопанска дейност на
бирария. На основание тези факти св.З. преценила, че най-късно на 07.02.2018 г.
ЕТ е следвало на основание чл. 96, ал.1, изр. второ ЗДДС да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС, но не го е сторил. Констатирала, че основанията за
регистрация са отпаднали към 30.11.2018 г. Свидетелката установила също така,
че за периода от 21.02.2018 г. до 30.11.2018 г. - т.е. до датата, на която основанията
за регистрация по ЗДДС са отпаднали, ЕТ е извършил облагаеми доставки в размер
на 38 221.21 лева и върху тази сума е следвало да се начисли ДДС в размер
на 6 370.20 лева.
На основание посоченото дотук св. З. преценила, че едноличния търговец-жалбоподател
е нарушил разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДДС, поради което на 05.06.2019
г. съставила срещу него АУАН с № 0093102. Актът бил предявен на ЕТ, който го
подписал и получил препис от него, без да прави възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 96, ал.1 ЗДДС и на основание
чл.180, ал.2 ЗДДС било наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 6 370.20 лева.
Така
изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това съдът счита, че
в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до
опорочаване на издаденото НП.
Производството
по установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. В конкретния случай, като нарушена е посочена препращащата
разпоредба на чл.180, ал.2 ЗДДС и на основание същата норма на търговеца е
наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал.2 от ЗДДС "ал.1 се прилага и когато лицето не е
начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок", като съгласно ал.1 "Регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.".
С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното
постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не става
ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че
не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това, че не е
начислило ДДС, или и за двете: „ЕТ „Д.Д.“ не е начислил дължимия данък за
периода, тъй като не е подал заявление за регистрация и не се е регистрирал по
ЗДДС в законоустановения срок“.
Описаните
нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл.
96, ал.1 ЗДДС и по чл.86, ал.1 ЗДДС, като в АУАН въобще не е посочена нито една
от двете. В случая в наказателното постановление за първи път като нарушена е
посочена нормата на чл. 96, ал.1 ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в
НП да се посочва правната квалификация на вмененото нарушение. Нещо повече в
НП, нормата на чието основание се налага санкцията е чл.180, ал.2 ЗДДС, която
обаче не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си
санкция, а препращаща към ал.1, която следва да бъде посочена като основание за
налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение.
Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна
норма тази на чл.180, ал.2 ЗДДС е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като на практика не е посочена нормата, въз основа на която е наложената на
дружеството имуществена санкция. В горния смисъл е и константната практика на
касационната инстанция, обективирана в Решение
№1815 от 05.11.2014г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 1249/2014г., Решение №1771 от 30.10.2017г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 2048/2017г. и др.
Също
така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване
на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение.
Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на
основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е
следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на
датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като
индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за
спазване сроковете по чл.34 ЗАНН в административнонаказателното производство.
Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за
приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 ЗАНН. Това е особено
наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване
на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че
хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие
да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след като
вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде
посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване
на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е
приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр.с ал.1 ЗДДС. В случая съдът не
може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността
адекватно да упражни правото си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180,
ал. 1 ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното
лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на
нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от
цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на
нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от
законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е
приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 ЗДДС или
привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 ЗДДС. В тези норми са
предвидени различни размери на санкциите, които следва да наложат на
нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са начислили ДДС или това е
сторено в срок до 6 месеца или не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в
който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед на това непосочването на датата
на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
В
обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените
аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл.3 ЗАНН, Районен съд - Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К19_222-0093102/30.08.2019 г.,
издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с
което за нарушение на чл. 96, ал.1, вр. с
чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност и на
основание чл. 180, ал.2 ЗДДС на Д.Д.К.в качеството на едноличен търговец с
фирма (наименование) „Д.Д.” с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.К., област Бургас, улица „Д.Б. ** е наложена „имуществена санкция” в размер
на 6 370.20 лева.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС