Р Е Ш Е Н И Е
№1517/4.8.2022г.
гр. Пловдив, 4 август 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и шести юли, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Станка Журналова,
като разгледа административно дело №1725 по описа на съда за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
”МИГРА - 2”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Георги Кирков“ №42,
ет.7, ап.19, ЕИК *********, представлявано от адвокат К.Т.- пълномощник,
обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) с
№ФК-375-0050440 от 09.11.2020г., издадена от Д.Д.К.-
изпълняващ длъжността (и.д.) началник на Отдел “Оперативни дейности” (О”ОД”),
гр. Бургас, в Дирекция “Оперативни дейности” (Д”ОД”), към Главна дирекция
“Фискален контрол” (ГД”ФК”), при Централното управление (ЦУ) на Националната
агенция за приходите (НАП), с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) “ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – стоково тържище, находящо се в гр. Б., ул. “***“ №*, стопанисван от “МИГРА -
2“ ЕООД“, и се забранява достъпа до обекта за срок от четиринадесет дни.
Претендира се
отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените
по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 10а). На 25.07.2022г.
по делото постъпва молба с Вх.№14426 (листи 7-10) от адвокат Т., в която се
излагат съображения, подкрепящи жалбата .
Ответникът-
началник на О”ОД”- Бургас, в Д“ОД“, към ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. По делото е налично писмено становище с
Вх.№6715 от 14.04.2021г. (листи 70-71, дело №712/2021г.) от юрисконсулт Ж.Д.-
пълномощник (лист 72, дело №712/2021г.) за неоснователност на жалбата,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По
допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената
заповед (листи 19-23, дело №712/2021г.) е връчена на 19.01.2021г. на В.Г.Т.-
управител на “МИГРА - 2“ ЕООД, според нарочна разписка, обективирана
в заповедта (лист 23, дело №712/2021г.).
Като
доказателство по делото е прието заверено копие на Решение №ГДФК-26 от
03.02.2021г. (листи 9-18, дело №712/2021г.) на директора на Д”ОД” в ГД”ФК” в ЦУ
на НАП, с което, на основание чл.97, ал.1 от АПК, е отхвърлена жалба с
Вх.№ИТ-00786 от 29.01.2021г. по описа на Териториална дирекция (ТД) Бургас на
НАП (неприложена по делото), подадена от “МИГРА - 2“ ЕООД против ЗНПАМ с
№ФК-375-0050440 от 09.11.2020г.
Според нарочна
разписка, обективирана в посоченото решение (лист 18,
дело №712/2021г.), същото е получено на 02.03.2021г от В.Г.Т.. От своя страна,
жалбата (листи 4-5, дело №712/2021г.) до съда постъпва в ТД- Бургас на НАП на
15.03.2021г. или в рамките на законоустановения срок.
Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което
се явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Първоначално
по жалбата на “МИГРА - 2“ ЕООД против ЗНПАМ с №ФК-375-0050440 от 09.11.2020г. е
образувано административно дело №712 по описа на Административен съд- Пловдив
за 2021г., XXVIII-ми състав. С Решение №1696 от 24.08.2021г. (листи 86-88, дело
№712/2021г.) оспорената по делото заповед е отменена и в полза на жалбоподателя
са присъдени разноски в размер на 350,00 лева. По касационна жалба на началника
на О“ОД“- Бургас в Д“ОД“ в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП против Решение №1696 от
24.08.2021г. е образувано административно дело №10580 по описа на Върховния
административен съд за 2021г., Първо отделение. С Решение №6294 от 27.06.2022г.
по дело №10580/2021г. се обезсилва Решение №1696 от 24.08.2021г. и делото се
връща за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пловдив.
Въз основа на
приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за
установено от фактическа страна следното:
На
04.11.2020г., в периода 14:30ч. – 15:30ч. е извършена проверка от служители на
НАП, на място, в търговски обект, представляващ “стоково тържище“, находящ се в гр. Бургас, ул. “***“ №4, стопанисван от
жалбоподателя.
В рамките на
проверката е прието за установено, че от страна на жалбоподателя, в качеството
му на лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18), в заведението
е въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), модел “DAISY Compact M 02”, с индивидуален номер
(ИН) на ФУ №DY459001 и
номер на фискалната памет (ФП) №36617037,
регистрирано в НАП с рег.№4082330
на 15.03.2019г. В
рамките на проверката е осъществена контролна покупка на 1 брой “рамка за
снимка“, на стойност 2,00 лв., която сума е заплатена сума в брой. За
извършената покупка не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от посоченото
ФУ, нито пък касова бележка от кочан. Прието е за установено, че фактическата
наличност на паричните средства в касата е сумата от 28,30 лв., докато по данни
от ФУ касовата наличност е сумата от 18,30 лв. или не са отчетени парични
средства от 10,00 лв. Прието е за установено, че работното време на обекта е от
08:30ч. до 17:00ч. в периода понеделник – петък, от 08:30ч. до 14:00ч. в
събота, а неделя е почивен ден. Прието е за установено, че обектът се обслужва
ежедневно от общо 2 броя лица, заети по трудови правоотношения в предприятието
на жалбоподателя. Изведен е междинен отчет от паметта на процесното
ФУ (лист 27, дело №712/2021г.), според който дневен отчет за 04.11.2020г.,
14:35ч. е отчетен оборот от общо 18,30 лв.
За резултатите
от проверката е съставен Протокол за извършена проверка в обект (ПИПО), сер.АА, №0050440 от 04.11.2020г. (листи 24-26, дело №712/2021г.),
на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК). Като приложения към посочения ПИПО по преписката са приети 2 броя
декларации от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение (листи 29-30,
дело №712/2021г.), както и опис на паричните средства в касата (лист 28, дело
№712/2021г.). Процесният ПИПО е подписан от Т.Б.К.-
работник склад, и З.Т.Б.- продавач-консултант в проверяваното заведение, за
“присъствал“. Дадени са указания, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК, на 11.11.2020г. в офис на НАП (гр. Бургас, ул.
“Александровска“ №83), да се яви управителят на
“МИГРА - 2“ ЕООД или упълномощено от него лице за съставяне на АУАН (акт за
установяване на административно нарушение).
Приетото за
установено от фактическа страна се квалифицира като нарушение по смисъла на
чл.25, ал.1, т.1, във връзка чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.”а”
от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС
от страна на ответника в производството е издадена оспорената по делото
заповед.
При така
описаната фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството
за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според чл.186,
ал.3 от ЗДДС, ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или оправомощено от него
длъжностно лице.
Според легалното
определение на чл.7, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП), органи по приходите са изпълнителният директор на НАП и неговите заместници.
Като
доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г.
(листи 45-46, дело №712/2021г.) на изпълнителния директор на НАП, с която
заповед началниците на О”ОД” в Д”ОД” в ГД”ФК” в ЦУ на НАП, са определени да
издават заповеди за налагане на ПАМ- запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС,
включително да отнемат в полза на държавата ползваното ФУ и да отнемат правото
на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ИАСУТД) по чл.186, ал.2 от ЗДДС (точка 1. от заповедта).
Като
доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЗЦУ-ОПР-18 от
23.03.2020г. (листи 42-44, дело №712/2021г.) на главния секретар на НАП, с
която заповед е наредено при отсъствие на държавния служител Д.Т.В.- началник
на О“ОД“- Бургас в Д“ОД“ в ГД“ФК“, при ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от
Д.Д.К.- началник на Сектор “Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ (С“ГКПП“) в О“ОД“- Бургас в Д“ОД“ в ГД“ФК“,
при ЦУ на НАП, издал оспорената по делото заповед.
Така
посочените делегиране на правомощия, както и определяне на заместващ орган
настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената
заповед се явява издадена от компетентен за целта орган, по отношение на което
обстоятелство и между страните не е формиран спор.
На следващо
място, според посочената като основание за прилагане на оспорената ПАМ
разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, в редакция към 09.11.2020г.,
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съответно,
необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежния ред нарушение, представляващо
неспазване на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба (чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС), данни
за каквото нарушение са отразени в съставения ПИПО, сер.АА,
№0050440 от 04.11.2020г., който протокол, по аргумент от разпоредбата на чл.50,
ал.1 от ДОПК (Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по
приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за
извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и
обстоятелства) се ползват с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства.
Също така, в
хипотезата на чл.186, ал.1 от ЗДДС административният орган действа в условията
на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предвидената от закона ПАМ,
стига да е установено наличието на извършено нарушение, какъвто е настоящият
случай, предвид обстоятелството, че за установеното нарушение по чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, извършено от дружеството
жалбоподател, е съставен АУАН с №F582411 от 09.12.2020г. (листи 40-41, дело
№712/2021г.), а за установено нарушение по смисъла на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е съставен АУАН с №F582414 от 09.12.2020г.
(листи 38-39), дело №712/2021г.)
При това
положение, настоящият състав на съда намира, че е налице вмененото на
жалбоподателя нарушение по смисъла на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18, във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, изразяващо в неиздаване на ФКБ за извършената от
проверяващите органи контролна покупка, което нарушение е довело и до
неотразяване на приходи.
Ето защо, процесната ПАМ се явява наложена при наличието на
фактическо основание за целта, а оспорената по делото заповед е издадена без
противоречие с относимите материалноправни
разпоредби.
Настоящият
състав на съда намира, че оспорената заповед е постановена и в съответствие с
изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК,
както и на изискването за мотивиране на заповедта (чл.186, ал.3 от ЗДДС),
предвид направеното посочването в заповедта на фактическите и правните
основания, послужили за нейното издаване, като и редът за оспорването ѝ.
Разбира се, в
оспорената заповед е записано, че обект на процесната
ПАМ е “стоково тържище, находящо се в гр. Б., ул.
“***“ №*“, докато приетото по делото заверено копие на Договор за наем от
16.07.2010г. (листи 63-65, дело №712/2021г.), с наемател “МИГРА – 2“ ЕООД,
наемодател “Стоково тържище “ПИРГОСПЛОД“ АД“ (всъщност само “ПИРГОСПЛОД“ АД,
съгласно достъпна информация в сайта на Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ)), ЕИК *********, и предмет на
договора- “търговски обект, находящ се в Стоково
тържище “Пиргосплод“ АД, Бургас, к-с “Славейков“, ул.
“***“ №4, представляващ склад № Y 1 с площ от 160.00 кв.м. и рампа с площ от 7 кв.м.“, предпоставя извод, че стопанисваният от жалбоподателя обект
е само “склад № Y 1 с
площ от 160.00 кв.м. и рампа с площ от 7 кв.м.“
Посоченото,
макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния
акт по чл.59, ал.2 от АПК, не е съществено нарушение, тъй като не препятства
възможността на адресата на заповедта да разбере смисъла на обективираното
в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите
права и законни интереси, не се препятства съдебният контрол, нито пък
възможността за изпълнение на заповедта. Ето защо, направеното от жалбоподателя
възражение за незаконосъобразността на оспорената заповед, предвид издаването и
при допуснати съществени нарушения на изискването за форма на акта, е
неоснователно.
Настоящият
състав на съда намира, че запечатването на стопанисвания от жалбоподателя обект
и забраната за достъп до същия за срок от четиринадесет дни съответства на
тежестта на нарушението и е съобразено, както със значимостта на охраняваните
обществени отношения, така и с принципа за съразмерност, израз на който е
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, според която норма административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Според
посочения по-горе ПИПО, сер.АА, №0050440 от
04.11.2020г., от жалбоподателя не е отчетена продажбата на 1 бр. “рамка за
снимка“ на стойност от 2,00 лв., като разликата между въведените пари в касата
(18,30 лв.) и фактически наличните пари в касата (28,30 лв.) или сумата от
10,00 лв. предпоставя извод, че от страна на
жалбоподателя не са отчетени и друга/други продажба/и.
Съответно, инкриминираното от жалбоподателя нарушение се извършва системно.
Според
оспорената по делото заповед, среднодневният оборот в
обекта на жалбоподателя е на стойност 490,67 лв.
При това
положение, лишаването на жалбоподателя от възможността да упражнява дейност в
стопанисвания от него търговски обект за четиринадесет дни би го лишило (чисто
аритметично) от възможността да реализира оборот от общо ≈ 6 869,38 лв. (14 дни * 490,67 лв./ден) или да
реализира оборот от общо ≈ 5 888,04 лв. (12 дни * 490,67 лв./ден),
ако се приеме, че в 14-дневен календарен период поне два от дните са неработни
(неделни).
Настоящият
състав на съда намира, че лишаването от възможност за реализация на оборот от
общо ≈ 6 869,38 лв. (≈ 5 888,04 лв.) не би причинило на
жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, предвид декларираните от
него данъчни печалби за предходните три години- 116 556,97 лв. за 2019г.,
90 026,06 лв. за 2018г. и 96 165,91 лв. за 2017г. Следователно,
срокът на прилагане на процесната ПАМ е съразмерен на
извършеното нарушение и е в съответствие с целената превенция за
преустановяване на нарушенията в търговския обект, стопанисван от
жалбоподателя.
Най-сетне,
настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед и за издадена в
съответствие с целта на закона, насочена към предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения.
Предвид
гореизложеното, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на
закона, без противоречие с материалноправни
разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на
изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед е
валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна
и като такава следва да се отхвърли.
С оглед
очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя също е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (НЗПП) и чл.143, ал.3 от АПК, само за производството по дело
№712/2021г.; както и да бъдат присъдени разноски, представляващи заплатена
държавна такса от 70,00 лв. за производството по дело №10580/2021г. на ВАС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ”МИГРА - 2” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Георги Кирков“ №42, ет.7, ап.19, ЕИК *********, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка с №ФК-375-0050440 от 09.11.2020г., издадена
от Д.Д.К.- и.д. началник на Отдел “Оперативни
дейности”- Бургас, в Дирекция “Оперативни дейности”, към Главна дирекция
“Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ-
“ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – стоково тържище, находящо
се в гр. Бургас, ул. “***“ №4, стопанисван от “МИГРА – 2“ ЕООД“, и се забранява
достъпа до обекта за срок от четиринадесет дни.
ОСЪЖДА ”МИГРА
- 2” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Георги Кирков“
№42, ет.7, ап.19, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за
приходите, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение; както и сумата от 70,00 (седемдесет)
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм.
съдия:.........................
/Н.Бекиров/