Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1488 Година 15.10.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на седми октомври две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ:
1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря: Г. С.
Прокурор: Христо Колев
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1745 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба подадена от Централно управление на Национална агенция по
приходите срещу решение № 260743/25.05.2021г. постановено по н.а.х.д. № 931/2021г.
по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно. Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд за несъответствие
между правната квалификация на деянието и приложимата
административнонаказателна разпоредба от ЗДДС, като счита, че правото на защита
на санкционирания търговец не е нарушено и деянието за което е ангажирана
отговорността му е съставомерно. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на
делото по същество, като се потвърди наказателното постановление.
Ответникът – „ТИ ЕС ВИ 2018” ЕООД,
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.1 вх.8, ет.22, представлявано от управителя Х.И.А.,
редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава мотивирано заключение за оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 528426-F554602/29.07.2020г. издадено от
началник отдел „Оперативни дейности Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС на „ТИ ЕС ВИ
2018” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За да постанови своето
решение, съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени процесуални нарушения и санкционираният
търговец е бил лишен от възможността да узнае, че с издаването на всеки отделен
служебен бон, от издадените множество такива на дата 16.05.2020г. е осъществил
състава на самостоятелно административно нарушение и отговорността му ще бъде
ангажирана с издаването на отделно наказателно постановление, съответно за
всеки един от тях, както е процедирал наказващия орган. На следващо място съдът е преценил, че приложената
санкционна разпоредба е неотносима към процесното деяние и същото следва да
бъде подведено под нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, тъй като се касае за друго
нарушение на Наредбата, извън това по чл.25 от същата. Освен това съдът е
отбелязал, че при фактическото описание на всяко едно от нарушенията не са
посочени съставомерни признаци на евентуално нарушение по чл.25 от Наредбата,
поради което издаването на служебен бон за клиентска поръчка, не означава
автоматично, че в последствие за същата не е издаден и фискален бон. По
същество съдът е намерил, че деянието е недоказано и отговорността на
дружеството не може да бъде ангажирана при липса на доказателства, че
съответният служебен бон касае именно продажба или клиентска поръчка, с оглед на което е отменил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното решение
е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването
му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като
изложените мотиви относно неправомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на ответника по касация се споделят и
от настоящия съдебен състав.
От събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установява, че отговорността на „ТИ ЕС ВИ 2018”
ЕООД е
ангажирана след извършване на проверка на 10.06.2020г. по спазване на данъчното
законодателство на търговски обект - бирария „Върбата“, гр.Бургас,
ж.к.„Славейков“ бл.46. При проверката на място е разпечатана контролна лента на
електронен носител от наличното инсталирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, като от контролните длъжностни лица е установено, че на дата 16.05.2020г.
при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки търговецът е
допуснал издаването на множество служебни бонове, сред които и № 000460/16.05.2020г.
На 18.06.2020г. на дружеството е съставен АУАН № F554602 за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18, а
в последствие въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е
издадено и НП № 528426-F554602/29.07.2020г., с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2 от Наредба
Н-18 не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за
направени клиентски поръчки. По
силата на чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.118,
ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съответно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС
регламентира, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Съпоставяйки
фактите по делото с правната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС е видно, че тази
санкционна разпоредба е приложима, когато се касае за неиздаване на фискален/системен
бон, което представлява нарушение по чл.25 от Наредба Н-18, но не и в случаите
на други нарушения на Наредбата, каквато хипотеза е налице в процесния случай.
Съставомерни признаци за нарушение на чл.25 от Наредбата не се сочат от
наказващия орган и липсват при фактическото описание на нарушението, поради което отговорността на
ответника по касация е ангажирана неправомерно на соченото основание. Както правилно
е приел и районният съд за описаното административно нарушение приложима е
санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Правилно съда е
приел, че
констатациите на контролните длъжностни лица за извършени продажби и за
направени клиентски поръчки, почиват на предположения за евентуалното
осъществяване на такива за минал период от време, като липсват категорични
доказателства, че съответният служебен бон касае именно извършена продажба или
клиентска поръчка. Действително наличието на множество издадени служебни бонове
е подозрително, но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове
извод, че дружеството е извършило нарушение на данъчното законодателство. В хода
на проведеното административнонаказателно производство липсват категорични
данни в тази насока, като в хода на наблюдението на търговския обект и
извършените неколкократни проверки контролните длъжностни лица не са установили
нередности, осъществена е контролна покупка, за
която е бил издаден фискален касов бон и е била засечена касова наличност без
отклонения, т.е към момента на проверката не е установено търговецът да е
издавал служебни бонове за клиентски поръчки. Ето защо, при липсата на доказателства водещи до еднозначен
извод, че описаното административно нарушение действително е извършено от
санкционираното дружество, то правилно издаденото наказателно постановление е
отменено от първоинстанционния съд и поради недоказаност на деянието.
Касаторът изразява несъгласие и с мотивите на съда досежно нарушено право
на защита на търговеца, предвид лишаването му от възможността да узнае, че за
всеки един отделен служебен фон, от многото издадени такива, ще бъде
санкциониран с отделно наказателно постановление. Действително, няма
процесуална пречка множество нарушения да са описани в един АУАН, както и няма
пречка това да бъде сторено и в едно наказателно постановление, стига да е
наложено самостоятелно наказание за всяко едно по отделно. В случая, от начина,
по който фактически е описано нарушението в съставения АУАН, се оставя
впечатление не само за търговеца, но и за съда, че за всички посочени служебни
бонове ще бъде наложена една обща санкция, т.е. че органът е описал едно
нарушение, тъй като никъде в акта няма изрично отбелязване, че издаването на
всеки отделен служебен бон представлява самостоятелно нарушение и води до
налагане на самостоятелно наказание, независимо от факта, че всички изброени в
АУАН служебни бонове са издадени на една и съща дата.
С оглед изложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260743/25.05.2021г. постановено по н.а.х.д.
№ 931/2021г. по описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.