№ 11724
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20211110171042 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по следните предявени от Г. Г. Г. срещу .... обективно съединени
искове:
- иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
чл. 4, ал. 1 от Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг от 13.01.2021 г. като противоречаща на закона и накърняваща
добрите нрави;
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира
осъждане на ответника да заплати сумата от 792.20 лв., представляваща платено без
основание възнаграждение за допълнителна услуга по Договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021 г. за
периода от 13.02.2021г. до 13.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от
10.12.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
- иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг
от 13.01.2021г. като противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави /съобразно
направеното уточнение на л. 72 от делото/.
Релевират се доводи, че между страните по делото е сключен Договор за заем
....ЕМ № 70000000............ от 14.01.2021г., по силата на който на ищцата е предоставена
в заем сумата от 900 лева. Като възнаграждение за предоставения заем на ищцата се
дължала лихва при фиксиран лихвен процент от 41,03 % и годишен процент на
1
разходите /ГПР/ в размер от 49,71 %. В договора за заем не било посочено какъв е
точният размер на дължимата възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от процесния
договор срокът за погасяване на задължението бил 10 месеца, който заемополучателят
следвало да изплати на 10 месечни погасителни вноски с дата на първо плащане
13.02.2021 г., всяка в размер на 187.00 лева, като било посочено, че това е стойността
на месечната вноска с включена такса за допълнителна услуга. Видно от погасителния
план, неразделна част от договора вноската в размер на 187.00 лева включвала
главница, лихва и допълнителна услуга. В чл. 2 от договора била посочена общата
дължима сума – 1870 лева. Възнаграждението за допълнителна услуга било в общ
размер 792.20 лева, разсрочено на 10 месечни вноски по 79.22 лева и произхождала от
Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг
от 13.01.2021 г., сключен между ищцата и ответника. Удостоверението за кредитен
рейтинг, което следвало да се изготви, не било предоставено на ищцата. При
подписване на договора за заем бил предоставен Стандартен европейски формуляр, в
който фигурирала общата сума по двата договора, без в него да е посочено, че част от
сумата представлява възнаграждение по друг договор за имуществено проучване. На
датата на сключване на договора за заем ищцата подписала като форма за обезпечение
по двата договора запис на заповед, съобразно чл. 18 от договора за заем. Ищцата
изплатила изцяло задълженията си по двата договора в размер на 1870 лева към датата
на крайния падеж на договора.
Ищцата излага, че макар да е изготвен като отделен договор процесният
Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг
от 13.01.2021 г. нямал самостоятелно значение, тъй като се изготвял за целите на
договора за заем, в който, от своя страна било обективирано и самото плащане на
възнаграждението за тази услуга. Излага, че по този начин са нарушени изискванията
на чл. 10, ал.1, чл. 10а, чл. 11, ал.1, т.10, както и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Начислената
такса за допълнителна услуга по Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021 г. била в размер на повече от
половината от отпуснатата заемна сума, поради което се нарушавали разпоредбите на
чл.10а, ал.2 и чл.10а, ал. 4 ЗПК. Начислената такса била нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като многократно увеличавала размера на кредита
без яснота относно насрещната престация. Нарушено било и изискването на чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не били посочени отделните компоненти, които били
включени в изчисления ГПР. Предвиденото възнаграждение за допълнителните услуги
било изцяло свързано с договора за заем, видно от представения погасителен план и
представлявал разход, който задължително следвало да се включи в общите разходи по
кредита. Таксата за допълнителна услуга не била включена в ГПР, следователно
действителният ГПР бил несъмнено различен от посочения в договора, поради което
потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще
2
направи по обслужването на кредита. Таксата за допълнителна услуга противоречала
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора за заем бил посочен ГПР в абсолютна
стойност - 49,71 % като не било посочено какво точно се включвало в него, а и
предвид, че условията за таксата за допълнителна услуга били уредени в отделен
договор от главния, те не била включена при определяне на ГПР. Таксата се явявала
прикрит разход по кредита. Предвидената клауза за заплащане на възнаграждение за
допълнителна услуга целяла да заобиколи закона и накърнявала права на другата
страна по облигационното отношение, поради което се явявала нищожна.
Ищцата изплатила дължимата сума по договора за заем и договора за
имуществено проучване в общ размер на 1870 лева, която представлявала главница,
договорна лихва и възнаграждение за допълнителна услуга. Доколкото Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
13.01.2021г. бил нищожен, поради противоречието му със ЗПК и добрите нрави, то
възнаграждението за допълнителна услуга било платено при начална липса на
основание и следвало да бъде възстановено на ищцата от ответното дружество.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита
исковете за неоснователни и недоказани като в тази връзка са наведени следните
възражения: ищцата не била извършила плащане в размер на 792.20 лева по Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
13.01.2021г.; единствено по този договор погасила сума в размер на 174.20 лева, а
остатъкът в размер на 618 лева не бил платен от нейна страна; задължението по този
договор не представлявало преддоговорно задължение и не противоречало на
императивните изисквания на ЗПК; договорът бил сключен изцяло по желанието и
инициативата на ищцата в нарочна молба, въз основа на която била извършена услуга
и било издадено удостоверение, което да послужи на ищцата, където е необходимо;
ищцата не била погасила изцяло задълженията си по двата договора; ответното
дружество спазило изискванията на разпоредбата на чл.10, ал. 2 ЗПК като преценило
кредитоспособността на заемополучателя безвъзмездно преди подписване на договора
за заем; ответното дружество не е изисквало от заемополучателя заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита; твърденията
на ищцата, че са нарушени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 10а, чл. 11, ал.1, т.10, както
и на чл. 19, ал. 4 ЗПК били неверни и недоказани; договорът съдържал информация за
условията за издължаване по погасителния план, всички елементи на договора били
предоставени по еднакъв по вид, формат и размер шрифт; в договора бил включен
погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски с конкретно посочени
суми за погасена част от главница и възнаградителна лихва; същият съдържал дата и
място на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните по
него, срок на договора, общ размер, размер на лихвения процент, годишен процент на
3
разходите, съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК, условия за издължаване на кредита, ведно с
погасителен план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т.11 до т.26 ЗПК;
неоснователно било твърдението на ищеца, че договорът за заем бил недействителен,
на основание чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК; в договора изрично бил посочен размерът на ГПР,
възлизащ на 49,71 % и общата дължима сума, възлизаща на 1870 лева; в общата
дължима сума била включена и чистата стойност на заема, възнаградителната лихва и
задължението по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг от 13.01.2021г.; нямало други разходи по договора за заем освен
договорената възнаградителна лихва в размер на 177.80 лева; ГПР се изчислявал
съгласно приетата от законодателя формула в Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК; по
договора за заем не се претендирали първоначални, годишни, месечни, седмични или
допълнителни такси, които да поставят ищеца в неблагоприятно или неравнопоставено
положение; в погасителния план към договора били посочени падежите на всяка една
от дължимите погасителни вноски и размерът на оставащата главница за всеки
следващ съответния падеж период; посочените данни били достатъчни за определянето
на месечния размер на главницата, възнаградителната лихва и по договора за
имуществено проучване към всеки един от падежите в рамките на общата дължима
непроменлива месечна сума от 187 лева; годишният лихвен процент бил фиксиран,
непроменлив и съгласно изискванията на закона – годишен; Договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021г.
представлявал отделно облигационно отношение между ищцата и ответника; същият
бил сключен по инициатива на ищцата като по него тя нямала качество на потребител;
сключването на този договор не бил предпоставка за сключването на договора за заем
от 14.10.2021г.; съгласно чл. 4, ал. 6 от Договор за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021г. било уговорено, че в случай, че
изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно отношение – договор за
потребителски кредит, изпълнителят можел да означи размера на задълженията на
възложителя по този договор като ги прибави към общата дължима по договора за
потребителски кредит сума, включително в дължимите отделни вноски, което имало за
цел да улесни ищцата при погасяване на задълженията по двата договора; Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
13.01.2021г. не обвързвал възложителя с подписания договор за заем и с качеството му
на заемател, защото това били отделни облигационни правоотношения между
страните; ответникът в качеството му на заемодател по сключения договор за заем
спазил императивните изисквания на чл. 10а ЗПК като преценил кредитоспособността
на заемополучателя безвъзмездно преди подписване на договора, за да вземе решение
дали да отпусне заявения паричен заем; заемодателят не изисквал от заемополучателя
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита; разликата от безвъзмездния анализ на кредитоспособността на
4
заемополучателя и този по Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021г. бил в обема на извършените от
ответника дейности, като тези по договора за заем били безвъзмездни, а тези по другия
договор били възмездни и били закрепени в отделно облигационно отношение.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл. 4, ал. 1 от Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021 г. като противоречаща на закона и
накърняваща добрите нрави и за прогласяване нищожността на договора /съобразно
уточнение на л. 72 от делото/.
Основателността на предявените искове се обуславя от доказване на соченото
основание за нищожност – противоречие с императивни правни норми, предвидени в
ЗПК.
В тази връзка следва да се посочи, че ищцата твърди и нищожност при
условията на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – накърняване на добрите нрави, но настоящият
състав възприема това основание като евентуално заявено – в случай, че не е налице
главното основание – противоречие с императивни правни норми, предвидени в ЗПК.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявените искове
следва да се изложат следните съображения: с изготвения по делото доклад /л. 62, стр.
2/ е отделено като безспорно установено обстоятелството, че между страните е
сключен договор за заем ....ЕМ № 70000000............ от 14.01.2021г. /л. 6 и сл./, както и
Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг
от 13.01.2021г. /л. 8 и сл./. По силата на този договор ответникът в качеството си на
заемополучател получил сума в размер на 900.00 лева като кредитът следвало да бъде
погасяван на равни анюитетни вноски в размер на 187.00 лева, дължими на 13-то число
на съответния месец. Срокът на договора бил 10 месеца. В договора било предвидено
заплащане на възнаградителна лихва в размер от 41.03%, а годишният процент на
разходите бил уговорен в размер от 49.90%. В тази връзка обаче да се вземе предвид
обстоятелството, че видно от самия договор /л. 76/ е посочено, че размерът на ГПР по
кредита е 49.71% /л. 6/. В тази насока, настоящият състав намира, че е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в който е посочено, че договорът за кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
5
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния
договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана
методика на формирането му – кои компоненти точно са включени в него и как точно е
формиран размерът му от 49.71%. В тази връзка следва да се вземе предвид и
уговореното задължение за допълнителна услуга по чл. IV сключения Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
13.01.2021 г. в размер от по 79.22 лева /л. 8, стр. 2/.
С оглед изложените съображения съдът счита, че двата договора: договор за
заем ....ЕМ № 70000000............ от 14.01.2021г. и договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021г. са взаимно свързани и
представляват част от общо съглашение. В тази насока възнаграждението на
изпълнителя по договора за проучване е следвало да се включи като част от общо
дължимата сума по договора за кредит и да се отчете при изчисляването на ГПР на
кредита, тъй като възнаграждението в общ размер от 792.20 лева /10 месеца х 79.22
лева/ представлява разход по кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. Предвид
неотчитането на посочената сума като разход по кредита и невключването й в ГПР,
потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на
оскъпяване на кредита и дали посочения в договора ГПР съответства на
действителните разходи за кредитополучателя.
Предвид посоченото по-горе и съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в която
е посочено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно, доколкото договора противоречи с нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, то същият по силата на чл. 22 ЗПК е недействителен.
Предвид всичко гореизложено следва да се обоснове извода, че предявените
искове се явяват основателни и доказани.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД .
Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979г. на
Пленума на ВС текстът на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт.
За да бъде уважен искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, съдът следва да установи
наличието на две предпоставки: 1) получаването на процесната сума в размер от 792.20
лв. от обогатилото се лице – ответника, която е дадена от обеднялото лице-ищеца и 2)
липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД тази
6
липса следва да е начална, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото
производство.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на иска – получаването
на процесната сума от обогатилото се лице – ответника, която е дадена от обеднялото
лице-ищеца, следва да се посочи, че видно от приетата по делото ССчЕ /л. 104 и сл./,
неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена
се установява следното: вещото лице е изготвило заключението си в два варианта:
според първия вариант, при който експертът е работил по предоставени от
счетоводството на ответното дружество документи ищецът е заплатил сума в общ
размер от 1252.00 лева, от която сумата от 540.60 лева е размерът на заплатената
главница; сумата от 156.86 лева е размерът на заплатената възнаградителна лихва и
сумата от 554.54 лева е размерът на допълнителната услуга /л. 109/. При втория
вариант вещото лице е работило по предоставени от счетоводството на ответното
дружество документи и по представените в кориците на делото мейл /л. 70/ и справка-
извлечение от информационната система на ответното дружество /л. 71/ относно
постъпили суми и извършени погасявания към 25.08.2021г. При този вариант вещото
лице е посочило, че общата заплатена от ищеца сума възлиза на 1813.00 лева, от която
сумата от 843.00 лева е размерът на заплатената главница; сумата от 177.80 лева е
размерът на заплатената възнаградителна лихва и сумата от 792.20 лева е размерът на
допълнителната услуга /л. 110/.
Доколкото ССчЕ е изготвена в два варианта, между които има сериозни
противоречия, то следва да се анализират приетите по делото мейл /л. 70/ и справка-
извлечение от информационната система на ответното дружество /л. 71/. Видно от
справката в същата не е посочено кой е авторът й, няма положени подпис и печат.
Същевременно следва да се акцентира и върху обстоятелството, че ответникът оспорва
наличието на три плащания от страна на ищеца, които реално са взети предвид при
втория вариант на заключението. Въпреки направеното оспорване от страна на
ответника, ищецът не е представил по делото каквито и да било платежни документи,
доказващи извършените плащания. Представената справка по своята същност не
изхожда от законен представител на дружеството ответник, не съдържа негов подпис,
поради което настоящият състав няма как да приеме, че същата представлява надлежно
доказателство за извършените плащания. Ето защо съдът приема, че в случая следва да
се приложи първият вариант от експертизата. В този смисъл следва да се застъпи
тезата, че заплатеното от ищеца възнаграждение за допълнителна услуга по Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
13.01.2021 г. за периода от 13.02.2021г. до 13.11.2021г. възлиза на сумата от 554.54
лева.
По отношение на следващата предпоставка от фактическите състави на
7
предявените искове – липса на основание за получаването, следва да се посочи, че
доколкото по делото се установи, че договорът за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021г. е недействителен, то
действително заплатената сума е без основание.
С оглед гореизложеното предявеният иск е основателен и доказан за сумата от
554.54 лева като за разликата над сумата от 554.54 лева до пълния предявен размер от
792.20 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от 10.12.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
1005.00 лева – разноски по съразмерност, съобразно с уважената част от исковете
/сумата от 210.00 лева – ДТ; сумата от 900.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 84.00 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 360.00 лева.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявени от Г. Г. Г., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ..... срещу ...., с ЕИК ......, с адрес: ...... искове с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД нищожността на чл. 4, ал. 1 от Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021г. като противоречаща на закона и
накърняваща добрите нрави и нищожността на Договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 13.01.2021г.
ОСЪЖДА ...., с ЕИК ......, с адрес: ...... да заплати на Г. Г. Г., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: ....., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
554.54 лева, представляваща платено без основание възнаграждение за допълнителна
услуга по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг от 13.01.2021 г. за периода от 13.02.2021г. до 13.11.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 10.12.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
8
от 1005.00 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата
над сумата от 554.54 лева до пълния предявен размер от 792.20 лв.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ..... да заплати на ....,
с ЕИК ......, с адрес: ......, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 84.00 лева –
разноски по съразмерност за производството пред СРС
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9