№ 4841
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110149385 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 246700/04.09.2023 г.,
предявена от името на „***“ АД, ЕИК *** /правоприемник на ***., клон ** КЧТ с
ЕИК: ***/, срещу Д. М. С., ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу
ответника обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. М. С.,
ЕГН ********** дължи в полза на „***“ АД, ЕИК *** /правоприемник на ***.,
клон ** КЧТ с ЕИК: ***/ суми, както следва: 1/ сумата от 5759,99 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-*,
сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д.
М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от
30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 4918,53 лева,
представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017 г. до 05.11.2020 г.; 3/
сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017
г. до 17.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 09.04.2023 г. по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав,
евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за същите суми.
Със заявление вх. № 23054587/30.09.2020 г. ***., клон ** КЧТ с ЕИК: ***
1
/с правоприемник „***“ АД, ЕИК ***/ е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. М. С., ЕГН ********** за суми, както
следва: 1/ сумата от 5759,99 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон **
КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател,
ведно със законна лихва за период от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 4918,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017
г. до 05.11.2020 г.; 3/ сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г. На 24.05.2021 г. съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми. Заповедта е връчена на длъжника
Д. М. С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 24.08.2023 г.,
като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 01.09.2023 г., е предявил искове за
вземанията.
Ищецът твърди, че считано от 31.05.2023 г. е правоприемник на ***., клон
** КЧТ с ЕИК: ***. Посочва, че на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в
качеството му на заемодател, и ответника Д. М. С., в качеството му на
заемополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-*, по
силата на който заемодателят предоставил на заемополучателя сумата от 6000 лв.,
като последният се задължил да върне същата на 58 равни месечни вноски от по
261,48 лв. Поддържа се, че ответникът преустановил плащанията си на 05.02.2017
г., към която дата бил погасил 12 месечни вноски, като останала непогасена
главница в размер на 5759,99 лв. Била договорена и възнаградителна лихва, като
ответникът не заплатил такава в размер на 4918,53 лв., дължима за периода
05.03.2017 г. – 17.09.2020 г. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за
плащането на дължимата главница, поради което дължи и сумата от 1998,36 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че Д. М. С., ЕГН ********** дължи в полза на „***“
АД, ЕИК *** /правоприемник на ***., клон ** КЧТ с ЕИК: ***/ суми, както
следва: 1/ сумата от 5759,99 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон **
КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател,
ведно със законна лихва за период от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 4918,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017
г. до 05.11.2020 г.; 3/ сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за
2
период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2023 г. по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 148 състав, а в условията на евентуалност – ответникът да бъде осъден
да заплати посочените суми. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника,
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството
– адвокат А. В. от САК, е депозирал отговор на исковата молба. Развива доводи,
че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 2 ЗПК, тъй като въвеждал потребителя в заблуждение, доколкото от
съдържанието му не ставало ясно какъв договор се сключва - дали договор за
кредит, или договор за револвиращ потребителски кредит с издаване и използване
на кредитна карта, които имали различни характеристики. Твърди се, че
договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, защото е съставен с размер
на шрифта по-малко от 12. Прави се възражение за нищожност на уговорения
ГПР, както и на клаузите, предвиждащи заплащането на допълнителни разходи по
договора. Оспорва се ответникът да е получавал банкова карта и да е усвоявал
цялата предоставена му по договора сума. Поддържа се, че предсрочната
изискуемост не е обявена надлежно.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
С определение № 1996/15.01.2024 г., постановено в настоящото
производство, съдът, констатирайки обстоятелството, че както в заповедното
производство, така и в исковата молба, ищецът основава правото си на вземания
срещу ответника на настъпила и надлежно обявена на ответника предсрочна
изискуемост на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит
№ PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на
кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, която се твърди да е
обявена на ответника – кредитополучател на 05.03.2017 г. /виж молба вх. №
75014/06.03.2024 г., подадена от името на ищеца/, е оставил исковата молба без
движение, като е дал указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
препис от определението, да посочи конкретната дата, на която счита, че е обявил
на ответника Д. М. С., ЕГН ********** предсрочна изискуемост на задълженията
му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на
15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в
качеството на кредитополучател, респективно да изложи твърдения за факти и
обстоятелства, обуславящи правния му интерес да претендира договорна лихва за
целия срок на договора за кредит /доколкото претенциите се основават на
3
твърдения за обявена на ответника, през 2017 г., предсрочна изискуемост на
задълженията му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-*,
сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор и Д.
М. С., в качеството на кредитополучател.
С молба вх. № 75014/06.03.2024 г., подадена от името на ищеца, са
изпълнени указанията, дадени с определение № 1996/15.01.2024 г., постановено в
настоящото производство, като е посочено, че предсрочна изискуемост на
задълженията му по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-*,
сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д.
М. С., в качеството на кредитополучател, е обявена на последния на 05.03.2017 г.,
като в производство се претендира възнаградителна лихва за периода05.02.2017 г.
– 05.03.2017 г. в размер на 341,22 лева и мораторна лихва за периода 05.03.2017 г.
– 17.09.2020 г. в размер на 1998,36 лева.
Както се посочи по-горе, в производството по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по
описа на СРС, II ГО, 148 състав, в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/
сумата от 5759,99 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-*, сключен на 15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в
качеството на кредитор, и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със
законна лихва за период от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от
4918,53 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017 г. до
05.11.2020 г.; 3/ сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г.
Доколкото в исковото производство /съгласно уточненията на исковата
молба, направени с подадената от името на ищеца молба вх. № 75014/06.03.2024
г., се претендира договорна лихва за сума в по-малък размер и за по-къс във
времево отношение период, то настоящото исково производство следва да бъде
прекратено по предявения иск с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал.
2 от ЗЗД за разликата над заявения в настоящото производство размер на
претендираната договорна лихва от 341,22 лева до пълния заявен в заповедното
производство по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, размер
от 4918,53 лева и за периода 06.03.2017 г. – 05.11.2020 г. Издадената в
производството по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав,
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, следва да се
обезсили в частта за разликата над заявения в настоящото производство размер на
претендираната договорна лихва от 341,22 лева до пълния заявен в заповедното
4
производство по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, размер
от 4918,53 лева и за периода 06.03.2017 г. – 05.11.2020 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи в полза на ищцовото
дружество суми, както следва: : 1/ сумата от 5759,99 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на
15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в
качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва за период от
30.09.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 341,22 лева,
представляваща договорна лихва за период от 05.02.2017 г. до 05.03.2017 г.; 3/
сумата от 1998,36 лева, представляваща мораторна лихва за период от
05.03.2017 г. до 17.09.2020 г., а при условията на евентуалност осъдителни
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1, пред. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пред.
1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: наличието на действително
правоотношение по договор за потребителски кредит № PLUS-*, сключен на
15.12.2015 г. между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор, и Д. М. С., в
качеството на кредитополучател, по силата на което се е задължил да предостави
на Д. М. С. сумата, предмет на договора; уговорената между страните
възнаградителна лихва; непогасеният размер на възнаградителната лихва;
забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за
заплащане на главница; както и размера на дължимата мораторна лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
От приложения по делото договор за потребителски паричен кредит,
5
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-* от 15.12.2015 г. се установява в производството, че между ***
/чийто универсален правоприемник е ***., Париж, чрез БНП Пърсънъл Файненс
С.А. – клон **, а впоследствие и *** АД/, в качеството на кредитодател и Д. М. С.,
в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS – 11345247, по силата на който *** /чийто универсален
правоприемник е ***., Париж, чрез БНП Пърсънъл Файненс С.А. – клон **/ се е
задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 6 000
лева, а кредитополучателят се задължил да върне заемната сума, както и да
заплати такса „Ангажимент“ в размер на 150,00 лв., възнаградителна лихва в
размер на 36,98 % върху заемната сума и застрахователна премия в размер на
1948,80 лева, при общ, посочен в договора, годишен процент на разходите,
равняващ се на 45,95 %.
Същевременно от ищеца не се оспорва, че по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-* от 15.12.2015 г., от страна на ответника са
извършени 12 броя плащания, с които са погасени суми по договора за кредит.
Следователно съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че на Д. М. С. е предоставена сумата в размер на 6 000 лева /част от
която е използвана за погасяване на стари задължения към кредитора/ по
процесния договор за потребителски кредит, удостоверено с подпис на
кредитополучателя. Налице е и извънсъдебно признание на обстоятелството, че Д.
М. С. е получила сумата по кредита, а именно – извършените от същия плащания
по договора, установени от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза по делото.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,
от което се установява, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит
в общ размер на 3156 лева, които са послужили за частично погасяване на
задълженията на кредитополучателя. Съгласно заключението на вещото лице по
приетата и неоспорена в производството съдебно-счетоводна експертиза, с
извършени от ответника плащания са погасени суми по кредита, както следва: 1/
главница в размер на 441,61 лева; 2/ възнаградителна лихва в размер на 25298,51
лева; 3/ застрахователна премия в размер на 403,20 лева; 4/ разходи по събиране
на вземания по кредита в размер на 12,68 лева. Според вещото лице размерът на
6
неплатените суми по процесния договор е, както следва: 5558,39 лева – главница;
201,60 лева незаплатен остатък от застрахователна премия; 4918,53 лева –
неплатена договорна лихва и 1996,40 лева – лихва за забава.
Тук следва да се посочи, че ищецът се позовава на обявена надлежно на
ответника предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за
потребителски кредит, която по становище на настоящия съдебен състав не е
настъпила. По делото не се ангажираха доказателства, че отправената до
ответника покана, съдържаща и изявление за обявяване предсрочна изискуемост
на задълженията на кредитополучателя по процесния договор за потребителски
кредит, е била надлежно връчена на последния.
От друга страна, към настоящия момент, а и към момента на издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по гр.д. №
46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, всички погасителни вноски по
кредита са падежирали, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда по
аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид направеното възражение за нищожност на процесния договор и
неговите клаузи, както и предвид служебното задължение на съда, следва да бъде
извършена проверка за нищожност на клаузите от сключения между *** /чийто
универсален правоприемник е ***., Париж, чрез БНП Пърсънъл Файненс С.А. –
клон **, а впоследствие и *** АД/, договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-* от 15.12.2015 г., между ***., клон ** КЧТ, в качеството на кредитор,
и Д. М. С., в качеството на кредитополучател.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата
редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от
22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в
областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се
произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а
също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице
необходимите за това правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е
7
практиката на СЕС, формирана по преюдициални запитвания по прилагането на
Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM
Zrt.срещу Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още веднъж
потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesús
Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano,
Miriam Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС. В Решение от 21.02.2013 г. по
дело Banif Plus Bank Zrt рещу Csaba Csipai, Viktória Csipai - C 472/11, от друга
страна се приема, че е необходимо националният съд, който е констатирал
служебно неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички
последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е информиран за
правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. В настоящия случай договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-* от 15.12.2015 г. е сключен в писмена форма,
по ясен и разбираем начин и на шрифт над 12, т.е. спазени са изискванията на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Отделно от това всички клаузи от договора са
достатъчно четливо изписани, видно от неговия препис, представен по делото. Ето
защо, следва да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, противно на изложеното в отговора
на исковата молба, подаден от името на ответника.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
8
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа
информация за броя на месечните плащания – 58, както и техният размер.
Посочен е и падежът на всяко месечно плащане.
Същевременно, обаче, в т. 90 от решение на СЕС по дело С-377/14 се
приема, че както се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива
2008/48, от основно значение е потребителят да е получил информация за общия
разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна
математическа формула. Всъщност, от една страна, предоставянето на тази
информация допринася за прозрачността на пазара, тъй като позволява на
потребителя да сравни офертите за кредит. От друга страна, тя му позволява да
прецени обхвата на поетите от него задължения /вж. в този смисъл решение от 4
март 2004 г., Cofinoga, C‑264/02, EU:C:2004:127, т. 26 и определение от 16
ноември 2010 г., Pohotovosť, C‑76/10, EU:C:2010:685, т. 70/. Съображения в същия
смисъл са изложени и в решение по дело С-42/15. От анализа им следва, че целта
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да гарантира възможността
потребителят на финансови услуги: 1/ да може да сравни процента на разходите
по кредитите на отделните институции като общ сбор; 2/ да може да сравни
условията на отделните кредитни институции, като има данни какви задължения
се включват в посочения от кредитора ГПР за всеки конкретен договор за кредит.
Именно затова законодателят изисква в договора да е подробно разписан начинът
на формиране. В противен случай за средния потребител би било невъзможно
обективно да сравни условията, предлагани от различните институции, респ. да
вземе информирано решение услугите на коя да избере.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Настоящият съдебен състав намира, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване
на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК. В
процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния
лихвения процент /ГЛП/ по заема и на годишния процент разходи /ГПР/ на заема.
Липсва, обаче, ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои
9
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 45,95 %. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК,
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, т.е. по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай в процесния
договор за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства. Посочен е
ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася
към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези
съставни елементи, обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на
практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Действително, двете величини са с различни математически
измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде включена при
формирането на ГПР. В този порядък неясни са, както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва
ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Тук следва да се посочи, че посочения в договора годишен процент на
разходите не е коректен, доколкото в него не е включена сумата от 150,00 лева –
такса ангажимент, а по становище на настоящия съдебен състав същата следва да
бъде включен в ГПР. При включване на такса ангажимент в ГПР се установява, че
същият е в размер различен от този, който е посочен в договора, а именно 46,01
%. По този начин потребителят е поставен в заблуждение, че сключва договора
при едни параметри, като в действителност договорът е сключен при различни от
тези, посочени в него.
В случая в процесния договор за кредит се съдържа информация за броя на
погасителните вноски – 58, както и техният размер. Посочена е и падежната дата
на всяка дължима погасителна вноска по кредита. Не се съдържа, обаче, в
представения по делото договор разбивка по пера на посочената погасителна
вноска, от която да става ясно каква част от главницата, възнаградителната лихва,
10
застрахователната премия и таксите по договора се погасяват. Не става ясно как се
формира сумата, съставляваща размер на месечната погасителна вноска.
Безспорно се установи, че в погасителната вноска са били включени и дължими по
друго /застрахователно правоотношение/ застрахователни премии. На първо
място, същите неправилно са включени в погасителната вноска по договор за
потребителски кредит, доколкото биха произтичали от различно от това
правоотношение и включването им в главницата по договора за потребителски
кредит е неправилно, още повече, че по делото изобщо не се представят
доказателства за сключен застрахователен договор, по силата на който за
кредитополучателя да е възникнало задължение към кредитора за заплащане на
застрахователна премия в размер на 1948,80 лева.
Тук е важно да се посочи, че съгласно представения по делото погасителен
план, в същия са включени само плащания по главница и договорна лихва.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установява, че с
внасяните от кредитополучателя погасителни вноски, кредиторът е погасявал и
застрахователна премия и разходи за събиране на вземания, които нито са
посочени в погасителния план, нито се съдържа информация по договора, кога и в
какъв порядък следва да се погасяват. Видно от материалите по делото, че това
общо посочване в представения по делото погасителен план не отговаря на
изискванията на закона, не съдържа посочване и изрично изброяване на сумите,
които формират всяка погасителна вноска, а единствено създават впечатление у
кредитополучателя, че с всяка погасителна вноска се погасяват задължения за
главница и възнаградителна лихва, като същевременно във вноските са включени
и допълнителни суми /за застрахователни премии и такси за събиране на вземания
по договора/, които нито са посочени, нито е ясно каква част от погасителната
вноска представляват.
При това положение съдът приема, че липсва погасителен план, съставен
съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Липсата на изрично посочените чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК реквизити на
договора водят до неговата недействителност на основание чл. 22 ЗПК.
Действително в приобщеното към доказателствения материал по делото
извлечение по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*
11
от 15.12.2015 г., е налице посочване на начина, по който се формира месечната
погасителна вноска, т.е. суми за какви задължения по кредита се погасяват с всяка
месечна погасителна вноска. От друга страна, обаче, видно е, че това извлечение е
съставено след сключване на договора /доколкото в него са отразени и
извършените от кредитополучателя плащания – последното от които е от дата
02.02.2017 г./, като липсват доказателства, че такъв погасителен план е бил
предоставен на ответницата, както към момента на сключване на процесния
договор за кредит, така и на по-късен етап до настоящия момент. Още повече, че
така представения погасителен план е от 01.09.2023 г., т.е. от почти осем години
след сключване на договора за потребителски кредит, като не носи подпис на
кредитополучателя и като такъв по никакъв случай не може да обвържа съда да
приеме, че именно това е погасителния план, подписан между страните по
договора.
На следващо място, недействителна е и клаузата, на която се основава
задължението за заплащане на възнаградителна лихва.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства. Подобен извод следва и от мотивите на
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
По действащото българско право максималният размер на договорната
лихва /възнаградителна, мораторна, компенсаторна/ е ограничен единствено от чл.
9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Добрите нрави са неписани етични правила, приети в обществото, които
целят да създадат равнопоставеност, добросъвестно упражняване на примата и
взаимно зачитане на правата на гражданите. При преценката дали уговорената
между страните възнаградителна лихва противоречи или не на добрите нрави
следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на
което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на
уговорената лихва и възможността на кредитора да обеднее от предоставянето в
заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на
12
основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния
период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ, тримесечният
ЛИБОР за съответния вид валута и др. /виж тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. по ТД № 1/2009 г., на ВКС, ОСТК, което може да се приложи и в случая/.
Според приетото в съдебната практика /решение № 378/18.05.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., определение № 901/10.07.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК/ противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, при
необезпечен заем и надвишаваща двукратния размер на законната лихва по
обезпечен с ипотека или по друг начин заем. В посочените решения се приема, че
възнаградителната лихва може да надхвърля размера на законната лихва, с която
се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено
кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки /уговорки/, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг.
Следва да се приеме, че подобно „генерално“ /общоприложимо/
разрешение на въпроса над какъв праг размерът на уговорената възнаградителна
лихва е екзорбитантен не противоречи на закона. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република **. Според ал. 1 на
посочения текст годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото в ГПР се включват
и други задължения, няма как да се приеме, че този максимален размер се отнася
за възнаградителната лихва и лишава съда от възможност да направи преценка за
съответствието на клаузата с добрите нрави. С тази разпоредба законодателят
цели да установи горна граница на общия размер на разходите, не и на
възнаградителната лихва. Аргумент в подкрепа на горния извод е разпоредбата на
чл. 33, ал. 2 ЗПК, в която е предвидено, че обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Следователно там, където законодателят е имал воля
да ограничи размера на определено задължение, той го е назовал конкретно.
От горното следва и че, след като в специалния закон е определен
13
императивно максимален размер на обезщетението за забава за задълженията по
потребителските кредити, няма житейска и правна логика да не се допуска /т.е. да
се счита за съответна с добрите нрави/ клауза, предвиждаща възнаградителна
лихва, по-неизгодна от мораторната. Т.е. не би следвало възнаградителната лихва
да е такава, че длъжникът на практика да плаща значително по-ниска „цена“ по
договора за кредит когато е в неизпълнение, отколкото когато изпълнява точно.
Казано с други думи, не следва да е морално /в съответствие с добрите нрави/
длъжникът, сключил договор за кредит за по-дълъг срок, да плати по-висока цена
/като крайна сума/ от този, сключил договор за по-кратък, но неизпълняващ
задължението си в срока, респ. ползващ сумата в по-дълъг от уговорения срок.
От събраните по делото доказателства се установява по делото, че
уговореният между страните по процесното кредитно правоотношение размер на
годишния лихвен процент по договора е над 36,98 %, поради което се налага
извод, че същия надхвърля приетия за съответен на добрите нрави, поради което и
клаузата, въз основа на която се претендира това вземане, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД е възможно договорът да бъде само частично
недействителен, но нищожността на отделни части от договора може да доведе и
до нищожност на целия договор, ако частта не може да бъде заместена по право от
повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът
би бил сключен без недействителната му част.
Като съобрази данните по делото съдът намира, че нищожната клауза за
възнаградителна лихва не би могла да се замести по право от повелителни норми
на закона, като освен това той не би бил сключен без нея, предвид възмездния му
характер. Посоченото води до извод, че процесният договор за кредит е
недействителен в неговата цялост и поради недействителността на клаузата, от
която произтича вземането за възнаградителна лихва.
Поради приетата недействителност на целия договор, не следва да се
обсъждат оплакванията и възраженията, касаещи недействителността на отделни
клаузи от договора.
На основание чл. 23 от ЗПК, в този случай кредитополучателят дължи
връщане само на остатъка от главницата, след приспадане на заплатените от него
на ищеца суми /в този смисъл Решение № 471 от 11.05.2021 г. по в.гр.д. №
3413/2020 г. на Апелативен съд – София/. По становище на настоящия съдебен
състав, разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда особен вид недействителност на
14
конкретен вид договори, а именно договори за потребителски кредит.
Разпоредбата не предвижда предявяването на отделен иск, което да обуслови
неприложимост на реда по чл. 422 ГПК. Предвижда единствено последица от
обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, поради
противоречието му със специалните императивни норми на ЗПК. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е специална по отношение на разпоредбите на ЗЗД /вкл. тези, касаещи
неоснователното обогатяване/, като изрично законодателят е предвидил
последица от недействителността на договорите за потребителски кредит,
произтичащи от противоречието му със специалните императивни норми на ЗПК.
Когато договор за потребителски кредит противоречи на императивните
разпоредби на ЗПК, приложимост намира именно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
явяваща се специална по отношение на разпоредбите на ЗЗД и предвижда
последиците за страните по договора за потребителски кредит, когато същият е
обявен за недействителен по смисъла на ЗПК.
Следователно, имайки предвид последиците на недействителността,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят – ответник би следвало да
дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други
разходи. Ето защо за основателен следва да се приеме единствено предявеният иск
за главница. Останалите претенции на ищеца за установяване на вземанията за
възнаградителна лихва и лихва за забава, се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение размера до който следва да бъде уважен предявеният иск за
главница, съдът намира следното: установи се по делото, че по силата на договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-* от 15.12.2015 г., *** /чийто
универсален правоприемник е ***., Париж, чрез БНП Пърсънъл Файненс С.А. –
клон ** и *** АД/ е предоставило на Д. М. С., ЕГН **********, паричен кредит в
размер на 6 000 лева. Същевременно от заключението на вещото лице по
допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че от страна на заемателя Д. М. С., ЕГН **********
/ответник в настоящото производство/ са извършени плащания, по процесния
договор за потребителски кредит, в общ размер от 3156 лева. Следователно искът
за главница се явява основателен и доказан до размера от 2844,00 лева и следва да
бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 5759,99 лева, искът следва да се отхвърли.
Тук следва да се посочи, че дори да се приеме, че договорът за
15
потребителски кредит не е недействителен, то отново в полза на ищеца не следва
да се присъжда главница в претендирания в производството размер. Установи се
по делото, че сумата от 5759,99 лева е формирана, както от главница по договора
в размер на 5558,39, така и от незаплатен остатък от застрахователна премия,
дължима по правоотношение напълно различно от това по договора за
потребителски кредит, в размер на 201,69 лева, която не следва да бъде включвана
в задължението за главница. Следва да бъдат прихванати и сумите, заплатени
доброволно от ответника, с които кредиторът е погасявал задължения за
застрахователни премии, такса ангажимент и разходи за събиране на вземания.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 253,54
лева; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. №
46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав в размер на 253,54 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допусната и приета в производството съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 400 лева; 4/ за заплатен депозит за особен
представител, назначен на ответника в производство в размер на 1500 лева 5/ за
юрисконсултско възнагражение в заповедното производство по гр. д. №
46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 34,00 лева. От ищеца се
претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът ответникът Д. М. С., ЕГН **********, с адрес: ****, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 64,51 лева, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
16
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 150 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. М. С.,
ЕГН **********, с адрес: ****, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от
516,79 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
49385/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148
състав и не са представени доказателства за извършването на такива, поради
което и в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в
производството по ч.гр.д. № 46863/2020 г., по описа на СРС, ГО, 148 състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство гр. д. № 49385/2023 г., и не са представени доказателства
за извършването на такива, поради което в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски в производството по гр.д. № 49385/2023 г., по описа на СРС,
ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от *** АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** срещу Д. М. С., ЕГН **********, с адрес:
****, положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1,
че Д. М. С., ЕГН ********** дължи на *** АД, ЕИК *** сумата от 2844,00 лева,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-* от 15.12.2015 г., сключен между *** /чийто универсален правоприемник е
***., Париж, чрез БНП Пърсънъл Файненс С.А. – клон ** и *** АД/, в качеството
на кредитодател и Д. М. С., в качеството на кредитополучател, ведно със законна
лихва от 30.09.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума на 24.05.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
17
производството по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 148 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, иск за главница с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД за разликата над уважения размер от 2844,00 лева до пълния предявен размер
от 5759,99 лева, както и предявените по реда на чл. 422 ГПК чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. М. С., ЕГН
********** дължи на *** АД, ЕИК *** сумата от 341,22 лева, представляваща
договорна лихва за период от 05.02.2017 г. до 05.03.2017 г. и сумата от 1998,36
лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2017 г. до 17.09.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 24.05.2021 г. по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати в полза на
*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 64,51 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
46863/2020 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати в полза на
*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 516,79 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 49385/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 49385/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав по предявения иск с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240,
ал. 2 от ЗЗД за сумата от 4577,31 лева /разликата над заявения в настоящото
производство размер на претендираната договорна лихва от 341,22 лева до пълния
заявен в заповедното производство по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на СРС,
ГО, 148 състав, размер от 4918,53 лева/ и за периода 06.03.2017 г. – 05.11.2020 г.
ОБЕЗСИЛВА издадената в производството по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 148 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 24.05.2021 г., за сумата от 4577,31 лева /разликата над заявения в
настоящото производство размер на претендираната договорна лихва от 341,22
лева до пълния заявен в заповедното производство по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 148 състав, размер от 4918,53 лева/ и за периода 06.03.2017 г. –
05.11.2020 г.
18
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението, в частта, с която частично се прекратява производството по
гр.д. № 49385/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав по предявения иск с правно
основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и в частта, с която частично се
обезсилва издадената в производството по ч.гр.д. № 46863/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 148 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 24.05.2021 г., има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчване
препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19