МОТИВИ ПО НАХД № 1159 ПО
ОПИСА НА КЮСТЕНДИЛСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2020 ГОДИНА
Районна прокуратура – Кюстендил
е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК на обв. П.П. с ЕГН **********, за това,
че на 18.09.2018г. в гр.
Кюстендил, в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Кюстендил е потвърдил
неистина, че е установил обичайното си пребиваване е в Република България в
писмена декларация, която по силата на закон -чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за
движение по пътищата се дава пред орган на властта /сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр. Кюстендил/ за удостоверяване истиността
на някои обстоятелства /че е установил обичайното му пребиваване е в Република
България/ - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В хода на съдебната фаза на
процеса, представителят на РП – Кюстендил поддържа предложението. Счита за
безспорно доказано, че обв. П. е реализирал
състава на чл. 313 ал. 1 от НК. Пледира се обв. П.
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание „глоба“ в минимален размер на осн. чл. 78а от НК.
Адв. М. защитник на обвиняемия
сочи, че не се оспорва фактическата обстановка и моли за наказание „глоба“ в
минимален размер.
Обв. П.
не се явява в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди всички
доказателства събрани по делото –показанията на свидетелите А. П. и Д. Д., заключението
на изготвената съдебно - графологична експертиза, декларация от 18.09.2018г. с
декларатор обв. П., заявление за издаване
на документ за самоличност и пребиваване на чужденци в Република България,
справка за съдимост, справки прочетени и приобщени като доказателства по делото
на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, намери за установено следното:
На 18.09.2018г. обв. П. се явил в сградата на ОД на МВР Кюстендил в сектор „Пътна полиция“. По това време на работа във
въпросната структура на МВР била
свидетелката А. П., изпълняваща длъжността „системен оператор“. Пред свидетелката П., обв. А. П. депозирал заявление за издаване на свидетелство за
правоуправление на МПС и към заявлението приложил декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП, в която декларирал неверни данни,
а именно, че
обичайното му пребиваване е в Република България с постоянен адрес ***. Обв. П. е съзнавал, че посоченото в декларацията е невярно,
защото той никога реално не е живял на посочения от него адрес в гр. Кюстендил,
а обичайно пребивавал извън пределите на Република България.
Обв. П. саморъчно положил подписа си срещу графата „декларатор".
Изложената фактическа
обстановка, е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които в своето единство
изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за
установена фактическа обстановка. Фактическата обстановка не се оспорва по
делото с оглед изричното изявление на страните.
При така констатираното,
настоящият състав намери, че обв. П.П. с ЕГН **********, роден на ***г. в Република Северна Македония, с българско
и северно-македонско гражданство, с адрес: Република Германия, гр. Инголщат, със средно образование, неосъждан
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
313, ал. 1 от НК.
От обективна страна обв. П. е осъществил изпълнителното деяние по смисъла на
чл. 313, ал. 1 от НК, защото на 18.09.2018г. в гр. Кюстендил, в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Кюстендил е потвърдил неистина, че е
установил обичайното си пребиваване е в Република България в писмена
декларация, която по силата на закон -чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за движение
по пътищата се дава пред орган на властта /сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр. Кюстендил/ за удостоверяване истиността на
някои обстоятелства /че е установил обичайното му пребиваване е в Република
България/.
От субективна
страна обв. П. е извършил деянието умишлено, като е
съзнавал, че декларира неистина в писмена декларация, която по силата на закон
/ЗДвП/ се представя пред орган на власт, респ. е съзнавал обществено описания
характер на деянието си, предвиждал е неговите последици и е искала тяхното
настъпване, за да може да получи СУМПС без да има установено обичайно
пребиваване /повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца/ в
Република България каквото е изискването на закона по смисъла на чл.151, ал.5
от ЗДвП.
Извършеното деяние
от обв. П. не се различа от типичните случай на
невярно деклариране пред орган на власт, а дори напротив нормата на чл.151,
ал.5 от ЗДвП изрично е въведен подобен вид деклариране за обичайно установено
пребиваване в Република България, като изискване за издаване на СУМПС и каквато
всъщност е била целта на обв. П., а именно да
получи подобен вид официален документ без наличие на законови предпоставки за
издаване.
За престъплението
по чл. 313, ал. 1 от НК законът предвижда наказание до три година лишаване от
свобода или глоба от сто до триста лева.
Обв. П. не е осъждан към момента на деянието си и не е
освобождаван от наказателна отговорност. От извършеното от него деяние не са
настъпили имуществени вреди. Не е налице някоя от предпоставките на чл. 78а,
ал. 7 от НК изключващи приложението на ал. 1-5 на същата разпоредба. Поради
това съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК
и обв. П. да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
На обв. П. следва да се наложи административно наказание
глоба. Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000
лв. до 5000 лв. Съдът намира, че справедливото и достатъчно за осъществяване
целите за персонална и генерална превенция, в случая е административно
наказание „глоба“ в минимален размер. Изводът на съда е основан на преценката
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Няма данни обв. П. от извършване на деянието предмет на делото до настоящия
момента да е извършвал други обществено опасни деяние, съдействал е на
разследващите органи в ход на разследването, а в съдебно заседание не се оспорва
фактическата обстановка. Съдът намира, че към момента на деянието не са налице
отегчаващи вината обстоятелства. Поради изложеното, съдът счита, че за
извършеното от обв. П. следва да му бъде
определено административно наказание „глоба“ при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно 1000 /хиляда/ лева.
Обв. П.П. беше осъден да заплати по сметка на РУ на МВР
гр.Кюстендил сумата в размер на 38.31 (тридесет и осем лева и тридесет
и една стотинки)
лева, представляващи разноски за извършена експертиза.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: