МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НОХД № 883/2010 г. на ГОРС, пети
състав
Районна
прокуратура Горна Оряховица е повдигнала обвинение против К.Д.В. за това, че: За периода от 29.03.2010 г. до 23.04.2010 г. в гр.
Горна Оряховица, ул. „Иван Александър" № 61, при продължавано
престъпление, на три пъти, в условията на повторност, след предварителен сговор
с А.Б.А. ***, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и
използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност
2342,03 лева, собственост на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои като случаят не е маловажен, както
следва:
1.
На 29.03.2010 г. в гр. Горна
Оряховица, ул. „Ив. Александър" № 61, след предварителен сговор с А.Б.А. ***,
в условията на повторност, отнел чужди движими вещи - хладилник „Neo”, модел BCG-260, стерео уредба
„Sony
RG 290" и цветен телевизор „Teletech", модел CTV 2140 ТХ -
всички на стойност 686,80 лева, собственост на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като случаят не е маловажен.
2.
На 31.03.2010 г. в гр. Горна Оряховица,
ул. „Ив. Александър" № 61, след предварителен сговор с А.Б.А. ***, в
условията на повторност, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот - разбиване на две вътрешни врати и използване на техническо
средство - оригинален ключ, отнел чужди движими вещи - авто CD и плеър „Pioner DH2000R", раздвижен
ключ, френски ключ „VPA",
цифров фотоапарат „Canon",
лентов фотоапарат „Tianma М -
900", 10 литра
домашна ракия, 10 бр. ножове с пластмасова дръжка, 1 бр. телевизионна масичка,
1 бр. медна лозопръскачка и 50
м. ел. кабел за електрожен -всички на стойност 866,93
лева, собственост на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои като случаят не е маловажен и
3. За времето от 01.04.2010 г. до
23.04.2010 г. в гр. Горна Оряховица, ул. „Ив. Александър" № 61, след предварителен
сговор с А.Б.А. ***, в условията на повторност, чрез използване на техническо
средство - оригинален ключ, отнел чужди движими вещи - автоматична пералня „Samsung WF - В
1062" и съдомиялна машина „Bosh" -
всички на стойност 788,30 лева, собственост на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като случаят не е маловажен -
престъпление по чл.195, ал.І, т.7, т.5, т.4, пр.2 и т.З, пр.2, вр. с чл.194,
ал.І, вр. с чл.28, във вр. с чл.26, ал.І от НК.
Против А.Б.А., за това, че: За периода от 29.03.2010 г. до 23.04.2010 г. в гр.
Горна Оряховица, ул. „Иван Александър" № 61, при продължавано престъпление, на три пъти, след
предварителен сговор с К.Д.В. ***, чрез повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот и използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи
на обща стойност 2342,03 лева, собственост на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като случаят не е маловажен,
както следва:
1.На
29.03.2010 г. в гр. Горна Оряховица, ул. „Ив. Александър" № 61, след
предварителен сговор с К.Д.В. ***, отнел чужди движими вещи - хладилник „Neo”, модел BCG-260, стерео
уредба „Sony
RG 290" и цветен телевизор „Teletech", модел CTV 2140 ТХ -
всички на стойност 686,80 лева, собственост на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като случаят не е маловажен, и
2.На
31.03.2010 г. в гр. Горна Оряховица, ул. „Ив. Александър" № 61, след
предварителен сговор с К.Д.В. ***, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот - разбиване на две вътрешни врати и използване на
техническо средство - оригинален ключ, отнел чужди движими вещи авто CD и плеър „Pioner, раздвижен
ключ, френски ключ „VPA",
цифров фотоапарат „Canon", лентов
фотоапарат „Tianma М -
900", 10 литра
домашна ракия, 10 бр. ножове с пластмасова дръжка, 1 бр. телевизионна масичка,
1 бр. медна лозопръскачка и 50
м. ел. кабел за електрожен -всички на стойност 866,93
лева, собственост на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои като случаят не е маловажен, и
3.За времето от 01.04.2010 г. до 23.04.2010 г. в гр. Горна Оряховица,
ул. „Ив. Александър" №61, след предварителен сговор с К.Д.В. ***, чрез използване на техническо средство -
оригинален ключ, отнел чужди движими вещи - автоматична пералня „Samsung WF - В
1062" и съдомиялна машина „„Bosh" -
всички на стойност 788,30 лева, собственост на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като случаят не е маловажен -
престъпление по чл.195, ал.І, т.7, т.5, т.4, пр.2 и т.З, пр.2, вр. с чл.194,
ал.І, вр. с чл.28, във вр. с чл.26, ал.І от НК.
Беше направено искане от подсъдимите и защитниците им адв. И. от ВТАК и адв. С., делото да се разгледа и
приключи по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК. В тази връзка подсъдимите признаха изцяло
всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадоха
своето съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, а да се използват тези, събрани на досъдебното
производство и оформени в протоколи за разпит на свидетели и заключения на вещи лица.
В съдебно заседание
представителят на ГОРП поддържа обвинението против подсъдимите. Предложи на
съда да ги признае за виновни, предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства и да им наложи справедливи наказания.
Защитникът на подсъдимия А.- адв. С. предложи на съда, на подзащитния
му да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 ал.І т. 1 НК
към минималния, предвиден в закона размер, като изпълнението на наказанието да
бъде отложено по реда на чл. 66 ал.І НК.
Защитникът на
подсъдимия В.- адв. И. предложи на съда,
на подзащитния му да бъде наложено наказание при условията на чл. 58 А НК,
действал в старата си редакция , като по- благоприятен закон на основание чл. 2
ал.ІІ НК, след което при приложението на чл. 58 А НК- стар, да бъде приложена
разпоредбата на чл. 55 ал.І т. 1 НК,както и наказанието да бъде определено в
минимален размер. Изпълнението на наложеното наказание да се отложи по реда на
чл. 66 ал.І НК, тъй като наказанията, за които
била приложена разпоредбата на чл. 66 ал.І НК, по отношение на В. (за периода 2001-2004 г.), били изтърпени.
Съдът, след като
обсъди, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
К.Д.В. с прякор ***** и А.Б.А. се
познавали, били приятели.
На 29.03.2010 г. през деня двамата решили да влязат в къща, находяща се
на ул. „Ив. Александър" № 61 в гр. Горна Оряховица, за да извършат кражба
на покъщнина. В тъмната част на
денонощието, В. и А. проникнали в къщата през не добре затворен прозорец,
намиращ се до входната й врата. Огледали обстановката и се разбрали по-късно да
влязат отново и да откраднат набелязаните вещи. Преди полунощ двамата по същия
начин се промъкнали в къщата, като изнесли от там хладилник „Neo”, модел BCG - 260,
стерео уредба „Sony
RG 290" и цветен телевизор „Teletech", модел CTV 2140 ТХ. Последните
две вещи скрили в изоставен бункер в близост до къщата, а хладилника тръгнали
да продават на свид. Т.Н. - съпруга на Д.Н. *****. По пътя ги видял свид. З.З.,
който ги придружил до къщата на Н.. На следващата сутрин - 30.03.2010 г., В. и А.
уговорили свид. А- - ****** да ги закара
до гр. Велико Търново, където да продадат телевизора и стерео уредбата. В. и А.
отишли в заложна къща „Скарабей" ООД, намираща се на бул. „България"
№ 21, вх.Б. Там успели да заложат само уредбата за сумата от 50 лева на името
на свид. А., а телевизора В. прибрал в дома си.
Стойността на вещите - обект на посегателство, според изготвената
оценъчна експертиза възлиза на 686,80 лева.
На следващата вечер- 31.03.2010 г., В. и А. за втори път влезли в дома
на пострадалите И. и И., като преди това видели свид. Ю. Д., на който
предложили да отиде с тях да краде, но той отказал. Този път в къщата В. разбил
две вътрешни врати с намерените при огледа и носени предварително от подсъдимите тесла и
отвертка. В спалнята намерили комплект резервни ключове, с които отворили
задната врата на гаража.
Вещите, обект на посегателство, били авто CD и плеър „Pioner DH2000R", раздвижен ключ, френски
ключ „VPA", цифров
фотоапарат „Canon",
лентов фотоапарат „Tianma
М-900", 10
литра домашна ракия, 10 бр. ножове с пластмасова дръжка,
1 бр. телевизионна масичка, 1 бр. медна лозопръскачка и 50 м ел. кабел за електрожен,
всички вещи на стойност 866,93 лева, според съдебно - оценъчната експертиза.
Последните две вещи, В. и А. предали като отпадъчен метал в пункт на
фирма „Крис - Р" ЕООД, на името на жената, с която В. живеел на съпружески
начала. При влизането си в гаража двамата забелязали, че в него има нова
автоматична пералня „Samsung WF - В
1062" и съдомиялна машина „Bosh" - двете на стойност 788,30
лева. Ето защо, на 01 април 2010
г., В. и А. се върнали, взели посочените вещи и ги скрили
в бункера. На другата вечер се свързали със свид. Иван Чантов, на когото
продали вещите, заедно с цветния телевизор за сумата от 100 лева. Ч. ги натоварил
в ползвания от него автомобил „Рено клио" и ги прибрал в дома си, като
впоследствие ги предал доброволно.
Кражбата на вещите била установена от сина на пострадалите – М.В.К., на
23.04.2010 г.
Съобразно назначената
съдебно-оценъчна експертиза, стойността на вещите, предмет на престъплението
възлиза на 2342.03.00 лв. Заключението беше прието като доказателство по делото
и оценено като пълно, компетентно и обосновано.
Описаната фактическа обстановка се
доказа от самопризнанията на подсъдимите, показанията на св. И., И., К., А., Н.,
Ч., Д., З., съобщение до ГОРП – л.1, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него – л.8-15, както и изготвените протоколи, представляващи 2 бр. постановления за привличане на обвиняем и разпит,
включително и пред съдия – л.16-22, постановление за привличане на обвиняем,
вземане мярка за неотклонение и разпит, включително и пред съдия – л.27-33, 10
бр. протоколи за разпит на свидетел – л.38-47;експертни заключения по оценъчна
експертиза – л.49-51, допълнителна оценъчна експертиза – л.54-55, експертна
справка ведно с дактилоскопен картон – л.57-58, 5 бр. протоколи за доброволно
предаване – л.59-63, заложен билет № 34 - л.64, копие на първа страница от гаранционни
карти – л.65, фактура № 01925205/6.11.2008 г. – л.66, покупко-изплащателна
разписка № 543/29.03.2010 г., ведно с декларация към нея – л.67, покупко-изплащателна
сметка № 612/19.04.2010 г., ведно с декларация към нея –л.68, справки за съдимост, разписка от
10.05.2010 г. - л.76, протокол за приемане на веществени доказателства от
24.08.2010 г. – л.12, характеристични справки, декларации за семейно и
материално положение.
Правни изводи:
Безспорно се установи от обективна страна, че подсъдимите
А.Б.А.
и К.Д.В., са осъществили престъпния състав, както следва:
подс. А.А. – на чл. 195 ал.І т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194 ал.І във вр. с чл.26 ал.І от НК; подс. К.В.
- чл. 195 ал.І т.3,4, 5 и 7 във вр. с чл. 194 ал.І във вр. с чл.28 ал.І
вр. чл. 26 ал.І от НК - За
периода от 29.03.2010 г. до 01.04.2010 г. в гр. Горна Оряховица, ул. „Иван
Александър" № 61, при продължавано престъпление, на три пъти, в условията
на повторност за подс. В., след предварителен сговор помежду си, чрез повреждане
на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо
средство, отнели чужди движими вещи на обща стойност 2342,03 лева, собственост
на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят като случаят не е маловажен, както следва:
1.На
29.03.2010 г. в гр. Горна Оряховица, ул. „Ив. Александър" № 61, след
предварителен сговор помежду си, в условията на повторност за подс. В., отнели
чужди движими вещи - хладилник „Neo”, модел BCG-260, стерео
уредба „Sony RG 290" и цветен телевизор „Teletech", модел CTV 2140 ТХ -
всички на стойност 686,80 лева, собственост на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят като случаят не е маловажен.
2.На
31.03.2010 г. в гр. Горна Оряховица, ул. „Ив. Александър" № 61, след
предварителен сговор помежду си, в условията на повторност за подс. В., чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на две
вътрешни врати и използване на техническо средство - оригинален ключ, отнели
чужди движими вещи - авто CD и плеър „Pioner DH2000R", раздвижен
ключ, френски ключ „VPA",
цифров фотоапарат „Canon",
лентов фотоапарат „Tianma М -
900", 10 литра
домашна ракия, 10 бр. ножове с пластмасова дръжка, 1 бр. телевизионна масичка,
1 бр. медна лозопръскачка и 50
м. ел. кабел за електрожен - всички на стойност 866,93
лева, собственост на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят като случаят не е маловажен и
3. На 01.04.2010 г. в гр. Горна
Оряховица, ул. „Ив. Александър" № 61, след предварителен сговор помежду си,
в условията на повторност за подс. В., чрез използване на техническо средство -
оригинален ключ, отнели чужди движими вещи - автоматична пералня „Samsung WF - В
1062" и съдомиялна машина „Bosh" -
всички на стойност 788,30 лева, собственост на В.К.И. и К.А.И. ***, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят като случаят не е маловажен.
Касае
за чужди движими вещи, собственост на пострадалите лица, които са осъществявали фактическа
власт спрямо тях.
Отнемането
е противозаконно, тъй като е липсвало правно основание,
на което В. и А. да владеят вещите.
За
да достигнат до вещите и да установят фактическа власт спрямо тях при деянието на 31.03.2010
г., подсъдимите са повредили преграда,
здраво направена за защита на имот, посредством разбиване на
две вътрешни врати (л.12 и 13). Касае се за повреждане, тъй като вещта (брава
на врата) временно е станала негодна за използване по предназначението си,
поради счупването й. Използвано е и техническо средство при извършване на
деянията на 31.03.2010 г. и на 01.04.2010 г. - оригинален ключ, с помощта на
който подсъдимите са си осигурили достъп
до вещите, за да предприемат и осъществят
престъпните си намерения- противозаконното им отнемане.
Подсъдимите
са действали в помежду си след предварителен сговор, като извършители, тъй като
всеки един от тях е извършвал престъпни действия, пряко насочени към предмета
на престъпно посегателство. Решението за
извършване на деянието е взето от
тях предварително, като в изпълнение на плана си, са осигурили средствата за
извършване на престъплението, както и са „набелязали” обекта на престъпно
посегателство. Деянието е извършено в тъмната част на денонощието, каквато е
била уговорката между подсъдимите. Взетото решение за извършване на кражбата,
не в резултат на инцидентно импулсивно решение. Подсъдими са знаели за местонахождението на вещите, които са
отнели противозаконно и по отношение на
които са си осигурили средствата за извършване на деянието( тесла и отвертка,
за да повредят вратите на стаите, осигурявайки си достъп до вещите, както
и използвайки подбран ключ). Извършеното
деяние от подсъдимите указва по-тежък случай на кражба, отколкото обикновените
такива.
Деянието е извършено от подс. В. при
условията на повторност, тъй като същият е осъждан с влязла в сила присъда по
НОХД 1246/04 г. на ГОРС, за същото деяние, като и двете деяния не представляват маловажен случай.
Деянието по НОХД № 1246/04 г. на ГОРС, е изтърпяно на 08.01.2006 г., когато е изтекъл определения
изпитателен срок от шест месеца, определен с Определение по постановено условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на наложеното наказание, по ЧНД № 512/05 г. на Плевенски окръжен
съд, вл. с. на 08.07.2005 г.
Налице е усложнена престъпна
дейност, тъй като всяко едно от деянията поотделно, осъществява състава на едно
и също престъпление – това по чл. 194
ал.І НК. Налице е особена връзка между деянията, която ги прави едно цяло -
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка,
при наличие на едно и също трайно отношение към предмета на престъплението-
намерението за престъпно своене на чужди движими вещи, посредством противозаконното
им отнемане. Еднакъв е мотивът на подсъдимите по отношение на предмета на посегателство-противозаконно своене на чужди
движими вещи с цел имуществено облагодетелстване.
Продължаваното
престъпление се квалифицира като извършено след предварителен сговор, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на
техническо средство, тъй като ако не бяха повредени вратите в дома на пострадалите, посредством въздействието
върху тях от страна на подсъдимите и не бяха използвани технически средства,
подсъдимите нямаше да могат да си
осигурят достъп до вещите и да установят
фактическа власт спрямо тях по престъпен начин. Извършването на престъплението,
представляващо продължавано такова е
било възможно, само чрез повреждането на
вратите в дома на пострадалите и използване на намерения в жилището ключ, като
в противен случай, би се прекъснала връзката между отделните деяния и не би
настъпил целения от подсъдимите краен престъпен резултат- противозаконното
отнемане на чужди движими вещи на обща стойност
2342.03 лв.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината
от страна и на двамата подсъдими пряк
умисъл. Специфично е наличието на
предварителен сговор между подсъдимите, действали всеки един от тях като
извършители. Всеки един от съучастниците е
осъзнавал участието на другия в
извършване на престъпното деяние и реализиране
на крайната престъпна цел - противозаконно отнемане на чуждите движими вещи. Подсъдимите са разбирали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали
настъпването им.
Причини
за извършване на деянието за подсъдимия К.Д.В. са
утвърдени престъпни навици, незачитане правото на собственост, ниска правна
култура.
Причини
за извършване на деянието за подсъдимия А.Б.А.
са утвърдени престъпни навици, незачитане правото на собственост, ниска правна
култура.
Обществената
опасност на деянието, съдът прецени като средно висока,
предвид на обстоятелството, че и трите деяния, обуславящи продължаваното
престъпление, са извършени от дома на
пострадалите И. и И., при което
са им отнети вещи на значителна стойност, без притеснение от страна но подсъдимите,
че могат да бъдат разкрити.
Обществената опасност на дееца А.Б.А.,
съдът прецени като средно висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, бяха отчетени самопризнанията на досъдебното производство.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени осъжданията и лошите характеристични данни.
При така отчетените причини за извършване на
деянието, обществената му опасност и тази
на дееца, както и с оглед обвързващата разпоредба на чл. 373 ал.ІІ НПК, съдът счете, че е
налице превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, като беше отчетена стойността на направените от подсъдимия самопризнания на
досъдебното производство, спомогнали в значителна степен при извършеното разследване и приключването
на наказателното производство с внесен обвинителен акт. Беше приложена разпоредбата на чл. 58 а (стар) НК, действаща към 01.04.2010 г. Съдът прие, че деянието е довършено на
01.04.2010 г., тъй като за последното деяние, включено в продължаваното престъпление, се събраха доказателства, че е
извършено на 01.04.2010 г., а не за периода от 01.04.2010 г. до 23.04.2010 г.
Доказателства за това се съдържат в
обясненията на подсъдимите, депозирани пред съдия, в които същите заявяват, че вечерта, когато
са заложили вещите, т.е. на 31.03.2010 г., не са влизали отново в къщата, а
това са направили на 01.04.2010 г., когато са извършили кражбата на вещи на стойност 788,30 лв.(л.33). На основание изложеното, настоящата инстанция прие, че
продължаваното престъпление е извършено за времето от 29.03.2010 г. до
01.04.2010 г., поради което деянието се явява довършено на тази дата. В този
смисъл, приложимият закон, на основание
чл. 2 ал.І НК е този, действал по времето, когато е извършено
престъплението. До постановяване на настоящата присъда, не е влязъл в сила друг закон, който да се
явява по- благоприятен за положението на подсъдимите.
Подсъдимите
признаха фактите изцяло така, както са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което включва и признание относно периода на извършване на последното деяние от
усложнената престъпна дейност- 01.04.2010 г. до 23.04.2010 г. Последната дата е
фиксирана от прокуратурата, предвид изявлението на св. К., че тогава е установил извършената кражба.
Подсъдимите признаха фактите, че на 01.04.2010 г. са извършили деяние, принадлежащо
към продължаваното престъпление, поради което съдът приема, че не се касае до
противоречие между фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и тези, събрани на досъдебното производство, още повече, че в обясненията
си, депозирани пред съдия, В. и А., са заявили, че последното деяние, когато е
извършена кражба на вещи на стойност 788,30 лв. , е извършено именно на 01.04.2010 г.
Поради
изложените съображения, предвид проведената процедура по глава ХХVІІ от НПК, с
оглед обвързващата разпоредба на чл. 373 ал.ІІ НПК вр. чл. 58 а НК(стар), беше приложена
разпоредбата на чл. 55 ал.І т. 1 НК, като наказанието беше определено
около средата между долната граница на
наказанието лишаване от свобода, предвидено в чл. 39 ал.І НК и минималния
размер на наказанието по чл. 195 ал.І т. 3, 4 и 5 НК от ЕДНА ГОДИНА, поради
което подсъдимият А. беше осъден на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и беше постановено, наказанието да се изтърпи
при първоначален ОБЩ режим в затвор или
затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 41 ал.VІ НК вр. чл. 57 ал.І вр. чл. 59 ал.І вр. чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС.
Към момента на
постановяване на настоящата присъда, подс. А. не е осъждан на наказание
лишаване от свобода, а само и единствено на наказание пробация, поради което
изтърпяването на настоящото наказание следва да се извърши при първоначален общ
режим.
Към
момента на постановяване на присъдата, при извършената индивидуализация
на наказанията беше установено, че на
подсъдимия са наложени две наказания
пробация - по НОХД № 156/08 г. на ГОРС,
както и по НОХД № 321/09 г. на ГОРС. И
двете наказания са наложени на А. като
непълнолетен, при условията на
одобрено от съда споразумение, както и при условията на чл. 373 ал.ІІ НПК- след приложение на чл. 55 ал.І т. 2
б.”Б” НК.
Ако с
настоящата присъда се допусне приложението на чл. 66 ал.І НК, то наложеното
наказание и в частност приложението на чл. 66 ал.І НК, би било в противоречие със закона- с чл. 36 НК. Този законов текст държи сметка на
съда, че наказанието се налага с цел да се поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него
и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, т.е. наказанието
следва да има лична превенция и не на последно място да се въздейства
възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото, т.е. с наложеното наказание следва да се
реализира и генерална превенция.
Настоящата
инстанция счита, че наложените наказания пробация, по никакъв начин не са
въздействали спрямо А., нито да го поправят и превъзпитат към спазване на законите
и добрите нрави, нито да му въздействат предупредително и възспиращо по
отношение на възможността и намерението
да извърши други престъпления. Доказателства за това е факта, че настоящото деяние е извършено от подсъдимия,
след като вече е бил осъждан и са му
били наложени наказанията Пробация, даже
и настоящото деяние е извършено по време
на изтърпяване на наказанието Пробация
по НОХД № 321/09 г. на ГОРС.
Доказателства за липсата на критичност и утвърдени престъпни
навици, са събрани и с приетата като
доказателство по делото характеристична справка на подс. А., изготвена от полицейски инспектор при РУП Горна Оряховица(л.36).
Очевидно
е, че с приложението на чл. 66 ал.І НК
във връзка с наложеното наказание, е невъзможно
да се въздейства на А., като
обратното би означавало да се обезсмисли налагането въобще на наказание за извършеното от него
деяние. В конкретния случай целите на наказателната репресия и преди всичко
поправянето на подсъдимия, не могат да се постигнат реално извън ограниченията
на специализираните институции за лишаване от свобода. Налице е създадено чувство за безнаказаност и висок
риск от рецидив, относно извършване на престъпления против
собствеността
А.
очевидно е личност, която не желае да съблюдава
общоприетите правила за поведение и повелителните разпоредби на законите,
както и такава с изграден стремеж към бързо и лесно набавяне на средства,
омаловажаваща извършените престъпления с
ниско морално- правно съзнание.
Наложените до този момент наказания не са му
въздействали възпиращо и не са предпазили останалите членове на обществото от
последиците от неговото поведение. Това дава основание да се приеме, че
приложението на чл. 66 ал.І НК, би било акт на неоправдано снизхождение, което
няма да окаже необходимото предупредително и възпитателно въздействие върху
личността на осъдения, а точно обратното- би затвърдило убеждението у него, че
за извършените от него деяния, не би му било наложено наказание, както и би се поощрило още повече престъпното му и
арогантно поведение. Следва да бъде
отчетено, че определянето на вида и размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия и определянето на начина на неговото изтърпяване
(вкл. прилагането на института на условното осъждане), са различни дейности на
съда, подчинени съответно на правилата и преценката на предпоставките по чл. 54
- 55 от НК и по чл. 66 ал. І от НК.
Решаващ
фактор при определяне на наказанието по нашето наказателно право е тежестта на
извършеното престъпление, т. е. справедливостта (арг. от чл. 35, ал. ІІ и ал.
ІІІ от НК). Затова и наказанието има преди всичко общопревантивен ефект.
Условно
осъждане би било необосновано и от гледна точка на общата превенция, защото и
тя е цел на наказанието. Условното осъждане на лице, манифестирало се като
реална заплаха за обществото, лишено от воля за самоконтрол и резистентно към
санкциониращите механизми, не може да се възприеме като справедливо и съответно
на обществената опасност на деянието и дееца. Напротив, подобно отлагане на
санкцията оказва пряко влияние върху обществените представи за неадекватност на
наказателните санкции и незащитеност на колективния интерес. Това налага
осъденият да изтърпи наложеното наказание.
Въпреки
че в случаите на прилагане на условното осъждане, законът поставя акцента върху
индивидуалната превенция – чрез поправяне на осъдения, това не означава, че не
се отчита въздействието и върху останалите граждани. Основното при преценката
на съда обаче остава възможността за постигане на целите на наказанието и поправянето
на дееца, без той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от
свобода, което в настоящия случай се явява невъзможно. Всичко установено в
производството за личността на подсъдимия, за неговото социално поведение и
трудова ангажираност, за отношението му към извършеното деяние и последиците
му, дават основание за извода, че не са
налице положителни промени в съзнанието му, както и към този момент А.
не е превъзпитан към спазване на законите и добрите нрави, а е необходимо
отделянето му от настоящата среда и изолирането му от обществото-чрез
ефективно изтърпяване на наложеното му наказание.
Част от решенията на ВКС в този
смисъл са Решение № 386 от 29.V.1973 г. по н. д. № 338/73 г. на ВС, I н. о.,
Решение № 460 от 8.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 124/2007 г., II н. о., Решение № 401 от 4.07.2002 г. на ВКС по н. д.
№ 293/2002 г., II н. о.
Обществената
опасност на дееца К.Д.В., съдът прецени като средно
висока, след обсъждане на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства,
бяха отчетени самопризнанията на досъдебното
производство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени миналите осъждания, с изключение на обуславящото квалификацията по чл. 195 ал.І т. 7 НК и
лошите характеристични данни.
При така отчетените
причини за извършване на деянието, обществената
му опасност и тази на дееца, както и с оглед обвързващата разпоредба на чл. 373
ал.ІІ НПК, съдът счете, че е налице превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, като
беше отчетена и стойността на
направените от подсъдимия самопризнания на досъдебното производство,
спомогнали в значителна степен при
извършеното разследване и приключването на наказателното производство с внесен
обвинителен акт. Беше приложена разпоредбата на чл.
58 а НК (стар), действаща към 01.04.2010 г., когато е довършено деянието,
представляващо продължавано престъпление, предвид на което съдът приложи чл. 55 ал.І т. 1 НК, като
наказанието беше определено към горната граница на минималния размер, предвиден
за наказанието по чл. 195 ал.І т. 3, 4,
5 и 7 НК от ЕДНА ГОДИНА, поради което
подсъдимият В. беше осъден на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и беше постановено, наказанието да се изтърпи
при първоначален СТРОГ режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.41 ал.VІ НК вр. чл. 57 ал.І вр. чл. 60 ал.І вр. чл. 61 т. 2 вр. § 3 ал.І т.1
ЗИНЗС.
Съдът счете, че с наложеното
наказание и в конкретния размер, би се реализирала както личната, така и
генералната превенция на наказанието, тъй като
видно от справката за съдимост на подсъдимия, В. е осъждан многократно,
без очевидно наложените наказания да са оказали нужният превантивен и
превъзпитателен ефект спрямо него. Неприложима е разпоредбата на чл. 66 ал.І НК
по отношение на В., тъй като същият е
осъждано на наказание лишаване от свобода и не е настъпила реабилитация по чл.
88 а НК, по отношение на тези осъждания.
В този смисъл, съдът счете, че с
наложеното наказание и в този размер, би
се реализирала както личната, така и генералната превенция на наказанието, за
извършеното от В. деяние.
Необходимо
е наказанието наложено на В., да бъде в определения от съда
размер, тъй като в съзнанието му е
формирано чувство за безнаказаност, във
връзка с извършваното деяние и реализирането
на наказателната превенция след това. С
наложеното наказание в този размер, В. би осмислил, че за всяко извършено от
него наказание, следва да понесе санкцията на закона, което би го накарало да
преустанови извършването на престъпления, като начин за реализиране на средства.
На
основание чл. 304 НПК, подсъдимите К.Д.В. и А.Б.А. бяха оправдани по първоначално повдигнатото им
обвинение, досежно времето на извършване на продължаваното престъпление, за
периода след 01.04.2010 г. до 23.04.2010 г., тъй като не се събраха доказателства,
същите да се извършили престъпление кражба след 01.04.2010 г., когато са
извършили кражбата на вещи на стойност 788,30 лв.
Беше
постановено, по отношение на веществените доказателства по делото-1 бр. тесла
и 1 бр. отвертка с червена пластмасова
дръжка, на основание чл.53 ал. І б.”А” НК, да се отнемат в полза на Държавата, както
и на основание чл.150 ал.І от Правилника за администрацията в районните, окръжните,
административните, военните и апелативните съдилища, отнетите в полза на държавата веществени
доказателства да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 189 ал.ІІІ НПК, К.Д.В., беше
осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 30.00 (тридесет лв.) лв., в полза на
ГОРС, както и 5.00(пет лева) за служебно
издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189 ал.ІІІ НПК, А.Б.А., беше
осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 30.00 (тридесет лв.) лв., в полза на
ГОРС, както и 5.00(пет лева) за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: