№ 5902
гр. С, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110111793 по описа за 2022 година
Предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбите на чл. 233,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл.82 ЗЗД.
Софийски районен съд е сезиран с предявени от „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК ****
срещу Н. Г. Г., с ЕГН ********** обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
4870,10 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди върху лек
автомобил марка „Ф“, модел „Г Т“, рег. № ****, ведно със законната лихва за забава от
26.02.2021 г. до окончателното й плащане, сумата от 642,90 лева, представляваща
стойността на разходите по остойностяване на повредите по МПС, ведно със законната
лихва за забава от 26.02.2021 г. до окончателното й плащане, както и с правна
квалификация чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 4029,90 лв., представляваща
разликата между договорената продажна цена за процесното МПС и получената
продажна цена при прехвърлянето му на нов собственик – неремонтиран и в увредено
състояние и след приспадане на обезщетението в размер от 4870,10 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 04.03.2022
г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 13.11.2020 г. страните са сключили договор за наем, по
силата на който „ф-ма“ ЕООД е отдало за временно и възмездно ползване на
ответницата лек автомобил марка „Ф“, модел „Г Т“, рег. № ****, за периода от
13.11.2020 г. до 15.11.2020 г., срещу наемна цена от 80 лева на ден. Поддържа, че на
14.11.2020 г. в гр. Л, ул. „В“ № 76 ответницата е реализирала ПТП с паркиран лек
1
автомобил марка „М“, с рег. № ****, вследствие на което са нанесени имуществени
вреди върху отдадения под наем лек автомобил. Настъпването на ПТП било
констатирано с протокол за ПТП № 1656295/14.11.2020 г., съставен от органите на
„Пътна полиция“ – КАТ при РУ – Л, като на ответницата били съставени два броя
АУАН за нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. С протокол №
44/26.11.2020 г. по НОХД № 20204320200284/2020 г. на Районен съд – Л е одобрено
споразумение, по силата на което обвиняемата Н. Г. Г. се е признала за виновна за това,
че на 14.11.2020 г., около 6:00 ч., в гр. Л на ул. „В“ № 76 е управлявала лек автомобил
„Ф“, модел „Г Т“, рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила
– престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Ищецът твърди, че не е завел застрахователна
претенция за причинените на собствения му лек автомобил щети, тъй като
управлението на застрахованото имущество под влиянието на алкохол или други
упойващи вещества представлява изключен риск по сключената с ЗАД „ф-ма“
застраховка „Каско“. Сочи се, че съгласно чл. 5 от сключения договор за наем
наемателят няма право да използва наетото МПС за пътувания, когато той или
шофьорът са под влияние на алкохол, наркотик или медикаменти, които влияят на
нормалните реакции на човек, като в противен случай същият поема всички разноски
по нанесените от него и/или пълноправно отговорните лице щети и загуби на
наемодателя, без оспорване. Поддържа още, че за установяване на щетите по
процесния лек автомобил, по възлагане на ищеца, на 18.11.2020 г. бил извършен оглед
на увредения лек автомобил от „ф-ма“ ЕООД, за което възложителят заплатил сумата
от 130,50 лева с ДДС, съгласно проформа фактура от 27.11.2020 г. Поради високата
стойност на ремонта, дадена от посоченото по-горе дружество, ищецът се обърнал към
Съюза на независимите автотехнически експерти в България за оценка на пазарната му
стойност към датата на ПТП и разходите за поправяне на причинените увреждания.
Според експертното заключение пазарната стойност на процесното МПС към
м.11.2020 г. била в размер на 11 262 лева, а сумата необходима за възстановяването
му– 4 870,10 лева. За извършената оценка ищцовото дружество заплатило сумата от
512,40 лева с ДДС. С покана за доброволно изпълнение, получена на 19.02.2021 г. на
ответницата бил даден 7-дневен срок за заплащане на причинените от нея вреди, но
такова не постъпило. На следващо място ищецът твърди, че преди сключването на
договора за наем с ответника, на 29.10.2020 г. между ф-ма“ ЕООД и М А бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на процесното МПС, като била
договорена продажна цена в размер на 12 000 лева. Предвид настъпилото ПТП
купувачът М А била уведомена за настъпилата невъзможност за сключване на
окончателен договор в уговорения срок, в резултат на което сключеният предварителен
договор бил прекратен по взаимно съгласие. На 17.03.2021 г. ищецът продал увредения
лек автомобил в състоянието, в което се е намирал след ПТП за сумата от 3 100 лева, с
оглед на което претендира разликата между договорената и получената продажна цена
2
за процесното МПС. Претендира посочените по-горе суми, както и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице имуществена вреда под формата
на пропусната полза, представляваща разликата между договорената и получената продажна
цена за процесното МПС. Излага, че увреденият лек автомобил е застрахован по застраховка
„Автокаско“, като в застрахователния договор е записано, че същият ще се използва
изключително за лични нужди, като с отдаването му под наем, ищцовото дружество е
нарушило клаузите по застрахователния договор, което е самостоятелно основание за отказ
от плащане на застрахователно обезщетение. Счита, че приложеният към исковата молба
предварителен договор е съставен изцяло за нуждите на процеса. Оспорват се обема и
стойността на твърдените увреждания и техния ремонт, както и причинно-следствената
връзка между тях и процесното ПТП. Заявява, че претенцията на ищеца надвишава
действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на ПТП. Оспорва
посочените в отговора документи. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
С оглед на събраните доказателства, по реда на чл.235 ГПК, настоящия
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представен към исковата молба Договор за наем №37 от 13.11.2020г.
ищецът „ф-ма“ АД е предоставил на ответника Н. Г. Г. за временно и възмездно
ползване лек автомобил „Ф Г“, с рег. № **** и посочен номер на рама, за срок от 2
дни, считано от 18.30ч. на 13.11.2020 г., с вписано задължение за връщане на
автомобила в 18.30ч. на 15.11.2020г., срещу наемна цена от 80 лева на ден, платима по
банков път. В договора е вписана декларация на наемащия автомобила, че е запознат с
общите условия и условията на гърба на договора. Видно от т.1 на последните – МПС
се предава на наемателя в добро състояние и без външни видими дефекти, като
рекламации от страна на наемателя се правят пред наемодателя, непосредствено при
предаване на МПС за ползване. В т.5 на наемните условия, намиращи се на гърба на
договора, са описани отговорностите и задълженията на наемателя, като е вписана
забрана за използване на наетото МПС за пътувания, когато той или шофьора са под
влияние на алкохол. В противен случай поема всички разноски по нанесените от него
и/или пълноправно отговорните лица , щети и ден загуби на наемодателя. Сключването
на договора между страните не се оспорва, като са представени и доказателства, че Н.
В е заплатила сумата от 80лв. в полза на „ф-ма“ ЕООД с основание „плащане наем на
кола“.
Представен е Протокол за ПТП № 1656295/14.11.2020г., съставен от органите на
„Пътна полиция“ – КАТ при РУ – Л, от който се установява, че на 14.11.2020 г. в гр. Л,
ул. „В“ № 76 е настъпило ПТП между л.а. „Ф Г“, с рег. № ****, собственост на „ф-ма“
ЕООД и управляван от Н. Г. Г. и лек автомобил марка „М“, с рег. № ****, собственост
на Д М Е. Отбелязано е, че участник 1 /Н. Г. Г./ при движение с несъобразена скорост,
след ляв завой на мокра настилка се занася и блъска отзад паркирания Участник 2,
реализирайки ПТП с материални щети. Вписани са видими щети по л.а. „Ф Г“, с рег. №
**** - деформирани предна броня, преден капак, преден ляв калник, преден ляв фар и
др. Отбелязано е, че Н. Г. Г. е управлявала л.а. „Ф Г“, с рег. № **** с концентрация на
3
алкохол в кръвта над 1,2 промила и са й били съставени два броя АУАН за нарушения
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Посочените АУАН са представени по
делото, като и в двата е поставен подпис на Н. В, удостоверяващ връчването им.
От Протокол №4 от 26.11.2020г. по НОХД №284/2020г. по описа на Районен
Съд-Л се установява, че е съдът е одобрил споразумение с което Н. Г. Г. се е признала
за виновна в това, че на 14.11.2020 г. в гр. Л, ул. „В“ № 76 е управлявала л.а. „Ф Г“, с
рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,03 на
хиляда - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като й е наложено наказания „лишаване
от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 7 месеца.
Не се представя протокол за състоянието на МПС след връщането му на „ф-ма“
ЕООД. Представя се Проформа фактура от 27.11.2020г., издадена от „ф-ма“ ЕООД, в
която е записано, че л.а. „Ф Г“, с рег. № **** е предоставен за оглед на 18.11.2020 г.
Констатирани са щети за отстраняването на които е определена стойност от
13826,08лв. Представено е и Експертно заключение по автотехническа експертиза,
която не е изготвена за нуждите на процеса и не обвързва съда да приеме, направените
в нея констатации. От експертизата може да се приеме единствено това, че на
09.12.2020г. е извършен оглед на процесното МПС и то е било в състоянието, описано
в проформа фактурата.
По делото е изслушано заключение на САТЕ съгласно което всички
увреждания, описани при оглед в сервиз на „ф-ма“ ЕООД могат да се получат при
механизъм на ПТП съгласно изготвения Протокол за ПТП № 1656295/14.11.2020г.
определено е, че скоростта на движение на л.а. „Ф Г“, с рег. № **** преди и към
момента на удара с другия лек автомобил е била около 48,7км/ч. и констатираните
увреждания като вид, степен, характер и дълбочина на деформацията, напълно
отговарят да са получени при удар със скорост от 48 км/ч. Стойността необходима за
възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 8446,10лв., а действителната стойност на автомобила, определена към датата на
произшествието е 10997лв., т.е. на лице е тотална щета на превозното средство.
Стойността на обезщетението за уврежданията на автомобила при условията на
тотална щета и след приспадане на запазените части е 7698лв.
По делото са представени документи от ЗАД „ф-ма“, от които се установява, че
между застрахователя и „ф-ма“ ЕООД е сключен договор за застраховки Каско и
злополука №***** с период на действие от 08.07.2020г. до 07.07.2021г., по силата на
който застрахователя се е задължил да изплати обезщетение за вредите по л.а. „Ф Г“, с
рег. № **** до размер на 12799лв. От Анекс №1 от 19.03.2021г. се установява, че
собствеността по отношение на автомобила е преминала у П И Р.Видно от Общите
условия към застрахователния договор, не се покриват пълна загуба или частична щета
4
на застрахованото МПС, причинени при управление на МПС след употреба на
алкохол. Представено е досие към полица №*****, от което се установява, че за л.а.
„Ф Г“, с рег. № **** са заведени 2 щети – на 07.02.2021г. и на 08.02.2021г. по които са
изплатени обезщетения в размер съответно на 454,14лв. и 287,04лв. От заявление за
изплащане на обезщетение за вреди, нанесени на 07.02.021г. се установява, че
автомобила е бил надраскан в паркирано състояние – предни лява и дясна врати, а от
заявление от 08.02.2021г., се установява че са увредени задна броня и заден ляв панел
при удар на автомобила в стена. От снимки, направени при подадените заявления е
видно, че автомобила към м.02.2021г. е в напълно възстановено състояние.
По искане на ответната страна е изискана за послужване пр.пр.№7480/2021г. по
описа на СРП, от която се установява, че е образувана по заявление на Н. Г. Г. за
извършване на проверка за наличие на измама по отношение на нея, извършена от „ф-
ма“ ЕООД досежно състоянието на л.а. „Ф Г“, с рег. № ****, производството по която
е приключило с постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство,
поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление. В преписката не е
извършено самостоятелно определяне на състоянието на автомобила, поради което
единствените документи, приложени към преписката, които са относими по
настоящето дело са изпратените от ОДМВР Ловеч документи във връзка с изготвянето
на Протокол за ПТП № 1656295/14.11.2020г. и снимков материал.
Във връзка с претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи по делото е
представен Предварителен договор от 29.10.2020г., сключен между „ф-ма“ ЕООД и М
Е А, с който уговарят сключването на окончателен договор за прехвърляне на
собствеността по отношение на процесния автомобил за сумата от 12000лв. в срок до
15.12.2020г. Представени са Уведомление от „ф-ма“ ЕООД до М Е А за настъпила
невъзможност за сключване на окончателен договор в уговорения срок поради
нуждата от предприемане на действия по установяване на вида и размер на
уврежданията по МПС в следствие на ПТП от 14.11.2020г., както и Споразумение от
08.12.2020г. между посочените страни за прекратяване на действието на договора.
Представен е Договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.2021г. с който „ф-
ма“ ЕООД продава на П И Р л.а. „Ф Г“, с рег. № **** в такова състояние, в каквото се
намира в момента на продажбата, за сумата от 3100лв., каквато според договора е и
застрахователната стойност.
По делото са депозирани свидетелски показания от Л Е Х, като същия е
депозирал такива два пъти – първоначално в заседание от 06.10.2022г. и в последствие
в заседание от 19.01.2023г. Същия заявява, че е съпруг на собственика на „ф-ма“ ЕООД
и има пълномощия да представлява дружеството. Посочва, че щетите по автомобила
били отпред в ляво, преден капак, фарове, предна броня, калник отляво, радиатор, рога
се виждал отпред крив, защото бронята я нямало, спукана гума, джанта, предното
5
стъкло било спукано в негово дясно като застане пред стъклото и калниците били
навътре към вратите. Посочва, че след инцидента разговарял с Н. В по телефона и
поискал тя да заплати ремонта на колата, поискал й 5000 лв., защото това била
стойността на частите, според проверката му в интернет. Изчакал няколко дни, но след
като не получил плащане, закарал колата с пътна помощ до „П“, там извършили два
огледа, с разкомплектоване на автомобила. Посочва, че преди да закара колата в
сервиза е уведомил Н. В. След като взел колата я закарал в частен паркинг, където
имало наети от дружеството паркоместа. Била извършена и частна
експертиза. Посочва, че след като отдаваните под наем от тях автомобили, минат
определени километри дружеството ги продава, като за процесния автомобил имало
сключен Предварителен договор на стойност 12 000 лв. Не е реализирал сделката по
предварителния договор, а продал колата на друг купувач за една трета от цената в
удареното състояние, без да е отремонтирана.
При повторния разпит на свидетеля, същия пояснява, че е продавал колата
месец декември 2020г., с уговорката да прехвърли собствеността след като купувача я
възстанови, за да знаят каква сума ще излезе ремонта и за да знаят за каква сума да я
продадат. Декември месец 2020 г. се уговорили, че ще му я продадат, дали му я, колата
била в ударено състояние и не била на ход. След като му дал колата, купувачът я
възстановил колата, но тя все още била собственост на „ф-ма“ ЕООД, показали в ф-ма,
че колата е възстановена, че е боядисана изцяло и е без забележка. След това по колата
имало щети - драскотини, като поради това, че автомобила е собственост на
дружеството, което свидетеля представлява, именно той завел щетите пред
застрахователя.
По делото са депозирани свидетелски показания, по искане на ищеца и от Л Й. А
– лице, което живее на съпружески начала с П И Р, която е купувач на процесния
автомобил. Заявява, че закупил този автомобил ударен през месец декември 2020 г. Не
заплатил веднага продажната цена, а едва след като поправил автомобила, за да види
какви пари, ще вложи в него. Посочва, че автомобила е бил силно ударен от лявата
страна - капаци, рогове, мост, амортисьори, носач, гума, джанта, фарове, решетка,
броня, капаци, стъкло челно. Стойността на ремонта била между 4000 и 5000 лв., като
свидетеля лично го извършил в своя гараж. Завършил ремонта през месец януари, а
автомобила бил прехвърлен нотариално през месец март 2021 г. за периода от
завършване на ремонта до нотариалното прехвърляне на собствеността, автомобила
бил в негово държане, но още бил собственост на дружеството. Докато се карал от
свидетеля и от дъщеря му, но преди да бъде прехвърлена собствеността, автомобила
претърпял щети. Полицата „Каско“ била на името на фирмата и Л завеждал щетите
пред застрахователя. В заявленията до ф-ма, бил посочван в качеството си на шофьор.
Обезщетенията били изплатени на фирмата, след което те му давали парите.
Обяснения по реда на чл.176 ГПК са дадени от ответницата, като от тях се
6
установява, че два три дни след катастрофата й е било казано, че колата ще се отработи
в сервиз, избран от дружеството и й била „подхвърлена“ сума, която следвало да плати
от порядъка на 2000-3000лв., но управителя не бил сигурен каква ще е сумата за
ремонта. Предложила тя да отремонтира колата, но й било отказано. Заявява, че не е
канена да присъства на огледите и не е виждала колата след ПТП-то, когато била
отказана с репатрак.
Св.С Б В – съпруг на Н. В, потвърждава казаното от нея – обадили й се по
телефона, за да й кажат, че колата ще бъде отремонтирана и да си приготви 2000-
3000лв. Не е виждал колата след ПТП, видял я е само на снимка в телефона на
съпругата си. Твърди, че на снимката се виждало, че е ударена от едната страна, фара
бил счупен, но не била ударена кой знае колко силно.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Между страните е възникнало валидно наемно правоотношение по смисъла на
чл. 228 и сл. от ЗЗД, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на
ответника за временно и възмездно ползване л.а. „Ф Г“, с рег. № ****. Възникване на
облигационното отношение не е спорно между страните, като по делото се установява
и, че отдадения под наем автомобил е предоставен на Н. В в техническо състояние,
позволяващо ползването му за целите, за които е нает. Доколкото не се твърди, а и не
се установява Н. В да е направила възражения относно техническа изправност на
автомобила или забележки за увреди по външния му вид, пред наемодателя, в момента
на предаване на автомобила за ползване, топ следва да се приеме, че е предаден в
добро техническо състояние.
Видно от ОУ към сключения наемен договор, наемателя е обвързан от
определено дължимо поведение при ползването на вещта, неизпълнението на което
влече пораждане на задължение за обезвреда. В т.5 на наемните условия, намиращи се
на гърба на договора, е вписана забрана за използване на наетото МПС за пътувания,
когато наемателя или шофьора са под влияние на алкохол. В противен случай
наемателя поема всички разноски по нанесените от него и/или пълноправно
отговорните лица, щети и ден загуби на наемодателя. Одобрената спогодба с Протокол
№4 от 26.11.2020г. по НОХД №284/2020г. по описа на Районен Съд-Л, имаща силата
на влязло в сила решение, на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ последиците от деянието, поради което следва да се приеме за
безспорно установено, че Н. В е управлявала л.а. „Ф Г“, с рег. № **** при наличие на
алкохол в кръвта над допустимата по закон. Следователно, по силата на поетото
задължение с Договор за наем №37 от 13.11.2020г., Н. В дължи поправяне на всички
вреди по наетото МПС, причинени по време на управлението му под влияние на
алкохол.
7
При наличие на реализирано облигационно право на ползване, основано на
валидно наемно правоотношение, наемателят дължи съгласно чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД
заплащане на обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта,
освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Изцяло в
тежест на наемателя е да установи конкретното състояние на вещта при връщането й
след изтичане на срока на наемния договор, както и да установи правоизключващото
обстоятелство на липса на вина за настъпване на конкретни увреди. В случая от Н. В
не се представя протокол за състоянието на вещта към момента на връщането й, нито
каквито и да са доказателства за конкретните вреди, причинени на вещта. Настоящия
състав намира, че видно от представения Протокол за ПТП л.а. „Ф Г“, с рег. № **** е
бил увреден при настъпилото произшествие. От снимковия материал, изготвен от
служител на ОДМВР –гр.Л, приложен по пр.пр.№7480/2021г. по описа на СРП е
видно, че предна лява част на автомобила е значително увредена, като видими щети по
много повече от един детайл са изброени и в самия Протокол, без изобщо изброяването
да е изчерпателно. За състоянието на автомобила, от страна на ответницата са
ангажирани единствено показания на съпруга й, които обаче не кореспондират изобщо
с констатираното в Протокола за ПТП и не следва да се ценят, още повече, че
св.Василев не е виждал лично автомобила след ПТП. При липса на представени от Н. В
доказателства за състоянието на л.а. „Ф Г“, с рег. № **** след ПТП от 14.11.2020г.,
следва да се приеме, че не е оборено състоянието, констатирано в Проформа фактура
от 27.11.2020г., издадена от „ф-ма“ ЕООД съгласно оглед, извършен на 18.11.2020 г.
след разкомплектоване на автомобила, което състояние е потвърдено при оглед на
09.12.2020г. от експерти при Съюз на независимите автотехнически експери в
България. Видно от изслушаната по делото САТЕ вредите, констатирани при огледа на
18.11.2020г. могат да се получат при установения с Протокол за ПТП №
1656295/14.11.2020г. механизъм и при скорост от около 48 км/ч.
Поради изложеното настоящия състав намира, че по делото безспорно е
установено, че на 14.11.2020г. Н. В е реализирала ПТП при управлението на л.а. „Ф Г“,
с рег. № ****, като е била употребила алкохол, поради което носи отговорност за
репариране на вредите по МПС, настъпили в следствие на произшествието. Съгласно
заключението на САТЕ стойността необходима за възстановяване на автомобила,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 8446,10лв. Мерилото за
определяне на размера на нанесената вреда следва да са средните пазарни цени,
доколкото отразяват стойността за която имуществото може да бъде възстановено до
вида преди нанасяне на вреди. С оглед на обстоятелството, че дадената от вещото лице
по САТЕ оценка е по-висока от размера на предявения иск, то същия следва да се
уважи за пълния предявен размер. При непозволено увреждане забавата на длъжника за
заплащане на обезщетение настъпва към момента на увредата, поради което следва да
се уважи и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху сумата от
8
4870,10 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди върху лек
автомобил марка „Ф“, модел „Г Т“, рег. № ****, считано от 26.02.2021 г., доколкото
това е дата след настъпване на увредата.
Съгласно чл.82 ЗЗД Обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но
ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени
вреди.
Видно от платежно нареждане от 27.11.2020г. на стр.21 от делото „ф-ма“ ЕООД
е заплатило сума в размер на 130,50лв. в полза на „ф-ма“ ЕООД за разкомплектоване
на автомобила, което е било нужно за определяне на действителните вреди по
автомобила. От Фактура от 09.12.2020г. и платежно нареждане от 10.12.2020г. /на
стр.36 и 37 от делото/ е видно, че от „ф-ма“ ЕООД е заплатена сума в размер на
512,40лв. в полза на Съюз на независимите автотехнически експери в България за
извършване на оценка на средствата, необходими за ремонт на автомобила.
Заплащането на посочените суми е извършено от „ф-ма“ ЕООД за установяване на
обем и стойност на увредите, което е било необходимо и заплащането на средствата е в
пряка причинна връзка с увредата, т.е. дружеството се е увредило със стойността на
заплатените разходи. Следователно и сумата от 642,90 лева, представляваща
стойността на разходите по остойностяване на повредите по МПС, подлежи на
репариране от причинителя на вредата.
По иска с правно основание чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в
резултат на неизпълнението на договора за наем от страна на ответницата е претърпял
вреди под формата на пропуснати ползи, получаването на които е било сигурно при
точно изпълнение на задълженията на наемателя, както и какъв е размерът на
претърпените вреди.
Представения по делото Предварителен договор от 29.10.2020г., сключен между
„ф-ма“ ЕООД и М Е А, с който уговарят сключването на окончателен договор за
прехвърляне на собствеността по отношение на процесния автомобил за сумата от
12000лв. в срок до 15.12.2020г. е оспорен от страна на ответницата, като същия не носи
достоверна дата по отношение на същата и не може да й се противопостави. Поради
изложеното като продажна цена, която може да бъде реализирана и която е
противопоставима на ответника, следва да се приеме действителната стойност на
автомобила, определена към датата на произшествието. Съгласно заключението на
САТЕ действителната стойност на автомобила, определена към датата на
произшествието е 10997лв. Това е стойността на автомобила ако същия не беше
увреден, т.е. продажната цена, която „ф-ма“ ЕООД би могло да получи срещу
автомобил от вида на процесния, ако същия не е увреден. Стойността на автомобила
9
при всички положения спада след увреда от типа на процесната, независимо дали
същия е отремонтиран или не. Следователно разликата между действителната стойност
на автомобила и тази, която е получена за същия при продажбата му в увредено
състояние или дори след ремонт, би представлявала вреда за собственика под формата
на пропусната полза. Доколкото увреденото лице не може да бъде обезщетявано два
пъти за едно и също нещо, то от сумата, определена от вещото лице като действителна
стойност на МПС следва да се извади присъдената сума за обезщетение за вредите,
нанесени на автомобила - 4870,10 лева. От получената сума в размер на 6126,90лв.
следва да се извади и сумата, получена като продажна цена съгласно Договор за
покупко-продажба на МПС от 17.03.2021г., а именно 3100лв. и пропуснатата полза да
се приеме за настъпила в размер на 3026,90лв. до който размер да се уважи
претенцията.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в исковото производство съразмерно на уважената част
от исковете в размер на 1325,98лв. за заплатена държавна такса, депозит за работа на
вещо лице и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК разноски се дължат и в полза на ответника
съразмерно на отхвърлената част от исковете. От страна на ищеца обаче е направено
възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа преди
определяне на размера на разноските. Минималния размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определи по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за
минималните размер и на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди
изменението, публикувано в бр. 88 от 4.11.2022 г. на ДВ, доколкото меродавен е
момента на подаване на исковата молба, а в случая и момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие, като за защита срещу искове с обща цена от
9542,90лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 807,15лв.
Производството е протекло в 3 съдебни заседания и на основание чл.7, ал.9 от Наредба
№1 за минималните размер и на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди
изменението, публикувано в бр. 88 от 4.11.2022 г. на ДВ към минималния размер на
възнаграждението следва да се добави сума в размер на 100лв. Делото обаче се
характеризира с известна фактическа и правна сложност поради което като за
справедлив размер на възнаграждението следва да се определи сума в размер на
1000лв. Поради изложеното разноски следва да се присъдят в общ размер на 210,73лв.
за заплатени депозит за САТЕ, такса за съдебно удостоверение.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к.С Т, бл.173, вх.В, ет.6,
ап.75 да заплати на „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.С, ж.к.З П, бл.850, вх.В, ет.3, ап.7 сумата от 4870,10 лева, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Ф Г“, рег. № **** в
следствие на пътно транспортно произшествие от 14.11.2020г., причинено от
ответницата и сумата от 642,90 лева, представляваща стойността на разходите по
остойностяване на повредите по МПС – л.а. „Ф Г“, рег. № ****, ведно със законната
лихва за забава върху сумите, считано от 26.02.2021 г. до окончателното им плащане,
както и по иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД сумата от 3026,90лв.,
представляваща обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в разликата между
продажната цена за МПС в неувредено състояние и получената продажна цена при
прехвърлянето му на нов собственик след настъпване на увредата, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 04.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата над
присъдения размер от 3026,90лв. до пълния предявен размер от 4029,90 лв.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к.С Т, бл.173, вх.В, ет.6,
ап.75 да заплати на „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.С, ж.к.З П, бл.850, вх.В, ет.3, ап.7 на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в
производството съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1325,98лв.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.С, ж.к.З П, бл.850, вх.В, ет.3, ап.7 да заплати на Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес:
гр.С, ж.к.С Т, бл.173, вх.В, ет.6, ап.75 на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 210,73лв.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11