РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 07.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4443 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Ищцата Л.К.Н. е предявила иск против „МБАЛ Ескулап“ ООД за заплащане на дължимото нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г. в размер на 556,85 лв., месец декември 2018 г. в размер на 556,85 лв., месец януари 2019 г. в размер на 270,90 лв., месец март 2019 г. в размер на 227,05 лв., месец април 2019 г. в размер на 596 лв., месец май 2019 г. в размер на 596 лв., месец юни 2019 г. в размер на 596 лв., месец юли 2019 г. в размер на 596 лв., месец август 2019 г. в размер на 352,18 лв., месец септември 2019 г. в размер на 596 лв. и за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г. в размер на 310,95 лв., както и на обезщетение за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие в размер на 772 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, дължими на основание трудов договор от 27.10.2009 г., прекратен на 17.10.2019 г., по силата на който ищцата е работила в ответното дружество като санитар.

         Претендира разноски.

         Ангажира доказателства.

         Ответникът „МБАЛ Ескупал“ ООД, редовно уведомен за образуваното против него съдебно производство, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание на 07.02.2020 г. ищцата чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от неспазване на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

            Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение. Съединен с него при условията на кумулативно обективно съединяване е искът по чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие.

За уважаване на исковете в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването между страните на валидно трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работника или служителя без предизвестие, и размера на дължимото трудово възнаграждение и претендираното обезщетение.

         В тежест на ответника е да установи изплащането на трудово възнаграждение и претендираните обезщетения на ищцата.

         От представените по делото писмени доказателства – извлечение от трудова книжка, представляваща официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 347 КТ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, може да направи извод за валидно възникнало между страните трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „санитар“ в ответното дружество, а от заповед за прекратяване на трудово правоотношение – че същото е прекратено на 17.10.2019 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради подадено от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. От приетото по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява размерът на дължимите трудови възнаграждения и обезщетение. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да ги е заплати на ищцата. При тези данни съдът прави извод за вероятна основателност на исковете, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на делото разноските на ищцата следва да се поемат от ответника. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик и дължимата държавна такса.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал.1 и чл. 238, ал.1 ГПК Районен съд – Пазарджик    

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.А.“ № …, представлявано от управителя К. Н. Н., да заплати на Л.К.Н., ЕГН ********** *** дължимото й нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г. в размер на 556,85 лв., месец декември 2018 г. в размер на 556,85 лв., месец януари 2019 г. в размер на 270,90 лв., месец март 2019 г. в размер на 227,05 лв., месец април 2019 г. в размер на 596 лв., месец май 2019 г. в размер на 596 лв., месец юни 2019 г. в размер на 596 лв., месец юли 2019 г. в размер на 596 лв., месец август 2019 г. в размер на 352,18 лв., месец септември 2019 г. в размер на 596 лв. и за периода от 01.10.2019 г. до 17.10.2019 г. в размер на 310,95 лв., както и обезщетение за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие в размер на 772 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 07.11.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. А.“ № …, представлявано от управителя К. Н. Н., да заплати на Л.К.Н., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.

ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. А.“ № …, представлявано от управителя К. Н. Н., да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 215,64 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

В едномесечен срок от връчване на решението ответникът може да поиска отмяна на решението пред Окръжен съд – Пазарджик на основанията, посочени в чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: