№ 45814
гр. София, 11.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110103049 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба с вх. № 300371/25.09.2024 г., подадена
от процесуалния представител на Е. Ч. А., с искане за изменение на
постановеното по делото РЕШЕНИЕ № 16313 от 29.08.2024 г., постановено
по гр.д. № 3049/2024 г. по описа на СРС, 154 състав, в частта за разноските.
Моли присъдените на ответника ЧСИ С. Я. разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до минимален размер по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита,
че присъденото от съда възнаграждение от 600 лева не отговаря на цена на
иска и на фактическата и правна сложност на делото. При изложените
съображения моли съда да измени постановеното по делото определение в
частта за разноските, като намали присъденото адвокатското възнаграждение
на 400 лв, съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на
извършените действия.
Насрещната страна ЧСИ С. Я. е взела становище за неоснователност на
молбата.
Ответникът „Топлофикация София“ЕАД не изразяват становище.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в
законоустановения срок.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Производството е образувано въз основа на искова молба и молба-
уточнение, подадена от Е. Ч. А., ЕГН ********** против „Топлофикация
София ЕАД, ЕИК .... и ЧСИ С. Б. Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие
СГС, с която са предявени следните искове: - осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Топлофикация София ЕАД да
заплати на ищеца сумата в размер на 806,68 лева, представляваща получена
1
без основание от ответника сума, принудително събрана от ищеца по
изпълнително дело № 20238440403011 по описа на ЧСИ С. Я., ведно със
законната лихва, считано от 17.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата
молба в съда/ до окончателното изплащане; - осъдителен иск с правно
основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ЧСИ С.
Б. Я. да заплати на ищеца сумата в размер на 151,36 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди, причинени неправомерно от ответника при
изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител по изпълнително
дело № 20238440403011 по описа на ЧСИ С. Я., от които 87,53 лева –
обикновени такси от ТТР към ЗЧСИ и 63,83 лева – пропорционална такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане;
- в условията на евентуалност e предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЧСИ С. Б. Я. да заплати на ищеца сумата в
размер на 151,36 лева, като неоснователно събрана по изпълнително дело №
20238440403011 по описа на ЧСИ С. Я., ведно със законната лихва, считано от
17.01.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане.
С решение № 16313/29.08.2024 г. съдът е отхвърлил исковете, като е
осъдил на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Е. Ч. А. да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата 100,00 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение, а на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 при КЧСИ, с
район на действие СГС съдът е присъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Ч.
А. да заплати сумата от 600,00 лева, представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците имат право на разноски
съобразно изхода на делото в настоящият случай.
Ответникът “Топлофикация София” ЕАД е претендирал разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът е определил
на 100 лева.
Разноски, видно от списък на разноските по чл. 80 ГПК са претендирани
и от ответника ЧСИ С. Я. и такива са му присъдени в размер на 600 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение с оглед приетите по делото договор за
правна защита и съдействие от 22.03.2024 г. /л. 51/, фактура №
**********/22.03.2024 г. /л. 52/ и банково извлечение /л. 53/, като се
установява, че именно това е реално платеният размер на разноски за
адвокатско възнаграждение, които ответникът е сторил.
Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на
претендираното от ЧСИ Я. адвокатско възнаграждение, като съдът намира, ч е
направеното възражение в случая е неоснователно по следните съображения.
С Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
2
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. На следващо място, в решението е посочено, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед
на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е също, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Съобразявайки решението на СЕС от 25.01.2024 г., задължително за
националните съдилища, настоящият състав приема, че не е обвързан в
преценката си от критериите по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при определяне размера на адвокатското
възнаграждение. Посоченото решение обаче не задължава съда при всеки
случай на направено възражение за прекомерност да намалява размера на
присъденото адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че размерът
на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно
действителната фактическата и правна сложност на делото, като се вземат
предвид цената на предявените искове, изчерпателността и относимостта на
защитата спрямо изложените от насрещната страна твърдения, видът на спора,
интересът, както и видът и количеството на извършената работа.
На първо място съдът намира, че в случая е уговорено възнаграждение в
размер на 600,00 лева, за което по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г., има доказателства по делото, че е било платено, съответно
именно това е реално платеният размер на разноски за адвокатско
възнаграждение, които ответникът е сторил.
В допълнение следва да се отбележи, че в случая извършените от
процесуалния представител на ответника действия се изразяват в защита по
два предявени иска.
С оглед на изложеното съдът намира размера на присъдените разноски
3
за адвокатско възнаграждение за разумен, справедлив и обоснован,
съответстващ на фактическата и правна сложност на делото, и на реално
положения от адвоката труд. Ето защо в случая присъденото възнаграждение в
размер на 600,00 лв. изключва извода за прекомерност.
Предвид изложеното искането с правно основание чл. 248 ГПК се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248 от ГПК с
вх. № 300371/25.09.2024 г., подадена от процесуалния представител на Е. Ч. А.
с искане за изменение на постановеното по делото РЕШЕНИЕ № 16313 от
29.08.2024 г., постановено по гр.д. № 3049/2024 г. по описа на СРС, 154 състав,
в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4