№ 28830
гр. София, 17.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110153520 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
предаде на ищеца зачислените му във връзка със заеманата от него длъжност „уредник“ 4
броя движимо културни ценности (оръжия) от фонда на музея, а именно: 1/ инв. № 7611 –
кания към сабя със същия инвентарен номер – 1 брой, 2/ инв. № 15993 – пистолет „Валтер-
Парабелум“, 9 мм ф. № 9674 – брой, 3/ инв. № 19922 – револвер „Смит и Уестърн“, руски,
кавалерийски, ф. № 8093, 12 мм – брой и 4/ инв. № 23170 – кания към кинжал със същия
инвентарен номер – 1 брой, както и протокол и доклад на Комисията по инвентаризация, в
изпълнение на споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г.
Ищецът Национален исторически музей твърди, че между него и ответника Б. М. М. е
съществувало трудово правоотношение, в рамките на което последният е изпълнявал
длъжността „уредник“, като въз основа на подадено от него заявление с вх. № РД-07-
126/21.09.2021 г., е издадена заповед № РД-19-198/21.09.2021 г., по силата на която същото е
било прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че по повод прекратяването на трудовото
правоотношение между страните е сключено споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г., по
силата на което М. следва да представи в деловодството на музея протокол, от който да е
видно, че е предал движимите културни ценности (ДКЦ) от фонда на музея, които са му
били зачислени във връзка със заеманата от него длъжност „уредник“, след извършена
инвентаризация на фонда на музея, което обаче той не е сторил. В тази връзка се позовава
на доклад с вх. № РД-07-70/21.04.2022 г. на ... – уредник, протокол № 17/21.04.2022 г. на
Комисията по инвентаризация, доклад с вх. № РД-07-73/21.04.2022 г. на ... – ръководител
отдел „Фондове“, протокол на Комисия по извършена инвентаризация на сбирки „Оръжие“
и заповед № РД-17-23/01.03.2021 г. Поради изложените съображения обосновава и правния
си интерес от предявяване на иск за реално изпълнение на договорно задължение,
произтичащо от сключеното споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г., като ответникът бъде
1
осъден да му предаде процесните 4 броя движимо културни ценности (оръжия) от сбирка
„Оръжия“ от фонда на музея, както и протокол и доклад на Комисията по инвентаризация.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. М. М. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като недопустим, а по същество го счита за неоснователен. Не оспорва
подписването на споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г., но счита, че то съдържа
единствено условие от страна на музея за изплащане на дължимото му при пенсиониране
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, но не и конкретно възникнало от него задължение за
фактическо предаване на описаните документи и културни ценности. Сочи, че задължението
за съхраняване и извършване на дейност по приемо-предаване на зачислените му експонати,
представлява част от трудовите му функции, които обаче след прекратяване на трудовото
правоотношение помежду им, също са се прекратили. Твърди, че няма как да му се вмени
подобно задължение, тъй като вече не се намира в трудово правоотношение с ищеца. Не
оспорва, че е разполагал с ключ от хранилището на музея за периода на работата си там, но
счита, че след предаването му той не следва да се счита за материално-отговорно лице по
отношение на съхраняваните в него културни ценности, за което той изрично е предупредил.
Оспорва да не е съдействал за извършване на инвентаризацията, като подробно описва
осъществилите се в тази връзка събития. Заявява, че след прекратяване на трудовото му
правоотношение за него не е съществувало законово основание да влиза в сградата на музея,
както и да има достъп до служебните помещения, за да съдейства за извършване на
инвентаризацията. В тази връзка посочва, че практиката при други служители е била да се
издава нарочна заповед от директора на музея или сключването на нов договор (трудов или
граждански), което по отношение на него не е сторено, поради което счита, че ищецът не му
е предоставил необходимото съдействие за инвентаризацията. Допълва, че не само той, но и
други служители на музея – ... са имали достъп до сбирка „Оръжие“ от фонда на музея,
поради което не следва отговаря за липсващи и/или неоткрити вещи. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът намира, че нередовностите на исковата молба са били отстранени от ищеца,
доколкото с последната си уточнителна молба с вх. № 63615/08.03.2023 г. същият заявява,
че исковата му претенция се основава на сключено между него и ответника споразумение №
РД-19-199/21.09.2021 г., по силата на което за последния е възникнало задължение за
фактическо предаване на вещите и документите, предмет на споразумението, чието
изпълнение той претендира.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на следните предпоставки: възникването на облигационно правоотношение
между страните по силата на процесното споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г. с
твърдяното съдържание; изпълнение на задълженията си по него. При установяване на
посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че надлежно е изпълнил
договорните си задължения по споразумението, както и обстоятелствата, на които основава
възражението си за неоказано съдействие от страна на ищеца.
2
С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се доказване между страните следва да се
отделят обстоятелствата относно сключването на процесното споразумение № РД-19-
199/21.09.2021 г. с твърдяното съдържание, както и, че на ответника, в качеството му на
„уредник“ в музея, са били поверени процесните движими вещи. Не се спори също така и
относно наличието на съществувало между страните считано от 05.09.1985 г. трудово
правоотношение, в рамките на което ответникът Б. М. е изпълнявал длъжността „уредник“
при ищеца Национален исторически музей, като със заповед № РД-19-198/21.09.2021 г.
същото е било прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Нещо повече, на съда е служебно известно и наличието на влязло в сила решение №
2885/24.02.2023 г., постановено по гр. дело № 5082/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, с
което Национален исторически музей е осъден да заплати на Борислва М. М., на основание
чл. 222, ал. 3, пр. 2 КТ, вр. чл. 31, ал. 1, т. 3 от КТД, сумата от 9 533,88 лв., представляваща
обезщетение в размер на 9 брутни трудови възнаграждения, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2022 г.
до окончателното плащане.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемането е допустимо. Исканията на страните за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на свидетели следва да бъдат уважени единствено по отношение на по един от тях,
тъй като на този етап допускането и на други свидетели за установяване на същите
обстоятелства не се явява необходимо – арг. чл. 159, ал. 2 ГПК. Доказателственото искане на
ответника по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде уважено единствено в частта по т. 2 от
отговора на исковата молба, тъй като видно от заповед № РД-17-46/10.05.2021 г. (гърба на л.
14 от делото) всяко едно от посочените лица действително е било ангажирано във връзка с
осъществяване на инвентаризацията на фонд „сбирка „Оръжия“. Не така стоят нещата обаче,
по отношение на доказателственото искане на ответника по реда на чл. 190 ГПК в частта по
т. 3 от отговора на исковата молба, тъй като ползваният отпуск от всички служители на
ищеца по време на посочения период няма отношение към предмета на спора и наведените
от него оспорвания.
Уточнителна молба с вх. № 228213/26.10.2022 г., подадена от ищеца във връзка с
дадени му указания от 07.10.2022 г., е приложена и се намира в кориците на делото (л. 85 от
делото), поради което ответникът би могъл да се запознае с нейното съдържание в случай,
че действително към настоящия момент то все още не му е известно.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел при
режим на довеждане от всяка от страните за установяване на посочените в исковата молба и
отговора на исковата молба обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца Национален исторически музей в
едноседмичен срок от съобщението да представи по делото извадка от книга за отчитане на
ползвания отпуск в периода м.05.2021 г. – м.10.2021 г. по отношение на следните
служители: Михаил Симов, Христо Христов, Анелия Хорозова, Марио Дамянов и Стефка
Бакърджиева, както и извадка от присъствената книга за същия период по отношение на
всяко от посочените лица.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. от
11:00 ч., за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
4
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5