РЕШЕНИЕ
№ 885
гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.а
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110112658 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
срещу Л. Р. С. и П. В. С. кумулативно обективно съединени искове по реда на чл.422 вр. с
чл.415 ГПК вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно сумите, както следва: в общ размер на
317,15лв., от които 245,48лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2016г. до м.04.2018г., като не са заплатили суми за
топлинна енергия отразени в изравнителните сметки с № **********/31.08.2017г. за период
01.04.2017г. до 30.04.2017г., № **********/31.08.2017г. за период м.07.2016г. до
м.03.2017г., № **********/31.08.2017г. за период м.05.2016г. до м.06.2016г., №
0014586Ш/З0.09.2018г. за период м.05.2017г. до м.06.2017г., №**********/31.10.2018г. за
период м.05.2017г. до м.06.2017г., № **********/31.10.2018г. за период м.07.2017г. до
м.04.2018г. и № **********/30.11.2018г. за период м.07.2017г. до м.04.2018г., 39,44лв. -
законна лихва за забава от 01.12.2016г. до 26.06.2019г., както и 26,77лв.- представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г. и
5,46лв. - законна лихва за забава за периода от 30.10.2016г. до 26.06.2019г., ведно със
законната лихва от 26.07.2019г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 15.08.2019г. по ч.гр.д. № 43358/2019г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката.
Съгласно чл.149, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи
условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на
ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от "Топлофикация София" АД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски
съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
1
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди се, че с ответниците е подписан договор №31029/442509 от 10.09.2016г. за
продажба на топлинна енергия, за топлоснабден имот-кафене, находящ се в гр. С..
Сочи, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на
решението. В глава IV от ОУ -„Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на
ответниците, за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на
последния ден от този срок ответниците са изпадали в забава за тази сумата по фактурата -
чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че ответниците са имали възражение относно стойността на
начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и
уредената от закона възможност да предявя, възражение - чл.40, ал.2 от ОУ., каквото до
настоящия момент не е постъпвало при ищца.
Длъжниците са поканени с писмо-покана да заплатят доброволно дължимата сума,
като са уведомени, че ако не заплатят същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото,
"Топлофикация София" ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на
чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.
Твърди се, че въпреки отправената покана, последвало плащане не е извършено,
поради което на 30.12.2021г. депозира, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответниците, за ползвана, но незаплатена ТЕ в
топлоснабдения имот, за горепосочения период.
Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/
сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Топлофикация
София" ЕАД.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м.05.2018г. до
м.04.2019г. за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата -
"Топлофикация София" ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004г. за
топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ,
бр. 68 от 03.08.2004г./. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки
/индивидуални справки. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор назначения особен представител на ответниците,
прави възражение за погасяване на вземането по давност. Оспорва исковете по основание и
размер и твърди, че ответниците не дължат, каквито и да е суми на ищцовото дружество.
Оспорва в случая да е налице основание за солидарност на ответниците.
Сочи, че в исковата молба се претендира сума от 245,48 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 10.2016г. до м.
04.2018г., а след това се посочват изравнителните сметки, по които се твърди,че не са
заплатени суми за топлоенергия.
Оспорва да са били изготвяни такива изравнителни сметки, както и да са били
2
извършвани замервания във връзка с отчитане на потреблението на топлоенергия.
Възразява, че за част от описаните в исковата молба изравнителни сметки се посочват
отчетни периоди, които попадат извън интервала от октомври 2016г. до април 2018г.,
посочен в исковата молба, като период, за който се твърди да има незаплатена топлинна
енергия, такива са изравнителна сметка № **********/31.08.2017г. за периода м. 07.2016 г.
до м. 03.2017г. относно интервала от юли 2016г. до септември 2016г. включително;
изравнителна сметка № **********/31.08.2017г. за периода от м. 05.2016г. до м.06.2016 г.,
относно целия интервал от май 2016г. до юни 2016г. включително. Сочи, че така посочените
интервали попадат извън обхвата на претенцията за стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от октомври 2016г. до април 2018г., като няма основание да бъдат
предмет на делото суми за топлоенергия за тези интервали.
Сочи, че по делото е представен нотариален акт от 12.08.2016г. за придобиване на
недвижимия имот - кафене, а ищецът е направил твърдение за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия от 10.09.2016г., следователно няма основание да се
претендират суми по изравнителни сметки за интервали от май 2016г. до юни 2016г. и от
юли 2016г. до септември 2016г.
Посочва, че остава неясно защо за едни и същи периоди са посочени две отделни
изравнителни сметки: изравнителна сметка № **********/ 0.09.2018 г. и изравнителна
сметка № **********/31.10.2018г., и двете за период от м. 05.2017г. до м. 06.2017г.;
изравнителна сметка № **********/31.10.2018г. и изравнителна сметка №
**********/30.11.2018г., и двете за период от м. 07.2017г. до м. 04.2018г., като няма
основание да бъдат начислявани два пъти суми за топлоенергия за един и същ период.
Прави възражение, че ответниците не са консумирали топлинна енергия, доставяна от
„Топлофикация София" ЕАД.
Оспорва самостоятелен обект - кафене с адрес: гр. С., както и цялата сграда, в който
се намира той, да са топлоснабдени от „Топлофикация София" ЕАД.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 43358/2019 г. на СРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Л. Р. С., ЕГН **********, с адрес гр.С., и
длъжникът П. В. С. , ЕГН **********, с адрес гр.С., да заплатят солидарно на кредитора
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, представляван от К.В.Г., с адрес гр.С.,
сумата от 245,48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.07.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 26.7.2019 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 39,44 лв. за периода от 1.12.2016 г. до 26.6.2019
г., сумата от 26,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.09.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 26.7.2019 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 5,46 лв. за периода от 30.10.2016 г. до 26.6.2019
г. и 75 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
От приетата от съда и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че в процесната
сграда няма общ топломер. Имотите са с апартаментни топломери. Разпределението на
топлоенергията за отопление, отдадена от сградната инсталация е извършено в съответствие
с Методиката за извършване на разпределение на топлинната енергия, пропроционално на
отопляемите обеми по проект. Разпределението на топлоенергията за БГВ е извършено в
съответствие с Чл. 68 на [2] и т.5 на посочената Методика. Изравнителните сметки са
посочени в Приложение 13 към СТЕ. 4. Сума за топлоенергия за отопление, отдадена от
3
сградната инсталация - 76,12 лв. с ДДС; Сума за топлоенергия за БГВ - 79,32 лв. с ДДС;
Сума за дялово разпределение на топлоенергията - 24,70 лв.; Сума от изравняванията (за
доплащане) - 77,16 лв. Общ дълг - Главница - 257,80 лв. В Исковата молба на Ищеца е
посочена сума 272,15 лв - Главница - 245,48 + 26,77 = 272,25 лв., което е с 5,605% в повече
от изчисленото в СТЕ. Сума за мощност не се начислява от 2007 г. В материалите по Делото
няма данни за отопление на общите части на процесната сграда. Сумите за топлоенергия за
имота на Ответника са начислени в съответствие с нормативната уредба в областта на
енергетиката: Цените на топлоенергията са в съответствие с пределните цени.
Разпределението на топлоенергията е в съответствие с изискванията. В процесната сграда
няма абонатна станция. В процесната сграда няма общ топломер, тъй като няма абонатна
станция.
От заключението по назначената и приета от съда ССЕ се установява, че в
счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания за топлинна енергия, касаещи
процесния период. Изравнителните сметки са изготвени от „Топлофикация София" ЕАД,
като това е и дружеството изпълняващо роля на фирма за дялово разпределение.
Конкретните изравнителни сметки са въвеждани в информационната система на ищеца
както следва: За периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. - през м. август 2017 г. и за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. - през м. септември, м. октомври и м. ноември 2018 г.
Съобразно проверените документи на сайта на КЕВР, както и съобразно представените данни в
СТЕ прилаганите цени по отделни фактури са коректно вписани съобразно решенията на КЕВР.
Съобразно счетоводните записвания при ищеца изчислената законна лихва е в размер на
44.12 лева, като по отделни документи след приспадане сумите по кредитни известия
данните са описани в табличен вид в констативно-съобразителната част на експертизата.
Съобразно представените фактури и кредитни известия към тях установих, че законна лихва е в
размер на 43.74 лева, като по отделни документи след приспадане сумите по кредитни известия
данните са описани в табличен вид в констативно-съобразителната част на експертизата.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответниците е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение
от длъжниците и има за предмет посочените в заповедта суми.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да
се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че ответниците му дължат сумите за които е издадена заповедта
за изпълнение.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 12.08.16г. Л.
С. е закупила, съобразно НА №**, том **, рег.№**, дело № **г. на нотариус Иван Дехтеров
с район на действие СРС кафене, находящо се в гр.******. На 24.08.2018г. процесния обект
е продаден от ответниците Л. С. и П. С., като сделката е обективирана в НА №**, том **,
№**, дело №****г. на нотариус с район на действие СРС.
Л. С. е сключила договор №31029/442509 на 10.09.16г. за имот в гр.С. с
Топлофикация София ЕАД за закупуване на топлинна енергия с топлоносител гореща вода.
Същата е подала заявление вх.№П-12818/12.11.18г. за закриване на аб.№442509, считано от
август месец.
Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката / обн. ДВ бр. 107 от 2003г./
дава общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
4
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/, Наредба №
2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г./ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
От данните по делото се установява, че Л. С. и П. С. са били съсобственици на имот,
находящ се в гр.С. аб. № ****. От това следва по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между
ответниците като собственици на имота и топлопреносното предприятие е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение обект с абонатен № 442509, без да е необходимо изричното им приемане.
Правоотношението с потребители на топлоенергия за битови нужди възниква по силата на
закона, въз основа на притежаваното право на собственост, съответно вещно право на
ползване върху топлоснабден имот, с оглед на което и ответникът е задължена страна по
облигационното правоотношение за заплащане цената на доставената до имота
топлоенергия и вода.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че не може да се приеме, че
процесния обект служи за нуждите на семейството, предвид установеното с НА №**, том
**, №****, дело №****г. на нотариус с район на действие СРС, че недвижимия имот-
кафене, находящ се в гр. С. е продаден като СИО.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата
право на собственост в процесния период 12.08.16г. до 24.08.18г. По силата на закона (чл.
150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител.
Видно от представен по делото протокол от ОС на ЕС с адрес ****** от 08.04.14г. е
взето решение за присъединяване към Топлофикация София ЕАД, като протокола е
подписан от праводателя на ответниците Билд Комерс 1 ООД, В.Г..
Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139- чл. 148 и в Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на
сградаетажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
5
отделните имоти.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
По делото е поставен спор срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и за размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла
погасителна давност.
За целите на разрешаване на спора по делото е била допусната съдебно-техническа
експертиза.
Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, имотите са с
апартаментни топломери. Разпределението на топлоенергията за отопление, отдадена от
сградната инсталация е извършено в съответствие с Методиката за извършване на
разпределение на топлинната енергия, пропроционално на отопляемите обеми по проект.
Разпределението на топлоенергията за БГВ е извършено в съответствие с Чл. 68 на [2] и т.5
на посочената Методика. Цените на топлоенергията са в съответствие с пределните цени.
Разпределението на топлоенергията е в съответствие с изискванията. Представени са
изчисления.
Допусната, изслушана и приета е била също съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е установило, че размерът на дължимите суми по пера са дадени в табличен
вид по месеци.
Предвид закупуването на обекта от ответниците на 12.08.16г. то исковете се явяват
основателни след този период.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането
за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл. 111, б. "в" ЗЗД и ТР № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.07.2016 г., а исковата молба, в случая
заявление по чл.410 от ГПК, което прекъсва давността, в случай на положително решение, е
депозирано на 26.07.2019 г. Вземанията, възникнали преди 26.07.2016 г. се явяват погасени
по давност .
Съответно исковете се явяват основателни за периода от 12.08.16г. до 30.04.18г. за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за сумата от 245,01 лв. , ведно със законна
лихва от 26.7.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в претендирания размер
от 39,44 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 26.6.2019 г., като следва да се отхвърли за
горницата над 245.01 лв. до претендираните 245,48 лв. и за периода от 01.07.16г. до периода
12.08.16г.
Съответно исковете се явяват основателни за сумата от 26,77 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.09.2016 г. до 30.4.2018 г.,
ведно със законна лихва от 26.7.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 5,46 лв. за периода от 30.10.2016 г. до 26.6.2019 г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена
държавна такса 100 лева, 500 лв. за експертизи и 800 лв. за особен представител. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100 лева. Или
съобразно уважената искова претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
6
на 1397,93 лв.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Направените там разноски
са в размер на 25 лева за платена дж.такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение или
общо следва да се присъдят разноски в размер на 74,89 лв.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител на ответника в размер на 800 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. с чл.415 ГПК вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че Л. Р. С., ЕГН ********** и П. В. С., ЕГН
********** и двамата с настоящ адрес в гр. В. дължат солидарно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. София вземането за сумата от 245.01 лв.,
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
12.08.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 39,44лв. - законна лихва за забава от 01.12.2016г. до
26.06.2019г., както и 26,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.09.2016 г. до 30.4.2018 г., мораторна лихва в размер на 5,46 лв. за
периода от 30.10.2016 г. до 26.06.2019 г. , ведно със законната лихва върху главниците от
26.07.2019г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 15.08.2019г. по ч.гр.д. № 43358/2019г. по описа на СРС, като отхвърля иска за
незаплатена топлинна енергия за горницата над 245.01 лв. до претендираните 245,48 лв. и за
периода от 01.07.16г. до 12.08.16г.
ОСЪЖДА Л. Р. С., ЕГН ********** и П. В. С., ЕГН ********** и двамата с настоящ
адрес в гр. В. да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище гр. София сумата от 1397,93 лв. (хиляда триста деветдесет и седем лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща направените разноски в производството по
чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. Р. С., ЕГН ********** и П. В. С., ЕГН ********** и двамата с настоящ
адрес в гр. В. да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище гр. София сумата от 74,89 лв. (седемдесет и четири лева и осемдесет и девет
стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
43358/2019 г. на СРС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Я. Й. С. от ВАК, възнаграждение в размер на 800
лв. (осемстотин лева) за осъществено процесуално представителство, в качеството му на
особен представител на ответниците, за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8