РЕШЕНИЕ
№ 1328
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120104579 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Е.С.П., ЕГН
********** от *** против Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 4000 лева обезщетение за имуществени вреди и сумата от
11000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК, ведно със законната лихва,
считано от 28.12.2017г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е била привлечена като обвиняема за
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК – участие в организирана престъпна група,
считано от 03.11.2016г. Досъдебното производство против нея е прекратено през 2017г. От
неоснователно повдигнатото обвинение ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в тревожност, страх и безпокойство, че ще бъде осъдена за деяние, което не е
извършила. Принудена била да понесе срама от случващото се с оглед на медийното
отразяване на досъдебното производство, изпитвала неудобство и смущение от
повдигнатото й обвинение. Направила разноски за адвокат в досъдебното производство.
Моли се за уважаване на исковете.
Искът е по чл.2, ал.1 ЗОДОВ.
Ответната прокуратура е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва
иска. Намира претенцията за вреди за недоказана, тъй като не са представени доказателства
за претърпени притеснения и стрес, както и че е налице връзка между тези вреди и воденото
досъдебно производство. Обезщетението за неимуществени вреди е завишено значително по
размер, като ищцата не е била задържана, а е била с МНО “гаранция“ от 3000 лева. Самото
производство е приключило през декември 2017г., а е можело да приключи и по-рано, ако
постановлението за прекратяване не било отменено от съда. Оспорва се по размер и
1
обезщетението за имуществени вреди, прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът за неимуществени вреди е частично основателен.
Установява се от събраните доказателства, че с постановление от 03.11.2016г.
ищцата е привлечена като обвиняем в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр.
ал.2 НК, за това че в периода от края на септември 2015г. до 01.11.2016г. в с.*** и в гр.***,
в качеството си на длъжностно лице, а именно митнически инспектор при митнически пункт
*** е участвала в ОПГ с цел да се вършат в страната престъпления по чл.301 и чл.302 НК,
като групата е създадена с користна цел. На обвиняемата е взета мярка за неотклонение
парична гаранция в размер на 3000 лева. С протоколно определение от 25.11.2016г. СпНС
по НЧД № ***. е оставил без уважение искането на прокуратурата за отстраняване на П. от
заеманата от нея длъжност. В хода на разследването, със заповед № ***г. на директор на
Агенция Митници, ищцата е била дисциплинарно уволнена именно по повод на
повдигнатото й обвинение за участие в ОПГ, като е прието, че така е нарушила Кодекса на
поведение на митническия служител, Кодекса на поведение на служителите в държавната
администрация и служебните си задължения. С постановление от 22.12.2017г.
Специализираната прокуратура е прекратила наказателното досъдебно производство по
отношение на обвиняемата поради липса на доказателства за извършено престъпление и
недоказаност на обвинението. Отменена е мярката за неотклонение – парична гаранция,
както и забраната на обвиняемата да напуска пределите на страната.
Следователно налице са законовите предпоставки по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
ангажиране гражданската отговорност на Прокуратурата поради неправомерното
привличане на ищцата като обвиняема за посоченото престъпление. В случай, че
обвиняемият е понесъл вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, органите
на държавното обвинение дължат заплащане на обезщетение за репарация на вредите. В
конкретната хипотеза ищцата претендира да е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоции, унижение, притеснение и несигурност, причинени от
обвинението.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се
определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
2
положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
Районният съд намира за доказано твърдението на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение. Тези вреди се установяват от
разпитаните по делото свидетели. Св.К., колежка на Е., заявява, че тя, ищцата и други
колеги са били задържани на 01.11.2016г. при акция в митнически пункт ***. По време на
арестуването били подложени на изключителен стрес. През периода на досъдебното
производство Е. се променила, била много стресирана и притеснена какво ще се случи с нея
и дали няма да загуби работата си. Отношението на началниците и колегите към нея се
променило и те се настроили негативно към нея. Почнали да я оценяват с ниски оценки и
накрая била уволнена. След уволнението Е. била изключително разстроена и притеснена,
понеже била без работа, а трябвало да има абитуриентка. Наложило се да почне работа в
друг град, за да се издържа. Била възстановена на работа след около година и половина, след
като обвиненията към нея отпаднали. Според свидетелката, ищцата не била задържана
повече от 24 часа. Когато двете се чували по телефона, ищцата плачела и гласът й треперел.
Чувствала се виновна заради инсулта на майка си, причинен от притесненията заради
делото. Св. Б., сестра на ищцата, е заявила, че Е. е понесла доста тежко арестуването си и
последвалото разследване. Загубила съня си и вярата в системата, разговорите с нея станали
тежки и мъчителни. Страхувала се, че може да я осъдят, без да е виновна. Репутацията й
била накърнена и някои познати спрели да й се обаждат.
Следователно безспорно се доказва, че воденото наказателно производство е
причинило изживяването на негативни емоции от ищцата, изразяващи се в емоционално
разстройство, стрес, унижение, дискомфорт, страх от осъждане, притеснение за утрешния
ден, безсъние, несигурност. Именно тези неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени
от държавното обвинение.
По отношение размера на обезщетението, районният съд споделя възражението на
ответната прокуратура, че търсеното обезщетение от 11000 лева е прекомерно завишено. От
една страна повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, за което се предвижда
лишаване от свобода от три до десет години. Това обвинение несъмнено е оказало
изключително негативно влияние върху психиката на обвиняемата. Тя е уважаван държавен
служител, изпълнява отговорна длъжност и повдигнатото й обвинение я е съсипало
емоционално, била е в постоянен стрес и тревоги, плачела е, страхувала се е за съдбата си и
от перспективата да бъде осъдена на лишаване от свобода. Била е уволнена дисциплинарно
именно по повод на това обвинение, принудила се е да търси работа в друг град, за да се
издържа. Репутацията й е била сериозно накърнена, тъй като случаят е добил гласност,
което е видно от статиите, публикувани в електронни новинарски издания. Наистина в тях
не се съобщават имената на ищцата, но няма съмнение, че нейните приятели и познати са
знаели за обвинението и според свидетелските показания са променили отношението си към
нея в негативна насока. Следва да се има предвид и фактът, че ищцата не е осъждана, т.е. не
е имала досег с правосъдието и това обвинение е било шок за нея и е предизвикало
3
психически срив. Касае се за държавен служител с добра репутация, поради което
незаконното обвинение е нанесло дълготрайни вреди по имиджа на ищцата. От друга страна
тя не е била с мярка за неотклонение “задържане под стража“ /задържана е само за 24 часа
по ЗМВР/, можела е да разполага със свободата си, намерила си е друга работа, самото
досъдебно производство е приключило в разумен срок. Тези обстоятелства са пречка да й се
присъди исканото от нея обезщетение от 11000 лева. Ето защо съдът счита, че в случая
справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди възлиза на 4000 лева, за
колкото и следва да се уважи искът, ведно със законната лихва от 28.12.2017г. до
изплащането. За горницата искът като неоснователен трябва да бъде отхвърлен.
Частично основателен е и искът за имуществени вреди. Такива вреди безспорно са
платените от ищцата суми за адвокатски възнаграждения в досъдебното производство. Това
е така, понеже ищцата, срещу която е било повдигнато обвинение, е следвало да предприеме
действия за защитата си от незаконното обвинение и затова е наела адвокат за процесуален
представител. В случая обаче се установява, че ищцата е заплатила няколко адвокатски
възнаграждения. С договор за правна защита от 08.11.2016г. тя е ангажирала адв. М.А. да
осъществи процесуално представителство по ДП № ***г. по описа на СО при СП и са
заплатени 500 лева за адвокатско възнаграждение. С договор за правна защита от
05.06.2017г. ищцата е ангажирала адв. К. да извърши правна защита при изготвяне на жалба
до окръжна прокуратура, за досъдебно производство и в съдебно следствие – процесуално
представителство, достъп и преснемане на материали по адм. дело № ***г. и е платила
сумата от 500 лева. Най-накрая, с договор за правна защита от 04.08.2017г. ищцата е
възложила на адв. К. защитата си по ДП № ***г. на СО при СП за сумата от 3000 лева
адвокатски хонорар. Налични са три договора за правна защита, но БРС намира, че на
ищцата следва да се признае за разход само сумата, платена по първия по време договор.
Това е така, тъй като за пряка и непосредствена вреда от незаконното обвинение следва да се
приеме само платеното от ищцата възнаграждение по първия договор в размер на 500 лева.
По този договор П. е възложила на упълномощения адвокат да я защитава по време на
цялото досъдебно производство и вече е имала защита. Ето защо не е било наложително да
сключва друг договор с нов адвокат за сумата от 3000 лева. Ангажирането на нов адвокат
безспорно е право на преценка на ищцата и явно тя е считала, че така ще подобри защитата
си, но тази нейна преценка не може да води до това държавата да заплаща няколко
адвокатски възнаграждения по реда на ЗОДОВ. Само първото платено адвокатско
възнаграждение е пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и само то
следва да се възмезди. Останалите възнаграждения нямат пряка връзка с обвинението, а са
платени само на основание субективната преценка на ищцата, поради което не се дължат
като обезвреда. Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че по договора с адв.
К. са платени суми и на други основания, а именно за жалба до окръжна прокуратура и за
защита по адм. дело, поради което не може да се приеме, че платената сума по този договор
е послужила само за процесното досъдебно производство.
По изложените съображения искът за имуществени вреди следва да се уважи само
4
за 500 лева, платени по първия договор за правна защита, ведно със законната лихва от
28.12.2017г. до изплащането, като в останалата си част искът трябва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати на ищцата разноски за такса и адвокатско възнаграждение. В тази връзка е
основателно възражението на прокуратурата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Предявени са два иска – за имуществени и неимуществени вреди, за които
се дължи поотделно адвокатско възнаграждение. Според Наредба № 1/2004г. се дължи
минимално възнаграждение по иска за неимуществени вреди от 860 лева и минимално
възнаграждение по иска за имуществени вреди от 510 лева, или общо 1370 лева. Платени са
от ищцата за адвокатски хонорар 3200 лева, като съдът счита същият за прекомерен, с оглед
тежестта и сложността на спора. Ето защо адвокатското възнаграждение трябва да бъде
намалено до 1600 лева. Следователно на ищцата се признават разноски от общо 1610 лева
/1600 лева за хонорар и 10 лева за държавна такса/. Доколкото обаче искът е само частично
уважен, в полза на ищцата трябва да се присъдят разноски от 483 лева, съразмерно на
уважената част от иска.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е.С.П., ЕГН
********** от *** сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/ обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоции, неудобства, стрес, унижение, притеснение и
несигурност, причинени от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК, за което наказателното производство е било прекратено поради
недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.12.2017г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 4000
лева до целия претендиран размер от 11000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е.С.П., ЕГН
********** от *** сумата от 500 лева /петстотин лева/ обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по досъдебно производство по повод
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК, за
което наказателното производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2017г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 500 лева до целия претендиран размер
от 4000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е.С.П., ЕГН
********** от *** сумата от 483 лева /четиристотин осемдесет и три лева/ разноски по
делото.
5
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
6