Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Евгений Пачиков | |
За да се произнесе взема в предвид следното. С присъда по НОХД № от 2010 г. на районен съд Г.,подсъдимия Д. Н. Д. е признат за виновен за деяние по чл. 207 ,ал.1 от НК, за това , че на 26.04.2010 г. е намерил чужда движима вещ- част от понтонен мост- два броя секции на стойност 3 680,60 лв.,собственост на "М." ООД седалище гр.Л. и в продължение на една седмица не съобщил на властта за нея.Наложено наказание глоба в размер на 150 лв.Осъден по гражданския иск да заплати горепосочената сума/ 3 680,60 лв./ и ДТ . Признат за невиновен по обвинението за кражба по чл. 195, ал.1,т.2 и 4 вр.чл. 194,ал.1 от НК на същите движими вещи. Против присъдата е подадена жалба от Д., в която твърди , че обвинението по чл. 207 не е доказано по отношение на авторството, не е доказана собствеността на дружеството , по отношение на частите от моста.Сочи процесуални нарушения.Желае присъдата в осъдителната и част да се отмени и оправдае подсъдимия и отхвърли гражданския иск. Окръжна прокуратура заема становище жалбата да се отхвърли .Излага доводи. Гражданския ищец моли присъдата като правилна и обоснована да се потвърди изцяло.Излага доводи. Съдът, след като извърши проверка на присъдата и доводите на страните , намира за установено следното. На 26.04.2010г. подсъдимия Д. обикалял с трактора си покрай р.Я., като вътре в нея ,между с.П. и с.В. забелязъл да стърчи желязо, затрупано от дънери.Изтеглил го с помощта на трактора.Още същия ден рганизирал извозване и изкупуване на желязото от страна на фирма "И. - Н. Н. " -Г..От фирмата изпратили св.И. З., който пристигнал на място с камион, нарязал с оксижен намиращите се там части от понтонен мост- естакада и на два пъти го закарал до пункта за изкупуване на фирмата.За този метален скраб / 4 780 кг./получил сумата 1673 лв, по 0,39 лв за килограм, като от сумата били удържани 10 процента ДОД- общо 1859,42 лв.Собственик на метала би фирма "М.2..Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства и така е приета от районния съд.Настоящата инстанция приема тази фактическа обстановка за обективна ,тъй като за да достигне до нея районния съд е направил анализ на всички събрани доказателства и отговорил на възраженията на страните.Съдът не прие възраженията на защитата , че не е доказано мястото на изтеглянето от реката на двете секции от понтонния мост, тъй като твърдяното място - на 2,700 м. над мястото на построяване на моста - срещу течението само по себе си е невъзможно поради физичните закони.Това би било възможно , ако намерените вещи са от друг мост, поставен по-нагоре по течението.Не се събраха такива доказетелства,тъй като двете секции са достатъчно индивидуализирани ,както от обясненията на подсъдимия, така и от съвпадащите в основните параметри размери посочени от св.З.,св.Б., св.Т.Не на последно място и съвпадението на точно две липсващи секции, а не на повече или по-малко,които да са откъснати от природните стихии Ето защо, съдът прие това твърдение за защитна версия- недоказана .Съдът не прие възраженията на защитата , че липсва годно писмено доказателство,доказващо собствеността на процесните части от понтонен мост.Процесната фактура е с издател и на бланка на ГУСВ Строителство и възстановяване -П.Същата не е веществено доказателство, както твърди защитата , тъй като върху нея не се съдържат следи от престъплението , а е средство за доказване на собственост.Възражението , че НПК не познава такава форма е именно причината да се прилагат правилата на ГПК за неуредените в НПК въпроси, касаещи гражданския иск.Отделно от това се събраха и гласни доказателства , за наличието на този мост над р.Я.,собственост на дружеството / при правоприемство/,което и неглежира грешката отразена в обв акт за дата на придобиването му- 2001г. При така установената фактическа обстановка,районния съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, че липсват елементи от фактическия състав по първоначалното обвнение- факта на съзнаването от страна на подсъдимия , че свои и прекъсва владението върху моста/части от него/ на дружеството, както и не е доказано самото авторство на деянието- прекъсването на фактическата власт.Ето защо, в тази и оправдателна част присъдата е законосъобразна. По отношение осъдителната част присъдата също е законосъобразна.Правилно районния съд е приел , че е налице изпълнителното деяние на чл. 207, ал.1 от НК- несъобщаване на властта за намерения метал в 7 дневен срок от намирането- напротив - още с намирането на вещите е организирал и се разпоредил за себе си с тях.От субективна страна е съзнавал , че това са чужди вещи,т.е. имат друг собственик.Съдът не прие възражението на защитата ,че закона мълчи по отношение собствеността - "Другата " собственост ,тъй като съзнанието ,че намереното е "чуждо" не предполага притежание на специални знания у извършителя за видовете собственост в Р.България. По отношение на наложеното наказание ,съдът е обсъдил всички смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства , изчерпателно, обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, като наложил справедливо наказание в средния размер , превиден в НК- глоба от 150 лв. Настоящата инстанция не прие възражението на защитата , че е нарушено правото на защита на подсъдимия , тъй като съдът се произнесъл и го осъдил за друго деяние,без повдигнато обвинение.Постоянната съдебна практика, посочена и от ГОРС, сочи , че ако подсъдимия следва да бъде оправдан по основното обвинение,по обв. акт , но в деянието се съдържат съставомерни признаци на друго по- леко престъпление- то същия следва да бъде признат за виновен по него.Налице е и другото изискване на НПК - липсва съществено изменение на обстятелствената част на обвинението.При едни и същи факти Д. действително не носи вина за кражба но деянието му е съставомерно по по-лекия текст от НК - чл. 207 , ал. 1 , от НК. Във връзка с гражданския иск , районния съд правилно е приел за допустим и се е произнесъл по него .Вярно е възражението на защитата , че деянието не е в причинна връзка с възникналата вреда за дружеството , тъй като изпълителното деяние е бездействие,Обосновано обаче,районния съд се е позовал на съдебната практика , че независимо от произнасянето по обвинението,съдът, при наличие на деликт е длъжен да се произнесе и присъди вредите при наличието му.В конкретния случай , настоящата инстанция счита , че районния съд не е установил действителната вреда за дружеството.Правилно е прието , че е налице вреда за дружеството и тя е в причинна връзка с разпоредителните действия на подсъдимия- граждански ответник.Неправилно е определен размера на вредата,вземайки в предвид стойността на метала по тази посочена в придобивната фактура- 1,10лв. за килограм,с 30 процента овехтяване.За този размер на вреда - реално липсва виновно поведение у ответника. Д. е намерил движими вещи- метал, за който не би могъл да знае дали е годен по предназначение,тъй като предварително непреодолима сила е разрушила съоръжението.Ето защо, липсва причинна връзка между увреждането на дружеството ,като годна вещ, а е налице причинна връзка само между увреждането на дружеството само за негодна за употреба вещ-части от понтонен мост, а именно за скраб.По делото липсват доказателства , от дружеството ,дали двете секции са били годни след отделянето им от цялостната конструкция за друго ,освен за скраб.Вредата е установена по делото в размера и равен на този на който е оценен метала при предаването в пункта за скраб- посочен в заверения препис на л. 12 от дознанието ПРИ/допустимо по ГПК/.Сумата е 1859,42 лв- дължима за процесните килограми и платена с десет процента разлика на гр.ответник, представляващи ДОД.Ето защо, присъдата следва да се потвърди, като се измени в гражданската и част с корекция в размера на присъдената сума и дължимата ДТ върху гр.иск.Водим от горното,съдът, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА Присъда по НОХД № от 2010г. на районен съд Г. като НАМАЛЯВА размера на присъдения граждански иск от 3 680,60 лв.- на 1859,42лв. /хиляда осемстотин петдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки.Намалява присъдената ДТ върху гр. иск от 147,22 лв. - на 74,37 лв- седемдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки. ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата и част. Присъдата не подлежи на жалба или протест. Председател: Членове: 1. 2 |