О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
No
436
гр.
Ботевград, 02.02.2017 г.
Районен съд – Ботевград, V
граждански състав в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
като разгледа докладваното
от съдия С. гр. д. No 1499 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 130 от ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. No 6956/12.12.2016
г. на Р.М.С. от гр. София
срещу Т.Н.Т. *** предявен иск по
ч. 76 от ЗС. Ищецът излага твърдения за наличие в нейно лице на право на
собственост на построени сгради в южната част на недвижим имот с кад.
No 534 по плана на с. Врачеш,
при граници: ул. “Горски пътник”, имот кад. No 533,
имот кад. No 531 и имот кад.
No 530, а именно: вилна сграда, гараж и външна тоалетна, състояща се от баня и
помещение за тоалетна. Сочи, че владението и ползването им не й е прекъсвано до
08.11.2016 г., когато ответникът разбил вратата на стъкленото преддверие на
вилата, където се намира електромера, поставил синджир с катинар на преддверието,
заключил също и гаража и тоалетната с катинар.
Излага, че е предявила иск по чл. 124 от ГПК срещу ответника, както и
жалба в прокуратурата. Моли съда да
уважи предявения иск с правно основание чл. 76 от ЗС за възстановяване на
отнетото от ответника на 08.11.2016 г. по скрит начин владение на следните
недвижими имоти: остъклена пристройка на вилна сграда, гараж на ул. “Горски пътник” No 31 и
пристройка външна тоалетна, състояща се
от две помещения – баня и тоалетна, построени в южната част на имот кад. No 534 при граници: ул. “Горски пътник”, имот кад. No 533, имот кад. No 531 и
имот кад. No 530.
По
повод дадени от съда указания за отстраняване на нередовности на исковата
молба, с молба вх. No 6964/12.12.2016
г. ищецът, чрез пълномощника си, е уточнила, че предявеният от нея срещу
ответника Т.Н.Т. установителен иск се отнася за вилна
сграда с пристройка – помещение за склад, пристройка гараж, пристройка външна
тоалетна, състояща се от две помещение – баня и тоалетна, обслужващи виланата сграда, като по така предявения иск е образувано
гр. дело No 1500/2016 г., V състав. Към молбата е приложено и заверено копие от
исковата молба, с която е предявен искът по чл. 124 от ГПК, а именно искова
молба с вх. No 6957/12.12.2016 г., видно от която със същата ищецът Р.М.С. е предявила
срещу ответника по настоящото производство Т.Н.Т., както и срещу М.Д.Т., иск за
установяване правото й на собственост по отношение на посочените ответници
следните имоти: вилна сграда с пристройка – помещение за склад, постройка -
гараж с пристройка външна тоалетна, състояща се от две помещения – баня и
тоалетна, построени в южната част на имот пл. No 534 по действащия кадастрален
план на с. Врачеш, общ. Ботевград, при граници: ул. “Горски пътник”, имот пл.
No 533, имот пл. No 531 и имот пл. No 530, заедно с правото на ползване на
около 200 кв.м. от имота.
Настоящият
съдебен състав, при извършената служебна проверка на исковата молба на
основание чл. 130 от ГПК намира, че предявената искова претенция от ищеца е
недопустима, като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 359 от ГПК, лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим
имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот,
докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след
предявяването на иска по насилствен или скрит начин. С цитираната разпоредба е
предвидена абсолютна процесуална пречка за упражняване на владелческите искове
по чл. 75 и чл. 76 от ЗС при посочените предпоставки, т.е. при наличието й тези
искове са недопустими. В същата норма е допуснато едно единствено изключение, при
което предявилото иск за собственост лице може да предяви и владелчески иск
срещу същия ответник за същия недвижим имот, а именно когато владението е
отнето след предявяване на иска за собственост по насилствен или скрит начин. За
всички останали случаи нормата на чл. 359 от ГПК регламентира изрична забрана,
недопускаща едновременно развиващи се производства по собственически и
владелчески иск, предявени от едно и също лице срещу същия ответник за същия
имот, като приоритет е даден на защитата на правото на собственост. Ако при
нарушено или отнето владение последното се покрива с нарушения на правото на
собственост, то законодателят дава защита на правото на собственост пред
защитата на едно фактическо положение, каквато е защитата на владението по
владелческите искове. Така и в постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение
No 99 от 22.11.2016 г. по гр. д. No 4873/2015 г. на ВКС, II г.о. и Решение No
66 от 25.07.2016 г. по гр. д. No 5203/2015 г. на ВКС, I г.о., в които съдът,
позовавайки се на нормата на чл. 359 от ГПК, е приел, че същата допуска
изключение само когато владелческият иск е основан на нови факти- отнемане на
владението по насилствен или скрит начин след предявяване на иска за
собственост, без да е провел разграничение по приложното поле на забраната в
зависимост от това дали предявеният иск за собственост е установителен или
осъдителен такъв. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 359 от ГПК е
пределно ясна и прилагането й не изисква каквото и да било специално тълкуване
– граматическо, логическо, систематическо и т.н., а същевременно, като
процесуална норма с императивен характер не позволява нито стеснително, нито
разширително тълкуване и прилагане. Такова не е проведено и в Решение No 733 от
04.11.2010 г. по гр. д. No 1536 /2009 г. на ВКС, I г.о. и Решение No 392 от 22.10.2010
г. по гр. д. No 6/2010 г. на ВКС, II г.о., в които съдебни актове, след анализ
на същността и предмета на защита на собственическите и владелческите искове, е
посочено, че: “Правото на собственост и ограничените вещни права включват в
съдържанието си правото да се владее вещта, респективно ограниченото вещно
право. С петиторнните искове, след съдебно пълно доказване на правото на
собственост се дава защита на правото на владение като част от съдържанието на
правото на собственост. Забраната на чл. 295 от ГПК /отм/,
респективно чл. 359 от ГПК е обусловена от това, че по предявения иск за
собственост, ищецът ще търси защита на правото на владение като част от
съдържанието на правото на собственост и ако искът бъде уважен, ищецът ще
получи фактическата власт върху имота.” (Решение No 733 от 04.11.2010 г. по гр.
д. No 1536 /2009 г. на ВКС, I г.о.); че: “Петиторната защита поглъща
посесорната доколкото се касае до търсена от съда едновременно защита на
правото на собственост и владението на един и същ недвижим имот. По-силната от
гл.т. на формиране на сила на пресъдено нещо по отношение на комплекс от факти,
съдебна защита чрез заявен иск за собственост, защитава и факта на владението,
като предмет на защита с иска по чл. 75 ЗС.” (Решение No 392 от 22.10.2010 г.
по гр. д. No 6/2010 г. на ВКС, II г.о.). При това и в двете цитирани решения
изрично е прието, че извън приложното поле на чл. 359 от ГПК остава предявеният
от ищеца по владелческия иск отрицателният установителен иск за собственост,
тъй като същият не е иск за правото на собственост на ищеца, какъвто именно е
предвиден в хипотезата на цитираната норма, а предмет на отрицателния
установителен иск е отричане на претендирано от ответника право на собственост
на имота. Така в Решение No 392 от 22.10.2010 г. по гр. д. No 6/2010 г. на ВКС,
II г.о. е посочено, че: “Не е недопустим искът по чл. 75 ЗС, когато едно лице,
заявило владелчески иск за защита на нарушено владение, заявява и установителен
вещен иск, с който не търси защита на своето право на собственост на конкретния
недвижим имот, а - при наличие на обоснован правен интерес, чрез заявен
отрицателен установителен иск претендира да бъдат отречени правата на
собственост на лицето, което е „нарушило” владението му, като самото правото на
собственост на ответника по иска по чл. 124, ал.1 ГПК /чл. 97 ал.1 ГПК –отм./
не е установено със силата на присъдено нещо спрямо владелеца-ищец по
владелческия иск”, а в Решение No 733 от 04.11.2010 г. по гр. д. No 1536 /2009
г. на ВКС, I г.о. съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск
не обуславя забраната по чл. 359 от ГПК, тъй като “по този иск няма да се
установява правото на собственост, респективно правото на владение на ищцата, а
правото на собственост на ответника”.
В
настоящия случай е налице именно хипотеза на недопустимо едновременно предявяване
на владелчески иск и на иск за собственост от един ищец срещу същия ответник и
за същите имоти, като исковите молби по двете дела са подадени на една и съща
дата – 12.12.2016 г. При предявяване на иска по чл. 76 от ЗС ищецът изрично се
позовава на отнето му по скрит начин владение на имотите на 08.11.2016 г.,
което е преди датата на предявяване на иска за собственост. При това не е
налице единственото предвидено от закона изключение на забраната по чл. 359 от ГПК – владението да е отнето след предявяване на иска за собственост.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 76 от ЗС за възстановяване
на отнето владение е недопустим, поради което и на основание чл. 130 от ГПК
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА
исковата молбата на Р.М.С., с ЕГН **********
срещу Т.Н.Т., с ЕГН **********, по която е образувано гр. д. No 1499/2016
г. по описа на Районен съд- Ботевград, поради недопустимост на иска, и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски окръжен в едноседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: