РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Силистра, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Десислава Г. П.а
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20233400500176 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 26001/31.01.2022г., постановено по гр.д. № 144/2020г.
по описа на ТРС, съдът е приел за недоказано, на осн. чл. 193 от ГПК,
оспорването на истинността на Пълномощно с нотариална заверка на
подписите с peг. № 1493/20.02.2020 г. и с нотариална заверка на
съдържанието с peг. № 1494/20.02.2020 г. на Нотариус № 618 - Иглика
Кирилова, по отношение на автентичността на положения срещу
„упълномощител” за Г М. Г подпис. Отхвърлил е като неоснователен поради
недоказаност предявения от Ц. Г. Г. срещу А. Г. М. иск за установяването на
нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в Пълномощно с
нотариална заверка на подписите с per. № 1493/20.02.2020 г. и с нотариална
заверка на съдържанието с per. № 1494/20.02.2020 г. на Нотариус № 618 -
Иглика Кирилова, поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.
2 от ЗЗД, тъй като упълномощителят Г М. Г не е подписвал пълномощното.
Отхвърлил е, като неоснователен поради недоказаност, предявения от Ц. Г. Г.
срещу А. Г. М. иск за унищожаването на упълномощителната сделка,
обективирана в Пълномощно с нотариална заверка на подписите с per. №
1493/20.02.2020 г. и с нотариална заверка на съдържанието с per. №
1494/20.02.2020 г. на Нотариус № 618 - Иглика Кирилова, тъй като при
1
сключването й упълномощителят Г М. Г не е могъл да разбира и да ръководи
действията си по смисъла на чл. 31 от ЗЗД, както и иска й за установяване на
недействителността на договор за покупко - продажба, обективиран в
Нотариален акт № 107/27.02.2020 г., т. I, per. № 644, HOT. д. № 91/2020 г. на
Нотариус № 648 - Моника Койчева, вписан в Служба по вписванията - гр.
Тутракан под вх. № 412/27.02.2020 г., Акт. № 90, т. II, д. № 291/2020 г.,
поради липса на представителна власт по отношение на пълномощника на
продавача Г М. Г. С определение по чл. 248 ГПК е осъдил е Ц. Г. Г. да заплати
на А. Г. М. направените по делото разноски в размер на 1 956 лв.
Недоволна от постановеното решение, е останала Ц. Г. Г., която чрез
процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че същото е невалидно, а в условията на евентуалност – неправилно и моли
въззивния съд да се произнесе служебно по неговата валидност относно
датата на издаването и публикуването му, както и да постанови, ако приеме,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, отмяна изцяло на
първоинстанционното решение, включително и в частта за разноските, като
реши спора по същество и да уважи предявените кумулативно, обективно и
субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26 от
ЗЗД.
Ответната страна А. Г. М., чрез процесуалния си представител, в
законоустановения срок депозира писмен отговор, в който заявява, че
въззивната жалба е допустима, но е неоснователна. Счита, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.
СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото,
прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в
обжалваната част, а за правилността му - единствено на въведените в жалбата
основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите
императивни материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно по следните съображения:
Едно съдебно решение е нищожно, когато не отговаря на изискванията
за валидно решение. В закона няма определение за това кога едно решение е
нищожно, но в теорията и практиката са изяснени хипотезите, при които
следва да бъде прогласена нищожността на решението, изхождайки от
естеството на съдебното решение като едностранно властническо
волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава
правен спор. Налице е задължителна практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК, по въпроса кога едно съдебно решение е нищожно, а именно:
когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън
пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е
изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може
2
да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост /вж. Решение № 668 от
15.11.2010 г., постановено по гр. дело № 1790/2009 г., I ГО, ВКС; Решение №
73 от 18.05.2015 г., постановено по гр. дело № 5113/2014 г., III ГО, ВКС и др.
/. Съгласно правната теория едно решение е нищожно, когато не би могло да
се приеме за валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.
Такъв е случаят, когато решението е постановено от ненадлежен орган,
функциониращ в ненадлежен състав; решението е постановено извън
пределите на правораздавателната власт на съда; не е спазена писмената
форма на решението или решението не е подписано; волята на съда е
абсолютно неразбираема и не може да бъде изведена чрез тълкуване;
решението предписва страните да изпълнят невъзможна престация от
обективна гледна точка или дискриминационно поведение на ответника.
В съответствие със съдопроизводствените правила за постановяване на
съдебен акт, решението се постановява от съдебния състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото /чл. 235, ал. 1 ГПК/
по мнозинството на гласовете /чл. 21, ал. 5 ГПК/; решението, заедно с
мотивите към него, се изготвя в писмена форма /чл. 235, ал. 4 ГПК/; подписва
се от всички съдии, взели участие в постановяването му, а когато някой от
тях не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва
причините за това /чл. 236, ал. 3 ГПК/ и се обявява в срочната книга,
съответно в регистъра на съдебните решения /чл. 235, ал. 5 ГПК/. Когато
решението се постановява еднолично, то е постановено с подписването му от
съдията. Неподписаният текст е проект за решение, а подписаният текст може
да бъде оттеглен преди обявяването му единствено от съдията, който го е
подписал. Фактическият състав на обявяването на решението включва
подреждането на решението в регистъра на съдебните решения и отразяване в
срочната книга на мястото му в регистъра, а при действието на ГПК (отм.) с
отразяването на диспозитива на решението в срочната книга. Обявяването на
съдебното решение не е елемент от фактическия състав на валидно
формираната воля на съда - то има за последица неоттегляемост на решението
/чл. 246 ГПК/. Преди обявяването му, подписаното от съдията съдебно
решение е валидно, а обявяването по чл. 235, ал. 5, изр. 1 ГПК, след
предаване на решението в канцеларията на съда, се извършва независимо от
това дали към момента на обявяване на съдебния акт постановилия
решението съдия е член на съответния съд. В този см. ТР № 1 от 10.02.2012 г.
на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК.
В настоящия случай не са налице горекоментираните пороци, касаещи
невалидността на обжалвания съдебен акт. Нещо повече, видно от служебно
направената справка в електронната система на ТРС, обжалваното решение е
обявено в регистъра на съдебните решения на 31.01.23г. Обстоятелството, че
в решението, находящо се на стр. 265 от първоинстанционното дело, е
посочена като дата 31.01.2022г., а не 31.01.23г. , явно касае техническа
грешка, която не води до невалидност на постановеното решение. В този
смисъл доводите на жалбоподателката, че решението с мотивите е обявено
осем месеца преди приключване на последно заседание, в което е завършено
разглеждане на делото, са несъстоятелни.
3
По същество на обжалваното решение:
Пред ТРС са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26 от ЗЗД от Ц. Г. Г.
за установяването на нищожността на упълномощителната сделка,
обективирана в Пълномощно, с peг, № 1493 - за заверка на подписа и № 1494
- за заверка на съдържанието, том 1, № 100 от 20.02.2020 г., на Нотариус №
618 - Иглика Кирилова, поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2,
предл. 2 от ЗЗД, тъй като упълномощителят Г М. Г не е подписвал
пълномощното; в условията на евентуалност, унищожаването на същата
упълномощителна сделка, тъй като упълномощителят при сключването му не
е могъл да разбира и да ръководи действията си по смисъла на чл. 31 от ЗЗД; в
условията на евентуалност - унищожаването на същата упълномощителна
сделка поради измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, както и за установяването
на недействителността на Договор за покупко - продажба, обективиран в
Нотариален акт № 107/27.02.2020 г. на Нотариус № 648 - Моника Койчева,
поради липса на представителна власт по отношение на пълномощника на
продавача.
Ищцата и настояща жалбоподателка твърди, че баща й Г М. Г, поч. на
04.03.2020 г., е имал четири деца – тя, брат й М Г М., сестра й М Г. Д и
другият й брат СГ М..
Твърди, че през последните десетина години от живота си същият е
имал добро здраве, като от 2014 г. до 2017 г. заедно със съпруга й го гледали в
с. Червен, община И.ово, област Русе, но след като съпругът й е починал, от
2017 г. Г бил преместен гр. Русе, където наели жена да го гледа, тъй като през
последните години лежал постоянно на легло, много рядко ставал и с
трудност се придвижвал сам, физическото и психическото му състояние се
влошило много и е имало периоди, през които дори изпадал в неадекватно
състояние, не знаел къде се намира, не разбирал какво му се говори.
Твърди, че през месец декември 2019 г. Г бил приет за лечение в
УМБАЛ „Медика” - гр. Русе, поради влошеното си здравословно състояние, и
съответно бил изписан на 30.12.2019 г., като отново бил настанен в
апартамента в гр. Русе и оттогава престанал да става от леглото. На
23.02.2020 г. обаче състоянието му отново се влошило и бил приет в същата
болница за лечение, откъдето бил изписан на 26.02.2020 г. и въпреки
приложеното му лечение, здравето му се влошило - не можел да говори,
служел си само с жестове и почти не се хранел. Отново бил настанен в
апартамента и една седмица след изписването му починал, като в последните
дни от живота си почти не идвал в съзнание и не реагирал на говор и реч, бил
напълно неадекватен.
Видно от Нотариален акт № 107, том 1, per. № 644, дело 97 от
27.02.2020 г. на Нотариус Моника Койчева с район на действие Районен съд -
гр. Тутракан, на 27.02.20г. наследодателят на ищцата, чрез пълномощник
адвокат И. Г. М., е продал поземлен имот, находящ се в землището на с. Царев
Дол, община Тутракан, ЕКАТТЕ 78118, област Силистра, с площ 51 015, в
местността „КИРЕЗЛИКА”, с трайно предназначение на територията -
4
земеделска и начин на трайно ползване - нива, категория на земята при
неполивни условия - 3, обозначен с идентификатор №78118.12.1., като в НА е
записано, че адвокат И. Г. М. е действал в качеството си на пълномощник на Г
Г, упълномощен от него с пълномощно № 1493 - за заверка на подписа и №
1494, том 1, № 100 от 20.02.2020 г. - за заверка на съдържанието, заверено от
нотариус с № 618 е район на действие Районен съд - гр. Русе.
Ищцата твърди, че предвид състоянието на баща й към началото на
2020г., той не е могъл да подпише на 20.02.20г. процесното пълномощното в
полза на адв. М..
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че Г М. Г е можел да
разбира свойството и значението на постъпките си, както и фактът, че ищецът
Г. се е грижила за баща си. Твърди, че на наследниците на Г Г са заплатени
следните суми по процесната сделка: на М Г М. - на 01.07.2020 г - 10 000 лв.;
на М Г. Д - на 26.06.2020 г - 10 000 лв., като изплащането на суми е
предложено и на ищцата Г., но тя отказала да ги приеме.
В тежест на ишцата е да докаже липса на съгласие на упълномощителя
по упълномощителната сделка, както и че при сключването й
упълномошителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си, както и
да докаже, че при сключване на процесната продажба е липсвала
представителна власт на продавача.
От доказателствата по делото се установява, че през последните
години от живота си Г Г се устроил да живее заедно с дъщеря си Ц. в
апартамент в гр. Русе, който според свид. И – дъщеря на ищцата, бил нейна
собственост и на майка й, като в апартамента живеела и жена на име И, която
се грижела за Г Г.
От приложената към делото искова молба по гр. д. № 761/2018 г.,
заведена пред РОС, се установява, че на 13.08.2018 г. от М Д (дъщеря на Г Г,
по отношение на която производството е прекратено) е заведено
производство пред Окръжен съд - гр. Русе за поставянето на Г Г под
запрещение, като по това дело е назначена и СПЕ, която заключава, че лицето
Г не страда от психично разстройство и е в състояние да се грижи за своите
работи. Заключението не е прието, тъй като М Д е оттеглила молбата си и
производството по делото е прекратено.
Във връзка с делото за запрещение св. М.а (съпруга на проц.
представител на ответника) заявява, че Г Г е бил много огорчен и се е
обърнал към тяхната кантора, казвайки им че наследниците му искат да го
погребат жив. Споделил е, че макар да е оставил имот на една от дъщерите
си, никой от тях не се грижи за него, а го обгрижва чужд човек и всичко това
го е мотивирало да се разпореди със земите си и да закупи имот в полза на
лицето, което го гледа.
Видно от представеното на стр. 152 от първоинстанционното дело
Пълномощно, с peг. № 1493 - за заверка на подписа и № 1494 - за заверка на
съдържанието, том 1, № 100 от 20.02.2020 г. на Нотариус № 618 - Иглика
Кирилова, на 20.02.2020г. Г Г упълномощава адв. И. М. (проц. представител
на ответника) да продаде, при цена и условия, каквито договори, имот №
5
012001 по плана на землището на с. Царев Дол.
От приложената по делото скица на стр. 189 се установява, че имота с
одобряването на кадастралната карта на землището е отреден идентификатор
№ 78118.12.1.
ТРС, с протоколно определение от 18.01.2022 г., е отрил производство
по оспорване на истинността на пълномощното, в частта, касаеща
автентичността на положения подпис на упълномощителя, като в тежест на
ищцата е било да докаже неговата неавтентичност..
По делото е назначена и приета СГЕ, която дава заключение, че
подписът срещу „упълномощител” в пълномощното от 20.02.20г. е изпълнен
от Г Г.
Пред ТРС е разпитана като свидетел и нотариус Кирилова, която
потвърждава, че подписът под пълномощното и декларациите, необходими за
сделката по продажбата, са положени пред нея от Г. Същата заявява, че си
спомня лицето Г Г и споделя, че той за възрастта си е бил с бистър ум и
изглеждал свеж.
Разпитаната свидетелка М.а свидетелства, че в деня на
упълномощителната сделка е видяла Г Г при нотариуса и е забелязала, че
физически същият имал лек проблем с придвижването, но психически всичко
е било наред.
Съобразявайки тези доказателства, правилно ТРС е стигнал до извод,
че материалната доказателствена сила на удостоверителното изявление на
нотариуса, касаещо явяването на упълномощителя и полагането на подписа
под документа, не е оборена, поради което оспорването се явява недоказано.
Експертът по СПЕ дава заключение, че към момента на
упълномощителната сделка Г М. Г е бил в състояние да разбира постъпките
си и да ги ръководи. ВЛ сочи, че липсват данни за преболедувани значими
соматични и неврологични заболявания в младежка и зряла възраст на
лицето, липсват и данни за базисен интелектуален дефицит или специфични
характерови особености. В представената по делото медицинската
документация не се описва психопатологична симптоматика, не се описват и
когнитивни нарушения. Няма описание на симптоми на деменция и
нарушения на висшите корови функции, няма описани афазии, няма описани
нарушения на паметовите финкции - фиксация, ретенция, репродукция и др.
Съобразен е и фактът, че по гр. д № 761/2018 г. на Окръжен съд - гр. Русе
също е изготвена СПЕ - на 31.01.2019 г, която не е констатирала нарушение в
когнитивните функции на лицето, които да оказват влияние върху
възможността му да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си.
При изслушване на ВЛ е уточнено, че в периода 23.02. - 26.02.2020 г. Г
Г е лекуван в „УМБАЛ МЕДИКА РУСЕ” ООД, с диагноза „хронично
обострена конгестивна сърдечна недостатъчност“, като е имал стара хронична
сърдечна аневризма от преживян в миналото инфаркт, кавитарна тромбоза и
лявокамерна дисфункция.
Съгласно св.показания на св. И след изписването на Гот болницата тя и
6
св. Д го взели и закарали до апартамента на ищцата, като към този момент той
вече е бил неадекватен и не е можел да се придвижва самостоятелно.
Свидетелите разбрали от И, че ГГ е „дал да се продават ниви”, за да й купи
апартамент, но тя не получила пари от продажбата.
Видно от представения на стр. 8 Нотариален акт № 107/27.02.2020 г, на
Нотариус № 648 - Моника Койчева, на 27.02.2020 г. е сключен договор за
покупко - продажба, съгласно който Г Гпрехвърля на отв. А. М. собствеността
върху Нива с площ 51 015 кв. м., съставляваща имот с идентификатор №
78118.12.1 по кадастралната карта на землището на с. Царев Дол, община
Тутракан, срещу сумата от 9 000 лв.
Не се спори по делото, а и от доказателствата е видно, че на 04.03.2020
г. Г Г е починал и е оставил като негови законни наследници М Г М. (син); М
Г. Д (дъщеря); С Г М. (син) и Ц. Г. Г. (дъщеря) — ищец по делото, като Г Н Г
(внук) и К Н Ге (внук) заместват починалия през 1989 г. преди наследодателя
син - Н Г М..
От представените доказателства на стр. 131 – стр.138 от делото се
установява, че М Д, в качеството си на наследник на Г Г, получила от адв. И.
М. сумата от 10 000 лв., представляваща полагащият й се дял от сделката със
земеделски земи, собственост на наследодателя , Г Г, в качеството си на
наследник на Г Г получил от адв, И. М. сумата от 10 000 лв., представляваща
полагащият му се дял от сделката, К Г, в качеството си на наследник на ГГ,
получил от адв. И. М. сумата от 5 000 лв., а на 01.07.2020 г. М М., в
качеството си на наследник на Г Г, е получил от адв. И. М. сумата от 10 000
лв., като до С М. и ищцата са изпратени покани от адв. И. М. за получаване на
полагащите им се суми, но те не са получени. Тези доказателства обаче са
неотносими към настоящия процес предвид заявените претенции от ищцата
за нищожност на упълномощителната сделка и за недействителноста на
договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт №
107/27.02.2020 г. поради липса на представителна власт по отношение на
пълномощника на продавача.
Съдът, съобразявайки всичко изложено до тук, вкл. СПЕ, СГЕ и св.
показания, стига до извода, че ГГ се е явил при Нотариус Иглика Кирилова и
е подписал процесното пълномощно, като към този момент той е бил в
състояние да разбира и ръководи своите действия и постъпки.
Показанията на всички свидетели сочат на категорично намерение Г Г
да се разпореди с имотите си, като със средствата бъде закупено жилище за
лицето, което се грижи за него. Тези логически и обусловени от създалата се
житейска ситуация съждения сочат на целени от Г Г правни последици, което
изключва възможността към този момент същият да не е разбирал значението
на постъпката си. Следва да се отбележи, че този факт се потвърждава
косвено и от показанията на свидетелите на ищцата - И и Д които твърдят, че
лицето И (която се грижела за Г Г) им е споделила, че наследодателя Г е
издал пълномощно за продажбата на ниви, като е имал намерение да закупи
апартамент за И.
Предвид изложеното до тук се налага изводът, че основният иск за
7
установяване нищожността на упълномощителната сделка поради липса на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, тъй като
упълномощителят Г М. Г не е подписвал пълномощното, се явява недоказан.
Недоказан се явява и искът, в условията на евентуалност, за унищожаването
на упълномощителната сделка, тъй като при сключването й упълномощителят
не е могъл да разбира и да ръководи действията си по смисъла на чл. 31 от
ЗЗД, както и искът за унищожаването й поради измама по смисъла на чл. 29
от ЗЗД.
Искът за установяване на нищожността на прехвърлителната сделка
поради липса на представителна власт също е неоснователен. Валидността на
упълномошителната сделка налага извода, че пълномощникът И. М. е
разполагал с представителната власт да сключи договора за покупко -
продажба. В пълномощното изрично е упоменато, че продажбата следва да се
извърши при цена и условия, каквито договори пълномощника. Поради тази
причина се налага изводът, че извършеното разпореждане не излиза извън
рамките на предоставените на пълномощника права.
Що се касае до доводите във въззивната жалба, че съдът с определение
е елиминирал възможността делото да се разглежда и на друго правно
основание, а именно обявяването на процесния нотариален акт за нищожен
поради симулативност на сделката, тъй като продажната цена сумата от 9000
лв. е значително под пазарната цена на имота, че съдът неправилно е върнал
исковата молба в частта на предявените срещу останалите наследници на Г Г
искове, че съдът неправилно с определение №260041/27.07.2021 г. е върнал
исковата молба в частта касаеща искане за унищожаване на сделката поради
измама, тъй като не било конкретизирано с какви действия Г Ге бил въведен в
заблуждение, то те се явяват неотносими в настоящия процес, тъй като друг е
бил редът за обжалване на тези определения на съда и в това производство не
биха могли да се ревизират.
Доводите за нееквивалентност на продажната цена по нотариалния акт,
тъй като е многократно по-ниска от действителната продажна, не следва да се
обсъждат в настоящото производство, тъй като липсва предявен иск за
нищожност на сделката поради това, че противоречи на добрите нрави.
ТРС, съобразявайки чл. 78, ал. 3 от ГПК и направените от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 950 лв. и държавна
такса за изготвяне на препис в размер на 6 лв., стойността на защитавания
интерес, направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(ред. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.),е приел, че възнаграждението от 1 950 лв. е
под минимума от 2 030 лв. в случая и с определение № 260002/4.04.23г. е
присъдил разноски в полза на ответника, възлизащи на 1 950 лв., като
жалбоподателят счита, че такива не следва да се присъждат.
Видно от представения списък на разноските от ответника на стр.251
от първоинстанционното дело, направените от същия разноски за
заплатеното от него адвокатско възнаграждение са в размер на 1 800 лв. и
8
150 лв., както и заплатена държавна такса за изготвяне на препис в размер на
6 лв. или общо 1 956 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при минимален интерес от 9 000
лв., каквато е цената по процесната сделка за покупко-продажба,
минималното възнаграждение е 480 лв. по всеки от исковете - за
недействителност на тази сделка поради липса на представителна власт, за
нищожността на упълномощителната сделка поради липса на съгласие, за
унищожаването на същата упълномощителна сделка, тъй като
упълномощителят при сключването му не е могъл да разбира и да ръководи
действията си и за унищожаването на упълномощителна сделка поради
измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД или общо за четирите иска 1 920 лв.
Следователно заплатеното адвокатско възнаграждение за защита пред ТРС в
размер от 1 950 лв. не е прекомерно.
Що се касае до довода на процесуалния представител на
жалбоподателката, че адвокатът не е легитимен процесуален представител, на
когото е заплатено възнаграждение, следва да се посочи, че няма по делото
данни адвокатите на ответника да са нелегитимирани процесуални
представител на същия. Вярно е, че липсва издадено пълномощно и съответен
договор за правна помощ от прошнурован за целта кочан на адвоката, но това
не е свързано с тяхната легитимност или удостоверителната им функция за
извършено плащане от клиента. Жалбоподателката и нейният процесуален
представител разполагат с възможността да сезират съответните данъчните
органи за извършване на съответна проверка относно така получените от
адвокатите адвокатски възнаграждения.
Предвид всичко изложено до тук, решението на ТРС следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно, ведно с определението по чл. 248
ГПК.
Съобразно изхода на процеса пред настоящата инстанция на
ответника се дължат разноски. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК и
договорът за правна защита на стр. 33, същият е направил такива в размер на
1 200 лв. Направеното възражение за прекомерност на този адвокатски
хонорар е неоснователно, тъй като както бе споменато и по-горе,
минималният размер по всеки един от предявените искове прави общ сбор от
1 920 лв.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26001/31.01.2022г. и определение №
260002/4.04.23г., постановени по гр.д. № 144/2020г. по описа на ТРС.
ОСЪЖДА Ц. Г. Г., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: общ.
И.ово, с. Червен ул. „Баба Тонка” № 112, да заплати на А. Г. М., с ЕГН
9
**********, с посочен по делото адрес: гр, Русе, ул. „Рига” № 8, вх. 1, ет. 1,
ап. 2, сумата от 1 200 /хиляда и двеста лева/ - разноски по делото, направени
пред СОС.
Решението подлежи на обжалване , при условията на чл. 280 от ГПК,
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10