Решение по дело №1207/2021 на Софийски градски съд

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                               гр. София, 5.04.2022 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:                   

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                ЧЛЕНОВЕ: Йоана  Генжова

                                                 мл. съдия  Антоанета  Ивчева

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1207 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 12.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 27930/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 156 състав, по предявен от „М.2.“ ООД- гр. София установителен иск по чл.124, ал.1, пр.3 ГПК е признато за установено, че „М.2.“ ООД- гр. София /ЕИК ********/ не дължи на „Ч.Р.Б.“ АД- *** /ЕИК ********/ сумите за извършена корекция на дължимата цена за електрическа енергия, във връзка с извършена проверка с издаден Констативен протокол № 1024422 С-118861 от 21.02.2020 г., както следва: сумите по Фактура № ********** от 24.06.2020 г.- на стойност 406.16 лв., за периода 21.11.2019 г.- 21.02.2020 г.; по Фактура № ********** от 25.06.2020 г.- на стойност 30 лв., и по Фактура № ********** от 25.06.2020 г.- на стойност 36 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Ч.Р.Б.“ АД е осъден да заплати на ищеца „М.2.“ ООД сумата 350 лв.- разноски за първоинстанционното производство /за платено адв. възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от „Ч.Р.Б.“ АД- *** /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановено обезсилването, евентуално отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения срещу дружеството отрицателен установителен иск, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „М.2.“ ООД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради което и следва да бъде обезсилено при упражняване правомощията на въззивния съд по чл.270, ал.3, изр.1 ГПК.

Предявеният от „М.2.“ ООД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е процесуално недопустим и образуваното по повод на него съдебно производство следва да бъде прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

При отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства упражняването на неговите права. Преценката за правния  интерес  от  предявяването  на  иска  е  конкретна  и  се  определя  от твърденията на ищеца в исковата молба. Същевременно правният интерес от търсената искова защита следва да е налице и към момента на приключване на устните състезания по делото, като настъпването на факти и обстоятелства, имащи значение за извършването на тази преценка, следва да бъде съобразено от съда- съгласно чл.235, ал.3 ГПК.

В случая ищецът „М.2.“ ООД обосновава интереса си от предявения отрицателен установителен иск с твърдения, че процесните вземания на обща стойност 472.16 лв., включени в издадените от ответника „Ч.Р.Б.“ ЕАД въз основа на Констативен протокол № 1024422 С-118861/ 21.02.2020 г. три фактури: № **********/ 24.06.2020 г., № **********/ 25.06.2020 г. и № **********/ 25.06.2020 г., са недължими, тъй като липсвало основание за начисляването им от ответното дружество и съответно- за заплащането им от негова страна. Твърди се от ищеца, че не дължи на ответника сумата 472.16 лева, представляваща начислена служебно въз основа на Констативен протокол от 21.02.2020 г. коригирана цена на ел. енергия за обект: магазин за хранителни стоки, находящ се до бл.*** в жк „********гр. София, с клиентски № 540004660643, тъй като проверката на обекта била извършена в нарушение на чл.49 ПИКЕЕ, правата му като потребител били нарушени, тъй като не бил уведомен за нея, както и за направената корекция и за допълнително начислената сума, не бил осъществен фактическият състав, пораждащ право на ответника да коригира сметката и т.н.

Въз основа на тези фактически твърдения, както и на събраните в процеса доказателства, не може да бъде обоснован извод за наличие към датата на подаване на исковата молба и към датата на приключване на устните състезания по делото на сочената от ищеца процесуално- правна и материално- правна легитимация, поради което и не може да се приеме, че между страните съществува действителен правен спор относно съществуването и принадлежността на процесните вземания. По делото няма никакви данни и доказателства ответникът да е предявил извънсъдебна претенция към ищеца „М.2.“ ООД, основана на извършена едностранна корекция на количеството потребена в посочения търговски обект енергия за минал период. Няма твърдения, нито данни и доказателства от страна на ответника да са предприети действия по събиране на процесното вземане именно от ищеца „М.2.“ ООД.

По делото не е спорно, че през исковия период относно доставката на електрическа енергия до процесния обект: МАГАЗИН за хранителни стоки, находящ се до бл.*** в жк „********гр. София, ползван от ЕТ „М.-А.М.“, е съществувало облигационно право-отношение по договор за продажба на електрическа енергия /арг. чл.92 ЗЕ/ между посочения търговец- ЕТ „М.-А.М.“, и третото за спора лице „ЧЕЗ Е.Б.“ ЕАД, по което ЕТ е бил купувач на доставена от последното електрическа енергия.

Според доказателствата ответникът „Ч.Р.Б.” АД притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия за територията на гр. София за срок от 35 години № Л-135-07/ 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, изменена с Решение № И2-Л135/ 09.12.2013 г. на ДКЕВР, които обстоятелства са вписани и в публичния регистър на лицензиите на КЕВР, като извършената от същия корекция на сметка за ползвана през процесния период електрическа енергия е извършена при действието на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на КЕВР от 24.04.2019 г., обнародвани в ДВ- бр.35/ 30.04.2019 г.

Според съставения от ответника Констативен протокол № 1024422/ 21.02.2020 г., представен като доказателство по делото, на 21.02.2020 г. е извършена проверка от служители на "Ч.Р.Б.” АД на електромер с фабричен № 03433833, монтиран за отчитане на електрическа енергия в търговски обект /магазин за хранителни стоки/ с клиентски № 540004660643, ползван от потребител ЕТ „М.-А.М.“, при която е констатирана скъсана пломбна тел на пломбата на щита на електромерното табло, като са налице нарушение на пломбите и холограмните стикери на електромера, като е посочено, че при товар на фазите на електромера, индикаторът на електромера не мига и не показва показания на дисплея.

Всички съставени във връзка с процесната корекционна процедура по ПИКЕЕ документи са на името на ЕТ „М.-А.М.“- гр. София /ЕИК ********/. На името на ЕТ са издадени както процесните три фактури от „Ч.Р.Б.“ АД, ведно със справка за преизчислени количества електрическа енергия /л.17 от делото на СРС/, така и представените от самия ищец фактури от м.12.2019 г., м.01.2020 г., м.02.2020 г. и м.03.2020 г., издадени от доставчик „ЧЕЗ Е.Б.“ АД. В действителност по делото няма нито един документ, изходящ от посочените две дружества, осъществяващи доставка и разпределение на електрическа енергия, който да е съставен на името на ищеца „М.2.“ ООД или да е адресиран до това дружество. При извършена служебна справка в Търговския регистър по реда на чл.23, ал.6 ЗТР по партидата на посочения ЕТ се установява, че към 27.07.2020 г. /дата, следваща подаването на исковата молба/ ЕТ „М.-А.М.“ е заличен търговец /поради смърт на едноличния търговец А.М./, като няма фактическо, нито правно основание за приемането на извод, че ищецът „М.2.“ ООД /ЕИК ********/ е негов правоприемник и е встъпил в правата и задълженията на заличения търговец, вкл. в задължението за плащане стойността на електрическата енергия- предмет на установителната му претенция по чл.124, ал.1 ГПК. Липсват и такива твърдения и подкрепящи ги доказателства по делото.    

Ирелевантно е обстоятелството, че възникналите за ЕТ „М.-А.М.“ задължения за стойността на потребена в процесния магазин електрическа енергия са били погасявани от ищеца по делото, независимо дали е действал като фактически платец или като лице, встъпило в дълга на ЕТ.

Следователно при установената по делото фактическа обстановка се налага приемането на извод, че ищецът е предявил срещу ответника установителен иск, целящ признаване недължимостта на вземания, за които не се установява да са дължими от ищеца, нито да са предмет на предявена срещу него извънсъдебна претенция от ответника, поради което и липсва интерес за ищеца от търсената искова защита.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск, за наличието на която съдът следи служебно, и при констатиране на неговата липса производството по делото следва да бъде прекратено.

При тези съображения предявеният от „М.2.“ ООД иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на процесните суми се явява недопустим- поради липса на правен интерес за ищеца от търсената искова защита, поради което и като констатира служебно недопустимост на обжалваното решение, при упражняване на правомощията по чл.270, ал.3, изр.1 ГПК настоящият въззивен съд намира, че постановеното от СРС решение следва да бъде обезсилено и производството по делото като процесуално недопустимо следва да бъде прекратено.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника сумата 380 лв.- разноски за първоинстанционното производство /250 лв.- възнаграждение за вещо лице, 30 лв.- за призоваване на свидетел, и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение/, и сумата 125 лв.- разноски за въззивното производство /25 лв.- държавна такса за въззивното обжалване, и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                      Р     Е     Ш     И   :     

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение от 12.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 27930/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 156 състав, и

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1207/ 2021 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Е въззивен състав, включая първоинстанционното производство, като процесуално недопустимо. 

 

ОСЪЖДА „М.2.“ ООД- гр. София /ЕИК ********/ да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД- *** /ЕИК ********/ сумата 380 лв. /триста и осемдесет лева/- разноски за първо- инстанционното производство, и сумата 125 лв. /сто двадесет и пет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.4 ГПК.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

                                   

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

 

 

 

                                                              2.