Решение по дело №2301/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

гр. Варна, ………….2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        СЪДИЯ: СТОЯН КОЛЕВ

 

при секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като изслуша докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д. № 2301 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба от И.З. ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 21-0460-000198/31.08.2021 г. на началник група в 05 РУ Златни пясъци, с която е наложена ПАМ - „чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца“ относно МПС „Опел Зафира” с peг. № *********.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна. Сочи, че макар оспорваната заповед за ПАМ е издадена на основание съставения против М. Е. Р. с ЛНЧ ********** АУАН cep. GA бл. № 501451 от 31.08.2021 г. същата противоречи на действителната фактическа обстановка. Твърди, че водачът Р. към 31.08.2021 г. е бил правоспособен водач, поради което не е следвало да се прилага принудителна административна мярка по чл. 171 от ЗДвП. Счита, че към 31.08.2021 г. не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорваната Заповед за ПАМ. По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваната заповед и претендира сторените в производството разноски. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят, чрез пълномощник, поддържа жалбата.

Ответната страна – Началник на РУ към ОДМВР ВАРНА, РУ 05 Златни Пясъци, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Г. Г., оспорва жалбата. Счита така постановената ЗППАМ за правилна и законосъобразна, и моли същата да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 21-0460-000063/02.03.2021 г., издадена на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, Началникът РУ към ОДМВР ВАРНА, РУ 05 ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ, е приложил спрямо жалбоподателя И.З. принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА", отнети са СРМПС № ********* и 2БР.РЕГ.ТАБЕЛИ С №**********.  

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 31.08.2021 г. около 21:10 Ч. в гр. Варна по бул. "Осми Приморски Полк" до светофара на „Горна трака“ посока центъра на града, М. Е. Р. ЕГН ********** управлява товарен автомобил Опел Зафира с рег. № ******, собственост на И.З., ЕГН **********, като при извършена справка в автоматизираните информационни системи "АНД" и "БДС-МВР се е установило, че водачът Р. е неправоспособен. административният орган е приел, че е извършил следното деяние: Управлява МПС, Опел Зафира с peг. номер ****** собственост на И.З. ЕГН ********** след като водача не притежава СУМПС (неправоспособен).

Във връзка с установеното срещу Р. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) cep. GA бл. № 501451 от 31.08.2021 година. Горните констатации са квалифицирани от органа като нарушение по чл. 150 ЗДвП.

Към административната преписка са приложени АУАН серия GA бл. № 501451 от 31.08.2021 г. в който е отразена описаната в ЗПАМ фактическа обстановка; Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на Директора на ОДМВР-Варна и Заповед № 365з- 4340/01.11.2017г. на Директора на ОДМВР-Варна за изменение на Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г.; Справка за нарушител; месечен график за определяне на полицейски органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на ППД за месец август 2021 г.; Наказателно постановление  № 21-0460-000730/08.10.2021 г.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. С представената по делото Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. са определени длъжностните лица, компетентни да издават заповеди за ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 в допустимите от закона случаи. Цитираната Заповед № 365з - 2747/20.07.2017 г. на Директора на ОДМВР – Варна, оправомощава началниците на районните управления да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Следователно, оспорената заповед е издадена от орган, който притежава съответната компетентност.

Актът съдържа всички необходими реквизити, заложени в изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК.

Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по т. 2а, б. „а“ (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г., представляващо действаща редакция към датата на издаване на заповедта, съставляващи прекратяване регистрацията на пътно превозно средство управлявано от неправоспособен водач, не притежаващ свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;

Член 150 ЗДвП постановява, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 с.з.

От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че при проверката, извършена от органите на 05 РУ Златни пясъци на 31.08.2021  г. в гр. Варна по бул. "Осми Приморски Полк" до светофара на "Горна трака", водачът Р. е управлявал ТА „Опел Зафира” с peг. № *******, регистриран като собственост на И.З.. без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Видно е от приложената справка на л. 13 от адм. преписка, че свидетелството, което Р. е притежавал (с № ********** издадено в Русия) е било отнето на 16.08.2021 г. от органите на 05 РУ Варна при издаване на АУАН GA / 336239 на ОДМВР ВАРНА РУ 04 ВАРНА. Въз основа на същия АУАН на Р. е издадено НП №21-0442-000507/ 20.09.2021 г. ОДМВР ВАРНА РУ 04 ВАРНА с което същият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца.

Не са налице предпоставките за отмяна на заповедта по настоящето производство, каквото е искането в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е категорична, че ПАМ се налага при липса на правоспособност на водача, след лишаването му от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или временно отнемане на свидетелството му за по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП (какъвто е настоящият случай). Под "съответно свидетелство за управление" законодателят има предвид имплицитно включено значението на "нормативно изискуемото, валидно за съответната категория МПС свидетелство за управление", което покрива всички възможни хипотези – водачът никога не е разполагал със свидетелство, то му е било отнето или е притежавал такова, но срокът му на валидност е изтекъл. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН относно липсата на валидно СУМПС за водача. Доказателства, че към датата на проверката Р. е бил правоспособен водач не са представени в административното производство по налагане на ПАМ. Такива не бяха представени и до приключване на съдебното дирене в настоящото производство. Като се има предвид и обстоятелството, че още не е изтекъл 12 месечния, предвиден в закона срок за лишаване от правото да управлява МПС, както и че не са налице данни за обжалване и отмяна на наказателното постановление по така издадения АУАН GA/336239 на ОДМВР ВАРНА РУ 04 ВАРНА, следва извода, че към 31.08.2021 г. хипотезата на чл. 171, ал. 2а, б. "а" ЗДвП е била изпълнена.

Мярката по чл. 171, ал. 2а, б. "а" ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен а превантивен характер. Тя се "прилага", а не се "налага" без оглед на вината и чрез нея се реализира диспозицията на правната норма.

Предвид изложеното, съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

По арг. на противното на чл. 143, ал. 1 АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.

На основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.З. ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0460-000198/31.08.2021 г. на началник група в 05 РУ Златни пясъци, с която относно МПС „Опел Зафира” с peг. № ******* е прпиложена ПАМ - „чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА“.

ОСЪЖДА И.З. ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес,*** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: