Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 06.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 14251/2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната
полза за периода от 01.07.2016 г. до 31.10.2016 г. в размер на 25 001 лв., част
от вземане за главница в общ размер на 397 720,99 лв., ведно със законната
лихва върху предявената част от главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Впоследствие искът е увеличен до пълния размер на твърдените вреди, т.е. до
размера от 397 720,99 лв., като се претендира и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът „С.“ ЕАД, ЕИК *******,
твърди, че ответникът в нарушение на §3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-06 от
28.09.2016 г. не му е издал справка за намаляване на тежестта, свързана с
разходите за енергия от възобновяеми източници. Това е довело до отказ от
страна на заместник министъра на енергетиката да му изплати помощ в размер на
397 720,99 лева за периода от 01.07.2016 г. до 31.10.2016 г. за
количествата електроенергия, закупени от
„Е.С.“ ЕООД. Единственият посочен мотив от страна на
министерството е, че ответникът е отказал издаването на сочената справка по
пар.1, ал.2, т.3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта,
свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. Твърди, че на основание
Заповед №Е-РД- 16120/18.01.2017г. на Министерство на енергетиката „С." ЕАД
е бенефециер на предоставена помощ за намаляване на
тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници за периода
01.07.2016г.- 30.06.2017г. съгласно Наредба № Е-РД-04-06
от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. За да получи предоставената помощ, СВИЛОЦЕЛ
следва да подаде заявление за подпомагане пред Министерство на енергетиката до
30 юни 2017г., което трябва да е придружено със справка по пар.1,
ал.2, т.3 от ПЗР на Наредбата за закупените количества електрическа енергия и
платените средства за компонентата „възобновяеми източници" (задължения
към обществото) на обществения доставчик Национална Електрическа компания ЕАД
(НЕК) за периода от 01.07.2016 г. до 31.10.2016 г. (Помощта се равнява на
платената компонента ). Твърди, че справката за процесния период е следвало да се
издаде от Е.С., тъй като СВИЛОЦЕЛ е потребявало електроенергия, доставяна
единствено от това дружество с платена компонента „възобновяеми източници"
по следните Фактури: 1/Фактура №12935/31.07.2016г. за 4873.079 MWh на стойност 625529.36 лева, издадена от Е.С. на
ТЕЦ-Свищов АД, който я префактурира на Свилоцел с Фактура №105898/31.07.2016г., а от своя страна Свилоцел е заплатило сумата директно на Е.С., вкл.
компонентата „възобновяеми източници" (част от задълженията към
обществото); 2/ Фактура №13405/31.08.2016г. за 4861.564 MWh
на стойност 624049.80 лева, издадена от Е.С. на ТЕЦ-Свищов АД, който я префактурира на Свилоцел с
Фактура №105924/31.08.2016г. , а
от своя страна Свилоцел е
заплатило сумата директно на Е.С. за компонентата ВЕИ (задължения към
обществото), а остатъка към
ЧСИ М.П.-София въз основа на запор по искане на Е.С.; 3/Фактура
№13809/30.09.2016г. за 5051.267 MWh на стойност
631600.84 лева, издадена от Е.С. на ТЕЦ-Свищов АД, който я префактурира
на Свилоцел с Фактура №1151/30.09.2016г., а от своя
страна Свилоцел е заплатило сумата директно на Е.С., вкл.
компонентата „възобновяеми източници" (част от задълженията към
обществото); 4/Фактура №14259/31.10.2016г. за 2406.477 MWh
на стойност 347202.05 лева, издадена от Е.С. на ТЕЦ-Свищов АД,
който я префактурира на Свилоцел с Фактура №105957/31.10.2016г., а от своя страна Свилоцел е заплатило сумата директно на Е.С., вкл.
компонентата „възобновяеми източници" (част от задълженията към
обществото). Излага, че общата стойност на платените
фактури е 2 228 382,05 лв., от които стойността
на цената на
„Задължение
към обществото"
е 614 971,68 лв., а платената в случая
по
горните фактури компонента „възобновяеми източници" (част от задълженията към
обществото) е 397 720,99 лева. Посочва,
че тези фактури установяват базата за определяне на компонентата „възобновяеми
източници" -равна на отказаната помощ, подлежаща на обезщетение от
ответника, а от друга страна удостоверяват направено пряко плащане от страна на
заинтересованото лице Свилоцел на Е.С.. Ищецът
заявява, че фактът на плащане се признава и от ответника в становището му до
КЕВР по Жалбата на „С."ЕАД ***-077/30. 06.2017г. на Е.С.. Предвид
изложеното намира, че между страните е безспорно, че ищцовото дружество е
заплатило на Е.С. доставената му електроенергия, подробно описана в горните
фактури, вкл. компонентата за процесния период 01.07.2016 г. - 31.10.2016 г. Излага,
че на основание гореизложеното и §3 от ПЗР на Наредбата с писмо с изх.№ И-491/27.04.2017г.
е поискал от Е.С. гореописаната справка за периода от 01.07.2016 г. до 31.10.2016
г. Писмото съдържало подробна информация за консумираната електроенергия от
СВИЛОЦЕЛ, номерата на издадените фактури и датите на извършените плащания по
тях на Е.С. от страна на СВИЛОЦЕЛ, както и предупреждение, че поради неиздаване
на справката на СВИЛОЦЕЛ ще бъде отказана помощта. За Е.С. издаването на
гореописаната справка е вменено от закона техническо действие, базирано на
счетоводните записвания за внесената компонента в НЕК. Въпреки това ответника
не издал сочената справка, поради което ищецът, подкрепен от ТЕЦ СВИЩОВ, отново поискал да му бъде
издадена такава. Ответникът обаче така и не му издал документа, което довело до
невъзможност за него да получи помощта от министерството. Поради отправените
два пъти предупреждения до ответника, в които е посочено какви ще са
неблагоприятните последици за ищцовото дружество, намира, че съдът следва да
приеме, че ответникът е проявил умишлено бездействие с ясното съзнание да му
причини вреди. Твърди, че СВИЛОЦЕЛ е заинтересовано лице да получи справката на
основание §3 от ПЗР на Наредбата, който гласи: ...Лицето/лицата по чл.5 ал.2
издават справките по §1 ал.2 т.3 и по §2 ал.4 в срок до 3 работни дни от
постъпване на искане от заинтересованото лице"... (в закона не пише КЛИЕНТ,
за да се доказват преки договорни отношения). Навежда, че неговата заинтересованост
произтича от една страна от Заповед №Е-РД-16120/18.01.2017г. на МЕ, която
легитимира СВИЛОЦЕЛ като „заинтересовано лице- бенефициер",
а от друга - от тристранното допълнително споразумение №9 към Договор № 12/2015
за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща
група, по силата на което СВИЛОЦЕЛ е заплатило директно на ответника Е.С.
доставената електроенергия за процесния период, в качеството си на реален краен
потребител на същата.Това е направено с единствената цел компонентата
„възобновяеми източници" да бъде внесена от ответника в обществения
доставчик Национална електрическа компания и ищецът да получи на това основание справката. Посочва,
че начинът на електроснабдяване на Свилоцел е следният:
на основание договор от 30.12.2014г. за продажба на ел.енергия през 2015г.
(изм. с анекс №1 28 .12.2015г.) Тец Свилоза АД( ново име ТЕЦ Свищов, последно
име Т.Е.) се задължава да доставя електроенергия на Свилоцел
по директни електропроводи (централата и завода са в съседство). С писмо изх. №
6 - 135/23.02.2015г. Тец Свилоза уведомява Свилоцел,
че преустановява електроснабдяването за неопределено време поради авария. По
време на престоя на ТЕЦ-а е уговорено в чл.2.4. от Договора, че се доставя
заместваща енергия от външен доставчик/търговец, поради което с ответника Е.С.
е сключен договор №12/01.02.2015г. за покупко-продажба на ел.енергия и участие
в СБГ. За процесния период Свилоцел е потребявало
електроенергия, доставяна именно от ответника. Със съгласието на Тец-Свилоза Свилоцел е приело да заплаща директно на ответника
доставената електроенергия за процесния период в качеството си на реален краен
потребител на същата, което е било оформено с допълнително споразумение №9 към
Договор № 12/2015 за покупко-продажба на електрическа енергия. Не на последно
място твърди, че ответното дружество вече е признавало качеството му на краен
потребител като е издавало на СВИЛОЦЕЛ идентични справки за предходен период
01.08.2015-30.06.2016г., които са били кредитирани като допустими и коректни от
Министерство на енергетиката по горната Заповед с предоставяне на помощта за
предходни периоди. С оглед изложеното моли съдът да уважи исковата молба,
претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ „Е.С.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. Н.К., САК, оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че не е налице отказ от страна на Министерството да заплати
сочената от ищеца помощ, предвид което и претенцията за пропуснати ползи е
напълно неоснователна. Евентуално излага, че дори да са налице такива, то те не
са в резултат от негово деликтно поведение, като
излага подробно становище в подкрепа на твърденията си. Оспорва вида и размера
на вредите. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи,
намира за установено следното:
По делото е
представен договор от 30.12.2014 г. за продажба на електрическа енергия между ТЕЦ СВИЛОЗА(с ново наименование ТЕЦ
СВИЩОВ, с още по- ново наименование Т.Е.) като продавач, С. ЕАД като купувач и
ЗХО ЕООД като оператор. Съгласно този
договор продавачът продава на купувача определено количество енергия за
стопански нужди, като купувачът е директно присъединен към съоръжения,
собственост на купувача. Съгласно чл. 2.4 от договора в случай, че продавачът няма възможност
(форсмажорни обстоятелства, планови ремонти и др.) да предоставя необходимата
съобразно договора енергия, той следва да закупи същата като потребител от
свободния пазар и да я предостави на купувача по цени, които е заплатил на
доставчика.
С анекс от
28.12.2015 г. срокът на договора е продължен до 30.06.2014 г. и след тази дата
се счита за безсрочен, ако никоя от страните по него не предприеме действия за
изменението или прекратяването му.
Не е спорно
между страните, а се установява и от представеното по делото уведомление, че ТЕЦ
Свищов ( сега Т.Е.) е преустановил работата си на 22.02.2015 г. поради
възникнала авария.
Няма спор и се
установява и от представения договор от 01.02.2015 г. за покупко-продажба на
електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група, сключен на
основание чл. 15, ал.3, т.3, б. „а“ от Правилата за търговия на електрическа
енергия (ПТЕЕ), че Т.Е. (предишен ТЕЦ Свищов, предишен ТЕЦ Свилоза) е купувало
електрическа енергия от ответника Е.С. ЕООД. Съгласно посочената разпоредба
такъв договор се сключва между търговците на електрическа енергия и крайните
клиенти, регистрирани на пазара на свободно договорени цени, за която
регистрация на Т.Е. няма спор по делото.
По делото е
представено споразумение от 30.08.2016 г. между Е.С. ЕООД, Т.Е. (предишен ТЕЦ Свищов) и С. ЕАД, съставляващо
допълнително споразумение към договор от 01.02.2015 г. за покупко-продажба на
електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група, с което е
удължен срока на договора от 00,00 часа на 01.09.2016 г. до 24,00 часа на
31.12.2016 г. Освен това е приета допълнителна клауза, с която Т.Е. дава
съгласието си С. ЕАД да заплати на Е.С. ЕООД остатъчни негови задължения към
последното по издадени фактури, след направени прехващания.
По делото са представени
следните фактури, за които няма спор, че са били заплатени на Е.С. ЕООД от С.
ЕАД въз основа на гореописаното споразумение, въпреки че са били издадени на Т.Е.
(предишен ТЕЦ Свищов): 1/Фактура
№12935/31.07.2016г. за 4873.079 MWh на стойност
625529.36 лева, издадена от Е.С. на ТЕЦ-Свищов АД, който я префактурира
на Свилоцел с Фактура №105898/31.07.2016г., а от своя
страна Свилоцел е заплатило сумата директно на Е.С.,
вкл. компонентата „възобновяеми източници" (част от задълженията към
обществото); 2/ Фактура №13405/31.08.2016г. за 4861.564 MWh
на стойност 624049.80 лева, издадена от Е.С. на ТЕЦ-Свищов АД, който я префактурира на Свилоцел с
Фактура №105924/31.08.2016г. , а от своя страна Свилоцел
е заплатило сумата директно на Е.С. за компонентата ВЕИ (задължения към
обществото), а остатъка към ЧСИ М.П.-София въз основа на запор по искане на Е.С.;
3/Фактура №13809/30.09.2016г. за 5051.267 MWh на
стойност 631600.84 лева, издадена от Е.С. на ТЕЦ-Свищов АД, който я префактурира
на Свилоцел с Фактура №1151/30.09.2016г., а от своя
страна Свилоцел е заплатило сумата директно на Е.С.,
вкл. компонентата „възобновяеми източници" (част от задълженията към обществото);
4/Фактура №14259/31.10.2016г. за 2406.477 MWh на
стойност 347202.05 лева, издадена от Е.С. на ТЕЦ-Свищов АД, който я префактурира на Свилоцел с Фактура
№105957/31.10.2016г., а от своя страна Свилоцел е
заплатило сумата директно на Е.С., вкл. компонентата „възобновяеми
източници" (част от задълженията към обществото);
По делото е
представена заповед № Е-РД -16-120/18.01.2017 г. на Министъра на енергетиката,
с която на С. ЕАД се предоставя помощ за намаляване на тежестта, свързана с
разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. за прогнозно потребление на електрическа енергия
в размер на 54092,141 MWh. Заповедта е за ценовия период от 01.07.2016 г. до
30.06.2017 г.
Представено е
и удостоверението по чл. 4, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на
тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съобразно
който помощта се предоставя след достигане размера на разходите, посочен в
заповедта за предоставяне на помощ. В удостоверението е посочено, че разходите
за компонентата по чл. 2 от Наредбата за периода от 01.07.2016 г. до 31.01.2017
г. са достигнати през месец януари 2017 г.
По делото е
представена заповед на Министъра на енергетика № Е-Е-ДП-309/ 17.10.2017 г., от
която е видно, че поради отказ от страна на Е.С. ЕООД да издаде на С. ЕАД
справка по реда на пар.1, ал.2, т.3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-06 от
28.09.2016 г. за заплатени от него средства за компонентата по чл.2 на
Обществения доставчик, удостоверението няма да включва количествата електрическа
енергия от Е.С. ЕООД. Съответно е посочено, че надплатените от него средства за
периода за компонентата по чл. 2 от Наредбата са в общ размер на
925 812,79 лв., но подлежащи на връщане са само 528 091,80 лв. За
сумата от 397 720,99 лв. не може да се допусне възстановяване, тъй като Е.С.
ЕООД не е представило справка по реда на пар.3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г.
По делото е
приета съдебно -счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото се установява, че сумите по посочените горе фактури са били
заплащани от С. ЕАД директно на Е.С. ЕООД въз основа на постигнатите
договорености с допълнителното споразумение от 30.08.2016 г., предвид което
вещото лице е приело, че С. ЕАД се явява фактически краен получател на
продаваната електрическа енергия. С направените плащания, ищецът е заплатил към
Е.С. ЕООД и дължимите суми за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяеми източници като общата сума на тези разходи за периода от
01.07.2016 г. до 31.10.2016 г. е в размер на 397 487,98 лв. Е.С. ЕООД от своя страна е заплатила тази
сума на НЕК, като част от разходите за използване на енергия от възобновяеми източници,
които следва да заплати Т.Е., с което е в договорни отношения и на което
доставя електрическа енергия. За процесния период Т.Е.
( ТЕЦ Свищов) няма неизплатени задължения към Е.С., включително и по компонентата „възобновяеми източници“.
По делото е
приета съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото се установи, че за периода
01.07.2016 до 31.10.2016г. Т.Е.не е произвеждало електроенергия, но е имало
лицензия за производство електроенергия от 23.04.2003 за срок от 20 години и
лицензия за търговия с електрическа енергия от 21.10.2013 за срок от 10 години.
Съгласно данните в ЕСО в процесния период от 01.07.2016
до 31.10.2016г. „Т.Е.“ АД (с предишни наименования ТЕЦ Свищов АД и ТЕЦ Свилоза
АД) е купувало електрическа енергия от „Е.С.” ЕООД.
Съгласно данните в ЕСО в процесния период от 01.07.2016
до 31.10.2016г. „Т.Е.“ АД (с предишни наименования ТЕЦ Свищов АД и ТЕЦ Свилоза
АД) е купувало електрическа енергия от „Е.С.” ЕООД. От 01 07.2016г. до
31.07.2016г. „С.“ ЕАД се захранва по електропроводи на напрежение 63 кV
от „Т.Е.“ АД (ново име на фирма „ТЕЦ Свищов“ АД) и е
консумирала 4873,079 MWh. От 01.08.2016г.
до 31.08.2016г. „С.“ ЕАД се захранва по електропроводи на напрежение
6,3 Кv от „Т.Е.“ АД /ново име на фирма „ТЕЦ Свищов“ АД/ и
е консумирала.
4861,564 MWh.
От 01.09.2016г. до 30.09.2016г. „С.“ ЕАД се захранва по
електропроводи на напрежение 6,3 кV от „Т.Е.“ АД /ново име на фирма „ТЕЦ Свищов“ АД/ и е консумирала 5051,267 MWh. От 01.10.2016г. до 31.10.2016г.
„С.“ ЕАД се захранва по електропроводи на напрежение 63 Кv
от „Т.Е.“ АД (ново име на фирма „ТЕЦ Свищов“ АД) и е
консумирала 2406,477 MWh. През
този период „С.“ ЕАД поетапно по график си прехвърля електрозахранването
към ново изградената подстанция „Свилоцел
110/6,3 кV“.
В края окончателно спира покупката на
електроенергия от „Т.Е.“ АД и започва да се захранва от подстанция „Свилоцел 110/6,3 кV“. В процесния период от
01.07.2016 до 31.10.2016г. „Е.С.” ЕООД не е подавало в ЕСО графици за доставка на електрическа
енергия на С. ЕАД. В
процесния период от 01.07.2016 до 31.10.2016г. Т.Е.“ (с предишни наименования
ТЕЦ Свищов АД и ТЕЦ Свилоза АД) не е подавало в ЕСО графици за доставка на
електрическа енергия към обекти на С. ЕАД. Съгласно данните в ЕСО в процесния
период от 01.07.2016 до 31.10.2016г. „Т.Е.“ АД (с предишни наименования ТЕЦ
Свищов АД и ТЕЦ Свилоза АД) е действал на пазара на електрическа енергия като
краен клиент и е купувало електрическа енергия от „Е.С.” ЕООД. Съгласно данните
в ЕСО в процесния период от 01.07.2016 до 31.10.2016г. „Т.Е.“ АД (с предишни
наименования ТЕЦ Свищов АД и ТЕЦ Свилоза АД) е действал на пазара на
електрическа енергия като краен клиент и е купувало електрическа енергия от „Е.С.”
ЕООД.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен искът по чл. 49 ЗЗД, на първо място следва да бъдат установени фактите, релевантни досежно
осъществяването на ФС на института на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена
връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. В същото време
следва да се установи и наличието на съответно възлагателно отношение между
прекия причинител на вредата и лицето, което е възложило работата.
Доказателствената тежест за тези обстоятелства принадлежи на ищцовата страна.
Ответникът следва да докаже направените от него възражения.
В чл. 3 от
Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с
разходите за енергия от възобновяеми източници е
посочено кои предприятия и при какви условия могат да получат помощ във връзка
със задължението да закупуват енергия от възобновяеми източници. Това право
като цяло принадлежи на т.нар. „краен клиент“ по смисъла на т. 27г. от ДР на
Закона за енергетиката, а именно това е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване. По делото няма спор, че ищецът
отговаря на изискванията за получаване на помощта, като това е видно и от
представените писмени доказателства – заповед и удостоверение от Министъра на
енергетиката.
Съобразно чл.
2 от Наредбата помощта се предоставя на предприятия-бенефициери
под формата на отстъпка от компонентата за разпределяне на разходите за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, като
част от цената, определена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за енергетиката,
въз основа на заповед за предоставяне на помощ. Предоставяне се осъществява въз
основа на изрично сезиране като към искането се представят доказателства за
закупените количества електрическа енергия и платените от заявителя „задължения
към обществото“, както и справка за платените от лицето, което съгласно Правилата
за търговия с електрическа енергия извършва плащанията към обществения
доставчик (НЕК) за задълженията към обществото.
Съобразно
Правилата за търговия с електрическа енергия ( чл. 26, ал.2) всички търговци и
производители, които сключат сделки по свободно договорени цени с крайни
клиенти, заплащат цена „задължения към обществото“ на обществения доставчик
върху консумираната електрическа енергия от обектите на крайните клиенти, на
които доставят електрическа енергия. Чл.3 от тези правила предвижда, че търговците
имат право да сключват сделки след регистрация от съответния мрежов оператор,
към чиято мрежа са присъединени обектите им.
Разгледаната
нормативна уредба, отнесена към настоящата фактическа обстановка, води до
извода, че за процесния период ищецът е имал договор за доставка на
електрическа енергия с Т.Е.( предишно ТЕЦ Свищов, предишно ТЕЦ Свилоза). Към този момент ищецът не е бил регистриран
като краен клиент, но Т.Е. е регистрирано именно като такъв. Поради възникнали
проблеми Т.Е. не е произвеждало ел. енергия за ищеца, но я е купувало от
ответника Е.С. ЕООД и я е предоставяло на ищеца в изпълнение на договора между
тях. Съответно ответникът е издал фактури на Т.Е. за закупената от него ел.
енергия. В цената, на която се продава енергията от ответника на Т.Е., се
включва компонентата разходи за енергия от възобновяеми
източници и Т.Е. следва да я заплати на ответника, а последният от своя страна
следва да я заплати на НЕК( обществения доставчик), доколкото към този
момент Т.Е. е регистриран като краен
потребител на Е.С. ЕООД.
Въз основа на
договор между Т.Е. и ищеца последният е поел задължението да заплати вместо
него дължимите суми за закупената ел. енергия от ответника т.е. изпълнил е
задължението към последния, но между тези два субекта не са възникнали
договорни отношения по повод продажба на ел. енергия. Договорни отношения по
доставка на такава е налице между ответника и Т.Е., предвид което ответникът на
основание пар.3 от Наредбата може и следва при
поискване да издаде справка с цел получаване на помощ по тази Наредба именно на
своя клиент Т.Е.. Той не се намира в никакви договорни отношения с ищеца и на
общо основание няма никакви задължения да внася цената за компонентата за
използване на енергия от възобновяеми източници към обществения доставчик (
НЕК) от името на С. ЕАД. Съответно няма задължение и да има отчетност за
доставената и заплатена енергия, както и за изплащането на отделните компоненти
от нея, още по -малко да му издава справка по реда на пар.3 от Наредбата.
Такава справка ищецът може да изисква от своя доставчик – Т.Е., който би
следвало да не е регистриран като краен потребител след като продава ел.
енергия на други лица, които я използват за стопанските си нужди и съответно
следва да заплаща към обществения доставчик разходите за възобновяема енергия,
които ищецът трябва да му заплати.
С оглед
приетото горе предявеният иск се явява изцяло неоснователен. В тази връзка не
се установи по делото да е проявено противоправно и виновно поведение от страна на лица, на които ответникът да е
възложил извършването на определена работа, доколкото ответникът няма нито
конкретно законово задължение да извърши или да не извърши определени действия във
връзка с издаването на справката по пар.3 от Наредбата в полза на ищеца, нито с
отказа си да издаде тази справка е нарушил общото правило да не се вреди
другиму.
С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение на
имуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД е неоснователен, както и претенцията за зак.
лихва на чл. 86, ал.1 ЗЗД.
При този изход
на делото на ответната страна се дължат направените в хода на делото разноски в размер на 250 лв. заплатен депозит за СТЕ и
1536,04 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, Западна индустриална зона срещу „Е.С.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С. Н.- К., в качеството й на управител, чрез адв. Н.К., САК, управляващ
съдружник в Адвокатско дружество „В.К.,***, офис 7, Адвокатско дружество „В.К.,
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 397 720,99 лв., поради неиздаване на
справка по реда на пар.3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване
на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници от
страна на „Е.С.“ ЕООД за заплатени разходи за закупена ел. енергия от
възобновяеми източници (задължение към обществото) за периода от 01.07.2016 г.
до 31.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „С.“ЕАД, ЕИК *******
да заплати на „Е.С.“ ЕООД, ЕИК ******* сумите от 250 лв. деловодни разноски и
1536,04 лв. с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: