№ 105
гр. Ямбол, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20212300100309 по описа за 2021 година
Пред съда е депозирана искова молба от Х.М.М., М. М. М., К.С.М. и И.С.М., всички
от гр.****, представлявани от адвокат Т.Г. Г., САК, с която се претендира да бъде осъден
ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД
гр.София да заплати на всеки от ищците по 26 000 лв., частичен иск от общата сума от 100
000 лв. за всеки, представляваща обезщетение за причинените на всеки ищец
неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта на А.М.М. от
претърпяното ПТП на 28.10.2016 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка
Крайслер Вояджер, ДК А 3401 МК - Х.А.Т., чиято отговорност за вреди се покрива по
застрахователна полица № BG/30/116002327886/01.09.2016 г. „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена със „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената главница от
датата на деликта - 28.10.2016 г. до датата на окончателното изплащане на сумата. Иска се
също определяне на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. по всеки
един от предявените искове от ищците и съответното им присъждане.
Твърденията са за това, че на посочената дата, на автомагистрала Тракия км 247,
300, общ. Нова Загора, обл. Сливен в (посока от гр. Бургас към гр. София) е настъпило ПТП
с лек автомобил марка Крайслер Вояджер, ДК № А 3401 МК, управляван от Х.А.Т. и лек
автомобил марка Сеат Ибиза, ДК № А 0099 КН, управляван от А.А.Ш. като водачът на лек
автомобил марка Крайслер Вояджер е застигнал и блъснал отзад лек автомобил марка Сеат
Ибиза, при което цялата задна част на лек автомобил марка Сеат Ибиза била напълно
деформирана, а частите от шасито на лекия автомобил са навлезли в неговото купе. На задна
седалка на блъснатия автомобил е пътувал А.М.М., ударът е довел до тежките телесни
увреждания (съчетана травма на главата, гръдния кош и крайниците) и неизбежната му
1
смърт. С влязла в сила присъда по образуваното НОХД № 480/2017г., НО по описа на
Окръжен съд – Сливен, Х.А.Т. е признат за виновен, че на 28.10.2016 г. при управление на
лек автомобил марка Крайслер Вояджер, ДК № А 3401 МК е нарушил правилата за
движение по пътищата и е осъден за причиняване на процесното пътнотранспортно
произшествие и причинената в резултат на него на смърт на пътника в лек автомобил марка
Сеат Ибиза, ДК № А 0099 КН - А.М.М..
Ищците в качеството на братя и сестра на загиналия в ПТП А.М.М. считат, че
следва да бъдат обезщетени за претърпените страдания вследствие внезапната му смърт от
застрахователя на виновния за ПТП водач в претендирания за всеки размер. Родствениците
в качеството им на пострадали лица от настъпилото пътнотранспортно произшествие са
предявили към „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД
извънсъдебни претенции за изплащането на обезщетения за причинените им неимуществени
вреди, като и обезщетения за забава от датата на настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Били са образува преписки по щета за всеки, но застрахователят до момента
не е изплатил претендираните обезщетения.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се
оспорват изцяло предявените искова като се желае отхвърлянето им и присъждане на
разноските. Според ответното дружество, ако съдът намери исковете за основателни, то
същите следва да бъдат намалени до размер справедлив за всеки един от четиримата ищци,
най-малко с 90 % поради изключителното съпричиняване на вредоносния резултат,
преимуществено и изцяло от водача на лек автомобил Сеат „Ибиза", с peг. № А0099КН
управляван от А.Ш.А., както и поради съпричиняване на вредите от А.М. поради
неизползване на обезопасителен колан по време на ПТП. Приносът на А. за вредоносния
резултат е имал изключителен превес спрямо действията на водача управлявал лек
автомобил Крайслер Вояджър.
Процесното ПТП и вредоносните последици от него са настъпили по вина на водача
на л. а. Сеат „Ибиза", който в нарушение на редица правила от ЗДвП е спрял при наличие на
аварийна лента в дясната активна лента за движение, в тъмната част от денонощието на
автомагистрала, където автомобилите се придвижват по правило с висока скорост, без
включени габаритни и/или аварийни светлини. Относно загиналия А.М.М. се твърди, че е
пътувал без обезопасителен колан на задната седалка, с което е съпричинил травмите и
настъпилата като последица от същите смърт. Ако е бил с поставен обезопасителен колан се
счита, че е нямало да претърпи травмите, да получи телесни увреждания в обема и
интензитета от ПТП, респективно вредоносния резултат е щял да бъде ограничен и нямало
да настъпи летален изход.
На самостоятелно основание в случай на уважаване на исковата претенция, се желае
да бъде намален размера на обезщетението поради прекомерност. Цената на исковете се
счита завишена, като не са отчетени всички релевантните критерии, изпълващи със
съдържание понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и на съдебната и
застрахователна практика по аналогични случаи за процесния период. Размерът на
2
претендираните обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на брат противоречи и на
лимита на обезщетението за неимуществени вреди при по-широкия кръг роднини,
регламентиран в § 96, ал.1 от ПЗР на КЗ, ДВ, бр. 101/07.12.2018 г., в сила от 07.12.2018 г.
Съгласно цитираната разпоредба до влизането в сила на наредба за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл. 493а, ал.4 КЗ, сред които несъмнено попадат и ищците, се определя в размер
до 5 000 лв.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията за лихви за период от 3 години назад от датата на исковата молба, като
претенцията за лихви е погасена за периода от 28.10.2016 г. до 26.10.2018 г.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват, а чрез процесуалния
си представител поддържат иска и желаят уважаването му.
Ответното застрахователно дружество, редовно призовано чрез своя пълномощник
поддържа становището по отговора на иска и желае отхвърляне на иска или уважаването му
в по-малък размер.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 255, на 28.10.2016 г.
на АМ Тракия км 247, 300, е възникнало ПТП между МПС „Крайслер Вояджър“, с peг. № А
3401 МК, управлявано от Х.А.Т. и МПС „Сеат Ибиза“ с peг. № А 0099 КН, управлявано от
А.А.Ш.. Отразено е, че водачът Т. не е отчел наличие на алкохол, а на водача Ш. е издаден
талон за медицинско изследване.Посочено е, че причина за произшествието е това, че
водачът на МПС „Крайслер Вояджър“ е застигнал и блъснал МПС „Сеат Ибиза“ отзад в
лявата част, което вследствие на удара се преобръща на пътното платно. Починал е А.М.М.,
а А.А.Ш. и Х.А.Т. са пострадали в различна степен.
С влязла в сила присъда № 24/9.10.2018 г., постановена по НОХД № 480/2017 г. по
описа на Окръжен съд Сливен, подсъдимият Х.А.Т. е признат за виновен в това, че на
28.10.2016 г. в района на км 247.300 на автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС
„Крайслер Вояджър“, с peг. № А 3401 МК, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А.М.М., настъпила на 28.10.2016 г. и на
А.А.Ш., настъпила на 12.12.2016 г. като след деянието е направил всичко, зависещо от него
за оказване на помощ на пострадалите и му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години с отложено изпълнение за срок от 4 години, както и е лишен от правото да
управлява МПС за срок от 3 години. Присъдата е била изменена в частта на наложените
наказания с намалянето им от БАС по решение № 31/30.04.2019 г. по ВНОХД № 5/2019 г.,
оставено в сила с решение № 212/2.012.2019 г. по н.д.№ 853/2019 г. на ВКС.
За да се легитимират като заинтересовани да претендират застрахователно
обезщетение поради смъртта на А.М.М., ищците са представили удостоверение за родствени
връзки № ГС/02-007810/1.12.2016 г., видно от което Х.М.М. на 47 г., М. М. М. на 49 г.,
3
К.С.М. на 33 г. и И.С.М. на 35 г., са негови братя и сестра.
Не е спорно и съдът е приел за ненуждаещ се от доказване факта, че е налице
валидно сключена и действаща към момента на ПТП от 28.10.2016 г. застрахователна
полица на водача Т. в ответното застрахователно дружество „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. С претенция вх.№ 2892/12.11.2018 г. Х.М.М.,
К.С.М. и И.С.М. са отправили претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение
до „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от настъпилото ПТП и
смъртта на брат им А.М.М.. Искането си за застрахователно обезщетение по същите
съображения до застрахователя, М. М. М. е отправил с претенция вх.№ 3038/23.07.2021 г.
По двете претенции застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение,
видно от уведомление изх.№ 4473/30.11.2018 г. и съответно изх.№ 3835/4.08.2021 г.
Във връзка с възраженията на ответника за неоснователност на иска, по негово
искане по делото бяха назначени, изслушани и неоспорени съдебно-медицинска и авто-
техническа експертизи. Преди изготвяне на авто-техническата експертиза бе разпитан като
свидетел участника в процесното ПТП Х.А.Т., на който присъства вещото лице. Свидетелят
Т. заявява, че е шофирал в тъмната част на деня, преминавал от къси на дълги светлини и
мисли, че в момента на удара бил на къси светлини. Карал на автопилот с ниска скорост,
бил съвсем спокоен. При преминаване от лява в дясна лента в последния момент първо
видял човек на пътя, после очертания на предмет, след което разбрал, че това е автомобил.
Нямало никакви опознавателни знаци, че е спрял на пътя - нито триъгълник, нито каквито и
да е било светлини. Бил спрял в дясната лента на движението на самата лента, не в
аварийната. Свидетелят се опитал да го избегне, но не му стигнали части от секундата и го
ударил задната лява част, след което собствената му кола се преобърнала, започнали да се
търкалят по пътя. Когато спрял пуснал аварийните светлини и отишъл при колата, която
ударил. Когато пристигнал на място, видял един човек, който влачи друг, като го бил хванал
за краката, главата му се влачела по земята, дърпал го в посока мантинелата към аварийната
лента. Свидетелят му извикал, че не трябва така да го влачи. Имало още един човек и
двамата били живи.
Свидетелят Т. не може да прецени точно на колко метра бил човекът, но може би
поне на 3-4 метра до автомобила, бил на платното зад автомобила на 3-метра. Бил с тъмни
дрехи. Участъкът, където се случило имал мост и съвсем лек ляв завой - на около 50-60
метра. Имало около 100 м прав участък след завоя, където станал удара. Изнасянето от
лявата в дясна лента започнал да го правя заедно със завоя, използвал центробежната сила,
за да мине вдясно на завоя. Обектът се падал в тъмната част, а фаровете биели напред.
Според заключението на вещото лице авто-експерт основната техническа причина,
довела до възникване на ПТП е технически неправилното спиране в дясната активна лента
за движение от страна на водача на автомобила Сеат. Водачът на Сеат е имал техническата
възможност да спре автомобила в аварийната лента. Технически правилно е при спиране
през тъмната част от денонощието в активната лента, задължително да бъде поставен
4
светлоотразителен триъгълник и като допълнение да бъдат включени аварийните светлини -
в този случай автомобилът Сеат би бил видим на повече от 200 м. Технически допустимо е,
ако спирането се извърши в аварийната лента да бъдат пуснати само аварийните светлини -
в този случай автомобилът Сеат би бил видим от около 200 м. Техническата причина,
довела до възникването на ПТП се явява още движението на автомобила Крайслер с
технически несъобразена скорост спрямо осветеността и видимостта при движение на къси
светлини. Технически правилно е водачът да се движи със скорост, която му позволява да
спре в зоната на видимост на светлините от фаровете. Скоростта на движение на Крайслер
преди ПТП, както и към момента на удара е била около 121 km/h, опасната зона за спиране
на автомобила е около 142 м. В момента на удара автомобил Сеат е бил спряно положение.
Мястото на удара между автомобилите е в дясната активна лента за движение. Към момента
на възникване на опасната ситуация, автомобилът Сеат е попадал в опасната зона па
автомобил Крайслер. При спиране на автомобила Сеат в аварийната лента не би настъпил
удар между двата автомобила при определените скорости на движение. Разстоянието, което
изминава автомобилът Крайслер до момента на блокиране на спирачната система е 67 м.
Водачът на Крайслер не е имал техническата възможност да задейства спирачната система в
зоната на осветеност и видимост. Двете разстояния са приблизително равни. Технически
съобразената скорост на движение при видимост от около 70 м е около 76 km/h и по-малка
от нея. Според вещото лице ударът е бил предотвратим и при наличната скорост на
движение на Крайслер, но само, ако водачът на Сеат е бил спрял автомобила си в
аварийната лента. Автомобил Сеат е оборудван заводски с триточкови предпазни колани
(наричан още триъгълен диагонално-талиен колан) на всяка седалка.
Според заключението на вещото лице съдебен медик предвид доказателствата по
делото, при възникналото ПТП на 28.10.2016 г., пострадалият А.М.М. е получил
автомобилна травма - травма вътре в лекия автомобил като пътник на задната седалка на
автомобила при неговото блъскане по време на покой отзад от друг лек автомобил, при
което е получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците.
На път за спешно отделение, М. е починал след чести и продължителни апноични паузи и в
състояние на дълбока мозъчна кома и травматичен и хеморагичен шок. Причината за
настъпването на смъртта пострадалия е значително тежката съчетана травма с обхващане на
главата и гръдния кош, като най-голямо значение за настъпването на смъртта имало тежката
черепномозъчна травма, която и самостоятелно е била смъртоносна. Тази травма е довела до
изпадането на пострадалия в състояние на мозъчна кома с оток на мозъка и меките мозъчни
обвивки, с вклиняване на мозъчния ствол със силно затормозяване на функциите на
сърдечносъдовия и дихателния център, които се намират в мозъчния ствол.
Описаните травматични увреждания са получени вследствие действието на
механичен фактор и са получени по механизма на удряне с такива предмети и падане и
удряне на травмираните области на тялото по такива предмети. От данните от делото е
видно, че при огледа на автомобила, в който пострадалият се возел, е бил с тежки
деформации по всички негови части, максимално изразени в задната лява част. Задната лява
5
гума е била извадена от джантата. Тежката черепномозъчна травма със счупването на
тилната кост е получена при силен удар по автомобила, в който пътувал пострадалият, като
ударът е бил по задната част на автомобила и счупването е било причинено от удряне в
тилната област на главата на пострадалия с деформиралите се части на катастрофиралия лек
автомобил, които са били в задната част на автомобила. Това е първата фаза на
катастрофата. Във втората фаза пострадалият е политнал напред, като тогава е получил и
травматичните увреждания в областта на челото, носа, гръдния кош, таза и в областта на
левия долен крайник. Тези травми са получени вследствие удряне на тези области на тялото
по деформиралите се части в купето на автомобила, които са били пред тялото на
пострадалия и встрани от него. Видно от деформациите по автомобилите, ударът по
автомобила, в който се движел пострадалият е бил нанесен със значителна сила.
Механизмът на получаване на установените травматични увреждания не отговаря на
възможността същите да са били получени вследствие свободно движение на тялото на
пострадалия в купето на автомобила, тъй като автомобилът е бил с тежки деформации и
нямало такова пространство, в което тялото на пострадалия да се движи свободно в
различни посоки и да се удря по различни части или вещи в купето на автомобила.
Деформациите по автомобила са довели до стесняване на пространството в автомобила,
особено в неговата задна част.
При външния оглед и аутопсията на трупа не са установени белези, които да
говорят, че установените увреждания са получени вследствие изпадане на пострадалия от
автомобила и удряне на травмираните области на тялото му по повърхността на терена на
местопроизшествието. Данните от предварителните сведения, огледа и аутопсията на трупа
сочат, че пострадалият е бил без закопчан предпазен колан.Според вещото лице, тъй като
смъртоносните увреждания по тялото на пострадалия са били получени в тилните области
на главата и в тилните области на двете мозъчни хемисфери, то уврежданията в областта на
главата му биха се получили и при закопчан предпазен колаи. Поради тежките деформации
по цялото купе на автомобила, е било възможно пострадалият да получи други травматични
увреждания, които биха били да бъдат даже по-тежки от реално установените по време
огледа и аутопсията на трупа на починалия, даже да е бил и със закопчан предпазен колан.
Настъпването на смъртта е пряка и непосредствено последица на получените
травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие. Вследствие
получените травми в областта на главата, гръдния кош и крайниците, пострадалият е
изпаднал в състояние на дълбока мозъчна кома и травматичен и хеморагичен шок, като
изпадането му в състояние на дълбока кома е непосредствената причина за настъпването на
смъртта му.
За установяване твърденията на ищците за преживените болки и страдания поради
смъртта на брат им, по тяхно искане по делото бяха разпитани свидетели. Свидетелят Т.Т.
познавам ищците по делото от 30-40 години, живеят заедно в махалата, съседи са. Познава и
починалия А.М.. На сутринта се разчуло в махалата, че А. е загинал при катастрофа.
Свидетелят видял близките му - Х. и М., те много съжалявали за това, било шок за тях.
6
Живеели заедно родители, роднини, братя, сестри и всички оплаквали А., били доста
разтревожени, съсипани. Х. се почувствал зле и извикали бърза помощ. М. също бил много
зле. На погребението на А. присъствали всичките му братя и сестри, цялата фамилия били
там. Средствата за погребението всички събирали от роднините си – от братята, сестрите,
всички помагат с някакви средства, колят овце. Според свидетеля отношенията между А. и
сестрите и братята му били роднински, постоянно били заедно, правели всичко заедно, след
работа си харчели парите заедно. Починалият А. към момента на смъртта си живеел с
всичките си братя, сестри, майката, бащата, цялото семейство в една къща. А. преди това
имал жена, живял 1-2 години с нея, оттогава постоянно си живеел с роднините. Децата му
живеели при майка си и другия й съпруг и нямали нищо общо с А.. А. имал две жени, но
най-дълго е живял с братята и сестрите си в една къща. Преди смъртта си той живеел с Х. и
М. в една стая. Всички живеели съвкупно - единият изкарва пари, харчи за семейството - за
храна, за облекло, после другия изкарва пари и дава за семейството. Семейните празници А.
прекарвал с братята и сестрите си, защото жените му се оженили за други мъже и децата
отишли да живеят при тях. Когато А. бил в болница болен от жълтеница, сестрите и братята
му и родителите му се грижели за него, нормални неща за едно семейство. Към момента
братята и сестрите на А. и цялото семейство още страдат след смъртта му, защото той много
им помагал. Свидетелят мисли, че А. е бил един път в затвора някъде около една година и
братята и сестрите му ходели на свиждане всяка седмица или през седмица. Само М. няма
деца, К., Х. и И. и тримата имат деца - съпрузи и семейства и всички живеят заедно в една
къща, където е живял и А.. А. живял на друг адрес с едната си съпруга през 2013-2014 г., а с
първата си съпруга около 2005-2006 г.
Свидетелката М.Й. е жена на ищеца Х., заедно живеели, имали деца, но нямали
граждански брак. В един двор са къщите, в които живеят М., К. и И., живеят в различни
къщи, но в един двор. Свидетелката и Х. също живеят в този двор. Когато им съобщили, че
А. е починал в катастрофа, братята и сестрите не можели да повярват това, което се е
случило с него. 15-20 минути не можели да осъзнаят какво е станало. Извикали лекари,
които сложили инжекции на братята, те не можали емоционално да го преживеят това нещо.
Събрали пари да направят погребението на брат си. А. помагал на И. и К., защото били по-
малки, пазел ги вкъщи, защото майка им и баща им били на работа. Той се грижел за братята
си и сестрите си. Празнували заедно, А. им помагал много, както и те на него - купували му
подаръци като имал рожден ден и той също им купувал. Заедно се събирали в една къща,
веселяли се, гледали телевизор, хранели се, обичали се, помагали си всички заедно в къщата,
още не могат да го преживеят. Приживе А. имал съпруги. С първата си жена живял около
пет години до 1999 г. Голямата му дъщеря е родена през 1998 г. А. повече се занимавал с
децата на К. и И.. Втората си жена след една година я взел, с нея живели една-две години.
Като се оставили с втората жена, тя също си взела децата и си отишла. Когато А. бил болен
от жълтеница, братята и сестрите му ходели в болницата при него на свиждане, били
неразделни. След погребението всяка събота ходят на гробищата, сега не са весели, не са
щастливи. Като гледат телевизия, снимки като гледат с А., почват да реват. Свидетелката не
помни А. да е бил в затвора.
7
Свидетелката М.Д. е съпруга на починалия А.М.. Ищците Х., М., К. и И. са й
роднини, А. им е брат. Свидетелката и А. имали три деца и живеели заедно от девет години.
Преди това той имал друга жена, с която се разделил като излязъл от затвора. Преди ПТП-то
А. и свидетелката живеели при братята и сестрите му в една къща, в отделна стая с трите си
деца, заедно със свекървата и свекъра. Докато са били заедно през тези девет години не са се
разделяли с А.. Свидетелката не знае кой организира погребението на А.. Редовно общували
братята помежду си, разбирали се много, нямали скандали помежду си. А. помагал с пари на
братята си, а като нямали средства, братята му помагали. Заедно празнували всички
празници. Когато А. е бил в затвора, свидетелката не знае дали братята и сестрите му са
ходели на свиждане. След смъртта на А., свидетелката се преместила при майка си с децата,
защото нямало къде другаде да отиде да живее. Веднага след смъртта на А. й казали да
напуска къщата и да отива при майка ми. Свидетелката не знае след смъртта на А. дали на
братята нещо се променило в живота. Те били наранени, приели смъртта му, както се
приема смъртта на един брат. Всички си имат деца и семейства.
Във връзка с възраженията за преживените страдания от ищците и техния
интензитет, с отговора си ответното дружество е представило писмо от Министерство на
правосъдието ГД „Изпълнение на наказанията“ за това, че А.М.М. е изтърпявал наказания в
местата за лишаване от свобода, както следва: 2 години и 9 месеца в периода 23.07.2000 г. –
30.04.2003 г.; 1 година и 8 месеца в периода 15.07.2005 г. – 27.03.2007 г. и 6 месеца в
периода 30.04.2010 г. – 29.10.2010 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ във връзка с чл.429 от КЗ.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1
КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура.
За да бъде основателно искането на пострадалия да получи застрахователно
обезщетение следва да бъдат установени предпоставките на деликта - съгласно чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
8
независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, което правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна
връзка между увреждането и вредоносния резултат, а според ал.2 на същия текст, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
каквото е направеното от ответника възражение.
В настоящия случай, съдът приема, че не се установи безспорно единия от
кумулативните елементи на деликта, а именно вредата от извършеното деяние. С влязла в
сила, постановена по НОХД № 480/2017 г. по описа на Окръжен съд Сливен, водачът на
застрахования автомобил Х.А.Т. е признат за виновен в това, че на 28.10.2016 г. в района на
км 247.300 на автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС „Крайслер Вояджър“, с
peг. № А 3401 МК, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на А.М.М.. На основание чл.300 ГПК, гражданският съд
е обвързан от присъдата относно авторството, противоправността на деянието и вината на
дееца, като в настоящото производство следва да се докажат единствено вредите, техния вид
и размер и че са настъпили в причинна връзка от деликта.
Съдът с доклада по делото е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване
между страните факт за наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
инцидентния автомобил „Крайслер Вояджър“, с peг. № А 3401 МК при ответното
застрахователно дружество. Установено е и че съгласно изискванията на чл.380 от КЗ
ищците са заявили извънсъдебна претенция пред „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, въз
основа на която е заведена щета, както и че застрахователят - ответник не е изплатил
застрахователно обезщетение.
При анализ на събраните по делото гласни доказателства, съдът преценя, че не е
налице вреда за ищците, която следва да бъде обезщетена с оглед смъртта на брат им
А.М.М., настъпила при ПТП на 28.10.2016 г. Ищците не доказаха наличието на
предпоставките за уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди, съгласно ТР
№ 1 от 21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016 г. - особено близка връзка между ищците с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Наличието на особено близка емоционална
връзка с починалия, обосновава основание да се направи изключение от правилото за
определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. и
проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищците, чийто интензитет и
продължителност надхвърля нормално присъщите отношения между съответните лица.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания. В ТР е отчетено, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
9
близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За това, когато съдът установи, че
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди
и на преживелия родственик.
От показанията на свидетелите Т.Т., М.Й. и М.Д., запознати отблизо с отношенията
в семейството на ищците, съдът не може да направи извод за изключителна привързаност
между ищците и покойният им брат, за това той да е бил тяхна морална и материална опора
и т.н. Напротив – установиха се отношения нормални за живота и бита на българина и в
частност на етноса, от който са ищците. Братята и сестрите са живели заедно в отделни
къщи в един двор, общували са ежедневно, празнували са заедно, помагали са си и
финансово. В същото време всеки си имал собствено семейство и деца, а конкретно
починалия А. през живота си имал две жени и деца от тях. От представеното от ответника
писмо от МП, ГДИН се установи още, че А.М. е бил в затвора общо почти пет години, за
което обстоятелство свидетелите Т. и Й. не знаеха. Т.е. в този период дори да са ходили на
свиждане ищците при брат си, отношенията им все пак са били прекъснати или с намален
интензитет. Както и свидетелката Д. – последната жена на М. преди смъртта му заяви,
ищците са приели смъртта му, както се приема смърт на брат, от което отново не може да се
направи извод за изключителност на загубата му. Съдът приема за нормално роднините на
покойния да са се стресирали при новината за смъртта му, да организират неговото
погребение и да се грижат за гроба му, да са тъжни при спомена за брат си.
Предвид изложеното съдът приема, че не е доказана кумулативната предпоставка за
уважаване на иска – настъпила за ищците вреда, поради което претенцията им следва да
бъде отхвърлена. В тази връзка съдът не обсъжда останалите възражения на ответника
относно съпричиняване, размер на иска и давност за претенцията за лихви.
При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него
съдебно-деловодни разноски, съобразно чл.78 ал.3 от ГПК. Ответникът е направил разноски
в общ размер на 1198 лв. - възнаграждение за вещи лица и свидетели, която сума следва да
му се присъди. Отделно от това, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер 300 лв., тъй като е бил представляван в производството от
юрисконсулт и на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, а не претендираното в списъка по чл.80 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер 540 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.М.М., ЕГН ********** от гр..******** М. М. М.,
10
ЕГН ********** от гр.************** К.С.М., ЕГН ********** от гр.************ и
И.С.М., ЕГН ********** от гр..******** представлявани от адвокат Т.Г. Г., САК иск с
правно основание чл.432 от КЗ във връзка с чл.429 от КЗ против „Застрахователно
Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* гр.София,
ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на всеки от ищците по 26 000 лв.,
частичен иск от общата сума от 100 000 лв. за всеки, представляваща обезщетение за
причинените на всеки ищец неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в
резултат на смъртта на А.М.М. от претърпяното ПТП на 28.10.2016 г.
ОСЪЖДА Х.М.М., М. М. М., К.С.М. и И.С.М., всички от гр. Ямбол с посочени
данни да заплатят на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, ЕИК ********* гр.София на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото
разноски в размер 1198 лв. и на основание чл.78 ал.8 от ГПК 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
11