№ 204
гр. София, 05.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110130432 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Пелучи“
ЕООД ООД срещу Л. Г. Д..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена
е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.
1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните бил сключен Договор за спонсорство от
********** г., по силата на който „Пелучи“ ЕООД, в качеството си на спонсор,
се е задължил да заплати разходите за обучение на Л. Д. с цел придобИ.е на
професионална квалификация по п. направление „ф. и к. у.“, специалност „ф.“
за 660 учебни часа и втора степен на професионална квалификация, като от
своя страна, ответникът се е задължил да завърши обучението си в срока
уговорен в договора за спонсорство и съгласно договор за обучение с
обучаващата организация, да посещава учебните занятия, съгласно учебния
график на обучението по договора за обучение с обучаващата организация, да
информира спонсора за резултатите си от обучението и при изпълнение на
изискванията на чл. 2Б от договора, да постъпи на работа в обект на спонсора
на длъжност по придобитата квалификация, за период не по-малък от 5
години, при условия уговорени между страните в отделен договор. В
изпълнение на договора за спонсорство е сключен Договор за обучение №
********* г. между ищцовото дружество и обучаващата организация – Ц. за п.
1
о. към „А. за п. о.“ ЕООД за осъществяване на п.то обучение на ответника,
като в изпълнение на договора ищецът е заплатил сумата от 390 лв.,
представляваща такса за обучението на ответника. След заплащане на таксата
за обучение е започнало реално обучение на ответника, който на 02.12.2022 г.
получава достъп до учебни материали за теоретична подготовка, собственост
на обучаващата организация и достъп до платформата за електронно обучение
на ответника, находяща се на електронен адрес: **************, а също така
започва и практическо обучение в салон на „Пелучи“ ЕООД. Ответникът обаче
не е изпълнил задълженията си по договор за спонсорство, като е
преустановил посещението на учебните занятия на 09.01.2023 г. и не е
завършил обучението си. Съгласно чл. 5, б. А от раздел V „НЕУСТОЙКИ,
ПРАВО НА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА“ на сключения Договор за
спонсорство от ********** г. е уговорено между страните, че „Ако
спонсорираният не завърши обучението си в уговорения срок или след като го
е завършил не постъпи на осигурената му от спонсора работа, или я напусне
преди определения срок, спонсорираният дължи на спонсора всички платени
суми по договора за обучение с обучаващата организация, ведно с
обезщетение съответно на неизпълнението, но не повече от шесткратния
размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност“.
Посочва, че предвид наличието на предпоставките на чл. 5, б. „В“, т. 3 от
Договора за спонсорство от ********** г. ищцовото дружество едностранно е
прекратило договора за спонсорство без предизвестие поради допуснато
виновно неизпълнение на задълженията на спонсорирания по договора. С
покана от 25.09.2023 г. ответникът е поканен доброволно да заплати
задълженията си по договора за спонсорство в размер на 2300 лв., от които
сумата от 390 лева – заплатена от ищеца такса към Ц. за п. о. към „А. за п. о.“
ЕООД по Договор за обучение №*********г. и сумата от 1910 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение по чл. 5 б. „А“ от Договор за
спонсорство от ********** г., изразяващо се преките и непосредствени вреди
за спонсора, съизмерими с размера на вложените от спонсора средства в
обучението на ответника, съответни на срока на неизпълнение на
задължението му. Посочва, че за дължимите суми е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по ч.гр.д. №
61961/2023 г. по описа на СРС, 32 с-в, по което съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но след направено възражение от страна на
длъжника, съдът е дал указания за предявяване на иск, в изпълнение на което
ищецът предявява настоящата искова молба.
При тези твърдения моли да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 390 лева – заплатена от ищеца такса към Ц. за п. о.
към „А. за п. о.“ ЕООД по Договор за обучение №*********г. и сумата от 1910
лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор за
спонсорство от ********** г., изразяващо се преките и непосредствени вреди
за спонсора, съизмерими с размера на вложените от спонсора средства в
обучението на ответника, съответни на срока на неизпълнение на
2
задължението му. Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Относно
сумата от 1910 лв., посочва, че от твърденията на ищеца в исковата молба не
става ясно как се формира посочената сума и моли съдът да задължи ищеца да
посочи как е формирана посочената сума. Оспорва ищецът като спонсор да е
изпълнил основното си задължение по договор за спонсорство, тъй като не е
заплатил сумата от 2300 лв. такса за обучение, за която се е задължил по
договора, а единствено сумата от 390 лв. Оспорва ответникът да е обвързан от
договора за п. обучение, тъй като не е страна по него, а също така твърди, че
не му е предоставян учебен график, не му е предоставян достъп до учебни
материали, както и оспорва имейл адресът ************@*****.*** да е на
ответника и да е посочван в кореспонденция между страните. Оспорва
преподавателите в „А. за п. о.“ да имат необходимата професионална
квалификация и ценз за провеждане на обучение. Твърди, че претендираното
обезщетение в размер на 1 910 лв. е по правната си същност неустойка, която
обаче е недължима, защото ищецът не е претърпял вреди, а също така
посочва, че неустойката е прекомерно голяма в сравнение с размера на
твърдените вреди и противоречи на договорната и кредитната практика и на
добрите нрави, поради което намира договорната клауза за нищожна,
евентуално – следва да бъде намалена поради прекомерност. Прави
възражение за унищожаемост на договора за спонсорство, тъй като твърди, че
последният е сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй
като по силата на договора обучаващият се е задължил да се обучава без да са
му известни условията, при които се случва това – не са му били известни дни
и часове, които ще се провежда обучението, не му е било ясно за какъв срок
ще се провежда обучението, а също така след евентуално завършване на
обучението е следвало да работи при ищеца в продължение на 5 години, при
неясни условия и без възможност за развитие при друг работодател, като
ответникът е подписал договор поради младата си възраст, тъй като не е имал
възможност да подпише договор с друг работодател. На последно място,
посочва, че при договора за спонсорството полученото обратно от
спонсорираното лице не следва да надхвърля даденото от спонсора, поради
което в случай, че се докаже, че ищецът е дал сумата от 390 лв. за обучение, то
ответникът следва да върне единствено посочената сума, без да дължи
неустойки. Посочва, че с договора за спонсорство се заобикаля закона, тъй
като се използва неопитността на ответника за прикрИ.е на трудова дейност в
нарушение на изискванията по Кодекса на труда под прикритието на обучение.
Оспорва двата представени договора като такива с неистинско съдържание и
оспорва подписите на всяка от страните. Моли съдът да прогласи
неустоечната клауза за нищожна. Моли съдът да отхвърли исковата молба.
Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно
3
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 390 лева – заплатена от ищеца такса към Ц. за п. о.
към „А. за п. о.“ ЕООД по Договор за обучение №*********г. и сумата от 1910
лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на Договор за
спонсорство от ********** г., изразяващо се в преките и непосредствени
вреди за спонсора, съизмерими с размера на вложените от спонсора средства в
обучението на ответника, съответни на срока на неизпълнение на
задължението му, за които суми е издадена Заповед № ****************** г.
по ч.гр.д. № 61961/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.
III. Обстоятелства, които се признават:
Съдът ще се произнесе след изпълняване на указанията от страна на
ищеца по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: наличие на валиден
договор за спонсорство от ********** г. между „Пелучи“ ЕООД, в качеството
си на спонсор, и Л. Д., в качеството на спонсориран, в който е предвидена
валидна клауза за заплащане на неустойка, неизпълнение на задължението,
което неустойката обезпечава и размер на неустойката (в това число, но не
само размер на заплатената от ищеца такса за обучение на ответника).
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, както и възраженията си срещу
договора – за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на
добрите нрави и прекомерност, унищожаемост поради крайна нужда и явно
неизгодни условия.
По възражението за нищожност на клаузата за неустойка поради
прекомерност и противоречие на добрите нрави в тежестта на ответника е
да докаже, че клаузата в договора, предвижда заплащане на неустойка при
неизпълнение на задълженията на ответника в размер, значително
надвишаващ размера на вредите, при което се явява прекомерна и
противоречаща на добрите нрави или че неустойката излиза извън присъщата
й обезпечителна, обезщететителна и санкционна функция.
По възражението за унищожаемост поради крайна нужда и явно
неизгодни условия в тежест на ответника е да установи, че при сключване на
договора се е намирал в състояние на крайна нужда, под влияние на което да е
сключил договор при крайно неизгодни условия – при явна и съществена
нееквивалентност на престациите по договора.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства, а само твърдения за това, че към момента на сключване на
договора се е намирал в състояние на крайна нужда.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 145, ал. 2 ГПК да посочи изрично
4
дали оспорва или признава сключване на договор за спонсорство между
страните от ********** г. (в ОИМ са налице противоречиви твърдения).
ОТЛАГА произнасянето по искането за открИ.е на производство по чл.
193 ГПК за оспорване истинността на договор за спонсорство от ********** г.
след изпълнение на указанията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 183, ал. 2 ГПК, в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да завери представените документи към ОИМ в
деловодството на съда в присъствие на съдебен служител или да представи
надлежно заверен препис, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ при неизпълнение в
указания срок съдът ще изключи представените документи от
доказателствения материал по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 61961/2023 г. по описа на СРС, 32
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, като ненеобходимо.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане от страна на
ищеца за доказване на обстоятелствата по т.3 от доказателствените искания
към исковата молба за първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че ако в съдебното заседание не доведе допуснатите
свидетели или не представи доказателства за обективната им невъзможност да
присъстват, съдът ще отмени определението си в частта, в която са допуснати
свидетелите.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за допускане на свидетели за
установяване на съдържанието на договорките между страните (като
недопустимо на осн. чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК).
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на свидетели на
ответника за останалите обстоятелства като УКАЗВА на ответника, в срок до
съдебното заседание да конкретизира обстоятелствата за установяването на
които иска допускане на свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта относно
предявения иск за сумата от 1910 лв., като УКАЗВА на ищеца, в срок до
насроченото първо по делото открито съдебно заседание, с писмена молба, с
препис за ответника да уточни:
Как е формирана сумата от 1910 лв. – неустойка по чл. 5 от Договор
за спонсорство от ********** г., уговорена като „обезщетение съответно
на неизпълнението“. В случай, че сумата представлява обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнението по
договора, същите следва да бъдат индивидуализирани по вид, размер и
период (дата). ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на
указанията в посочения срок, съдът ще прекрати производството по
5
делото в тази част.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
ц. по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на посочените от
страните съдебни адреси да се връчи препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.02.2025 г., от 14,40 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението, не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6