Р Е Ш Е Н И Е № 176
гр.
Кнежа 19 . 09 . 2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
КНЕЖАНСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД в открито заседание
проведено на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОН АНТОНОВ
при секретаря : ИРЕНА ЛУКАНОВА
като разгледа докладваното
от съдията ах.дело № 94 по описа
за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
М.С.М., с ЕГН **********,***,
представляван от адвокат Ц.А. от ПлАК, е обжалвал Наказателно постановление №
1617 от 04.04.2019 год. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Л.,
връчено на 08.04.2019 год.,с което за нарушение на чл.213, ал.1, предложение трето,
т.1 от Закона за горите , на основание чл.275, ал.1 , т.2 от Закона за горите и
чл.53 , ал.1 и ал.2 от ЗАНН му е наложена глоба по чл.266 , ал.1 , предложение
трето от Закона за горите /ЗГ/ , в
размер на 100 лева. Иска се съдът да постанови решение с което отмени изцяло
обжалваното НП като незаконосъобразно .
Ответната страна, редовно призована не
изпрати представител и не изрази становище по жалбата.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез
административно-наказващия орган, който го е издал , поради което същата се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана .
От представените
по делото доказателства и разпита на свидетелите: Р.В.Р. - актосъставител, А.В.В.,
Ц.П.Д. – свидетели по АУАН-а, и Н.С.М. и
М.М.И. съдът счита за установено следното: На 01.10.2018 год. в 16:30 часа в землището на с. П.,
общ. И., в отдел 107, подотдел г1, държавна горска територия, свидетелите:
Р.В.Р. и А.В.В. – горски надзиратели, мобилен контролен екип към ТП-ДГС-Плевен
извършвали охрана по Закона за горите в землището на с. П.. Там чули моторни
триони, с които се извършвала сеч и успели да заловят мъж и жена, на които на
място съставили актове, а на избягалите съставили констативен протокол, който
изпратили в РУП-Д. Д.. Полицията издирила другите хора и ги призовали в
Кметството с.Гл.. Там съставили АУАН-и по Закона за горите, като жалбоподателя
отказал да подпише акта и този му отказ бил удостоверен с подписа на свидетеля Ц.П.Д..
Въз основа на този АУАН Директора
на Регионална дирекция по горите – гр.Л. издал обжалваното НП.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят М.С.М. обжалва същото пред съда с
искане то да бъде отменено, като
незаконосъобразно. Мотивите му за това са следните:
Описаното в обжалваното НП не отговаря на действителната фактическа обстановка,
тъй като той не е присъствал на мястото описано в постановлението; Дал е
обяснение в гр.И., където задържаните лица потвърдили, че не са го виждали на
мястото описано в НП; Не му е отнеман бензинов мотор и конска каруца и въпреки
това са му издадени осем наказателни постановления за един и същи случай.
Изложеното
от жалбоподателя М., че не е бил на 01.10.2018 год. в 16:30 часа в землището на с. П., общ. И.,
в отдел ***, подотдел г1, държавна горска територия, потвърдиха всички разпитани
по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказано с наказателното
постановление и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна, поради което атакуваното постановление е не законосъобразно
и следва да бъде отменено при
следните съображения: Настоящото производство е от административнонаказателен
характер и при него следва да се
установи има ли извършено деяние, което да осъществява състав на
административно нарушение по смисъла на ЗАНН;
дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено виновно. В тежест на
административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че е
налице административно нарушение, самоличността на извършителя и неговата вина.
Съставените АУАН-и нямат обвързваща доказателствена сила. Посоченото в актовете
не се счита за доказано, като при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК и нарушителя се счита за невиновен до доказване на противното.
За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и
издаването на постановлението.
В случая
липсват каквито и да са доказателства жалбоподателя М.С.М. на
01.10.2018 год. в землището на с. П., да товари на конска каруца 1 пр. куб. м.
брестови дърва за огрев, без да са маркирани с контролна горска марка.
Настоящият състав счита,
че при съставяне на АУАН №105262 от 19.11.2018г. и издаване на обжалваното НП №
1617 от 04.04.2019
година, са било допуснати
съществени процесуални нарушения от актосъставителя и от
административно-наказващия орган на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В събраните в административно-наказателната преписка и
пред съда писмени и гласни доказателства липсват убедителни такива , че и М.С.М. е бил заедно с избягалите нарушители на 01.10.2018 год. в 16:30 часа от
землището на с. П., общ. И., в отдел ***, подотдел г1, държавна горска
територия. Свидетелите: Р.В.Р. и А.В.В. – горски надзиратели,
заявиха, че в гората не са виждали М. – жалбоподателя, а на място заловили две
лица – майка и син на които съставили актове. Те казали имената на другите,
избягалите нарушители и по съставения констативен протокол изпратен в МВР, се
установили имената на другите.
Свидетелите:
Н.С.М. и М.М.И., които били на 01.10.2018 год. в 16:30 часа в землището на с. П., общ. И., в отдел ***,
подотдел г1, държавна горска територия и избягали, като изоставили каруците и
конете си, са категорични, че с тях не е бил М.С.М..
Настоящият състав
счита, че НП е издадено без да се изяснят в пълнота всички факти и
обстоятелства относими за отговорността на наказаното лице. В хода на
съдебното следствие не се събраха безспорни доказателства, от които да може да
се обоснове извод, че на посочените в НП дата и място именно жалбоподателят е
извършил нарушение по Закона за горите.
При така събраните
доказателства се налага извод, че обжалваното НП е постановено при неизяснена
фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. В случая
административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52,
ал.4 от ЗАНН, преди постановяване на обжалваното НП да прецени възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на
спорните обстоятелства.
Така допуснатите процесуални
нарушения са съществени, тъй като са пречка жалбоподателят да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и
адекватно да организира защитата си. Същото не може да бъде санирано в хода на
проведеното съдебно следствие и обуславя отмяната на атакуваното по съдебен ред
наказателно постановление.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал.1, пр.3 от ЗАНН , съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1617 от 04.04.2019 година на Директора на Регионална дирекция по
горите – гр. Л., с което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите
на М.С.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание ГЛОБА по чл. 266, ал.1, предложение
трето от Закона за горите в размер на 100 лева , за нарушение по чл. 213, ал.1,
предложение трето, т.1 от Закона за горите, извършено на 01.10.2018 год. в
землището на с. П., общ. И..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Пл., по реда на
Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че същото
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: