Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 12.08.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, IV-Г въззивен
състав, в публично съдебно заседание на
девети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в. гр.
дело № 419 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20255061 от 18.11.2020г., постановено по
гр.дело № 15362/2020 год. по описа на СРС, ГО, 156 състав е отхвърлил
предявеният иск от Т.П.Б., ЕГН ********** срещу „М.Б.” ЕООД, ЕИК********за
признаване за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 КТ и чл. 26, ал.
1 пр. 2 ЗЗД, че клаузата на чл. 4.1 от Трудов договор № 22/09.01.2020г. за
длъжността „Ръководител, търговски екипи-немски и английски език”, според която
договорът се сключва с шест месеца срок за изпотване, утоворен в полза на работодателя,
е нищожен поради заобикаляне на закона. С посоченото решение е признато за
незаконно уволнението на ищеца Т.П.Б., извършено със Заповед № 175 от
07.02.2020г., издадена от Р.М.и Р.Л.в качеството им на пълномощници на „М.Б.”
ЕООД на основание чл. 71, ал. 1 КТ във вр. с чл. 70 КТ поради упражняване
потестативното право на работодателя да прекрати договора в срока за изпитване,
като го отменя по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ; възстановява
на осн. чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ Т. П. Б. на длъжността „Ръководител търговски
екипи-немски и английски език”, която е заемал преди незаконното уволнение,
извършено със Заповед № 175 от 07.02.2020г., издадена от Р.М.Р.Л.в качеството
на пълномощници на „М.Б.” ЕООД; С обжалваното решение ответникът „М.Б.” ЕООД е
осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца Т.П.Б. сумата от 406,66 лв,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно производство и на
основание чл. 78, ал. 6 да заплати по сметнка на Софийски районен съд сумата от
160 лв., представляващи дължима държавна такса за първоинстанционно
производство.
Срещу решението в частта, в която са уважени исковете на ищеца Т.П.Б. по
чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и
за въстановяването му на длъжността „Ръководител търговски екипи - немски и
английски език”, която е заемал преди уволнението, е подадена въззивна жалба от
ответника „М.Б.” ЕООД, представлявана от процесуалния представител адв. С.Р.А.
от Адвокатско дружество „Й.,Р.иС.”. В жалбата се излагат доводи, че решението е
валидно и допустимо, но в обжалваната част е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния
съд. Твърди, че правилно съдът е отхвърлил като неоснователен иска на ищеца по
чл. 74, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 4.1 от Трудов договор № 22 от
09.01.2020г., сключен между него и ответника и регламентираща срок за
изпитване. Следващите изводи на съда за липсата/наличие на разлика между длъжността
„Ръководител отдел бизнес услуги”, която ищецът е заемал в дружеството в предходен
период от една страна и „Ръководител, търтовски екип-немски и английски език”,
която е заемал съгласно трудовия договор са необосновани, защото не
съответстват на събраните свидетелски показания по делото. Сочи, че разликата
между двете длъжности не е само техническа и не е свързана само с използваната
техника и софтуер, а в естеството на възложената работа. Съдът не е съобразил,
че наличието на сходство не води до извод за идентичност на трудовите функции,
предвид различното им съдържание поради естеството на изпълняваната работа.
Твърди, че в обжалваното решение липсва анализ на посочените разлики, като
съдът не взел предвид обстоятелството, че различните цели на проектите, зададени
от клиентите, и различната организационна структура на екипите, работещи
по тези проекти, обуславят липсата на
идентичност точно в най-важните, присъщи и определящи за двете длъгжности задължения и отговорности.
В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел
съществените разлики в двете длъжности, произтичащи от различните цели на двата
проекта, от различните очаквания на клиентите и различните критерии за оценка
на услугата, предоставяна от ответното дружество, което от своя страна води до
разлика в трудовите функции, които е изпълвал ищецът. В рамките на проекта,
изпълняван за възложителя Епъл, заснемането на всякакъв вид обекти и
извършваната във връзка с това координация на служители действително е
основнага функция за длъжността „Ръководител търговски екип- немски и английски
език”, каквато е заемал ищецът. Целта на проекта е била изцяло техническа - разработване
на точна, пълна и прецизна навигационна услуга. При услугата, предоставяна за
възложителя Гугъл обаче, основната функция на длъжността ”Ръководител на отдел
в бизнес услуги” , която е заемал ищецът, е съществено различна. Втората
длъжност била изцяло маркетингова, като основните задачи на ищеца са били
уговаряне на срещи със собственици на търговски обекти, които вече присъстват в
навигационните карти на Гугъл. На провежданите срещи се договаря добавянето на
въпросните търговски обекти в
допълнителните слоеве карти на Гугъл, които позоляват тематично търсене по
зададени от потребителя критерии- вид на обекта, дистанция от точката на потребителя
и др. Съгласно изискванията на възложителя Гугъл добавените търговски обекти се
визуализирали и представяли като интериор, меню, работно време, отзиви и мнения
на клиенти и друга полезна информация, насочена към същестуващи и потенциални
потребители. Целта на това представяне е изцяло маркетингова и рекламна. Именно
тези цели на проекта, а не координирането на работата на лица, заснемащи обекти изпълвали с
конкретно съдържание трудовите функции на длъжността „Ръководител отдел в
бизнесуслугите” в рамките на проекта Гугъл. Тези особености на двете трудови функции според въззивника
правилното, точно и добросъвестно изпълнение на тази длъжност изисква
притежаването на различни умения и
способности от тези, които са необходими за изпълнение на проекта на Епъл.
Освен посоченото въззивникът изтъква и довода, че при сравняване на двете
длъжности не е отчетен и много по-разичният мащаб на проекта на Епъл, който е
бил насочен към ръзлични държави от ЕС, а не само в Германия, какъвто е бил
проектът на Гугъл. Не са взети предвид и спецификите на екипите, ангажирани с
двата проекта и съответно, разликите в комуникацията, ролите, отговорностите и
йерархическата структура на тези екипи, отчитането на извършевата работа, пордвеждането
на подбор и обучение на лица, включени в тези екипи, както и обстоятелството,
че по единия проект ищецът Б. е имал мениджърска функция, а по другия
–координаторска. С оглед на изложеното
въззивникът твърди, че може да се говори за известно сходство, но не и
идентичност между двете длъжности. Освен това в обжалваната част на решението
съдът е използвал „сходство” и идентичност като синоними, като не е отчетено, че разпоредлата на чл. 71 ал. 5 от КТ намира приложение не при наличие на сходство, а само и
единствено при идентичност между различните трудови функции. Поради изложеното
се твърди, че съдът е постановил обжалванато решение при констатирано сходство,
но не и при пълно идентичност между двете длъжности. Довод в тоза насока е и
обстоятелството, че е налице разлика в длъжностите в техните кодове, съгласно Националната
класификация на професиите и длъжностите 4215030 за Ръководител търговски екипи
и съответно 12196007 за ръководител, отдел в бизнес услугите. В жалбата се твърди, че ищецът е бил ангажиран
ицяло и само с проектите на Гутъл, което довело до съществун апромяна на
трудовите му функции и на задачите, които
е следвало да изпълнява. Това е обусловило необходимостта от изпитване на
годността на служителя в контекста на тези два различни проекта и различните
трудови функции, която се изпълнявали. С оглед на изложеното моли решението да
бъде отменено в обжалваната част, като исковите претенции на ищеца да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Ответникът по въззивната жалба Т.П.Б.,
действащ чрез процесуалния си представител адв. В.Ч. от САК
е депозирал отговор, с който я оспорва и излага доводи за нейната
неоснователност. Твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които
се установява, че ищецът е изпълнявал едни и същи трудови функции и по двата
проекта, изпълнявани от работодателя. Оспорва твърдението, че проектите, по
които работел при работодателя били различни и изискванията за двете длъжности
били различни. С оглед на изложеното моли решението в обжалваната част да бъде
потнърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно по същество на спора. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Изложените правни аргументи в обжалваното решение са
правилни, обосновани след съвкупна преценка на доказателствата по делото и при
правилно приложение на материалния закон и въззивният състав споделя мотивите
на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба, които съдът счита за
неоснователни, следва да се добави следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 124 ГПК и чл.74,
ал.4 КТ, чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ от Т.П.Б., ЕГН ********** срещу „М.Б.“
ЕООД, ЕИК********. Ищецът твърди, че са
били в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на Трудов
договор от 16.11.2015г. за длъжността „Ръководител в отдел бизнес
услугите“ като договорът бил сключен с „А.Б.“
ЕООД, което през 2018г. било преобразувано чрез отделяне в настоящия ответник.
Поддържа,че с оглед преобразуването бил
прекратен трудовия договор с „А.Б.“ ЕООД
на основание чл. 325, ал. 1 т. 1 КТ на 01.01.2019г., на която дата бил постъпил
на работа при ответника, като бил сключен трудов договор № 2417 за длъжността „Ръководител отдел в
бизнес услугите“. Твърди, че на 01.12.2019г. била настъпила промяна в
работодателя на основание чл. 12, ал.1
т. 7 от КТ като последният „У.Л.-клон България“ КЧТ. Излага съображения, че в
резултат на смяната на работодателя бил кандидатствал отново за работа при
ответника. Твърди, че прекратил трудовото си правоотношение с „У.Л.-клон
България“ КЧТ като на 09.01.2020г. бил сключен Трудов договор № 22/09.01.2020г.,
влизащ в сила от 03.02.2020г. с клауза за изпитване с ответника „М.Б.“ ЕООД за длъжността „Ръководител, търговски
екипи-немски и английски език“. Навеждат се доводи, че тази клауза е нищожна,
защото вече е заемал такава длъжност при ответника преди преобразуване на
ответното дружество. Счита, че с клаузата за изпитване се заобикалял
закона като работодателят не целял да
провери възможностите на служителя за изпълнение на възложената работа, а да
облекчи реда за прекратяване на трудовото провоотношение. С оглед на изложеното
иска прогласяване на нищожност на клаузата на т. 4.1 от трудовия договор , както
и признаване уволнението му за незаконно, с постановяване на следващите се от
това правни последици - възстановяване
на длъжността, която е заемал преди уволнението.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е
оспорил предявените искове с твърдението, че между трудовите функции и
отговорности за двете длъжности имало съществени разлики, които били обусловени
от два различи проекта, които изпълнявали неговите служители. Твърди, че
едностранното прекратяване на трудовия договор от работодателя на четвъртия ден
не е незаконно. Излага аргументи, че законът дава възможност на страната, в
полза на която е уговорен срокът за изпитване да прекрати трудовия договор по
всяко време след като установи, че работникът не отговаря на изискванията за
изпълняваната длъжност. Твърди се, че още на първия ден при извършено обучение
ищецът показал , че не разбира разликата между настоящата и предишната си длъжност, както и
нежелание да се адаптира към новите трудови функции, които са му възложени. Развива
доводи, че оспорваната клауза не е недействителна поради което прекратяването
на трудовото правоотношение е законосъобразно. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
По делото е безспорно, че по силата на
трудов договор № 22/09.01.2020г. ищецът бил назначен на длъжност „Ръководител,
търговски екипи-немски и английски език“.
С клаузата на т. 4.2 от трудовия договор същият бил със срок за
изпитване от шест месец, уговорен в полза на работодателя, считано от датата на
постъпване на работа – 03.02.2020г. Установено е, че на 03.02.2020г. ищецът е
започнал работа на длъжност „Ръководител, търговски екипи- немски и английски
език“ като разпределен в екип „Управление- бизнес процеси/Епъл“. Трудовият
договор между страните бил прекратен със Заповед № 175, считано от 07.02.2020г.
на основание чл. 71, ал. 1 КТ, т. е. преди изтичане на срока за изпитване.
От събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е
съществувал трудов договор № 2417 от 31.12.2018г. по силата на която ищецът е
заемал длъжността „Ръководител на отдел в бизнес услугите“. Този договор е прекратен по силата на
извършено преобразуване на дружеството работодател. Това наложило ново
кандидатстване за работа в ответното дружество, в резултат на което бил сключен
процесния трудов договор.
От представено пред първата инстанция и
неоспорено копие на части от трудова книжка на ищеца Т.П. Б. се установя, че
същият е заемал длъжността „Ръководител отдел в бизнес услугите“ с
работодател „А.Б.“ ЕООД за периода 16.11.2015
г. до 01.01.2019 г., когато трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. При извършена служебна справка в Търговски регистър
настоящият състав установи, че ответното дружество – „М.Б.“ ЕООД е правоприемник
на „А.Б.“ ЕООД в резултат на извършено проебразуване чрез отделяне. От
представените части на трудова книжна на ищеца се установява още, че за периода
01.03.2019 г. до 01.12.2019 г. същият е изпълнявал длъжността „Ръководител
отдел в бизнес услугите“ с работодател „М.Б.“
ЕООД, както и че е бил служител на „У.Л.– клон България“ на длъжност
„Ръководител, отдел в бизнес услугите“ за периода 01.12.2019 г. до 01.02.2020г.
По делото са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Д.М.Б. /л. 54 от делото/ разказва, че бил директен
ръководител на ищеца, с когото работили заедно в ответното дружество по два
проекта в Епъл и Гугъл. В проекта Гугъл
ищецът заемал длъжността О. лийд. Той ръководел оператори с 360 градусови
камери, които обикаляли различни градове в Германия и заснемали улиците. В проекта Епъл ищецът заемал
длъжността Лийд мениджър, като организирал оператори, които снимали от покрива
на автомобил, трябвало и да комуникира с клиента, да организира заснемане във
вътрешността на сграда или отделен обект. Според свидетеля разликата в двете
длъжности е изцяло техническа, но не и като отговорности.
Свидетелят В.М.К./л. 55 от делото/ също е
работил заедно с ищеца по двата проекта, изпълнявани от ответното
дружество. По проекта за Гугъл
е трябвало да се снимат обекти на Стрийт вю, където основната цел е да
се снимат барове ,ресторанти, кафета, хотели с цел реклама на картите на Гугъл.
Работата била основно в това да се договори среща, на която да се заснеме
съответния обект и да се осигури подходяща техника. В проекта изпълняван за
Епъл техническата работа се изпълнявала с камери, монтирани на кола и цел на заснемането
били улици и пътища, основно в Германия, по – късно трябвало да се заснемат и
други държави от ЕС. Според свидетеля структурите в двата проекта били
различни. В проекта на Гугъл ищецът заемал длъжност О. лийд, чиято основна задача била да координира
заснемането на обекти, ресторанти, хотели. В проекта на Епъл ищецът заемал
длъжността Лийд мениджър, чиято основан задача била чиято основна задача е да
организира снимането на улици, пътища, магистрали.
Искът с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, с искане за признаване за нищожна на
клаузата на т. 4.2 от Трудов договор № 22/09.01.2020г., сключен между страните
отхвърлен с обжалваното решение. В тази част то не е обжалвано и е влязло в
сила.
В настоящия случай
основният спорен по делото въпрос е досежно действителността на клаузата за нов
изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, съдържаща се в т. 4.1. от
трудов договор № 22 от 09.01.2020г. поради
противоречието й с разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ и оттук извършеното уволнение на
визираното в заповедта основание - чл.71, ал.1 от КТ дали е законосъобразно.
По отношение
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Трудовият договор със
срок за изпитване уговорен в полза на работодателя, цели да провери годността
на работника да се справи с възложената работа. В рамките на срока за изпитване
работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е от качествата на
работника и от нивото на изпълнение на задълженията му. Преценката на
работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не подлежи на контрол. Ако
резултатът от изпитването бъде счетен за незадоволителен от работодателя, той
може да прекрати законосъобразно договора с работника, в рамките на срока за
изпитване, без да е необходимо да мотивира решението си. Съгласно разпоредбата
на чл.70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на
работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца.
Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да
провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за
изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценят в
определен срок доколко е целесъобразно окончателното им обвързване от трудов
договор. Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за
изпитване е ограничена с разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ, според която за една и съща работа, с един и
същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж. По изключение трудов договор за
изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само
когато по реда на чл.119 КТ съществено е променена трудовата функция на
работника или служителя. Именно възложената нова трудова функция дава право на
работодателя да установи нов срок за изпитване, в рамките на който да провери
възможностите на работника/служителя да изпълнява новата работа. Следователно
се налага извода, че трудов договор между същите страни, между които съществува
вече трудово правоотношение, но за друга работа с други трудови функции, с
друго съдържание, клауза за изпитване може да се сключи повторно в рамките на
нов шестмесечен срок и няма да е налице противоречие с
разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ. В тази хипотеза, в която попада и конкретния
случай, в тежест на ответната страна, т.е на работодателя е да ангажира
доказателства, че се касае за две различни длъжности, с различни трудови функции. В случая липсват ангажирани
от ответното дружество доказателства в тази връзка,
По делото е установено безспорно, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 22
от 09.01.2020г., по който ищецът е изпълнявал длъжността „Ръководител,
търговски екип- немски и английски език“. По силата на т. 4.1 от трудовия
договор е уговорен шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че между страните е
съществувало предишно правоотношение, по силата на което ищецът е имал същите
трудови функции и чрез клаузата за изпитване ответникът искал само по-лесно да
прекрати трудовия договор. Съгласно Решение 344/29.11.2011 г. по гр.д. № 1407/2010 г., III г. о. на
ВКС няма пречка да се сключи договор за
изпитване с работник или служител, който вече е работил при същия работодател
по първоначален трудов договор, но само ако договорът се сключва за нова
трудова функция, такава каквато до този момент, работникът не е изпълнявал. В
тази хипотеза, след като между страните е постигнато съгласие за възлагане на
служителя на нова трудова функция различна от предишната, уговорката за срок за
изпитване по отношение на новата длъжност, не е недействителна поради
противоречие с чл.70, ал.5 КТ. За новата
длъжност между страните е налице сключен нов трудов договор със срок за
изпитване с всички последици, в това число и възможността за едностранното му
прекратяване, на основание чл.71, ал.1 КТ.
От събраните поделото писмени и гласни
доказателства безспорно се установи, че по силата на процесния трудов договор
ищецът е изпълнявал длъжността „Ръководител, търговски екип- немски и английски
език“, по проект изпълняван за възложител Епъл. Основна цел на проекта е
заснемане на улици, пътища, магистрали с цел разработване на навигационна
услуга. Трудовите задължения на ищеца са
били да комуникира със собственици на търговски обекти и да координира срещи за
заснемане на такива обекти. Заснемането се извършвало с автомобили, върху които
имало инсталирани камери. Обектите на заснемане се намирали в Германия. След
приключване на работата там проектът трябва да продължи в други държави от ЕС. Тази
специфика на длъжността, която е заемал ищецът преди прекратяване на трудовия
договор се установява от представените по делото писмени доказателства, така и
от показанията на свидетелите К. иМ..
По делото се установи, че по силата на
трудов договор № 2417 от 31.12.2018г. сключен между страните по делото, ищецът
е изпълнявал длъжността „Ръководител отдел в бизнес услугите“. Основна цел на
проекта, по който работел, възложен от Гугъл, е била заснемане на барове,
ресторанти, кафета и др. и добавянето им на картите на Гугъл с цел реклама.
Основните трудови задължения на ищеца са били свързани с това да уговаря срещи
със собствениците на съответните търговски обекти, след което да изпраща
фотографи, които да заснемат обектите. Заснемането се е извършвало от лица,
които се движат пеша с 360 градусова камера на гърба. Задължение на ищеца е
била да координира работата им. В
трудовите му функции се е включвало и задължение за подбора и обучение на
служителите.
Основният спорен въпрос между страните
е дали е налице идентитет между изпълняваните от ищеца длъжности по време на
трудовите си правоотношения с ответното дружество.
Доказателствената тежест да установи,
че по време на двете трудови правоотношения,
които са обвързвали страните е налице пълен идентитет на трудовите
функции на ищеца носи ответното дружество. Същото не е ангажирало
доказателства за установяване на това
обстоятелство, липсват представени длъжностни характеристики или друго
документи, които да конкретизират трудовите функции на ищеца по време на
трудовото си правоотношение с ответника. По делото са разпитани свидетели относно
трудовите функции на ищеца в двата проекта, но чрез техните показания могат да
се установят само основните функции и длъжността, но не може да се направи
категоричен извод, че функциите на изпълняваните длъжности са различни.
Предвид изложеното, вземайки предвид
само съдържанието на представените трудови договори и гласните доказателства на
свидетелите Д.Б. и В. К., които настоящият състав напълно кредитира като
житейски и логични,съответстващи на останалите събрани по делото доказателства,
се налага изводът, че трудовите функции, изпълнявани от ищеца за ответното
дружество по двете трудови правоотношения, е налице идентитет. Установи се, че
той не е изпълнявал непосредствената задача по заснемане на обектите по двата
проекта, а е имал ръководни и организаторски функции относно работата на целия
екип по заснемането, независимо дали пеша или с автомобил. По изложените
съображения е неоснователно оплакването на въззивника, че при постановяване на обжалваното решение не е взета предвид
разликата в целите на двата проекта, в които е участвал ищеца. Този извод
следва от факта, че по делото е установено, че основните функции на ищеца са
сведени до координиране и организиране на лица, които са снимали различни
обекти според заданието на клиентите на дружеството. Дали, как и по какъв начин
е структуриран проекта е функция на заданието на клиента на ответника, а не на
промяна на задълженията и основните функции на ищеца. По изложените съображения процесното уволнение се явява незаконосъобразно,
а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като основателен
следва да бъде уважен.
По отношение иска по чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ.
Основателността на така предявения иск е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като обуславящият иск е основателен, то такъв се явява и обусловения иск, поради което същият следва да бъде уважен като основателен.
В конкретния казус, крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение на потвърдено в обжалваната част.
По отношение на разноските:
Предвид предявената претенция и изхода на спора, въззивникът няма право на разноски в настоящото производство.
Възззиваемата страна - ищецът Т.П.Б. чрез процесуалния си представител адв. В.Ч. е претендирал сумата от 610 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като своевременно е представил списък по чл. 80 ГПК към който е приложил Договор за правна помощ и съдействие № 0953938 от 20.12.2020г., която служи и като разписка за заплатената сума. С оглед на изложеното претенцията на въззваемата стрна за присъждане на разноски се явява основателна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20255061 от 18.11.2020г., постановено по гр.дело № 15362/2020 год. по описа на СРС, ГО, 156 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сграда „К.З.О. да заплати на Т.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 610 лв. разноски за въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/