№ 205
гр. София, 27.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000500203 по описа за 2022 година
Производство по чл.278 вр.чл. 248 ал.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от А. Н. Д.
и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА” АД - в несъстоятелност /”КТБ” АД (н.)/, срещу Определение № 264684 от
01.10.2021г., постановено по т.д. № 737/202017 г. по описа на СГС, TO, VI-18 състав, с
което без уважение е оставено искането им по чл.248 ГПК, инкорпорирано в ч.ж. вх. №
276834/21.10.2020г., по описа на СГС, за изменение на определението от 06.10.2020г. в
частта за разноските, присъдени в полза на Ю. Й. И., на основание чл.78, ал.4 ГПК, а
именно сумата от 4 500 лв. (четири хиляди и петстотин лева) съдебно-деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение по делото.
Определението е било надлежно съобщено на жалбоподателя на 18.10.2022г.
Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 20.10.2022г., т.е. преди
изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.
Жалбоподателят ”КТБ” АД (н.), изтъква факта, че определението е неправилно, тъй
като съгласно чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на
производството спрямо него, което в случая е факт, като без значение, според съда, е
основанието за прекратяване на производството. Съставът на СГС е оставил без уважение
възражението на ищцовата страна за това, че не й е дадена възможност да изрази становище
по претендираните от ответника разноски с аргумента, че няма практика да се връчва препис
от договора за правна защита на другата страна. Същевременно, съдът е констатирал, че
върху последната страница на договора за правна защита на ответната страна,
процесуалният представител на същата, е направил отбелязване, че сума в размер на 4 500
лв., е предадена на 08.07.2020 г. Именно посочената сума е присъдена на ответника. Също
така, СГС е констатирал, че не е основателно и възражението за прекомерност на
възнаграждението.
Оспорват горепосочените изводи, тъй като производството по делото е образувано по
иск, предявен от синдика на „КТБ" АД (и.), с правно основание чл. 60а, ал.1 ЗБН за осъждане на
ответника Ю. Й. И., да върне на Банката подробно описаните в първоначалната ИМ парични
средства, представляващи имущество, с произход от несъстоятелната банка. Действително,
производството по делото е прекратено по отношение на този ответник, като са присъдени
1
разноски вследствие на заявеното искане на страната за присъждане на такива още в подадения
отговор в срока по чл.367 ГПК, но списък на разноските по чл.80 ГПК, ведно с доказателствата
към него, не са били представени на ищцовата страна. Затова считат, че разноски в полза на това
лице не се следват. Същите са определени без да е дадена правна възможност на КТБ АД да изрази
становище по тях (препис от договора за правна помощ, както и от документа, безспорно
доказващ извършения от лицето разход, респ. получаването на адвокатското възнаграждение от
процесуалния представител по делото, не са представени на ищцовата страна).
Посочват, че след като производството е прекратено по отношение на въпросния ответник
преди фазата на разглеждане на делото в о.с.з. т.е. преди изтичане на крайния срок за представяне
на списъка по чл.80 ГПК, както и предвид обстоятелството, че той е заявил своето искане за
присъждане на разноски още в подадения отговор в срока по чл.367 ГПК, то същото, ведно с
доказателствата за извършване на разноските, е следвало да бъде изпратено на банката, ведно с
преписа от отговора и приложенията му. За ищцовата страна, възможността да прави нови
доказателствени искания, предизвикани от възраженията на ответника (в производствата по
търговски спорове), се преклудират с подаването на допълнителната искова молба, ако не бъдат
упражнени в двуседмичния срок по чл.372, ал.1 ГПК.
При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на така
определеното от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение,
претендира намаляване на определените разноски на основание чл.9, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че Ю. Й.
И., изначално не е ответник в настоящото производство, поради което изобщо не следва на
същата да бъдат присъждани разноски.
Ответницата по ч.ж. Ю. Й. И., не изразява становище в писмен вид.
Ответникът Фина-Ц ЕООД оспорва същата и моли съда да потвърди определението
като правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по
същество – същата е неоснователна.
Производството е образувано по искова молба на КТБ АД/н./ срещу Фина-Ц ЕООД и
Ю. Й. И. солидарно с правно основание чл. 60а, ал.1 ЗБН за осъждане на ответниците да
върнат на Банката подробно описаните в първоначалната ИМ парични средства,
представляващи имущество, с произход от несъстоятелната банка.
След връчване на препис от ИМ, от ответницата И. е постъпил отговор /л.258/ с
приложени към същия адв.пълномощно и договор, удостоверяващи плащането на сумата от
4500 лв. от договорените 9000 лв. хонорар.Приложен е списък по чл.80 ГПК и е направено
искане за присъждане на разноски.
Препис от този отговор е връчен на двамата представляващи банката на
20.07.2020г./л.292 и л.293/. Последните са депозирали и допълнителна ИМ, след което е
депозиран и допълнителен отговор от И. на л.350.
С определение № 260 493 от 06.10.2020 г. по т.д. № 737/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 18 състав, производството по делото е прекратено по
отношение на ответницата Ю. Й. И. от гр. Русе, с ЕГН ********** ; поради грешно
посочено ЕГН, като вместо това на основание чл.228, ал.3 ГПК Ю. Й. И. от гр. София, с
ЕГН ********** е конституирана като ответник, считано от датата на подаване на
допълнителната искова молба - 31.07.2020 г. ; а на основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът е
осъден да заплати на Ю. Й. И., с ЕГН ********** сумата 4 500 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
В случая ответницата Ю.И. е заявила искане за присъждане на разноски още в
подадения отговор в срока по чл. 367 ГПК, приложила е списък на разноските по чл. 80
ГПК, в който е включен сумата от 4500 лв. - адвокатски хонорар. В приложения към
отговора договор за правна защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение
2
общо в размер на 9000 лв., платимо на вноски от по 4500лв., като първата е платима при
подписване на договора, а втората - 40 дни след това. Върху последната страница на
договора адв. Великов е отбелязъл, че са предадени в брой 4500 лв. на 08.07.2020г. При
прекратяване на делото спрямо тази ответница съдът е присъдил като разноски
горепосочената сума.
СГС е оставил без уважение молбата за изменение на определението в частта за
разноските, тъй като е приел, че е без значение, че при подаване на исковата си молба
ищцовата страна е допуснала грешка и е посочила като ответник лице, което е с имена,
съответстващи на участващото по материалното правоотношение, но с различно ЕГН.
Ответникът е това лице, което е посочил ищеца, а именно лицето Ю. Й. И. с ЕГН
**********, така е конституирана като ответник и именно това лице е предприело
процесуални действия по защита в исковото производство. Това, че е била посочена от
ищците поради тяхна техническа грешка е ирелевантно и ищцовата страна носи отговорност
за разноските на лицето. Няма практика да се връчва препис от договора за правна защита на
другата страна, а в случая препис от отговора и приложенията е връчен на ищцовата страна
на 20.07.2020г., поради което и това възражение е неоснователно.
САС напълно споделя тези изводи на първа инстанция, тъй като производството
спрямо нея е прекратено, след като на ответницата е бил връчен препис от исковата молба и
същата е подала отговор в срока с приложени към тях договори за правна защита и
съдействие, удостоверяващи договорено и платено адвокатско възнаграждение за защита по
делото. Константна е практиката на ВКС, според която в хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК
разноските се дължат, когато са направени след като страната е получила препис от исковата
молба и преди да бъде уведомена за предприетото от ищеца оттегляне на иска и
прекратяване на делото / определение № 289 от 12.05.2011 г. по ч.гр. д. № 255/2011 г. на ІV
г.о., определение № 101 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 102/2012 г. на ІІ г.о., определение № 745
от 19.11.2015 г. по ч.гр. д. № 5032/2015 г. на ІV г.о., определение № 463 от 07.10.2013 г. по
гр. д. № 5009/2013 г. на І г.о. и др./ В този смисъл се е произнесъл и СГС, поради което
постановеното от него определение не противоречи, а е в съответствие с практиката на ВКС.
Предпоставките за уважаване на искането са две - съдът да е сезиран с искане за
присъждането им и да са представени доказателства за това, че реално са сторени разноски в
производството." Двете са кумулативно налице. Нещо повече ако производството по делото
е прекратено в закрито заседание, ответникът може да претендира заплащането и да
представи доказателства за сторените разноски в срока и по реда на чл.248 ГПК. Разноските
следва да са във връзка с производството, т.е. да са извършени до момента на прекратяване
на производството по делото. Отговорността за заплащане на разноски на основание чл.78
ал.4 ГПК, е обективна отговорност и не зависи от причината за прекратяване. Разноските са
заплатени на 08.07.2020г., т.е. преди прекратяването на 06.10.2020г. Следователно подлежат
на възмездяване. След като разноските са направени по повод на недопустимите искови
претенции и във връзка с предоставената от съда възможност за защита, няма законово
основание да се отрече правото на ответника да ги получи". На още по силно основание
когато на ответника е връчен препис от постановен съдебен акт, предхождащ
прекратителното определение, и същият е проявил активно процесуално поведение като е
изразил становище относно съдопроизводствения ред, по който следва да се гледа правния
спор и относно наличието на процесуални предпоставки/пречки за висящността на
производството, то извършените във връзка с тези действия разноски следва да бъдат
възмездени. Заложеният смисъл е, че когато производството се прекрати служебно или
поради поведението на ищеца и ответникът не е разполагал с възможността да заяви
искането си за разноски и ангажира доказателства преди постановяване в закрито заседание
на прекратителното определение, то следва да му се признае възможността да го стори в
срока по чл.248 ГПК.
На основание чл.78 ал.5 ГПК при направено възражение от ответника, следва да се
съобрази правната и фактическа сложност на делото. В случая, действително е прекратено
производството. Но е депозиран отговор на исковата молба освен това е налице двойна
3
размяна на книжа, тъй като спорът е търговски. Предявеният иск е за солидарно осъждане на
ответницата Ю.И. и първия ответник да заплатят сумата от 450 000 евро с левовата
равностойност възлиза на 880 123, 50 лв. и спрямо нея следва да се определи
възнаграждението на процесуалния представител. Следователно възнаграждението следва
да се определи по чл. 7, ал.2 т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
или общо 19 132,47 лв. /без ДДС/. Следователно независимо от извършените процесуални
действия и дори и да се приеме, че делото е без фактическа и правна сложност,
минималното адвокатско възнаграждение при тази цена на иска възлиза на 19 132,47 лв.
Следователно липсва прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и
възражението на жалбоподателя е неоснователно. По правило дори ако заплатеното
възнаграждение, надхвърля определеното съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждение, с оглед цената на предявените искове, не
означава, че то е прекомерно. Размерите съгласно посочената наредба са минимални. Още
повече, че не са изложени конкретни съображения, обосноваващи прекомерността на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Ето защо определението следва да потвърдено, а
ч.ж. оставена без уважение.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264684 от 01.10.2021г., постановено по т.д.
№ 737/202017г. по описа на СГС, TO, VI-18 състав, с което без уважение е оставено
искането по чл.248 ГПК за изменение на определението от 06.10.2020г. в частта за
разноските, присъдени на Ю. Й. И..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4