РЕШЕНИЕ

№…………

гр. П., 11.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав :

                           Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Роза Ризова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 02698 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. П., е поискало да бъде осъден ответника  Л.В.М., с ЕГН-**********, и адрес *** , да му заплати  сумата от 652.88 лв. / шестотин петдесет и два лв. и 88 ст../ за периода от 09.01.2015г.-14.10.2016г„ от която сума 567.36 лв. / петстотин шестдесет и седем лв. и 36 ст../ главница за периода от 09.01.2015г.-14.10.2016г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 85.52 лв./осемдесет и пет лв. и 52 ст./, за периода от 09.03.2015г.-12.10.2017г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ул. „М.С.” бл**вх.А ап**с абонатен № *******както и да заплати направените разноски в настоящото производство. 

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил така предявените искове по основание и размер, като е направено и възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност за част от периода.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата, отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя. По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата, обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9, правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. Ищцовата страна е представила по делото удостоверение от ДМПТ – П., по чл.14 от ЗМДТ, и договор за продажба на на жилище , сключен по реда на чл.117 ЗТСУ /отм/ от 17.12.1991г., видно от който ответника е собственик на жилището. Предвид така представените писмени доказателства, цитирани по горе, съдът приема за доказано по делото, че водоснабдения имот е бил придобит от ответника и неговата съпруга по време на брака им. Тъй като всеки един от съпрузите отговаря изцяло за задължения на семейството, то и съдът намира, че ответника следва да отговаря за цялото задължение към водопреносното предприятие. Горните обстоятелства не се оспорват от ответната страна, като не се и сочат доказателства оборвашти горните факти.  

              В конкретния случай от представеното с исковата молба извлечение от сметка на абонатен №  *******както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице В.В., се установява, че  в карнета на инкасаторите за отчитане на консумираната питейна вода е извършвано на база на показания на водомер 216886, пломба 11359 и водомер №1421819, пломба 31729 или два броя за периода от 09.01.2015г год. до 01.08.2015 година. В карнета на инкасаторите за отчитане на консумираната питейна вода е извършвано на база на общ водомер за 3 члена на домакинството за периода от 01.08.2015г. до 14.10.2016г.  На 03.05.2016 г. е съставено предписание относно необходимост от профилактична проверка на 2 броя водомери за обект собственост на Л.В.М.. Количеството на доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. П., но незаплатена от Л.В.М. *** за периода от 09.01.2015г год. до 14.10.2016г година е 298 кубични метра. Стойността на доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. П., но незаплатена от Л.В.М. *** за периода от 09.01.2015г год. до 14.10.2016г година е в размер на 567,36 лева.  Законна лихва за забава от настъпване на изискуемостта за периода от 09.03.2015г. до 12.10.2017г. върху сумата от 567,36 лева е в размер на 85,52 лева. Общо дължимата сума за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище с адрес гр. П. ул. М. С. абонатен № ******* за периода от 09.01.201 5г год. до 14 10.2016г година е в размер на 652,88 лева, от които главница в размер на 567,36 лева и лихва в размер на 85,52 лева за периода от 09.03.2015г. до 12.10.2017г.

С оглед на това, по делото е установен и размера на претендираното от ищцовото дружество задължение на ответника до установения от вещото лице размер. Представените по делото писмени доказателства за размера на това задължение, въз основа на които е изготвена и съдебно-икономическата експертиза, представляват извлечение от търговските книги на ищеца, които съгласно чл. 55 от ТЗ могат да се ползват като доказателство в съдебното производство,  а факта за водено редовно счетоводство се установя от изслушаната експертиза.

Предвид горното ищцовото дружество е изпълнило задължението си да установи съществуването на договор между него и ответника, както и размера на задължението на ответника. Същото не може да бъде задължено да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ответната страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане, а липсата на такова плащане се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза.

 Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца.  Съдът намира възражението за неоснователно. Видно от представените , като писмени доказателства – заявление за издаване на заповед за изпълнение и определение от 02.03.2018г. по гр.дело № 7392/2017г. по описа на ПРС се установява, че ищцовото дружество е депозирало посоченото заявление на 30.10.2017г. с което действие е прекъснал давностния срок, започнал да тече след 09.01.2015г., като към монета на депозиране на заявлението не е бил изтекъл предвидения в закона 3 годишен давностен срок. Съответно от датата на прекъсване на давността, от който започва да тече нов давностен срок - 30.10.2017г. , до момента на предявяване на настоящия иск – 18.04.2019г. отново не е изтекъл 3 годишен давностен срок.     

С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 605.00 лева, направени разноски по делото.   

                  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

                  ОСЪЖДА  Л.В.М., с ЕГН-**********, и адрес ***, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387, сумата от  652.88 лв. / шестотин петдесет и два лв. и 88 ст../ за периода от 09.01.2015г.-14.10.2016г„ от която сума 567.36 лв. / петстотин шестдесет и седем лв. и 36 ст../ главница за периода от 09.01.2015г.-14.10.2016г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 85.52 лв./осемдесет и пет лв. и 52 ст./, за периода от 09.03.2015г.-12.10.2017г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ул. „М.С.” бл**вх.А ап**с абонатен № *******както и сумата от 605.00 лева, направени разноски по делото.                  

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

 

Вярно с оригинала:С.Г.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: