Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../25.11.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3049 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от Г.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния му представител – адв. К.К., срещу К.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот –
неурегулиран поземлен имот пл. № 106 по кадастралния план на с. о. „Черешова
градина“, землище село Константиново, приет с протокол № 11/16.07.1994 г. на
Експертен съвет при Община Белослав, с площ 884.24 кв. м., при граници и
съседи: север – ПИ пл. № 104 и път, запад – път и ПИ № 109, изток – път и юг –
ПИ пл. № 108 и ПИ пл. № 107.
В исковата си молба и
становището си от 18.08.2020 г. ищецът Г.С.М. твърди, че е собственик на процесния
неурегулиран поземлен имот, като на 07.07.1989 г. с
удостоверение № 2225, Общински народен съвет, гр. Белослав, му предоставил
право на ползване на земя в бл. 2, парцел 16, с площ 600 кв. м., находяща се в землището на с. Константиново, м. „Черешова
градина“, при граници: път, път, Минчо Мицев. Излага,
че с приемането на нормата на пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ
поради липса на извършено строителство не можал да заплати предоставеният му за
ползване имот и да са сдобие с нотариален акт за същия, но продължил да владее
и да поддържа имота. От общинската служба по земеделие му било обяснено, че ако
имотът се реституира на бивши собственици след приемане на ПНИ, те ще извършат
процедура за снабдяване със заповед за оценка на подобренията и след като
същите му бъдат заплатени, ще бъде уведомен за датата, на която тези
собственици ще бъдат въведени във владение на имота. Поддържа, че са минали
повече от 25 г., като никой не е идвал в имота. Последният бил ограден от него,
грижи се за дръвчетата, всяка година почиства мястото от плевели, сее зеленчуци
и със семейството си активно стопанисва земята. През лятото на 2019 г. отново
направил запитване до кметството в с. Константиново, откъдето му било обяснено,
че ПНИ за с. о. „Черешова градина“ не е изготвен, като за имот пл. № 106 именно
той бил вписан като собственик в разписния лист, доколкото няма бивши
собственици, които да са заявили такива права върху имота. На 04.02.2020 г.
получил съобщение от Община Варна, че ответникът, който е неизвестно за него
лице, е започнал административно производство за заверка на молба-декларация и
издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка по отношение на имота.
Счита, че ответникът не е възстановен собственик на имота, нито ползвател на
същия, поради което неправомерно се опитва да завладее незастроените поземлени
имоти, които подлежат на възстановяване на бивши собственици или ако няма
такива остават общински и в които все още има ползватели с неуредени отношения
във връзка със собствеността и извършените подобрения. По изложените
съображения поддържа, че има правен интерес от воденето на настоящия иск и моли
същият да бъде уважен.
Ответникът К.Д.М., редовно уведомен, е депозирал отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – адв. Женя Койчева. Поддържа становище
за недопустимост на иска. Оспорва твърденията на ищеца, че процесният
имот е ограден от него, че се стопанисва от семейството му, че към настоящия
момент владее имота, както и че го е владял повече от 30 г. Оспорва
твърдението, че за процесния имот тече процедура по
изработване и одобряване на ПНИ. Твърди, че с предявения иск ищецът не защитава
свое субективно право, доколкото същият не е собственик на имота, поради което
счита, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на настоящия иск.
Поддържа, че правото на ползване на ищеца е прекратено по силата на закона с
влизане в сила на пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Счита, че с
изричните си изявления, че поради липса на извършено строителство в имота,
ищецът не е могъл да заплати и придобие предоставения му за ползване имот, като
след това е ползвал същия, очаквайки да получи обезщетение за направени от него
подобрения в имота, ищецът е признал неизгоден за него факт, а именно, че е
осъществявал фактическа власт върху имота без намерение за своене.
По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че е установил
фактическа власт върху имота преди повече от 10 г., като имотът е бил
необграден, необработван, безстопанствен, обрасъл с високи треви и храсти, без
следи от каквито и да било подобрения. Поддържа, че е придобил собствеността
върху процесния имот въз основа на давностно владение, продължило повече от 10г., като и към
настоящия момент владее явно, трайно и необезпокоявано имота. Твърди, че имотът
е ограден от него, като достъп до същия е осигурен единствено откъм границата
му с имот пл. № 104, собственост на неговия баща. Излага, че последният е
собственик и на имот пл. № 103, като предвид непосредствената близост на тези
два имота до процесния, преди повече от 10г.
установява фактическа власт с намерение за своене
върху имот пл. № 106. Оспорва твърденията на ищеца, че в имота се отглеждат
зеленчуци. Посочва, че в западната част на имота отглежда лозя, а в останалата
част – овощни дървета. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. К.К., която заявява, че
поддържа подадената искова молба и моли предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен. В предоставения срок
представя писмена защита.
Ответната страна се представлява от адв. Женя
Койчева, която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и
моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита в дадения от съда
срок.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Видно от представеното удостоверение № 2225/07.07.1989 г. за предоставяне право на ползване на земя /л. 5 от делото/, Общински народен съвет, гр. Белослав, в приложение на Постановление № 26 на Министерски съвет, е предоставил право за ползване на Г.С.М. върху следната земя: бл. 2, парцел 16, в размер на 0.6 дка, находящо се в землището на с. Константиново, местност „Черешова градина“, при граници: път, път, Минчо Мицев, която може да се ползва за трайни насаждения.
С писмо от 30.01.2020 г. Община Варна е уведомила ищеца, че по заявление от 09.01.2020 г., подадено от ответника К.М., е започнало административно производство за заверка на молби-декларации и издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка за имот, представляващ ПИ № 106, с площ 884 кв. м. по КП 1994 г. на м. „Черешова градина“ – с. о., землище с. Константиново, приет с Протокол № 11/16.07.1994г. на ЕС при Община Белослав. Изискана и приложена по делото е и цялата административна преписка във връзка с подаденото заявление.
Ищецът е подал възражение от 10.02.2020 г. до Община Варна, с което категорично възразява да бъде издадено исканото от ответника удостоверение за обстоятелствена проверка за снабдяване с документ за собственост на процесния имот, доколкото заявява, че ползва необезпокояван от никого този имот непрекъснато от датата на Удостоверение № 2225/07.07.1989 г. до настоящия момент.
По делото е прието заключението на вещото лице инж. Ш.Х. по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението, местонахождението на процесния имот е в м. „Черешова градина“, землище на с. Константиново, община Варна, за която територия към настоящия момент има кадастрален план, приет с протокол № 11/16.07.1994 г. на ЕС при община Белослав. По действащия/приетия кадастрален план на м. „Черешова градина“, процесният имот, индивидуализиран с пл. № 106, е описан като неурегулиран поземлен имот с площ 884.24 кв. м. На л. 24 от делото е представено копие от разписен лист, в който в електронен табличен вид, под № 106, с площ 884.24 кв. м., е записан Г.С.М.. От графичната и текстовата част на скицата са видни и границите на имота: от север: имот № 104, записан на Иван Георгиев Дянков, от изток – път, от юг – имот № 108 – записан на Петко Николов Георгиев, имот № 107 – записан на Марин Христов Василев, от запад – имот № 109 – записан на Петър Ангелов Пенев и път. Вещото лице посочва, че на 17.10.2020 г. с представител на ответника е извършило оглед на място. Разположението на процесния имот отговаря по местонахождение по кадастралния план на местност „Черешова градина“, землище на с. Константиново, община Варна. На място има материализирани граници, с телена мрежа, закрепени на бетонови колове, от северната страна /от страна на пътя/, от изток /от страна на пътя/, от запад – границата с имот № 109, а границата с имоти №№ 104 и 107 не са трайно материализирани /с имот № 107 границата върви по синор/. Мястото е разчистено от изсъхнали дървета и храсти. В имота няма изградена постройка. В западната част има останки от лозови насаждения. Достъпът до имота се осъществява по черен път в северна посока. В имота има запазени плодни дръвчета – дюля, слива, вишна и смокинови насаждения.
Съгласно експертизата, процесният неурегулиран поземлен имот попада в околовръстния полигон на селищно образование „Черешова градина“, землище на с. Константиново, общ. Варна, респективно в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание Решение № 830-4 от Протокол № 24 от заседание, проведено на 28-29.03.2001 г. на Общински съвет – Варна. Вещото лице посочва, че открива съвпадение по местонахождение, по запис в разписния лист и две граници – път, път, между процесния имот пл. № 106 и имотът, предоставен на ищеца Г.С.М. за ползване с удостоверение № 2225/07.07.1989 г. Не се установява съвпадение по площ – по удостоверение – 600 кв. м., а по данни от регистъра – 884 кв. м. За територията на с. о. „Черешова градина“ към настоящия момент няма приет и одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/. Същият е възложен за изработване на 03.08.2020 г. от Областна администрация Варна и е в процедура. За процесния имот няма издадена заповед за оценка на подобренията, извършени от ползвателя, както и няма извършен въвод във владение от кмета на Община Варна, тъй като няма изработен и одобрен ПНИ.
В обясненията си, дадени в проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице посочва, че тъй като няма трайни материализирани граници, а само по синор, е имало възможност да се влезе от имот 106 в имот 107 и обратно. В северозападната част, където остава малък отрязък, който е в северозапад, също било отворено и се преминавало от имот 104 към имот 106 и обратно. В имот 106 вещото лице влязло от североизточната част, директно от пътя, тъй като оградата била паднала. На границата между имот 106 и 107 имало паднали бетонови колчета, като нямало трайно материализирана телена ограда между двата имота. Експертът обяснява, че когато прави идентичност и казва, че даденият имот има идентичност, същият трябва да отговаря на трите показателя – местност, площ и граници, като границите трябва да са от три страни. В случая са установени само тези два пътя, които са по плана от 1994 г. и съвпадение като местност. Третата граница, която е изписана в удостоверението, вещото лице не засича. В площта също има разлика. Посочва обаче, че много рядко са имотите, които са с площта, която е дадена по удостоверението. Това го е установила като вещо лице във връзка с назначаването й по други дела.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства посредством разпита на свидетелите Иван Панайотов Иванов и Димитър
Атанасов М..
Съгласно показанията на свидетеля Иван Иванов, същият познава ищеца и
знае, че е ползвател на място в „Черешова градина“. Посочва, че баща му също е
ползвател на място по постановлението в близост до мястото на ищеца. Мястото е
заградено с телена мрежа, има плодни дръвчета. Г. периодично ходи, изрязва ги,
събира си плодовете, обработва мястото, в месеца по 2-3 пъти ходи. Свидетелят
също е посещавал мястото, обикновено по 1-2 пъти в месеца е ходил, считано от
80-те години до настоящия момент. В него няма ток и вода, оградено е с телена
мрежа и с бетонни колони. От северозападната част може би около 5-10 м. от
мрежата липсва, разградена е. Преди е била там, но последните три пъти, когато
ходил в имота, мрежата я нямало. Не е чувал да има някакви спорове за това
място, не е виждал други хора да влизат в него. В имота има плодни дръвчета –
дюля, ябълка, два лешника. През годините ищецът е засаждал и други дръвчета,
които впоследствие са изсъхвали и той ги е подменял. В имота са гледани и
зеленчуци, докато бил жив тъста на г-н М. – Ангел. Последният лично е давал на
свидетеля плодове, зеленчуци, грозде. Посочва, че Ангел е починал през 2012 г.,
като оттогава зеленчуци в имота не са отглеждани, но ищецът се е грижил за
имота относно плодните дръвчета.
Съгласно показанията на свидетеля Димитър Атанасов М., баща на ответника,
които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, свидетелят не знае синът му да има
имот в местност „Черешова градина“. Той самият притежава имот в тази местност.
Знае кой е имот 106. Чува, че този имот е на някой си Г.М.. Обяснява, че този
имот го обработват предимно той и синът му, като доколкото почти не може да го
обработва, затова синът му го обработва. Парцелът не е водоснабден, няма ток,
няма и постройка в него. Това е една поляна с дървета. Този имот няма врата,
влиза се отстрани от югозападния край, където няма ограда от около 2 метра. На
представената скица свидетелят посочва, че неговият имот е малко по-нагоре и не
се вижда – имот 103. Впоследствие придобил и имот 104. На скицата свидетелят
показва ъгъла между имот 109 и 108 и обяснява, че оттам се влиза за имот 106,
тъй като липсва част от оградата. Посочва, че когато преди 40 години отишли
там, оградата на процесния имот била там. С времето
оградата се събаряла и там, където трябвало да се възстанови, я възстановявал
синът му. В момента там се отглеждат само дървета – дюля, круша, две сливи и
една смокиня, тъй като нищо друго не може да се отглежда. Никога не са се
отглеждали други култури там. В западния край имало лози, около 30-40 корена
лози. В момента лозите ги няма, тъй като преди две седмици дошли мъж и жена,
казали че ги изпраща внукът на дядо Ангел и те ги изрязали. Обяснява, че дядо
Ангел е човекът, който обработвал само лозето и който до преди около
петнадесетина години се грижел за имота. Тези места са дадени по
постановлението. След като дядо Ангел спрял да се грижи за имота, нямало други
лица, които да се грижат за него. Свидетелят не може да каже точно откога синът
му започнал да обработва мястото. Това станало спонтанно, понеже там имало
диворастящи дървета, а по земята – хавра. Има
предвид, че по земята растели саморасли дървета и в тези дървета гнездели
птичките, които му пречели, защото му изяждали плодовете и гроздето. Затова се
наложило да изреже тези дървета. Всичко станало спонтанно – най-напред трябвало
да се махнат дърветата, които му пречели и по-късно да разчисти мястото, за да
не се събират змии. Заявява, че само синът му се е грижил за имота. На тези, на
които бил даден по постановлението, никога не са се явявали и не ги е виждал,
освен Ангел за лозенцето. Посочва, че до момента
никой не е оспорвал това, че синът му обработва мястото и никой не се е обаждал
във връзка с обработването на имота.
От съвкупния анализ на
ангажираните в производството доказателства и доказателствени
средства съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод, че
ищецът разполага с правен интерес от воденето на настоящия отрицателен установителен иск за собственост. В тази връзка са и
основните възражения на процесуалния представител на ответника, които обаче
съдът приема за неоснователни.
Следва да се отбележи,
че още с определението за насрочване съдът е намерил така предявения
отрицателен установителен иск за допустим, предвид
твърденията на ищеца, че именно той стопанисва процесния
имот вече повече от 30 г., като същият попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл и при съобразяване на
задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 8/2012 г.,
постановено на 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г.
по описа на ВКС, ОСГТК, следва да се приеме, че за ищеца е налице правен
интерес от водене на настоящия иск, което именно обуславя и неговата
допустимост.
Правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права
е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние
или има възможност
да придобие права, ако отрече
правата на ответника /ТР № 8/2012 г./.
В настоящия случай съдът приема
за установено, че е налице идентичност между предоставения за ползване на ищеца
имот по Постановление № 26 на МС и процесния имот 106,
по отношение на който ответникът е поискал да му бъде издадено удостоверение по
обстоятелствена проверка. Това се потвърждава както от заключението на вещото
лице ижн. Ш.Х. по приетата СТЕ, съгласно което е
налице идентичност по местност – „Черешова градина“ и по две граници: път и
път, като включително в разписния лист за имот № 106 с площ 884 кв. м. по
кадастралния план от 1994г. като собственик е посочен именно ищецът Г.С.М..
Нещо повече. Това се потвърждава и от свидетелските показания на двамата свидетели.
Те еднозначно описаха имота като ограден с мрежа, в който се отглеждат плодни
дръвчета, без ток и вода, без постройка в него. Сам бащата на ответника –
свидетелят Димитър М. посочи, че тези имоти /включително имот 106/ са дадени по
постановлението, съответно, че дядо Ангел /тъст на ищеца, в който смисъл са
показанията на свидетеля Иван Иванов/ е обработвал именно лозето в процесния имот 106. Следва да се отбележи, че площта не е
индивидуализиращ белег на имота, а и както посочи вещото лице, по принцип много
рядко са имотите, които са с площта, която е дадена по удостоверението. В този
смисъл възраженията за неидентичност между двата имота съдът приема за
неоснователни.
В тази връзка е и правният
интерес на ищеца да води настоящия иск, доколкото, както посочва, предвид
липсата на реституирани бивши собственици на имота, желае след приемане на ПНИ
да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за същия.
В производството ищецът проведе
доказване, че е осъществявал фактическа власт върху имота вече повече от 30
години, в който смисъл са и показанията на водения от него свидетел Иван
Иванов. Това обстоятелство също обосновава правния му интерес от иска и
съответно допустимостта на производството.
От страна на ответника е въведено
възражение, че е придобил процесният недвижим имот по
давност, чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение, продължило повече
от 10 г. Следва да се отбележи, че процесният
неурегулиран поземлен имот попада в околовръстния полигон на селищно
образувание „Черешова градина“, землище с. Константиново, община Варна,
респективно в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което
поставя под въпрос приложението на придобивната
давност, доколкото в случая все още не е приет План на новообразуваните имоти.
Дори обаче да се приеме за допустимо това възражение, именно то съдът приема,
че остана недоказано в производството. Сам воденият от ответника свидетел –
негов баща, още на първия поставен въпрос ясно отговори, че синът му не
притежава имот в м. „Черешова градина“. Свидетелят посочи, че както той, така и
ответникът са обработвали имота, като са режели дърветата, които са му пречели,
съответно са разчистили мястото, за да не се събират змии. Свидетелят не посочи
откога е започнал синът му да обработва мястото. Нещо повече. Заяви, че това е
станало „спонтанно“ /без да е ясно кога/ и в нито един момент не посочи, че
синът му е владял този имот именно с намерение за своене,
което е иманентна характеристика на придобивната
давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. Недоказани останаха твърденията в
исковата молба, че ответникът е установил фактическа власт върху имота преди
повече от 10 г., като имотът е бил необграден, необработван. Сам свидетелят М.
обясни, че мястото е било оградено от преди 40 години, като единствено, ако е
следвало да се възстанови оградата, я възстановявал синът му. Недоказани са и твърденията, че единственият
достъп до мястото е осигурен откъм границата му с имот пл. № 104. В тази връзка
свидетелят М. обясни, че в имот 106 се влиза от западната част - между имот 109 и 108, където преди е било и
лозето, стопанисвано от дядо Ангел, тъй като на това място липсва част от
оградата. Ето защо дори да се приемат
за достоверни показанията на свидетеля Димитър М. /въпреки че влизат в колизия
с показанията на свидетеля Иван Иванов, според които ищецът периодично е
полагал грижи за предоставеното му за ползване място, дори след смъртта на
тъста му Ангел през 2012 г./, то същите не установяват въведения оригинерен способ за придобиване на собствеността върху
имота.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е основателен, поради което същият следва да бъде уважен, като бъде прието за установено в отношенията между страните, че К.Д.М. не е собственик на процесния недвижим имот.
Предвид изхода на спора, право
на разноски в производството има ищецът. Същите представят списък на
разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва:
1000 лв. – платен в брой адвокатски хонорар, 10 лв. – такса за издаване на
съдебни удостоверения, 50 лв. – платена държавна такса и 200 лв. – депозит вещо
лице. От страна на процесуалния представител на ответната страна е направено
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема
за основателно, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания /1
бр./, както и предвид обстоятелството, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение в случая е 449.58 лв., изчислено по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно цената на иска. В същото време съдът отчита и ангажираните в производството доказателства /свидетелски
показания, експертиза, писмени доказателства/, както и проявената процесуална
активност от страна на процесуалния представител на ищеца, поради което намира,
че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 600 лв., която е в
близък до минималния размер, но която е обоснована и с оглед предмета на
производството. Ето защо съдът приема, че в полза на страната следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер от 860 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между Г.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, от една страна и К.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, от друга страна, че К.Д.М. не е собственик на следния недвижим
имот – неурегулиран поземлен имот пл. № 106 по кадастралния план на с. о.
„Черешова градина“, землище село Константиново, приет с протокол №
11/16.07.1994 г. на Експертен съвет при Община Белослав, с площ 884.24 кв. м.,
при граници и съседи: север – ПИ пл. № 104 и път, запад – път и ПИ № 109, изток
– път и юг – ПИ пл. № 108 и ПИ пл. № 107, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 860 лв. /осемстотин и шестдесет
лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: