Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч.гр.дело №13572 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба от 19.06.2018
год. на купувача на публична продан „Б.П.Б.“
АД срещу отказ от 07.06.2018 год. на
частен съдебен изпълнител А.Б., с рег.№850 на КЧСИ, по изпълнително дело
№20148500400283, да насрочи въвод в недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к*******“,
въз основа на постановление за възлагане от 17.03.2015 год., което е влязло в
сила на 17.08.2015 год.
Жалбоподателят поддържа, че
незаконосъобразно частният съдебен изпълнител отказал за насрочи въвод с
мотива, че с определение от 27.05.2015 год., постановено по ч.гр.дело
№1704/2015 год. по описа на САС е постановено спиране на изпълнителното дело до
приключването на гр.дело №6250/2014 год. по описа на СГС, І-2 с-в. Влязлото в сила постановление за възлагане
било самостоятелно правно основание за извършването на въвод във владение.
Спирането на изпълнението не можело да засегне правата на трети лица и не
можело да се отрази на собствеността върху придобития на публична продан имот.
Длъжницата А.А.К.счита, че жалбата е
процесуално недопустима, тъй като отказът на частния съдебен изпълнител да
насрочи въвод във владение не бил след изброените в чл. 435 ГПК действия, които
подлежат на обжалване и жалбоподателят целял пререшаване на правен спор, което
било недопустимо съгласно чл. 297 и чл. 299 ГПК и да възобнови спряното още
през 2015 год. изпълнително дело, а евентуално – неоснователна, тъй като при
спиране на изпълнителното производство по чл. 432, ал. 1 ГПК не можело да се
извършват каквито и да било действия от съдебния изпълнител.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
данните по делото и обсъди наведените в жалбата пороци на обжалваното действие,
възраженията на длъжницата и мотивите на съдебния изпълнител, приема за
установено следното:
Процесното изпълнително дело е било
образувано по молба от 12.02.2014 год. на „Б.П.Б.” АД въз основа на
изпълнителен лист от 27.01.2014 год., издаден по разпореждане на незабавно
изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело
№2645/2014 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, солидарно срещу длъжниците А.А.К.,
С.Ц.К., Т.Г.М.и Г.Н.М.за следните суми: 59 251.28 евро – главница, ведно
със законната лихва, считано от 17.01.2014 год. до окончателното изплащане и 3 180.78
евро – наказателна лихва за забава, както и разноски по делото в размер на
3 042.13 лв. В хода на изпълнителното дело е извършена публична продан на
процесния недвижим имот, който е бил ипотекиран за задълженията на длъжницата А.А.К.с
нотариален акт №196, т.ІІІ, рег.№7520, дело №532/2007 год. на нотариус с
рег.№348 на НК. Публичната продан е била извършена, като с постановление от
17.03.2015 год., което не се спори, че е влязло в сила на 17.08.2015 год.,
имотът е бил възложен на „Б.П.Б.“ АД, в качеството му на купувач, на цена от
87 001 лв. /виж и Решение от 11.06.2015 год., постановено по
ч.гр.дело №7411/2015 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-Б с-в/.
Постановлението за възлагане е било
вписано в книгите за вписване на 21.08.2015 год., след като купувачът е
заплатил таксите за прехвърляне на имота и за вписването.
С определение №1431 от 28.05.2015
год., постановено по ч.гр.дело №1704/2015 год. по описа на САС, ГО, 8 с-в,
което не се спори, че е влязло в сила, е било отменено определението от
13.03.2015 год. по гр.дело №6250/2014 год. по описа на СГС, І-2 с-в, като е
спряно изпълнението на процесното изпълнително дело до приключването с влязъл в
сила съдебен акт на производството по гр.дело №6250/2014
год. по описа на СГС, І-2 с-в.
С постановление, обективирано в
съобщение с изх.№167580 от 27.10.2015 год., частният съдебен изпълнител спрял
на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство с оглед горепосоченото
определение на САС.
На 06.06.2018 год. купувачът подал
молба, с която е поискал да бъде въведен във владение на придобития от него
недвижим имот по чл. 498, ал. 1 ГПК, като с обжалваното постановление от
07.06.2018 год., което е било съобщено на „Б.П.Б.“ АД на 12.06.2018 год., частният съдебен изпълнител отказал да насрочи
въвод с мотива, че изпълнителното производство е спряно.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице – купувач на публична продан /взискател по пряко изпълнително
основание – постановление за възлагане на имот при публична
продан/, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435,
ал. 1, т. 1
ГПК – отказ да бъде
насрочен въвод по чл. 498, ал. 1 ГПК. Същата е подадена и в преклузивния срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК,
поради което се явява процесуално допустима /виж задължителните за СГС
указания, дадени с определение №2087 от 21.06.2019 год., постановено по
ч.гр.дело №647/2019 год. по описа на САС, ТК, ХV с-в/.
Разгледана по същество, жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Въводът във владение на обявения за
купувач след спиране на изпълнението не е част от фактическия състав на
придобиването. Извършени от съдебния изпълнител действия след спирането на
изпълнителното производство не са изпълнителни действия по това спряно
производство. Те се извършват по силата на разпоредбата на чл. 498, ал. 1 ГПК,
съгласно която купувачът на имота може да поиска от съдебния изпълнител извършване
на въвод във владение въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане
/който е различен от въвода по чл. 522 и сл. ГПК/. Постановлението
за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се
ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на
всички. Затова съдебният
изпълнител е овластен да проведе въвода срещу всяко намерено във възложения
имот лице, включително и действителния му собственик, ако той не е упражнил
правата си по чл. 435 ГПК или чл. 440 ГПК или чл. 439 ГПК. Срещу този въвод
собственикът може да се брани само с иск за собственост – чл. 498, ал. 2 ГПК.
Това
специфично изпълнително основание –
чл. 498, ал. 1 ГПК е, за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача
на имота за установяване на фактическата му власт върху него и е различно от изпълнителното
основание, въз основа на което е образувано спряното изпълнително производство
– изпълнителният лист, предназначен да се постигне принудително събиране на
паричното вземане /вземания/ на взискателя. По силата на постановлението за
възлагане възникват процесуални отношения между купувача на публичната продан и
съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с
осъществяване на защитата на правото на купувача, като собственик на имота, да
получи владението върху него. Принудителният способ за осъществяване на тази
защита е предаване на владението върху недвижимия имот чрез извършване на
въвод. Тези процесуални отношения са различни от процесуалните отношения по
повод спряното изпълнително производство – последните са между съдебния
изпълнител, взискателя и длъжника. Различни по характер са и материалноправните
отношения – по силата на изпълнителния лист възниква материално правоотношение
между взискателя и длъжника, като първият има правото да получи паричната
престация, а длъжникът има задължението да я плати. Съответно по силата на
постановлението за възлагане възниква материално правоотношение между купувача
на публична продан и длъжника по прехвърляне на правото на собственост върху
имота. Същевременно, за да се извърши въводът, е необходимо постановлението за
възлагане да е влязло в сила, да е вписано, купувачът да удостовери, че е
внесъл таксите за прехвърляне на имота и за вписването. В този смисъл спирането
на принудителното изпълнение на паричното вземане е забрана за осребряване на
имущество на длъжника и за предаване на постъпилите парични суми на взискателя.
Спирането обаче не е пречка за въвода на купувача на публична продан във
владение на закупения имот – виж Решение № 87 от 22.07.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 659/2015 г., III г. о., ГК
и Решение № 273 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2014 г., IV г.
о., ГК. А въпросът дали
поражда вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в хипотезата,
при която, имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор, е
разрешен в т. 1 от Тълкувателно решение № 4/2017 год. на ВКС по тълк.дело №
4/2017 год., ОСГТК.
Следователно доколкото в частност е
несъмнено, че са изпълнени условията по чл. 498, ал. 1 ГПК, то настоящият
съдебен състав приема, че отказът на частния съдебен изпълнител да насрочи
въвод се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изложените съображения, Софийският
градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалбата на купувача
на публична продан „Б.П.Б.“ АД отказ от 07.06.2018
год. на частен съдебен
изпълнител А.Б., с рег.№850 на КЧСИ по изпълнително дело №20148500400283 да насрочи
въвод по чл. 498, ал. 1 ГПК в недвижим
имот, находящ се в гр.София, ж.к*******“, въз основа на постановление за
възлагане от 17.03.2015 год., което е влязло в сила на 17.08.2015 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/