О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. Карлово, 04.12.2019 година
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІI наказателен състав в закрито заседание на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Анна Донкова- Кутрова
Като
разгледа ЧНД № 772 по описа на К. р. с. за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243
ал. 5 от НПК.
С постановление на РП – К. от 01.11.2019 г. по прокурорска
преписка № ****/**** г. на РП – К., на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с
чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № **/**** по описа на РУ на МВР К., водено за престъпление по чл.
144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Постановлението е обжалвано пред К. р.
с. от Н.И.Д.. В жалбата се твърди неправилност на обжалвания прокурорски акт.
Искането към съда е да отмени постановлението, като върне делото на прокурора
за доразследване.
Съдът, като провери на основание чл.
243 ал. 5 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното
постановление, намери следното:
Жалбата е подадена от лице сред
посочените в чл. 243 ал. 4 от НПК и в законоустановения седмодневен срок,
поради което следва да бъде разгледана от съда.
Разгледана по същество е
неоснователна.
За да състави обжалваното постановление, наблюдаващият
прокурор е приел, че в началото на месец октомври на 2018г. в гр.К. в О. с. з.
била проведена среща на земеделски производители от с.В. Л. съвместно с
представители на службата. На срещата в поземлената комисия Т. К. и Н.Д. се
скарали. Поводът бил желание на Д. *** в землището на с.В. Л., обл.П., както и
други земи, на което К. отвърнала, че е редно да се ползва каквото му се
полага, а не това което иска той. При спора Д. продължил да държи на своето,
дори споменал по адрес на съпруга й Н. .К, че уволнява и назначава служители на
поземлената комисия. К. се обадила по телефона на съпруга си да отиде да чуе
казаното от Н.Д.. По - късно Н. К. отишъл при тях в С. по з. и казал на Н.Д.,
че не е човекът, който може да уволнява и назначава служители на поземлената
комисия. Направил му забележка, че нито той ги е назначил, нито той може да ги
уволни и кой е той, за да назначава и уволнява. К. и Д. *** и живеели на дувар,
но не били в добри отношения от години, като поводи за споровете им били именно
земи /пасища/, които да ползват при отглеждането на животните си.
В хода на досъдебното производство Н.Д. заявил, че Н.
К. му е отправил закана за убийство и това много го притеснило, т.к. приел, че
К. може да изпълни заканата си. К. бил употребил думите: „негодник, ще ти дойде
редът. „Г.“ (брат на К.) не може да те смаже, но аз ще го направя. Ако не мога,
ще намеря някой да те убие“. В подкрепа на тези твърдения добавил, че през
годините К. му бил отправял много закани, но настоящият случай бил особен с
това, че сега го заплашил пред други хора.
Посоченият от Н.Д. очевидец – св.И. П. заявил, че не е
чул на събранието К. да използва заплашителни думи спрямо Д.. Чул само, че
говорят на висок тон. От всички лица, присъстващи на събранието, само св.С. С.
посочил, че е чул, че К. освен обидите, които е отправил на Н.Д. му казал:
„Съжалявам, че Г. не те сгази с колата, но следващия път ще те остави там. Ще
ти разкажа играта и ще те нагласим“. При изричането на тези думи К. бил много
ядосан и нервен в продължение на 10-15 мин. Относно заявените от Н.Д.
обстоятелства за някакъв неуспешен опит да бъде сгазен с колата, той
конкретизирал, че човек от селото Х. „П.“ е опитал преди година да го блъсне с
микробус.
При тази фактическа обстановка, РП – К. е приела, че
не е извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като нито по
съдържание действително установените отправени реплики „Съжалявам, че Г. не те
сгази с колата, но следващия път ще те остави там. Ще ти разкажа играта и ще те
нагласим“ обективират намерение от страна на К., че ще извърши убийство спрямо
Д., нито като интензитет същите създават възможност за възбуждане на
основателен страх от извършване на такова престъпление.
Предмет на съдебния контрол в настоящото производство
е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Законът е оправомощил съда да провери правилността и законосъобразността на
прекратяването при предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и да
одобри, респективно да отмени изцяло или частично проверявания прокурорски акт.
Съдът счита, че РП – К. е направила правилен извод за
липса на извършено престъпление от общ характер, по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. За да бъде осъществен съставът на
чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, се изисква да бъде обективирано намерение /устно
или по друг начин/ от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление –
убийство спрямо него или негови ближни, като от обективна страна се изисква
тази заплаха да е възприета от лицето, към което е отправена, и да е в
състояние да възбуди основателен страх за нейното реално осъществяване, като не
е необходимо пострадалият да се е уплашил. От субективна страна, следва деецът
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха.
Съдът счита, че обосновано прокурорът е приел, че не е
доказано по делото твърдяното от жалбоподателя съдържание на отправените към
него реплики „негодник, ще ти дойде редът. „Г.“ (брат на К.) не може да те
смаже, но аз ще го направя. Ако не мога, ще намеря някой да те убие“.
Твърдяното от него не се подкрепя от показанията на свидетеля П., за който
твърди, че лично е възприел казаното от К., тъй като на прибиране от срещата го
коментирали. Присъствалия на срещата свидетел Х. твърди, че не е чул отправена
закана към Д., единствено скандал между двамата. Свидетелят С. сочи, че думите,
употребени от К. са били следните: „Съжалявам, че Г. не те сгази с колата, но
следващия път ще те остави там. Ще ти разкажем играта и ще те нагласим“, а
възприетото от свидетеля И. било в смисъл, че ще му счупи зъбите и че Г.
следвало да го пребие още миналата година и сега нямало да си имат проблеми и
неприятности с него. Видно е, че показанията на посочените свидетели относно
отправените реплики са неидентични и предвид, че разликата касае точно
съдържанието на заплахите, както и че жалбоподателката, а и К. и съпругата му,
които отричат да са заявявани изобщо такива, не са незаинтересувани от изхода
на делото, съдът счита, че не се доказва осъществяване на престъпление по чл.
144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК от обективна страна, което изисква отправяне на
недвусмислена закана за лишаване от живот и каквото изразеното съжаление, че
друг при предходен инцидент не е сторил, не реализира.
Отделно от изложеното, съдът споделя извода на
прокурора, че заканата е необходимо да създава възможност за възбуждане у
жертвата на основателен страх от извършване на престъплението, като това ще
бъде така, когато съществува реална възможност деецът да осъществи
обективираното намерение, като същевременно личи оформено решение за това или
психическото състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на това
решение. В случая и според настоящия състав заканата не би могла да възбуди
основателен факт за осъществяването й, доколкото се касае за дългогодишни
влошени отношения по повод ползване на пасища, при които са възниквали
конфликтни ситуации, а и отправянето им не е въздействало на жалбоподателя по
начин, че да напусне помещението или да потърси помощ, сезирайки полицията или
по друг начин, както логично би постъпило лице, към което е отправена закана за
лишаване от живот с ясно личащо намерение на дееца да я реализира, вместо да
продължи с обсъждане на споразумение за ползване на ливади, какъвто е бил
повода за срещата.
Поради посоченото, съдът счита, че атакуваното
постановление за прекратяване на наказателното производство е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По изложените мотиви и на основание чл. 243 ал. 6 т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП – К. от 01.11.2019 г. по прокурорска
преписка № ****/**** г. на РП – К., с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във
вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № **/**** по описа на РУ на МВР К., водено за
престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Преписи от
определението да се изпратят на жалбоподателя и на РП- К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред
Пловдивски окръжен съд в 7-модневен срок от съобщаването по реда на глава
двадесет и втора от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛН