Решение по дело №4732/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 07.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 4 732 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗK “Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на В.И.Р.:

а. 52 000,00,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.01.2015 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 12.01.2015 г. до окончателното изплащане;

б. 7,80 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокатско дружество „Г.И П.“ – 2 202,72 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 2 080,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В.Р. е със съдебен адрес - адвокат С.С.,*** – а З. „Л.И.“ АД е с адрес *** 51 Д.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.Р. срещу З. „Л.И.“ АД по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.01.2015 г., за разликата над 52 000,00 лева до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА В.И.Р. да заплати на З. „Л.И.“ АД 312,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 040,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

        

[6] В искова молба от 15.04.2016 г. В.Р. заявява, че е пострадал от ПТП, настъпило на 12.01.2015 г. в с. Врачеш, причинено от М.З.. Вследствие на ПТП, ищецът е получил: 1. фрактура на дясна подбедрица; 2. изкълчване на дясна раменна става; 3. фрактура на короноидния израстък на дясна лопатка; 4. множество открити рани на главата; 5. контузна рана по лицето с размер 5-6 см, през която е стърчал костен фрагмент.

[7] Гражданската отговорност (ГО) на М.З. е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). Ответникът не е заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Затова В.Р. моли съда да осъди Л.И. да му заплати 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът търси и обезщетение за забава от датата на ПТП – 12.01.2015 г. – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5; молба, л. 320 и определение от съдебно заседание, с което е допуснато увеличение на иска, л. 336)

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Л.И. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. М.З. не е предизвикал ПТП;

2. не всички уреждания, заявени от В.Р., са вследствие на ПТП;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. В.Р. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е изскочил внезапно на пътнoтo платно в тъмната част на денонощието, както и, че се е движил навътре в пътното платно.

 

[9] Л.И. е оспорил и иска за лихва. Ответникът заявява, че не е получил покана да плати, в която да е посочена банкова сметка ***. Така ищецът е изпаднал в забава и Л.И. не му дължи лихва за забава (писмения отговор, л. 106-109).

 

3. Насрещни твърдения на ищеца

 

[10] В.Р. е оспорил писмения отговор. Той е заявил, че действително се е движил по пътното платно, но поради това, че тротоарът е бил в ремонт. Ищецът твърди, че не се е движил навътре в пътното платно, и, че всички увреждания, които е заявил, са вследствие на процесното ПТП, а не е прекомерен размерът на обезщетението, което търси,.

 

[11] В.Р. заявява, че по отменения КЗ не се е предвиждало задължение на пострадалия задължително да кани застрахователя да му плати обезщетение. Затова счита, че ответникът е изпаднал в забава от датата на непозволеното увреждане (допълнителната искова молба, л. 170-174).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.             Обстоятелства, които съдът установява

 

[13] Не се спори, че В.Р. е бил роден на *** г. На 12.01.2015 г. около 19:20 часа той е вървял по ул. „********в с. Врачеш, със спокоен ход от около 3,9 км/ч. на около 1,83 метра вляво от десния бордюр, в посока от центъра на селото към манастира. Било е тъмно (заключението на вещото лице Х., л. 281-299) .

 

[14] Десният тротоар в този район е бил 1,75 метра широк (протокола за оглед на местопроизшествие, л. 21-22; приложение № 1 към заключението на вещото лице, л. 300). В.Р. е вървял по пътното платно, тъй като тротоарът е бил разкoпан (решение на СГС, л. 321-323; показанията на В.Р. на досъдебното производство, л. 249-250).

 

[15] По същото време и в същата посока с 58,12 км/ч се е движел автомобил „Сеат Кордоба”, управляван от М.З.. М.З. не е възприел В.Р. и автомобилът „Сеат“ го е ударил (показанията на свидетеля М.З., л. 334-336; заключението на вещото лице Х., л. 281-299; споразумението по наказателното дело, л. 87-93).

 

[16] Лекият автомобил се е движел на къси светлини. Затова М.З. е могъл да възприеме В.Р. от 50,00 метра. Същевременно опасната зона при скорост от 58 км/ч е била 55,64 метра, т.е. ударът е бил непредотвратим при тази скорост. Ако М. Зaхариев е управлявал автомобила „Сеат“ с 50 км/ч, опасната зона би била 44,96 метра. Тогава ударът би бил предотвратим (заключението на вещото лице Х., л. 281-299; показанията на вещото лице, л. 302-305)

 

[17] В.Р. е бил болен от глаукома и диабетна ретинопатия на двете очи от преди 2012 г. След оперативно лечение зрението на лявото му око през 2015 г. е било 30 % от нормалното, а с дясното не е могъл да вижда. Затова той е могъл да възприеме автомобила само с лявото си око на разстояние от 5,00 метра и не е могъл да реагира и да се отмести от пътя на автомобила (допълнителното заключение по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, л. 316-319; показанията на вещите лица, л. 334-336).

 

[18] От удара ищецът е получил: 1. двуфрагментно открито счупване на костите на дясната подбедрица в средната трета; 2. изкълчване на дясната акромио-клавикуларна става; 3. счупване на короноидния израстък на дясната лопатка; 4. изкълчване от 2-ра до 3-та степен на 11-ти и 21-ви зъби и множество открити наранявания по главата и лицето (заключението на вещото лице д-р Б.Б., л. 276-280). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на М.З. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[19] В.Р. е бил опериран по спешност. Лекарите са наместили открито счупените кости на дясната подбедрица и са стабилизирали костните фрагменти с интрамедуларен заключващ пирон.

 

[20] Впоследствие те са извършили още три операции. Едната е била в периода 20.01.2015 г.-23.01.2015 г., при която лекарите открито са наместили счупения короноиден израстък на дясната лопатка и са стабилизирали с метална плака и винтове. Втората операция е била в периода 24.02.2015 г.-27.02.2015 г. и с нея лекарите са извадили винтовете, намиращи се в горната част на дясната подбедрица. Третата операция е била на 20.04.2015 г. за изваждане на металната плака и винтовете, поставени с първата операция (заключението на вещото лице д-р Б.Б., л. 276-280).

 

[21] Счупването на костите на дясната подбедрица е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за три месеца, като те са зараснали за пет месеца. Счупеният короноиден израстък на дясната лопатка е зараснал за два месеца. Получените зъбни увреждания на двата горни зъби-резци са довели до трайно затруднение при хранене и говор за ищеца. Общо лечебният и възстановителен процес при ищеца е приключил за шест-седем месеца. През първите два-три месеца болките са били по-интензивни. Извън тези периоди болките са били периодично явяващи се при преумора или рязко влошаване на времето (заключението на вещото лице д-р Б.Б., л. 276-280).

 

[22] Към момента на прегледа от вещото лице състоянието на ищеца е било стабилно и той се е придвижвал сам, без помощни средства, но с накуцваща походка. Дясната му подбедрица е била силно оточна и болезнена. Върху нея е имало два остатъчни белега. Счупените кости са зараснали окончателно. При движението на дясната раменна става встрани е налице дефицит от 40 градуса Предните два зъба на ищеца са били с протези, но въпреки това той е имал затруднение при хранене с по-твърди храни. Разкъсно-контузните рани също са зараснали, но с остатъчни белези (заключението на вещото лице д-р Б.Б., л. 276-280; показанията на д-р Б., л. 302-305).

 

[23] Преживяното е повлияло зле на ищеца. Първоначално той е имал нужда от чужда помощ, тъй като е трябвало да спазва леглови режим. Впоследствие му е било забранено да стъпва на десния си крак и отново е имал нужда от грижи от негови близки. Този период е продължил около три месеца (показанията на свидетелкатаЦ., л. 302-305; заключението на вещото лице д-р Б.Б. по 3-та задача, л. 276-280). Към момента В.Р. все още има нужда от помощ при обличане поради ограниченията в движението на ръката. Ищецът се е страхувал дали ще успее да се възстанови и дали няма да остане неподвижен (показанията на свидетелката Г.В.Ц., л. 302-305).

 

[24] В.Р. е заплатил: 15,00 лева държавна такса за обжалване на определение (л. 8 от делото на САС). Той е бил представляван безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 330-331). Ищецът не дължи държавна такса и разноски. Л.И. е заплатил: 550,00 лева за вещи лица (л. 210 и л. 309); 100,00 депозит за свидетели (л. 211 и л. 308).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[25] В.Р. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм.)   

 

[26] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[27] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

        

[28] Съдът установи, че:

1. на 12.01.2015 г. М.З. е причинил ПТП (споразумението по наказателното дело е задължително за настоящия съд в тази му част);

2. от това ПТП е бил увреден В.Р., който е претърпял болки, страдания и неудобства от уврежданията;

3. ГО на М.З.  е била застрахована при Л.И. ;

4. Л.И. не е изплатил обезщетение на В.Р. .

 

[29] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[30] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-12.01.2015 г.

 

[31] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[32] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[33] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[34] Съдът установи, че към 12.01.2015 г. В.Р. е бил на 69 години. Вследствие на ПТП той е получил: 1. открито двуфрагментно счупване на костите на дясната подбедрица в средната трета; 2. изкълчване на дясната акромио-клавикуларна става; 3. счупване на короноидния израстък на дясната лопатка; 4. изкълчване от 2-ра до 3-та степен на 11-ти и 21-ви зъби и 5. множество открити наранявания по главата и лицето.

 

[35] В.Р. е бил опериран по спешност. Лекарите са наместили открито счупените кости на дясната подбедрица и са стабилизирали костните фрагменти с интрамедуларен заключващ пирон. Впоследствие те са извършили още три операции:

- в периода 20.01.2015 г.-23.01.2015 г. за открито наместване на счупения короноиден израстък на дясната лопатка и стабилизиране с метална плака и винтове;

- в периода 24.02.2015 г.-27.02.2015 г. за изваждане на винтовете, намиращи се в горната част на дясната подбедрица;

- на 20.04.2015 г. за изваждане на металната плака и винтовете, поставени с първата операция.

 

[36] Счупването на костите на дясната подбедрица е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за три месеца, като те са зараснали за пет месеца. Счупеният короноиден израстък на дясната лопатка е зараснал за два месеца. Получените зъбни увреждания на двата горни зъби-резци са довели до трайно затруднение при хранене и говор за ищеца. Общо лечебният и възстановителен процес при ищеца е приключил за шест-седем месеца. През първите два-три месеца болките са били по-интензивни. Извън тези периоди болките са били периодично явяващи се при преумора или рязко влошаване на времето.

 

[37] Към момента на прегледа от вещото лице състоянието на ищеца е било стабилно и той се е придвижвал сам, без помощни средства, но с накуцваща походка. Дясната му подбедрица е била силно оточна и болезнена. Върху нея е имало два остатъчни белега. Счупените кости са зараснали окончателно. При движението на дясната раменна става встрани е налице дефицит от 40 градуса Предните два зъба на ищеца са били с протези, но въпреки това той е имал затруднение при хранене с по-твърди храни. Разкъсно-контузните рани също са зараснали, но с остатъчни белези.

 

[38] Преживяното е повлияло зле на ищеца. Първоначално той е имал нужда от чужда помощ, тъй като е трябвало да спазва леглови режим. Впоследствие му е било забранено да стъпва на десния си крак и отново е имал нужда от грижи от негови близки. Този период е продължил около три месеца. Към настоящия момент В.Р. все още има нужда от помощ при обличане поради ограниченията в движението на ръката. Ищецът се е страхувал дали ще успее да се възстанови и дали няма да остане неподвижен.

[39] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната през периода 2013 г.-12.01.2015 г. също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.[3] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.[4] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[5]. Увеличението на МРЗ от 2013 г. до 12.01.2015 г. е било 16,13%, а от 2014 г. до 12.01.2015 г. е било 9,68%.

 

[40] САС е определил 40 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди от счупване на подбедрицата в свое решение 1490-2017-1-ви с-в по гр. д. 5117/2016 г. Случаят, разгледан от САС, е за идентично счупване на двете кости на подбедрицата, вследствие на ПТП от 03.10.2014 г. (показанията на д-р Б., л. 303). Решението на САС е било постановено по въззивна жалба срещу решение на настоящия съд по гр. д. 2 275/2015 г.[6].

 

[41] САС е определил 15 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди от счупването на лопатката в свое решение 1988-2014-7-ми с-в по гр. д. 2293/2014 г. Случаят е бил за близко, но по-леко увреждане на лопатката, вследствие на ПТП от 11.02.2013 г. (показанията на д-р Б., л. 303).[7].

 

[42] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Така съдът приема, че 65 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищеца.

 

[43] Л.И. е възразил, че В.Р. е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е изскочил внезапно на пътното платно в тъмната част на денонощието. По делото няма доказателства за такова поведение на пострадалия. Ето защо възражението е неоснователно.

 

[44] Л.И. е възразил също, че В.Р. е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като се е движил навътре в пътното платно. Възражението е основателно.

 

[45] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[46] Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани (чл. 108, ал. 2, т1 от ЗДвП).

 

[47] Съдът установи, че ищецът се е движел на 1,83 метра навътре в платното за движение, тротоарите са били ремонтирани и е било невъзможно движението по тях, но В.Р. е вървял по посока на движението в тъмната част на денонощието. Ако В.Р. се бе движел в посока, противоположна на движението, удар не би настъпил. Затова възражението е основателно.

 

[48] Приносът на М.З. е значително по-голям. Шофирането само по себе си представлява дейност, която е източник на повишена опасност. Затова лицата, упражняващи тази дейност, следва да я извършват с повишено внимание, особено към по-уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Още повече това важи по отношение на престарелите хора. ПТП е реализирано в населено място, където следва да се очаква преминаването на хора. Освен това виновният водач е управлявал автомобила с превишена скорост. Ако не бе управлявал с такава скорост, той би могъл да предотврати настъпването на ПТП. Затова съдът определя процент на съпричиняване от 20 (за близък случай САС е приел 20% съпричиняване в свое решение 505/2013 г. по гр. д. 4013/2012 г.).

 

[49] Предвид приетия процент на съпричиняване, съдът намалява дължащото се обезщетение на 52 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на В.Р. 52 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.

 

3. По разноските

 

[50] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 15,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[51] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на В.Р. за 52 000,00 при предявен размер от 100 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на В.Р. 7,80 лева разноски по делото, а на адвокатско дружество „Г.И П.“ 2 202,72 лева (100 000,00-10 000х0,03+830,00х52 000,00/100 000,00х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Л.И. следва да заплати и 2 080,00 лева държавна такса.

 

[52] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 650,00 лева.

        

[53] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 48 000,00 лева при предявен размер от 100 000,00  лева. Затова съдът осъжда В.Р.  да заплати на Л.И. 312,00 лева разноски по делото (650,00х52 000,00/100 000,00). По делото липсват доказателства ответникът да е заплатил възнаграждение за адвокат. Затова съдът не му присъжда такова.

 

Съдия: