Решение по дело №850/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ вр. чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалба на Х.И. ***1, подадена чрез пълномощник- адв.И.В. , срещу заповед № 728/28.03.2023г. на директора на агенция „Митници“ .

В жалбата има оплакване за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. За твърдяната от адм. орган несъвместимост от 02.08.2021г. до 06.08.2021г. преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 94, ал.1 от ЗДСл е изтекъл.. Не са спазени принципите на съразмерност и истинност .Заповедта не отговоря на изискванията на чл. 97 от ЗДСл , понеже „ в голямата си част тя е неясна и непоследователна“. Нарушена е разпоредбата на чл. 93, ал.1 от ЗДСл.. Според подателя на жалбата атакуваната заповед не съответства на материалноправните разпоредби , тъй като за всеки един от посочените периоди / 02-06.08.2021г., 29-31.12.2021г. и на 18.01.2022г./ , когато Б. е замествала директора на ТД Митница Варна“ , не е изтекъл 7-дневния срок за подаване на декларация относно промяна в декларираните обстоятелства . За периода от 25.02.2022г. до 24.08.2022г. не е следвало да бъде подавана такава декларация , понеже от 25.02.2022г. братът на жалбоподателката е бил преназначен на друга длъжност в ЦМУ. Оспорващото лице счита, че след като е подало декларация на 16.04.2018 г. по чл. 35, ал.1 , т.1 от ЗПКОНПИ , не е нужно подаване на последваща декларация за промяна . При определяне на дисциплинарното наказание не са изяснени обстоятелствата , при които е извършено нарушението . Тенденциозно е преценено цялостното служебно поведение на наказаното лице, включително .получените награди и множеството участия в обучения и семинари. Не е изяснена формата на вина Релевира се неспазване целта на закона , защото заповедта е издадена при злоупотреба с власт . Целта на процесната заповед е събиране на аргументи , които да послужат за предстоящо уволнение на Б. . Отправеното към съда искане е за отмяна на оспорената заповед , като се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания , които подробно аргументира. Поддържа се и искането за присъждане на разноски съобразно представен техен списък.

Ответната страна по жалбата – директорът на агенция „Митници“, се представлява в съдебно заседание от гл. юриск. Д Й, която излага правна теза за неоснователност на оспорването. В депозирани по делото писмени бележки подробно се обосновава това становище на ответника по правния спор. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност .

Съдът по допустимостта на жалбата се е произнесъл с нарочно определение / л. 36 от делото/, а при изследване на нейната основателност приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.1992 г. жалбоподателката е била назначена на длъжност „ митнически инспектор“ в районна митница – Варна /л. 10-11 от том І на преписката/. С допълнително споразумение от 26.04.2011г. към сключения трудов договор същата е била назначена на длъжност „началник на митница в РМД-Варна“ / л. 69 от том І/ , а със заповед № 6667/28.05.2001г. на директора на агенция „Митници“ на основание чл. 9 и 12 от ЗДСл Б. е придобила статут на държавен служител / л. 70 от том І/.

Със заповед 732/18.06.2021г. на директора на агенция „Митници“ на основание чл. 10, ал.15 от ЗМ жалбоподателката , заемаща длъжността „ началник сектор „Митнически процедури“, отдел „Митническа дейност „ в ТД „Северна морска“ , е била преназначена на длъжността „заместник-директор на ТД „Северна морска“ от 18.06.2021. до 17.12.2021г. / л. 53 от делото / , впоследствие удължена за периода от 18.12.2021г. до 17.06.2022г. / л. 55 от делото/ .

За периода 02-06.08.2021г. Б. е замествала директора на ТД Митница – Варна на основание издадена заповед № О-3916/29.07.2021г. от директора на агенция „Митници“ поради ползван платен годишен отпуск от титуляра / л. 53 от делото / . Подобно заместване от жалбоподателката е било извършено и за периода 29-31.12.2021г. на същото фактическо основание и въз основа на издадена заповед № О-61616/23.12.2021г. на ответника / л..19 от преписката/ . Отново на 18.01.2022г. Б. е замествала дикретора на ТД Митница -Варна поради ползван отпуск от последния и въз основа на постановена заповед № О-105/17.01.2022г. от директора на агенция „Митници“ - л. 18 от преписката.

Ответникът по правния спор е разпоредил на инспектората към Агенцията извършване на проверка спрямо Б. по изпълнение на чл. 27 от ЗДСл и чл. 35, алр.1 т.3 от ЗПКОНПИ . Последвало е издаване на доклад с предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Х.Б. и обръщане на внимание на Б Б   поради невъзможност да се образува спрямо него дисциплинарно производство поради изтекли процесуални срокове /л. 28-35/. Този доклад е бил получен от дисциплинарно наказващия орган на 08.03.2023 г. Видно от неговото съдържание в служебното досие на жалбоподателката има декларация от 19.03.2008 г. , в която тя е декларирала като свързано лице Б  И. Б  - младши митнически специалист в Митница – Добрич . Той от 31.07.2021г. до 24.02.2022г. е заемал длъжността „ старши инспектор в ТД Митница -Варна , а от 25.02.2022г. е бил преназначен в ЦМУ . Извършена справка в НБД „ Население“ е установила , че тези две лица са брат и сестра. През периодите на заместване на директора на ТД Митница - Варна нито Х.Б. , нито Б Б   са подавали декларации за промяна в декларирани обстоятелства в декларациите им за несъвместимост .

С цитирания доклад жалбоподателката се е запознала на 21.03.2023г. / л. 33/. На същия ден се е провело изслушване на Б. , като преди това й е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарната преписка / л. 36/. На следващия ден Б. е депозирала писмени обяснения по чл. 93, ал.1 от ЗДСл , в които посочва ,че не е подавала декларации за промени обстоятелства поради служебната й ангажираност през периодите на заместване , а освен това счита, че не е следвало да го прави, защото в законоустановените срокове за подобно деклариране са отпадали основанията предвид кратките периоди на заместването / л. 37/.

На 23.03.2023г. ответникът е получил адм. преписка / л. 38/ и на 28.03.2023г. е издал обжалваната в настоящия съдебен процес заповед, с която на основание чл. 89, ал. 2 , т.1 , чл. 91, ал.1 , чл. 93, ал.1 и чл. 90, ал.1 т.2 от ЗДСЛ е наложил на Х.И.Б., дисциплинарно наказание „ порицание“ /л. 39-46/ . Фактическото основание за това решение е , че през периода 29-31.12.2021г. и на 18.01.2022г. , при заместване на директора на ТД Митница – Варна Х.Б. не е уведомила органа по назначаването за несъвместимост по чл. 7, ал.2 т.1 от ЗДСл , като не е подала декларация в 7-дневен срок по чл. 10, ал.1 т.3 от ЗМ и в едномесечен срок по чл. 35, ал. 1т.3 от ЗПКОНПИ. Изрично в мотивите на заповедта е посочено , че по повод спазване сроковете по чл. 94, ал.3 от ЗДСл е отчетено , че от 29.12.2021г. до 06.03.2023г. Б. е ползвала 61 дни платен годишен отпуск и 29 дни отпуск поради временна неработоспособност. Адм. орган е изследвал характера на конкретното нарушение при определяне вида и размера на наказанието- неподаване на декларация относно основания за несъвместимост . Отчетени са били завишените изисквания за заемане на длъжност в митническата администрация , както и целта на задължителното подаване на декларация. Съобразена е краткотрайността на извършените замествания и цялостното служебно поведение на държавния служител .

Видно от материалите на адм. преписка със заповед от 27.07.2021г. на директора на агенция „Митници“ Борислав И. Бауренски е бил преназначен считано от 31.07.2021г. на длъжност „ старши инспектор в ТД Митница - Варна, която длъжност е заемал до 24.02.2022г. / л. 13-14/.

Събраните по делото болнични листове и издадени заповед за ползване на отпуск сочат, че Б. е ползвала 61 дни платен годишен отпуск и 29 дни отпуск поради временна неработоспособност за периода от 29.12.2021г. до 06.03.2023г./ л. 51-71 от делото/ .

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност в настоящото производство е издадена заповед по чл. 90, ал.1 от ЗДСл, с която е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ на държавен служител. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от същия нормативен акт дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването. Видно от материалите на адм. преписка със заповед на директора на агенция „Митници“ Х.Б. е придобила статут на държавен служител . Същият орган е издал и процесната заповед по налагане на дисциплинарно наказание, поради което съдът приема, че атакуваната заповед изхожда от компетентен адм. орган.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за неспазена форма на процесната заповед поради неяснота и непоследователност. В разпоредителната част на атакувания акт точно и ясно е посочен субекта на дисциплинарна отговорност , както и вида на наложеното дисциплинарно наказание . В обстоятелствената част на заповедта подробно са изложени юридическите факти , въз основа на които е взето решените по ангажиране юридическата отговорност на Х.Б.. Изложена е подробна хронология на факти и обстоятелства с касателство към случая , като не се констатира неясна воля на ответника или непоследователност при постановяване на властническото волеизявление . На стр. 5 от оспорената заповед и по-специално в третия абзац относно приетата от дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка е записано, че дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал.2 ,т.1 от ЗДСл е във връзка с изпълнение на функциите на директор на ТД Митница- Варна от Х.Б. за периода 29-31.12.2021г. и на 18.01.2022г. Не е посочен и периода 02-06.08.2021 г., защото ответникът е възприел становището за изтекла давност по налагане на дисциплинарно наказание , обективирано в доклада на Инспектората. Идентична позиция за изтекла давност относно заместване през същия период твърди и Б. на стр. 3 от своята жалба до съда .

Оспорващото лице твърди допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в досъдебната фаза. При проверка на заявените оплаквания съдът установи неоснователност на твърдението за неспазване на чл.93, ал.1 от ЗДСл. Новелата на цитирана правна норма гласи ,че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Обжалваната заповед е била издадена на 28.03.2023г. , след като Б. е депозирала на 22.03.2023г. писмени обяснения и след съвкупен анализ на приобщените по преписката доказателствени източници от адм. орган.

В жалбата до съда Б. бланкетно ревелира неспазване на принципите на съразмерност и истинност, но не излага никакви доводи в подкрепа на това свое становище , които съдът да провери .

Съдебният контрол за материална законосъобразност на атакуваната заповед предполага анализ за съответствие с действащата нормативна уредба на посочените от адм. орган юридически факти, въз основа на които е преценил , че има извършено дисциплинарно нарушение . Видно от обстоятелствената част на процесната заповед това е бездействието на Б. да декларирала в срока по чл. 10, ал.3 от ЗМ и по чл. 39 от ЗПКОНПИ промяна в нейната декларация за несъвместимост , а именно йерархичната й връзка с нейния брат Б Б  , след като от 29.12.2021г. до 31.12.2021г. и на 18.01.2022 е изпълнявала функциите на директор на ТД Митница-Варна.

Събраните писмени доказателства сочат, че от 27.07.2021г. Б Б   е бил преназначен от длъжност „старши инспектор на сектор „Оперативен контрол“ , отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна морска“ към централното митническо управление“ на нова длъжност - „старши инспектор в ТД Митница Варна“.

Новелата на чл. 7, ал.2 от ЗМ гласи ,че в централното митническо управление могат да се създават главни дирекции. В главната дирекция могат да се създават териториални звена, които се ръководят от главния директор на главната дирекция и не са включени в структурата на териториалните дирекции.

До 27.07.2021г. Б Б   е заемал длъжност в териториалното звено на ЦМУ и не е бил част от структурата на ТД Митница -Варна, но след неговото преназначение със заповед № 118/27.07.2021г. на ответника той е придобил статут на държавен служител в ТД Митница – Варна, чийто заместник-директор е била неговата сестра -Х.Б. .

Заместник -директорът на ТД Митница- Варна е ръководна длъжност спрямо старшия инспектор в ТД Митница -Варна.

Съгласно чл. 10 , ал.2, т. 3 от ЗМ митническите служители не могат да са в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.

Предвид правилото на ал. 3 на същата правна норма митническите служители, които заемат длъжност по служебно правоотношение, трябва да отговарят и на изискванията по чл. 7 от Закона за държавния служител, а според чл. 7 , ал.2 от ЗДСл не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.

Законодателят е предписал в чл. 10, ал. 9 от ЗМ, че в 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 митническите служители са длъжни да подадат декларация.

Погрешно е разбирането на ответника, че е възможна несъвместимост поради родствената връзка на жалбоподателката с Б Б   , само когато тя е замествала директора на ТД Митница-Варна т.е. при всяко заместване от Б. на директора на ТД Митница-Варна, без значение дали за ден, два или повече , тя трябва да се подава декларация за промяна на обстоятелствата в своята декларация за несъвместимост.

Според т. 13 на приложената към преписката длъжностна характеристика на „заместник -директора на ТД Митница-Варна“ лицето, заемащо тази длъжност , има задължение да изпълнява функции и задачи на директор на териториалната дирекция в негово регламентирано отсъствие за всеки конкретен случай , когато то е определено със заповед на директора на агенция „Митници „ / л. 425 от том І /. Следователно извършеното от Б. заместване на директора на ТД Митница -Варна е по силата на заеманата от нея длъжност на негов заместник . В случаите на заместване на титуляр неговите правомощия временно се изпълняват от друго лице , без да има промяна на заеманата длъжност от заместващия.

„При заместването един служител, основавайки се пряко на своето служебно положение на заместник , действа вместо замествания „ / виж Лазаров К, „Административно право“ , С, Фенея, 2009, с.100/

Допълнителна аргументация относно особеностите на правния институт на заместването и по-специално ,че заместването е част от задълженията на заместника на титуляра , може да се извлече и от регламентация на чл. 259 от КТ. Според ал.1 на цитираната правна норма когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.

Съгласно ал.2 на посочената разпоредба от правата по предходната алинея не може да се ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия.

Сред правомощията на заместник-директора на ТД Митница-Варна е да замества при отсъствие директора на същата дирекция. Несъвместимостта по чл. 10 , ал.2, т.3 от ЗМ и по чл. 7 , ал.2 ,т.1 от ЗДСл – йерархична връзка на ръководство и контрол на жалбоподателката спрямо нейния брат, е възникнала на 27.07.2021г. , когато последният е бил преназначен на длъжност „ старши инспектор в ТД „Митница- Варна“. Такива факти няма посочени в обстоятелствената част на заповедта по налагане на дисциплинарно наказание, а с оглед принципа на разделение на властите съдът не може да замества административния орган в упражняване на публичните му правомощия , а само да извършва проверка за законосъобразност на издадените административни актове в пределите, очертани в чл. 170, ал.1 от АПК.

В контекста на изложеното от 27.07.2021г. е започнал да тече 7-дневния и съответно едномесечния срок за подаване на декларация за променени обстоятелства в декларацията за несъвместимост на жалбоподателката и на нейния брат . Данните по адм. преписка сочат, че нито Х.Б. , нито Б Б   са подали такава декларация .

Инспекторатът – част от структурата на агенция „Митници“ на пряко подчинение на директора на агенцията за осъществяване на контрол върху дейността на митническата администрация / арг. чл.9, ал. 6 от ЗМ/, има задължението да осъществява контрол и извършва проверки във връзка със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси, приета с Постановление № 209 на Министерския съвет от 2018 г. /ДВ, бр. 81 от 2018 г./ с оглед чл. 11, ал. 3 т. 8 от Устройствения правилник на агенция „Митници“ .

Според доклада на посочения инспекторат сроковете за образуване на дисциплинарно производство срещу Б Б   са изтекли , а относно Х.Б. сроковете по чл. 94, ал.1 от ЗДСл не са изтекли само за заместването за периода 29-31.12.2021г. и на 18.01.2022г. т.е. за заместването от 02.08.2021г. до 06.08.2021г. сроковете са изтекли, което означава и изтекли срокове за възникнала още по-рано несъвместимост – на 27.07.2021г.

Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му / арг. чл. 94, ал.1 от ЗДСл/ , а обжалваната заповед е била издадена на 28.03.2023г.

Според правната доктрина сроковете за налагане на дисциплинарни наказания са преклузивни . Тяхното пропускане погасява дисциплинарната отговорност на служителя, респективно правото на органа по назначаване да наложи дисциплинарно наказание.

В обобщение съдът констатира незаконосъобразност на обжалваната заповед по налагане на дисциплинарно наказание и поради тази причина следва да постанови нейната отмяна.

При този изход на правния спор и предвид чл. 143, ал.1 АПК съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на оспорващото лице за присъждане на съдебно-деловодни разноски , които според представен техен списък включват платена държ. такса от 10 лв. и платен в брой адв. хонорар от 1000 лв /л. 119-120/. Ответникът направи възражение за прекомерност на адв. възнаграждение , но съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за процесуално представителство по административни дела без определен материален интерес минималния адв. хонорар е 1000 лв. В тази връзка възражението е лишено от основателност.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 728/28.03.2023г. на директора на агенция „Митници“, с която на Х.И. ***1 е наложено дисциплинарно наказание „ порицание“.

ОСЪЖДА ТД Митница- Варна да заплати на Х.И. ***1 сумата от 1010 лв. / хиляда и десет / лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 124 от ЗДСл.

	Председател: