ОПРЕДЕЛЕНИЕ
08.12.2020 г.
№ 2061гр. Пловдив
Пловдивски административен съд, II отделение, ХХIХ състав,
На
осми декември, две хиляди и двадесетата година,
В закрито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като разгледа АД № 2623/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ
състав, намира за установено следното:
Производството е
образувано по искова молба от Г.Н.Т.
*** против Министерство на здравеопазването и Министерството на труда и
социалната политика за присъждане на обезщетение от 5 млн. лв. С определение № 1792
от 26.10.2020 г. съдът е освободил ищеца от заплащане на
държавна такса в производството, като е оставил исковата молба без движение, като е указал на
ищеца да отстрани констатираните нередовности, като конкретизира вреди от
незаконосъбразно действие и/или бездействие /фактическо такова/ ли се
претендира и да уточни от кои точно действия/бездействия на кой конкретен
административен орган /длъжностно лице/ се претендират вредите, както и да
конкретизира момента, или периода, в който се твърди да са причинени и търпени
претендираните от него вреди, а също и да уточни изрично дали се
претендира солидарна отговорност спрямо двамата посочени ответници и в случай, че се претендира такава, да се посочи на какво
основание и въз
основа на какви обстоятелства.
В молба, депозирана в указания срок
за отстраняване на нередовности, ищецът е посочил, че исковата му молба не би
следвало да се квалифицира по ЗОДОВ, а във връзка с чл.6 от Конституцията,
описал е обстоятелства, свързани с твърдения за осъществено престъпно деяние на
лице от медицински персонал – акушер, осъществено непосредствено след раждането
на ищеца, в резултат на което се твърди същият да е придобил описаните в
исковата му молба увреждания, съставляващи причинена му вреда, както и че през
1987 г. не е получил информация от ВМИ /УМБАЛ „Св.Георги“ гр. Пловдив/ за
десетте дни след раждането му. Твърди се изрично в уточняващата молба, че искът
не се основава на незаконосъобразен административен акт. Посочено е, че
Държавата, в лицето на МТСП, нямала адекватна политика по използване на потенциала на хора с увреждания и
неправилно се разпределят пенсиите. В условията на алтернативност е посочено,
ако съдът реши исковата молба да се разглежда по ЗОДОВ, да се позове на едно от
основанията, посочени от ищеца – отказ от съдействие за получаване на пълната
информация за обстоятелството около увреждането му, или липсата на адекватна
политика.
Съдът констатира, че в указания
му срок, макар да е депозирал нарочна молба с изложени в нея допълнителни
обстоятелства, на практика ищецът не е отстранил посочените изрично
нередовности на исковата му молба.
Ищецът изрично е посочил, че не претендира обезщетение за вреди в резултат
от незаконосъобразен акт, като същевременно в края на уточнителната му молба е
посочил да претендира такова в резултат на отказ от съдействие за получаване на
информация за обстоятелство около неговото увреждане като новородено дете. Не
се сочи обаче този отказ да е бил обективиран в изричен акт, или да е бил
налице мълчалив такъв, които да са били и обявени за незаконосъобразни по
предвидения за това ред. А следва да се има предвид, че основание за
допустимостта на иска, съгласно чл.204 от АПК, е предхождаща предявяването му
отмяна на конкретен административен акт като незаконосъобразен.
Оплакването относно липса на
проведена адекватна политика по отношение на хората с увреждания би могло
най-общо да се квалифицира като такова, което подлежи на разглеждане по реда на
чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминацията, защото се излагат общи
твърдения за неравно третиране и която разпоредба, противно на посоченото от
ищеца, предвижда разглеждането на иск за обезщетение именно по реда на ЗОДОВ.
Същевременно обаче, тези твърдения за липса на осъществена адекватна политика
от МТСП и липса на прието законодателство, не са били конкретизирани в
необходимата степен и то така, че да очертаят ясно предмета на доказване в
производството, а са твърде общи, като липсва и наведено оспорване пред съда
законосъобразността на конкретни фактически действия и/или бездействия на този
ответник. Ищецът, независимо от дадените му в тази насока изрични указания,
освен това, отново не е посочил изобщо конкретен период, или време на
осъществяване на твърдяното от него общо бездействие на администрацията.
Посочването на периода, както и на конкретни обстоятелства, свързани с
твърденията за липса на проведена адекватна политика, които да бъдат свързани
конкретно с даден ответник, е от съществено значение с оглед уточняване на
всички обстоятелства, на които се основава искът. Това пък е от значение във връзка
с предоставяне на равна възможност на ответника по иска да ангажира конкретни
доказателства във връзка с въпросите по неговата основателност, което в случая
не би могло да се осъществи при такова съдържание на иска. В тази насока
ищецът, а не съда, е този, който определя рамките и предмета на доказване в
производството. В случая, макар и общо, както се каза, би могло да се изведе от
съдържанието на исковата молба и уточнението към нея, че се претендират някакви
вреди от нарушение на права, уреждащи равенството в третирането, но липсва
посочване на конкретни обстоятелства, на които се основава наличието на тези
вреди, причинени например от неравенство в третирането при упражняване правото на образование, или правото на труд, като в тази връзка липсва посочване на време, период
или място на извършване, както и на конкретно съдържание на такива нарушения.
От уточнителната молба може да се
направи също най-общ извод, че от МЗ се претендира обезщетение поради
непозволено увреждане, съставляващо осъществено престъпление, довело до
физическо увреждане при ищеца, а по отношение на ответника МТСП, както се
посочи, са наведени оплаквания да не е провел адекватна политика по отношение
на хората с увреждания, което се е изразило в неприемане на необходима
нормативна база, което пък, във връзка и с изложението по първоначалната искова
молба, се съотнася към оплакванията на ищеца относно невъзможност да се реализира
професионално, без последната, както се каза, да е била конкретизирана с
необходимата за това яснота. В тази връзка, въпреки указанията, ищецът изобщо
не е уточнил, при условие, че се претендира обезщетение в размер на една
конкретно посочена сума, дали то се претендира при условията на солидарност
между двамата посочени ответника и ако това е така, на какво основание и въз основа на какви точно
обстоятелства се претендира именно такава солидарна
отговорност. От друга страна, ако ищецът търси разделна, а не солидарна
отговорност от всеки от ответниците поотделно, то тогава ос съдържанието на
иска не става ясно и какви точно по размер вреди се претендират от всеки от
ответниците.
Освен това, следва да се има
предвид, че обезщетение за вреди може да се претендира от Административния съд
на основание чл.128, ал.1, т.6 от АПК, когато е основано на незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица,
както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и
ВАС. В случая, очевидно от исковата молба и уточнението по нея, от ответника МЗ
се претендират вреди от осъществена дейност, която категорично обаче не може да
бъде определена като административна, а напротив, налице е твърдение за
осъществено престъпление и то при изпълнение на медицинска дейност от лице от
медицинския състав на медицинско заведение. Вреди от престъпно деяние могат да
се установяват пред съд, но не от административните съдилища, а по общия исков
ред и от гражданските съдилища, в която насока е налице и трайна съдебна
практика, обективирана напр. в Определение №10860/2009 г. по адм. дело №
11463/2009 г.
Неотстраняването на изрично
констатираните с определение № 1792/26.10.2020 г. нередовности по исковата
молба на Г.Т. в предвидения за това законов срок е основание за връщане на
исковата молба, за което ищецът е бил предупреден.
Поради това и
съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.129, ал.3 от ГПК
и исковата молба следва да бъде върната на ищеца, а
образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното, Административен съд Пловдив,
IІ-во отделение, ХХІХ състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.204, ал.5 от АПК, исковата молба на Г.Н.Т. ***
против Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната
политика, въз основа на която е образувано адм.д. 2623/2020 г. по описа на
Административен съд
- Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2623/2020 г. по описа на
Административен съд Пловдив, ІІ отд., ХХІХ състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ в 7 - дневен срок от съобщението до ищеца за постановяването му и връчването на препис от
съдебния акт.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: