№ 1790
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502812 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 54946/12.08.2020 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст.
Караджа”, № 2 срещу Решение № 3449/24.07.2020 г., по гр.д. № 3040/2020 г., на ВРС,
XXXIII с., с което е осъдено да заплати на „ВА-ДИ 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. А, ап. 32, сумата 407.12 лв.
(след допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), дължимо застрахователно
обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден капак
на л. а. „Фолксваген Пасат“, ДК № В5704ВС, в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 21.03.2017 г., по договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица №
0306Х0193860/22.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 02.03.2020 г. до окончателното й изплащане, на осн.
Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ. В с.з. не се представлява.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно. Счита, че съдът е достигнал
до погрешен извод за основателност на предявения иск като е извършил неправилна
преценка на заключението на СТЕ. Сочи, че съдът неправилно е приел, че приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, без да отчете изборът направен от
застрахования обезщетяването да се извърши по експертна оценка, чийто размер съвпада с
1
вече изплатеното обезщетение. По същество отправя искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноски за две
инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Ва-Ди 2“ ООД, депозира писмен
отговор, в който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано,
поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че наличието на застрахователно
правоотношение не е спорен между страните, а за спорен намира само въпросът за размера
на дължимото обезщетение. Оспорва оплакванията на въззивника и счита, че в КЗ по
императивен начин е уреден въпросът за размера на дължимото обезщетение, а именно
възстановителната стойност, без прилагане на обезценка. Тази стойност счита за установена
със заключението на СТЕ. По същество отправя искане за оставяне в сила на атакувания
съдебен акт. Претендира разноски за въззивна инстанция. В с.з. не се представлява.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от „ВА-ДИ 2“ ООД за
осъждането на „ЗАД „Армеец““ АД, да заплати сумата 407.12 лв. (след изменение на иска),
представляваща неплатена част от дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети,
изразяващи се в увреждане на преден капак и предна броня на л. а. „Фолксваген Пасат“, ДК № В
5704 ВС, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 21.03.2017 г., по договор „Каско“,
обективиран в полица № 0306Х0193860/22.03.2016 г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.03.2020 г. до
окончателното й изплащане, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ.
Ищецът твърди, че собствения му л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК № В 5704 ВС, бил
застрахован при ответника по застраховка „Каско“, валидна за периода 25.03.2016 г. -
24.03.2017 г., по която към датата на сключване на договора била заплатена цялата
застрахователна премия. Твърди, че на 21.03.2017 г., управлявал автомобила по пътя Плевен
– Варна. Движението било натоварено и се образували колони. След прибирането си измил
автомобила и установил, че предната броя и предния капак били наранени от дребни
камъчета, изхвърчали при движението на предходните автомобили. В същия ден уведомил
ответника за настъпилото застрахователно събитие. След извършен оглед бил съставен опис
на претенция № 13017030102056/21.03.2017 г., в който били отразени увредените детайли.
Сочи, че му било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 268.00 лв., което
счита за недостатъчно за възстановяване на автомобила. С изложеното обосновава правния
си интерес от предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЗАД „Армеец““ АД, депозира писмен отговор,
в който счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Сочи, че след извършен оглед
на автомобила на ищеца била изплатена сумата 268.00 лв., за отстраняване на щетите по
експертна оценка, тъй като не били представени доказателства за размера на щетата. Счита,
че с изплащането на сумата е изпълнил задълженията си по застрахователния договор.
2
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства и
кореспондиращите си твърдения на страните, се установяват следните релевантни за спора
факти: 1. Валидно облигационно правоотношение по силата на договор за имуществена
застраховка „Каско” за л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК № В 5704 ВС, обективиран в полица №
0306Х0193860/22.03.2016 г. и приемане на валидните към датата на договора Общи условия,
неразделна част от него; 2. Заплащане на застрахователната премия по договора при
сключването му; 3. Настъпване на застрахователно събитие на 21.03.2017 г., в границите на
срока на действие на застраховката, с нанесени материали щети, изразяващи се в увреждане
на предна броня и преден капак; 4. Уведомяване на 21.03.2017 г. на застрахователя-ответник
за настъпилото събитие, извършен оглед и съставяне на същата дата на опис на претенция
№ 13017030102056/21.03.2017 г., в който щетите са констатирани; 5. Съставяне на
Експертиза по претенция на 07.12.2017 г., с която е определено обезщетение за изплащане в
размер на 268.00 лв.
По делото са представени и ОУ по застраховка „Каско“ на МПС.
В хода на първоинстанционното производство е назначена САТЕ, чието заключение
неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се цени и от въззивната
инстанция като компетентно и безпристрастно дадено.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия
закон, съставът на Варненски окръжен съд прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Произнасянето на ВРС съответства на осъдителната претенция с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ, заявена за разглеждане.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба:
Пред въззивния съд, спорът се концентрира върху въпроса изборът направен от
3
застрахования за изплащане на обезщетение по експертна оценка лишава ли го от
възможността да бъде възмезден за щетите по действителната им стойност.
Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без
прилагане на обезценка. Съдебната практика е категорична, че при съдебно предявена
претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
проверява дали не се надхвърлят минималните размери по Методиката към Наредба №
2/2006 г. и без прилагането на обезценка Тази практика е приложима и при сега действащия
КЗ, предвид липсата на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с
отменения КЗ. Действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни
цени. Видно от заключението на САТЕ изслушано пред първоинстанционния съд е, че
сумата необходима за възстановяване на констатираните щети по предна броня и преден
капак на автомобила, по средни пазарни цени, към датата на събитието възлиза общо на
675.12 лв., с ДДС.
Настоящият състав намира, че дори и застрахования да е заявил изплащане на
обезщетение по експертна оценка, то това не може да доведе до отричане на възможността
причинените щети на застрахованото имущество да бъдат възмездени в размер различен от
действителната им стойност, поради което релевираното от въззивника в тази насока
възражение се явява неоснователно.
От посочената сума 675.12 лв., следва да бъде приспаднато изплатеното от
застрахователя обезщетение по експертна оценка в размер на 268.00 лв., който факт не е бил
предмет на спор между страните в хода на първоинстанционното производство.
По тези съображения, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата
407.12 лв, представляваща дължима част от разходите за възстановяване на вредите по
застрахованото МПС по средни пазарни цени към датата на настъпване на
застрахователното събитие е основателен и доказан в пълния му предявен размер.
Предвид уважаване на иска за главницата, на присъждане подлежи и законната лихва,
считано от депозиране на исковата молба – 02.03.2020 г., до окончателното изплащане.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което искът е уважен като
правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, съобразно направеното искане и
списък по чл. 80 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
възлизащи на сумата 360.00 лв., с ДДС, адвокатски хонорар.
4
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3449/24.07.2020 г., по гр.д. № 3040/2020 г., на ВРС,
XXXIII с.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа”, № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на „ВА-ДИ 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. А, ап. 32, сумата 360.00 лв. (триста и шестдесет лева),
разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5