Решение по дело №671/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 5354
Дата: 27 май 2024 г. (в сила от 27 май 2024 г.)
Съдия: Мария Иванова-Даскалова
Дело: 20247050700671
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 5354

Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора БОЯНКА АНДРЕЕВА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА канд № 20247050700671 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД - [населено място] срещу Решение № 135/06.02.2024г. по НАХД № 4422/2023г. на РС- Варна, с което е потвърдено НП № 111/18.09.2023г. на Началника на Гранично полицейско управление – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП-МВР, с което за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България и на основание чл.51 от ЗЧРБ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. С решението дружеството е осъдено да заплати на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. РС не отчел, че непредставянето от пътника на паспорт или виза пред органите на „Гранична полиция“ в България не е идентично на нарушение по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. В текста на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ не се съдържала забрана чужд гражданин да бъде превозен до територията на РБългария без валидна виза и разрешение за пребиваване, неизпълнение на каквото задължение се твърди от административно-наказващия орган. Оспорва се извода на РС за липсата на допуснати съществени процедурни нарушения в административно-наказателното производство. Поддържа се оплакването, че АУАН и НП не отговарят на изискванията в ЗАНН за форма и съдържание, тъй като в тях не били посочени конкретна дата и място на извършване на вмененото на авиопревозвача нарушение. Твърди се, че наличието на виза при влизане на територията на РБългария следвало от разпоредбата на чл.1 от Регламент (ЕО) № 539/ 2001 на Съвета от 15.03.2001г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, която разпоредба не била посочена като нарушена в АУАН и в НП. Поради това неоснователно били отхвърлени от РС доводите за отмяна на НП заради нарушение на чл.42, ал.1, т.5 и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Оспорват извода, че нарушението е довършено към момента на пристигане на самолета във Варна, тъй като проверката на документите на пътниците се извършвала на територията на държавата и в града, от който самолета излита, т.е. от Т. А. – [държава]. Поради това дори да е извършено нарушение, то е осъществено на територията на друга държава и не били налице предпоставките на чл.4 от ЗАНН деянието да се санкционира по реда на българското законодателство. Липсвало при описанието на нарушението кой и как е извършил проверката на документите на пътника на летището в Т. А. – дали от служители на превозвача или от други лица, тоест – дали тя е извършена от български гражданин или не, а това било от значение за законосъобразното налагане на наказание по българското законодателство и те не можело да се установяват едва в производството по обжалване на НП пред съда. Оспорва се и извода на РС по оплакването за неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН. В производството пред РС считат, че е останало недоказано осъществяването на административното нарушение на чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Поради това РС следвало да уважи жалбата и да отмени НП, а като не се произнесъл в този смисъл, той постановил Решение, което се моли да бъде отменено от касационната инстанция и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски в касационната инстанция. В допълнителна молба с.д. №5313 от 11.04.2024г. процесуалният представител излага доводи във връзка с приемане на РБългария в Шенгенското пространство по въздух и вода считано от 31.03.2024г., поради което намира, че са налице предпоставките предвидени в чл.3, ал.2 от ЗАНН, което съставлявало още едно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Ответникът – Началникът на ГПУ – Летище Варна към РДГП-Аерогари, чрез упълномощен юрисконсулт депозира молба, в която изразява становището си за неоснователност на жалбата. Моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на РС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли размерът му да бъде определен на минимума.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна предлага касационната жалба да бъде отхвърлена, а решението на РС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС подлежи на оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Решението на РС е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните. В съответствие с чл.283 от НПК въззивният съд приобщил към доказателствата по делото материалите приложени в административно-наказателната преписка. След като разпитал като свидетел актосъставителя и отчел, че липсват доказателствени искания от страните, правилно РС намерил делото е за изяснено от фактическа страна и дал ход по същество. От РС са преценени събраните доказателства, разпределението на доказателствената тежест между страните и въз основа на тях е направен изводите в Решението. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от РС нарушение на процесуалните правила, тъй като делото останало неизяснено. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това не е налице основание за отмяна на решението на основание чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Неправилно приложение на материалния закон съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от РС в решението, по аргумент от забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. С обжалваното решение съдът потвърдил НП №111 от 18.09.2023г. на началника на ГПУ-Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП-към МВР-Варна, с което за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ и на основание чл.51 ЗЧРБ, на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, тъй като от доказателствата по делото установил следното: На 17.07.2023г., около 21.40 часа на Аерогара - Варна с полет от Т. А. - [държава], изпълняван от „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД -[населено място] било превозено лицето R G A – [държава], родена на [дата]., за което при проверката на ГПУ - Аерогара - Варна е установено, че притежава документ за пътуване на лице с друго гражданство с №***, издаден от [държава], валиден до 02.07.2027г. и многократна шенгенска виза тип „С“ с № ***издадена от Република [държава] с валидност от 20.06.2023г. до 03.08.2023г., която не е била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген. РС установил, че с оглед на това на дружеството- превозвач на 17.07.2023г. е съставен АУАН за това, че е превозило този пътник от Т. А. -[държава] до гр.Варна -РБългария без да установи у него наличие на валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито се изискват съгласно Решение №248/12.04.2023г. на МС на РБългария и чл.8, ал.1 от ЗЧРБ. Съдът установил, че извършеното е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, като въз основа на акта е издадено НП № 111 на 18.09.2023г., с което на основание чл.51 ЗЧРБ на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2000лева.

РС при извършената проверка за законосъобразност на НП достигнал до изводите, че НП е издадено от компетентен орган, в производство в което не са допуснати съществени процедурни нарушения, като НП е издадено в законовия срок и в съответствие с изискванията на чл.57 от ЗАНН. РС отхвърлил като неоснователни оплакванията свързани със съдържанието на НП, тъй като установил, че в него нарушението е описано ясно и в пълнота, достатъчна за да може привлеченото към отговорност лице да организира защитата си. Отчел, че посочените в НП дата и място на извършване на нарушението съвпадат с датата и мястото на извършване на проверката, поради което отхвърлил твърденията за липсата им. Тъй като нарушението е довършено когато превозът е завършен в гр. Варна, в РБългария, РС намерил за неоснователни доводите в жалбата за осъществяването му по друго време и на друго място.

Касационният състав изцяло споделя мотивите на РС в Решението за извода, че НП е правилно и законосъобразно, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

В случая „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД със самолет е осъществило на посочената в НП дата превоз до РБългария на гражданина на [държава] R G A. [държава] е в списъка от държави, изчерпателно изброени в Приложение І от Регламент /ЕС/ 2018/ 1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018г., чиито граждани трябва да притежават виза при преминаването на вътрешните граници на държавите членки. С Решение № 565/ 2014/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014г. е въведен опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава на едностранното признаване от страна на Б, Х, [държава] и [държава] на определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни. В случая превозения на конкретната дата от дружеството пътник до РБългария е чужденец, който не е притежавал необходимата му виза издадена от РБългария за пребиваване в страната, а е имал издадена виза за многократно влизане от [държава] - държава прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, която за да се счете за равностойна на национална виза е трябвало да е била използвана веднъж за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген. Поради това правилно като нарушени в НП са посочени разпоредбите на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, съгласно която чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква, както и чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, която разписва, че чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима. Правилно в НП е посочена като относима в случая и действаща към датата на извършване на превоза и разпоредбата на т.1, б.“а“ на Решение №248/12.04.2023г. на МС на РБългария, с което е изменено Решение №459/03.07.2014г. на МС за одобряване прилагането на Решение № 565/ 2014/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014г. в т.2, като е постановено, че: „Република България ще счита за равностойно на своите национални визи за транзитно преминаване или за планиран престой на своята територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, следните документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, независимо от гражданството на техните притежатели: а/ „единна виза“ по смисъла на чл.2, т.3 от визовия кодекс, валидна за две или за многократни влизания, и след като е била използвана веднъж за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген;…“. Правилно в НП е акцентирано, че не е била налице втората кумулативно изискуема предпоставка – шенгенската виза да е била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, за да се приеме, че конкретния гражданин на И има документ, който е равностоен на виза издадена от РБългария. Поради това правилно РС намерил за законосъобразно издадено НП, с което описаното като извършено от превозвача деяние е квалифицирано като нарушение на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ вменяваща в задължение на превозвача, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква. Неизпълнението на това задължение осъществява състава на административно нарушение възведено в чл.51 от ЗЧРБ, която предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице на превозвач, който не изпълни задълженията си по чл.20 от ЗЧРБ. Поради това правилно РС намерил НП за законосъобразно издадено с наложената с него на превозвача на основание чл.51 от ЗЧРБ имуществена санкция в минималния размер от 2000лв., поради липсата на факти и обстоятелства, които да характеризират деянието като маловажен случай и да обосноват прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Правилно са преценени като приложими цитираните разпоредби от ЗЧРБ, тъй като административното нарушение е довършено на територията на РБългария в гр.Варна, където е приключил превоза, поради което оплакванията в противоположния смисъл развити и в касационната жалба са неоснователни.

Във връзка с последвалите до датата на постановяване на настоящото решение промени за РБългария, която от 31.03.2024г. е приета като част от Шенгенското пространство по въздух и вода, неоснователни са доводите и твърдението, че е налице последвала по-благоприятна редакция на приложимите разпоредби от ЗЧРБ. От датата на нарушението до датата на постановяване на настоящото решение няма отмяна, нито промяна на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ – която вменява задължението на превозвача, както и на чл.51 от ЗЧРБ – който определя неизпълнението на задължението по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ като административно нарушение, нито има промяна в размера на санкцията, която се налага за този вид нарушение. Поради това не е налице хипотезата предвидена в чл.3, ал.2 от ЗАНН и последвал по-благоприятен закон, който да бъде приложен от настоящата инстанция.

В обобщение касационната жалба се явява неоснователна, тъй като РС е приложил правилно цитираните законови разпоредби. В съответствие с изхода на спора РС присъдил на ответната страна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Не се установи наличие на основание за отмяна, поради което Решението на РС с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила.

При този изхода на спора своевременно направеното искане от пълномощника на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Искането в молбата от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН касаторът „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД - [населено място] следва да бъде осъден да заплати на ответната страна - ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП-МВР сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от това и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.чл.63в от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №135/06.02.2024г. постановено по АНД № 4422/2023г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

 

ОСЪЖДА „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД - [населено място] с ЕИК ****да заплати на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП-МВР сумата в размер на 80лв./осемдесет лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

Председател:  
Членове: