РЕШЕНИЕ
№ 779
гр. Враца, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420102316 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. А. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „*****” № **, ет. ** против „Вива Кредит” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул.
„Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2019 г. между ищеца и „Вива Кредит” ООД –
заличен търговец, чийто правоприемник е ответникът, бил подписан договор за паричен
заем „Вивакредит СЕГА” № ******* от 15.01.2019 г. за сума в размер на 175,00 лв. На
същата дата бил подписан анекс към договора за удължаване на срока на договора с 14 дни,
за което ищецът следвало да заплати сумата от 45,00 лв., заплатена от него на 15.01.2019 г., в
резултат на което процесният заем бил за срок от 14 дни. Сочи се, че на 29.02.2020 г. ищецът
погасил изцяло процесния заем, като заплатил сума в размер на 247,39 лв., като така за
получен заем от 175,00 лв. заплатил 292,39 лв.
Твърди се, че процесният договор за заем е недействителен поради противоречието
му с чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и поради
заобикаляне на закона.
Посочва се, че ищецът е следвало до 19.01.2019 г. да заплати дължимата лихва по
процесния договор за заем, такса за предоставена услуга по експресно разглеждане на заявка
за отпускане на паричен заем, в случай че такава е дължима, неустойка по чл. 4, ал. 2 от
процесния договор, в случай че такава е начислена, и разходите съгласно тарифа на
ответника, в случай че са начислени, за да влезе в сила анексът за удължаване на срока на
договора. Съгласно чл. 2 от анекса ищецът заплатил такса удължаване на срока в размер на
31,90 лв., а общата сума, заплатена от него по сключения анекс, била в размер от 45,00 лв.
Поддържа се, че таксата за удължаване на срока не е включена в ГПР, а ако е била включена,
то ГПР щял да надвиши посочения в договора за заем, респективно допустимия в размер на
50 %, което водело до нищожност на договора за заем съгласно чл. 22 ЗПК. Сочи се, че
1
посоченият в договора за заем ГЛП превишава допустимия процент – 30%, което
противоречи на добрите нрави. Изтъква се, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и други разходи по кредита, поради което ищецът не дължи договорените
лихва, такса удължаване на срока и други суми над главницата по договора за заем. Твърди
се, че сумата, с изключение на лихвата, не е включена в годишния процент на разходите и не
е надлежно посочена в договора като лихва, като по този начин се нарушават добрите нрави.
Поддържа се, че сделки, сключени при значителна липса на еквивалентност на
престациите, включително и при необосновано висок размер на възнаграждение за услуги,
са нищожни, както е и в процесния случай. Твърди се, че извън предоставения паричен заем
в размер от 175,00 лв., възстановим за 14 дни, ищецът не е получил друга услуга, а със
сключване на процесния договор и анекс с ответника се е задължил за заплащане на
значително по-голямо от обичайното възнаграждение, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че клаузите за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен
заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от процесния договор и за удължаване на срока на договора
за паричен заем са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи се, че с уговорката за
дължима такса за експресно разглеждане на искането за кредита по същество се прехвърля
върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция по чл. 16 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит. Поддържа се, че предвиденото възнаграждение за приоритетно
разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на
кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди се, че в случая е налице съглашение
във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като клаузата води до значително
неравновесие на правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сочи се, че същото
важи и за клаузата, предвиждаща заплащане на такса за удължаване на срока на договора.
Поддържа се, че процесният договор за заем не е индивидуално договорен, като
индикация за това е липсата на еквивалентност на престациите. Сочи се, че доколкото
самият договор е бланков, ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Сочи се, че сумата в размер на 117,39 лв., включваща възнаградителна лихва и такси
по клаузите, за които се поддържа, че са нищожни, е недължимо платена, тъй като е дадена
над чистата стойност на заема, заплатена е от ищеца на ответника при изначална липса на
основание и като такава подлежи на връщане.
По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от
съда да прогласи нищожността на процесния договор за заем, в условията на евентуалност
да прогласи нищожността на клаузите за експресно разглеждане на заявка за отпускане на
паричен заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от процесния договор и за удължаване на срока на
договора за паричен заем, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 117,39
лв., представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по
нищожните клаузи от договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че
възражението за нищожност на договора за потребителски кредит, сключен между страните,
на основание чл. 22 от ЗПК, е неообсновано и неоснователно, тъй като не е осъществен
фактическият състав на всяка от хипотезите за нищожност на сделките, уредени в
цитираната правна норма. Твърди се, че не са допуснати предвидените в чл. 22 ЗПК
съществени пороци, при наличието на които потребителят да е бил в невъзможност да
2
разбере икономическите последици на договора, който отговаря на изискването за яснота, а
евентуалната недействителност на отделни клаузи, които не влияят върху основните
елементи на договора и без които той може да породи действие, не следва автоматично да
води до недействителност на цялото съглашение. Поддържа се, че не са налице
предпоставките за уважаване на осъдителния иск за неоснователно обогатяване, тъй като не
е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма, респ. не са ангажирани
доказателства в тази насока. Сочи се, че предявените в условията на евентуалност искове
също са неоснователни и недоказани. Иска се от съда да отхвърли предявените искове.
Претендират се и разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищецът поддържа на самостоятелно основание и трите въведени
твърдения за нищожност на договора за заем – противоречие със закона – чл. 10, чл. 10а, чл.
11, т. 9 и т. 10 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП, заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
накърняване на добрите нрави, поради което съдът приема, че е сезиран с три отделни иска –
по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, предл.
второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Основанието на иска се определя от съда въз
основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба. Ето защо, след
като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то
именно съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се
намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца
относно обективното им съединяване /в този смисъл са и Решение № 527/21.06.2010 г. по гр.
д.№ 1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о.
на ВКС и др./.
Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на
сделка, е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа
основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от
най-тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба
/в този смисъл са: Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, Решение
№ 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 199/12.07.2016 г.
по гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./, настоящият съд приема, че е сезиран с
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а в условията на евентуалност
с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
От ищеца са предявени следните искове: 1. иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност
на сключения между страните Договор за паричен заем № ******* от 15.01.2019 г. поради
противоречието му със закона – чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП; в
условията на евентуалност: 2. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за
прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за паричен заем № ***** от
15.01.2019 г. поради заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК; 3. иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните
Договор за паричен заем № ****** от 15.01.2019 г. поради накърняване на добрите нрави и
4. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожност на
клаузите в договора за паричен заем за експресно разглеждане на заявка за отпускане на
паричен заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от процесния договор и за удължаване на срока на
договора за паричен заем поради противоречието им със закона. В условията на
кумулативност с всеки от горните евентуални искове е предявен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 117,39 лв., представляваща платена без основание сума по договора за паричен заем,
включваща възнаградителна лихва и такси по клаузите, за които се поддържа, че са
нищожни.
3
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във
вр. с чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за
паричен заем № **** от 15.01.2019 г. поради противоречието му със закона – чл. 10, чл. 10а,
чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП и по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузите в договора за паричен заем за експресно
разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от
процесния договор и за удължаване на срока на договора за паричен заем поради
противоречието им със закона:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем № **** от
15.01.2019 г., както и неговото съдържание и че сключеният между страните договор за
потребителски кредит № ***** от 15.01.2019 г. противоречи на закона – чл. 10, чл. 10а, чл.
11, т. 9 и т. 10 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП.
С доклада по делото е указано на ищеца, че не сочи доказателства за фактите, за
които носи доказателствена тежест – а именно, че между него и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № ***** от 15.01.2019
г.
На практика между страните не се спори, че принципно са се намирали в
облигационна връзка по сключен договор за паричен заем, по който ищецът е имал
качеството заемател, а ответното дружество – заемодател.
По делото обаче не са представени никакви доказателства за съдържанието на
договора и в частност за съдържащите се в него клаузи за експресно разглеждане на заявка
за отпускане на паричен заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от процесния договор и за
удължаване на срока на договора за паричен заем, чиято нищожност също се иска да бъде
прогласена. При липсата на процесния договор за паричен заем не може да се установи нито
договореният между страните годишен процент на разходите и компонентите му, нито
договоренитят годишен лихвен процент, за да се направи преценка дали уговорените между
страните такси са включени в ГПР, дали ГПР надвишава допустимия размер и дали ГЛП
надвишава допустимия процент. Липсва възможност като цяло за преценка на
съответствието на клаузите на договора със закона /чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и с
чл. 143 ЗЗП/.
За да прецени дали една клауза е нищожна, съдът следва да разполага с възможността
да се запознае с нейното съдържание – какво гласи уговорката, какво е нейното съдържание,
какви условия са уговорени между страните. Едва след като съдът се запознае с нейното
съдържание, би могъл да определи дали същата противоречи на закона, както и дали има
неравноправен характер, респ. дали искът на ищеца е основателен.
Няма как съдът да прецени дали клауза е неравноправна без да бъде представен
договорът, в който тя се съдържа. Поради тази причина съдът е в невъзможност да се
произнесе и обсъди въведените от ищеца основания, поради които счита, че договорът за
потребителски кредит като цяло или съдържащите се в него клаузи са нищожни. След като
съдът не е запознат с текста на самите клаузи, по никакъв начин не може да установи дали
те противоречат на закона, заобикалят го или противоречат на добрите нрави, каквито
доводи се изтъкват в исковата молба.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на ищеца са дадени указания, че носи
тежестта да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си последици и на които
основава своите искови претенции, както и му е указано, че не сочи доказателства за тези
факти. Въпреки така дадените му указания ищецът не е ангажирал никакви доказателства.
Представено е единствено копие от анекс към договор за предоставяне на паричен
заем „Вивакредит СЕГА“ № ****, който не е подписан от ищеца, а предвид липсата на самия
4
договор, е невъзможно да се установи дали той съответства точно на този договор. А дори
това да се установи, анексът не съдържа клаузите за експресно разглеждане на заявка за
отпускане на паричен заем, както и за неустойка по чл. 4, ал. 2 от процесния договор.
С исковата молба ищецът е заявил искане съдът да задължи ответното дружество да
представи сключения между страните договор за кредит, което искане е оставено без
уважение с Определение № 1834/25.10.2024 г. Ищецът е страна по договора за заем и като
такава следва да разполага с екземпляр от него, както и да полага дължимата грижа да го
съхранява, за да може да го представи пред съда, в случай че желае да черпи права от него. В
гражданския процес всяка от страните следва да ангажира чрез съответното доказателствено
искане доказателствата, чрез които да установи обстоятелствата, от които черпи изгодни за
себе си последици. Задължаване на насрещната страна или на трето неучастващо по делото
лице да представи намиращ се у него документ предполага, освен че такъв документ
съществува и се намира в държане на това лице, още и че ищецът не разполага с този
документ, поради което е в невъзможност да го представи по делото и доколкото
насрещната страна или третото лице нямат интерес да го представят, то задължаването им да
го представят, скрепено със санкцията по чл. 161 ГПК за насрещната страна или отговорност
за вреди за третото лице, е единствената възможност за ищеца този документ да бъде приет
по делото и да се ползва от него. В случая както ищецът, така и ответникът са изложили
съображения, че не разполагат с екземпляр от процесния договор за заем по различни
причини, като са в невъзможност да го представят.
Способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 ГПК, не е
предвиден, за да може да бъде улеснена страна по делото, като другата страна вместо нея
бъде задължена да представи документи, които се намират и у двете страни. Освен това
следва да се посочи, че в чл. 11, т. 12 ЗПК е регламентирано правото на потребителя да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, като законът не вменява задължение на кредитора да пази в
определен срок екземпляри от договори, по които задълженията на страните са изпълнени. В
исковата молба се твърди, че процесният договор е сключен на 15.01.2019 г., като ищецът е
погасил изцяло заема на 29.02.2020 г. Действително в исковата молба се съдържат
твърдения, че ищецът е изгубил своя екземпляр на договора за заем, но в случая е
недопустимо договорът да бъде изискван от насрещната страна, за която липсва задължение
да пази същия в определен срок след прекратяването му, както и да бъде приложена
санкцията на чл. 190, ал. 2 ГПК при непредставянето на документа, съдът да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства. Горното би съставлявало злоупотреба с процесуални права. По този начин се
подменя и тежестта на доказване, като под угроза от прилагане на санкцията на чл. 161 ГПК
се вменява на страна да ангажира доказателства за факти, за които не само не носи
доказателствената тежест, а и доказването им е неизгодно за нея.
Съгласно чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване
относно обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици. От
установяване на нищожност на процесния договор за заем се претендират изгодни за ищеца
правни последици, поради което ответното дружество няма и не следва да му се вменява
задължение да представи съответния договор, още повече че за него не съществува
задължение да пази екземпляр от същия повече от пет години след сключването му, т.е.
документът не се намира в негово държане, каквото е изискването на чл. 190, ал. 1 ГПК.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на процесния
договор за заем, както и за клаузите, чието обявяване за нищожни претендира, поради което
искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск, съдът дължи произнасяне по предявените
5
евентуални искове, тъй като се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за тяхното
разглеждане.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по
Договор за паричен заем № **** от 15.01.2019 г., както и неговото съдържание и че
сключеният между страните договор за паричен заем № ***** от 15.01.2019 г. заобикаля
законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На ищеца е указано, че не сочи доказателства за фактите, за които носи
доказателствена тежест. И този иск е следва да бъде отхвърлен като неоснователен по
гореизложените съображения, чието преповтаряне е безпредметно.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по
Договор за паричен заем № **** от 15.01.2019 г., както и неговото съдържание и че
сключеният между страните договор за паричен заем №****от 15.01.2019 г. накърнява
добрите нрави.
На ищеца е указано, че не сочи доказателства за фактите, за които носи
доказателствена тежест. И този иск е следва да бъде отхвърлен като неоснователен по
гореизложените съображения, чието преповтаряне е безпредметно.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по
Договор за паричен заем № **** от 15.01.2019 г., както и че клаузите за експресно
разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от
процесния договор и за удължаване на срока на договора за паричен заем противоречат на
закона.
На ищеца е указано, че не сочи доказателства за фактите, за които носи
доказателствена тежест. И този иск е следва да бъде отхвърлен като неоснователен по
гореизложените съображения, чието преповтаряне е безпредметно.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД възникването на спорното
материално право за връщането на дадено при начална липса на правно основание се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки 1. процесната сума –
117,39 лв., да е излязла от патримониума на ищеца; 2. тя да е постъпила в имуществената
комплекс на ответника и 3. това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен
юридически факт.
Както вече беше посочено, между страните не се спори, че принципно са се намирали
в облигационна връзка по сключен договор за паричен заем, по който ищецът е имал
качеството заемател, а ответното дружество – заемодател. От представените по делото 2 бр.
приходни касови ордери се установява, че на 15.01.2019 г. ищецът е заплатил на ответното
дружество сума в размер на 45,00 лв. с основание „вноска по кредит *****“, а на 29.02.2020
г. – сума в размер на 247,39 лв. с основание „вноска по кредит ****“. Не е спорно между
страните, че сключеният между тях договор за заем е погасен изцяло от ищеца.
Получаването на процесната сума – 117,39 лв., въз основа на сключения между страните
договор за паричен заем не се оспорва от ответника по делото. Разместването на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника е станало при наличието на правно
основание – изпълнение на задължение по сключен между страните договор за паричен
заем. Доколкото от ищеца не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че
договорът за паричен заем или отделни негови клаузи, въз основа на които се твърди да е
предадена сумата в размер на 117,39 лв., да са нищожни, съдът намира, че е налице
6
основание за задържане на сумата от ответника, поради което предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ответното дружество, но
същото не е посочило такива в приложения към отговора на исковата молба списък на
разноските, поради което и не следва да му се присъждат такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ******,
ул. „****” № **, ет. **, против „Вива Кредит” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146
ЗЗП за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем №
******** от 15.01.2019 г. поради противоречието му със закона – чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9 и
т. 10 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения
между страните Договор за паричен заем № *** от 15.01.2019 г. поради заобикаляне на
закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем №
******** от 15.01.2019 г. поради накърняване на добрите нрави и иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите в Договор за
паричен заем № ***** от 15.01.2019 г. за експресно разглеждане на заявка за отпускане на
паричен заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от процесния договор и за удължаване на срока на
договора за паричен заем поради противоречието им със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ****,
ул. „*****” № **, ет. **, против „Вива Кредит” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 73Г, иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 117,39 лв.,
представляваща платена без основание сума по Договор за паричен заем № 5491682 от
15.01.2019 г., включваща възнаградителна лихва и такси по клаузите за експресно
разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем, за неустойка по чл. 4, ал. 2 от
процесния договор и за удължаване на срока на договора за паричен заем.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7