О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 181
град Велико Търново, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
като
разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. дело № 251/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 121а, ал. 3 и чл. 127ж, ал. 1 от
същия кодекс.
Образувано е по жалба на адв. М. Е., като пълномощник на „Зарзаватчийница“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. в.т., срещу действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 167202549635_3/04.04.2023 г. на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 77/06.04.2023 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново. Жалбоподателят излага подробни съображения, че действията на органите по приходите са необосновани, а направените изводи не се подкрепят от събраните доказателства и не намират опора в закона. Моли да се отменят действията по обезпечаване. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на
ТД на НАП – В. Търново, в представено писмено становище от пълномощник, оспорва
подадената жалба и моли съда да я остави без уважение, като претендира и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
От органи по приходите в
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на 04.04.2023 г. е извършена проверка
на стоки с висок фискален риск - плодове и зеленчуци - закупени от
„Зарзаватчийница" ЕООД в пункт за фискален контрол зеленчукова борса с.
Първенец и превозвани с товарен автомобил с регистрационен № В 4838 КХ. Според ПИПСВФР № 167202549635_1/04.04.2023 год. съгласно
представените документи – 2 бр. фактури, превозваните стоки са нар /стока,
непопадаща в списъка на стоките с висок фискален риск/, ябълки, лимони,
тиквички, 2 вида пиперки и домати. Поставено е техническо средство за контрол, като при приключване
на превоза в гр. Велико Търново на същата дата е извършен оглед на товарния
автомобил, установена е ненарушена цялост на поставеното техническо средство и
то е отстранено.
С ПИПСВФР № 167202549635_3/04.04.2023 г. е установено несъответствие
при извършената проверка между посоченото в документите количество и вид на
стоките, и констатираното в действителност, а именно количеството на ябълките е
с 242,40 кг. повече, както и са налице стоки, които не са описани в
представените 2 фактури и не са декларирани от водача: лук – 295,50 кг., ряпа –
81,40 кг и грозде трапезно – 46,40 кг. Освен това в протокола е констатирано, че
дружеството декларира резултат ДДС за внасяне, несъответстващ на размера на
оборотите за съответния период. Данъчната основа на реализираните продажби е
почти равна на тази на покупките. При извършена проверка в обект (м. 01.2023
г.) от органи по приходите е установено нарушение на чл.25, ал. 1 (неиздаване
на фискален касов бон) и чл. 33, ал.1 (разлика в касовата наличност) от Наредба
№ Н-18/2006 г. Установено е и несъответствие между налична стока при фактическо
преброяване в сравнение с наличността по счетоводни данни - излишък на стоки,
които не са намерили отражение в счетоводните регистри, което води до
неотчитане на разходи, респективно неотчитане на приходи. Същите факти са
мотивирали и извод за риск за събирането на бъдещи данъчни задължения при
реализиране на стоката. Предвид изложеното и на основание чл. 121а, ал. 3 вр.
чл. 121а, ал.1, т. 3 и ал. 2 от ДОПК е наложено и процесното обезпечение. С
посочения протокол органите по приходите са определили пазарна цена на стоките
в размер на 32 758,30 лв. и дължимо обезпечение в размер на 6551,66 лв. С
протокола са наложени забрана за разпореждане със стоката и изземване на
същата. На 05.04.2023 г. след представяне на доказателство за предоставяне на
обезпечение, иззетата стока е освободена.
Действията на органите по
приходи са обжалвани по административен ред, като с Решение № 77/06.04.2023 г.
на Директора на ТД на НАП - Велико Търново те са потвърдени. Решаващият орган е конкретизирал посочените
по-горе факти, като посочва извършването на контролна покупка, за която не е
издаден касов бон и съставен акт за установяване на административно нарушение №
F692294/16.01.2023г., установена разлика при същата проверка между
регистрираните с фискално устройство продажби и наличните в касата парични
средства в размер на 221,12 лв. повече налични средства и наложена принудителна
административна мярка със заповед № 11379/18.01.2023г., предмет на а.д. № 81/2023г.
по описа на АСВТ, както и извършено на 06.01.2023г. преброяване на наличните
активи, при което е установен излишък на стоки на стойност 40 563,16 лв., които
не са отразени в счетоводството.
Решението е връчено на жалбоподателя на 07.04.2023 г., като жалбата
срещу него и действията на органите по приходите е подадена пред АСВТ чрез
решаващия орган на същата дата.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от лице
с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол.
Оспорването е извършено в рамките на преклузивния срок по чл. 41, ал. 3, вр. с
чл. 127ж от ДОПК, до местно компетентния административен съд. От външна страна
жалбата отговаря на изискванията на чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и
като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
При служебно извършена
проверка на основание чл. 160, ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът
установи, че обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР № 167202549635_3/04.04.2023 г., са извършени от оправомощени органи и в рамките на тяхната
компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Посочената
норма определя материалната компетентност на органите по приходите, извършили
оспорваните действия по обезпечаване на доказателствата, като в разглеждания
случай не е спорно, че се касае за стоки, за които съществува висок фискален
риск, и че съставилите протоколите инспектори по приходите имат качество на
органи по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск. Потвърдителното решение също е
издадено от компетентен орган - директорът на ТД на НАП - В. Търново, в рамките
на правомощията определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК и при спазване на
определения в същата норма еднодневен срок за произнасяне. В издадения протокол
органите по приходите са изложили обстоятелствата, послужили като фактически основания
за постановеното обезпечение на доказателства и направените изводи.
Правилността на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а
съответствието му с материалноправните разпоредби на закона. В хода на
административното производство органите по приходите са изпълнили задълженията
си по чл. 40, ал. 3 от ДОПК, като чрез съставянето и връчването на съответните
протоколи са довели до знанието на данъчния субект установените факти и
предприетите въз основава на тях действия.
Настоящият състав намира, че предприетите от органите по приходите
действия по обезпечаване на доказателства са в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона. В случая от събраните доказателства се
установява, че е налице разлика във вида и количествата на стоките, заявени при
първоначалната проверка, когато е пломбирано превозното средство и тези,
открити при разтоварването на същото, която разлика не може да бъде определена
като незначителна. Срещу тези констатации в жалбата, въпреки обема ѝ, не
са изложени конкретни възражения или пък са приложени доказателства, които да ги
опровергават, като възраженията на жалбоподателя са концентрирани изцяло срещу
извода за наличието на обстоятелства по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Налице е
хипотезата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ДОПК - несъответствие между посоченото в
документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката. Приложено
към настоящия случай, това означава, че действайки в условията на обвързана
компетентност, съгласно чл. 121а, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ДОПК, извършващите
фискалния контрол органи правомерно са предприели действия по чл. 40 от ДОПК за
обезпечаване на доказателства, като са определили размера на обезпечението и
изземвайки процесната стока, същевременно са я оставили на отговорно пазене в
склада на получателя като са назначили и неин пазач. В действителност в случая
не се установяват обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК (също посочена като основание за налагане на обезпечението),
като в тази връзка съдът изцяло споделя възраженията на жалбоподателя. Това
обаче е без значение, тъй като в случая е доказано обстоятелство по чл. 121,
ал. 1, т. 3 от ДОПК, което е самостоятелно основание за налагането на
обезпечението. Настоящият състав е запознат с практиката на АСВТ, постановена
по повод обжалването от дружеството-жалбоподател на други налагани обезпечения
на стоки с висок фискален риск от органите на НАП /напр. по адм. дело №№
33/2023 г., 34/2023 г., 214/2023 г., 215/22023 г., 216/2023 г., 217/2023 г.,
239/2023 г., 240/2023 г. и др./, но настоящият случай е различен от
разглежданите в тези производства, като постановен при различна фактическа
обстановка.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя във връзка с определянето на размера на дължимото обезпечение.
Пазарните цени на описаните стоки са изчислени въз основа на протоколи, изготвени
от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП при прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени, издадена от МФ. При определянето им е използван методът на
сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци. Експертният резултат
е получен след съпоставяне на цената на стоките по контролираната сделка с
цената на стоки по съпоставими неконтролирани сделки, осъществени при
съпоставими условия. Методът е предпочетен, тъй като се концентрира
изключително върху цената на търгуваната стока. Използваната информация за цената
на стоката от съпоставимите сделки е публична, предоставена от стоковите борси
и тържища, в лева, калкулирана без стойността й да е включен ДДС и е за кг/л.
на едро. Оспорващият не е опровергал начина на формиране на
пазарната цена на закупените от него стоки, нито е изложил аргументи или
представил доказателства за това какви са цените на сходни стоки на пазара и
дали същите кореспондират с определените пазарни цени.
Настоящият
съдебен състав не споделя и възраженията в жалбата, че изземването на стоки с висок
фискален риск е допустимо само след като органите по приходите преди това са
поискали от публичния изпълнител да наложи с постановление по реда на чл. 195
от ДОПК предварителни обезпечителни мерки. Граматическото тълкуване на
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 121а от ДОПК не налага изводите, които се
правят в жалбата. Действайки в условията на оперативна самостоятелност, на
което ясно сочи използването в текста на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК на израза „може
да поиска“, органът по приходите е в правото си да сезира публичния изпълнител
незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на
получателя на стоката за обезпечаването на публичните вземания за данъци, които
биха възникнали, в размер на не по-малко от 30% от пазарната стойност на
стоката. Наред с това обаче при доказаност на някоя от хипотезите по чл. 121а,
ал. 1 или ал. 2 от ДОПК органът по приходите на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК
в условията на обвързана компетентност предприема и действия по чл. 40 ДОПК за
обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на
съда, като изземва стоката и документите за нея. Използването на съюза „и“ в
ал. 3 на чл. 121а от ДОПК не означава
задължително да бъде наложено предварително обезпечение от публичния изпълнител,
а означава, че в случаите по ал. 1 и ал. 2 органът по приходите е длъжен да
извърши действия по обезпечаване на доказателства и и изземване на стоките.
Доколкото в случаите посочени в ал. 1 и ал. 2 на посочената правна норма
приходните органи разполагат с оперативна самостоятелност и могат да поискат от
публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки, то
действията по изземване задължително се извършват при условията на обвързана
компетентност.
Предвид горното съдът
намира оспорените действия за обосновани и законосъобразни, поради което
жалбата против тях следва да се отхвърли.
При
този изход на делото на ответника следва да се присъди своевременно поисканото
юрисконсултско възнаграждение. Производството по чл. 41, ал. 3 от ДОПК е
особено производство, различно от това по обжалване на ревизионните актове,
поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал.1, изр. 3 от ДОПК вр. чл.
144, ал. 1 от ДОПК е неприложима, тъй като разпоредбите на Глава деветнадесета
от ДОПК следва да се прилагат съгласно общата препратка на чл. 144 от ДОПК за
актове, които се обжалват по реда на ревизионните такива. Възнаграждението за
юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 143, ал. 3
от АПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Претенцията за
присъждане на разноски в размер на 500 лв. е неоснователна.
По
изложените съображения и на основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл.
127ж, ал. 1 от ДОПК
съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Зарзаватчийница“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. в.т., срещу
действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 167202549635_3/04.04.2023 г. на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, потвърдени с Решение № 77/06.04.2023 г. на директора на ТД на НАП –
Велико Търново. ОСЪЖДА „Зарзаватчийница“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. в.т. да заплати на Националната агенция за приходите сумата от
100,00 лв. /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение. |
Определението не подлежи
на обжалване.
Определението да се съобщи
на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: