№ 482
гр. П., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720103748 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ИЛ. В. С.,
ЕГН:********** срещу В. Х. Р., гр.С., ж.к.”****** с ЕГН:**********, Й. Х. Р., гр.С.,
ж.к.”***** с ЕГН:**********, АЛ. В. Р., с гр.С., ж.к.”**** с ЕГН:********** и М. АС.
Г., гр.П., ул."*** с ЕГН:**********.
Ищецът твърди, че е собственик на основание покупко-продажба, извършена с
нотариален акт №32, том II, рег.№ 6368, дело№ 215/2013 г. от нотариус Р.М. на
недвижим имот: 1842/2764 идеални части от поземлен имот с идентификатор №
******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П.,
област П., одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г., съгласно скица на
поземлен имот № 2073 от 26.06.2013 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър
- град П., с площ на имота от 2 764 квадратни метра, с адрес и находящ се в землището
на град П., община П., област П., улица „**, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползуване: Ниско застрояване, при граници:
поземлен имот с идентификатор № ********, поземлен имот с идентификатор №
*********, поземлен имот с идентификатор № **********, поземлен имот с
идентификатор № ***********, поземлен имот с идентификатор № ************,
поземлен имот с идентификатор № ************, поземлен имот с идентификатор №
*************, поземлен имот с идентификатор **************, поземлен имот с
идентификатор № **************** и поземлен имот с идентификатор №
***************, с номер по предходен план 8926, квартал 144, заедно с цялата
построена в централната северна част на имота СГРАДА с идентификатор № *******.4
със застроена площ от 125 квадратни метра, брой етажи 1, предназначение: Жилищна
сграда - еднофамилна.
Твърди, че първите трима ответници, също съсобственици на описания
поземлен имот, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №114, том II,
рег №4345, дело №297/2021 г., съставен от нотариус Р.М. са продали на четвъртия
ответник своите идеални части от описания съсобствен недвижим имот, а именно:
1
327/862 идеални части от урегулиран поземлен имот, представляват дворно
урегулирано място с площ от 862 кв.м, находящо се в землището на гр.П., който
съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот по чл.483, ал.1 от ГПК
№188, том V, дело №1719/1976г. На Нотариуса при ПРС, представлява парцел ХVI-
3192 в кв.19 по отменения план на гр.П., при граници: улица, С*****, М***** и н-ци
на И.Л.Ж., равняващи се на 327/1158 идеални части от Урегулиран поземлен имот,
представляващ дворно урегулирано място с площ от 1158 кв.м, находящо се в
землището на гр.П., кв.“*“ и означено по скица като УПИ XXII - За магазин за
хранителни стоки, битов комбинат, кафе-сладкарница, приемна на МВР и КПП в
квартал 1 по плана за регулация и застрояване на гр.П., кв.“*“, утвърден със Заповед
№1150 от 01.08.1986 г., при граници: от югоизток - улица, от югозапад - улица, от
североизток - УПИ XXIV - 8931 и УПИ ХХ1Х-8932 равняващи се на 237/2764 идеални
части от поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., община П., област П., одобрени със Заповед № РД-
18-91 от 13.10.2008г., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 21.01.2014 г., съгласно скица на поземлен
имот №15-48015 от 21.01.2021 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - град
П., с площ на имота 2764 кв.м. с адрес и находящ се в землището на град П., община
П., област П., улица „Д*****, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
с начин на трайно ползуване: Ниско застрояване /до 10м/, заедно с първия етаж на
сграда с идентификатор *******.1 със застроена площ от 123.00 кв.м, брой етажи 2,
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и с
подобренията и приращенията в имота, за сумата 10300лв.
Твърди, че към момента на сделката - 20.05.2021 г. сградата - предмет на
продажба, а именно: първия етаж на сграда с идентификатор *******.1 със застроена
площ от 123.00 кв.м, брой етажи 2, не е съществувала, тъй като е напълно разрушена в
резултат на пожар, случил се години преди това. Намира, че поради погиването на
вещта в частта, с която се прехвърля правото на собственост върху описаната сграда
договорът за покупко-продажба се явява нищожен поради невъзможен предмет,
приемайки, че описаният договор е действителен само в частта му относно продажбата
на дворното място.
Твърди, че идеалните части от правото на собственост върху описания поземлен
имот, притежание на първите трима ответници, общо в размер на 327/2764 идеални
части, са продадени в нарушение на закона - чл. 33 ЗС, без да ми е предложено като
съсобственик да купя тази част при същите условия.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което се да допуснете
изкупуване на 327/862 идеална част от урегулиран поземлен имот, представляват
дворно урегулирано място с площ от 862 кв.м, находящо се в землището на гр.П.,
който съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот по чл. 483, ал.1 от
ГПК № 188, том V, дело №1719/1976г. на Нотариуса при ПРС, представлява парцел
ХХ/1-3192 в кв.19 по отменения план на гр.П., равняващи се на 327/1158 идеални части
от Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от
1158 кв.м, находящо се в землището на гр.П., кв.“*“ и означено по скица като УПИ
XXII - За магазин за хранителни стоки, битов комбинат, кафе-сладкарница, приемна на
МВР и КПП в квартал 1 по плана за регулация и застрояване на гр.П., кв.“*“, утвърден
със Заповед №1150 от 01.08.1986 г., равняващи се на 237/2764 идеални части от
поземлен имот с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-91 от
13.10.2008г., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 21.01.2014 г., съгласно скица на поземлен имот №15-
48015 от 21.01.2021 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - град П., с площ
2
на имота 2764 кв.м., находящ се в землището на град П., община П., област П., улица
„Д*****, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползуване: Ниско застрояване /до 10м/ като замени четвъртия ответник - купувач по
продажбата, по действително уговорените между ответниците условия.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор е постъпил общ такъв от ответниците В.
Х. Р., Й. Х. Р. и АЛ. В. Р. като намират предявения иск за неоснователен, тъй като към
момента на изповядване на атакувана сделка - 20.05.2021г. в имота е съществувала
хоризонтална и вертикална етажна собственост. Не оспорват сключването на договор
за продажба с нотариален акт №114, том II, рег №4345, дело №297/2021 г. на нотариус
Р.М. по параметрите описани в исковата молба. Поясняват, че към момента на сделката
са собственици на продавания имот - първите двама на основание наследствено
правоприемство от Н.С. Р.а, а третия- на основание сделка - покупко-продажба,
обективирана в Нотариален акт № 77, том първи, рег. № 4014, дело 76/2013г. На
нотариус № 253 в регистър на НК, с район на действие РС- П.. Праводателката и на
тримата ответници се легитимира като собственик на имота, предмет на сделката -
първи етаж от къща, ведно с идеални части от дворното място с нотариален акт № 189,
том пети дело № 1720/1976г. , с който е призната за собственик на основание покупко-
продажба и делба.
Оспорват твърдението, че към датата на оспорената сделка първият етаж с
идентификатор *******.1.1 от сграда с идентификатор *******.1 не е съществувал.
Твърдят, че сградата е разрушена след това - 24.06.2021г. Твърди се, че сграда с
идентификатор *******.1 е била с два етажа, като собственици на първия са те, а на
втория е била М.СТ.П.. Твърдят, че в поземлен имот ******* до 20.05.2021г. са били
собственици и на сгради с идентификатори *******.2 и *******.3. Поддържат, че
съдебната практика на ВКС при правоприлагането на чл. 66, ал.1 ЗС и чл. 33, ал.2 ЗС
приема, че при наличието на хоризонтална и вертикална етажна собственост в имот
представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и не подлежи на изкупуване.
С оглед на изложеното молят съда да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор е постъпил и от М. АС. Г. като намира
предявения иск за неоснователен, също с мотив, че към момента на изповядване на
атакувана сделка - 20.05.2021г. в имота е съществувала хоризонтална и вертикална
етажна собственост. Не оспорва сключването на договор за продажба с нотариален акт
№114, том II, рег №4345, дело №297/2021 г. на нотариус Р.М. по параметрите описани
в исковата молба, като твърди, че продажна цена в размер на 28 400 лева. Намира, че в
конкретната хипотеза чл. 33 ЗС е неприложим, позовавайки се на Тълкувателно
решение № 45/1960 от 01.04.1960 г. по тълк. д. № 45/1960 г. на ОСГК на ВС и решение
на ВКС по гр. д. № 5323/ 2014 год., постановено по чл.290 от ГПК.
Твърди, че сграда с идентификатор *******.1 по КККР на гр. П. е била и сграда
в режим на етажна собственост към момента на сключване на процесния договор.Тази
сграда се състои от два самостоятелни етажа, които в деня на сделката са били
изключителна собственост на различни собственици. Първият от етажите на другите
ответници, а вторият на друг собственик, от когото на същата дата е придобила с
нотариален акт за продажба №115, том II, рег №4345, дело №298/2021 г. на нотариус
Р.М., ведно с притежаваните от него идеални части от урегулирания поземлен имот.
Поддържа, че по сега действащият план за регулация и застрояване на гр. П., кв.
„*", утвърден със Заповед №1150 от 01. 08.1986 г. т.е при действието на ЗТСУ /отм./
отредените по плана за регулация урегулирани поземлени имоти от площта на
3
поземлен имот с идентификатор ******* по КККР са отделни и самостоятелни
урегулирани поземлени имоти. По отношение на тези урегулирани поземлени имоти не
възниква съсобственост. Обстоятелството, че в КККР на гр. П. поземлен имот с
идентификатор 55871.511.892 е отразен като един поземлен имот, под никаква форма
не обуславя извода, че между собствениците на отделните урегулирани поземлени
имоти, отредени за този поземлен имот при действието на ЗТСУ/отм./ е налице
съсобственост.
По тези съображения поддържа, че с нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот №32, том II, рег. №6368, депо №215/2013 г. на нотариус Р.М., №141 в
регистъра на Нотариалната камара ищцата не е съсобственик на урегулирания
поземлен имот, предмет на процесния договор.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват и поддържат своите претенции и
възражения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът притежава идеална част от поземлен имот с идентификатор №
******* и е индивидуален собственик на сграда с идентификатор № *******.4., че на
20.05.2021 г. В.Х., Й. Х. Р. и АЛ. В. Р. продават на М. АС. Г. своите (процесните)
идеални части от поземлен имот с идентификатор № ******* заедно с първи етаж от
сграда с идентификатор № *******.1, както и че на 20.05.2021 г. А.Д.Я. продава на М.
АС. Г. своите идеални части от поземлен имот с идентификатор № ******* заедно с
втори етаж от сграда с идентификатор № *******.1, който той е придобил от В.Д.ПН.
(единствен наследник на М.СТ.П.) на 01.02.2021 г. съгласно нотариален акт за покупко
продажба № 31, том 1, рег.№ 755, дело 30 от 01.02.2021 г. на нотариус Р.М..
По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелят
В.С.К. (баща на ищцата) е заявил, че в процесното УПИ освен къщата на дъщеря му е
имало само още една, която е била опожарена и разрушена. Описва сградата като
руина (без покрив, без стълбище, паднали греди, без врати и прозорци, и единствено
останали стени) и е категоричен, че е премахната по инициатива на общината през
месец април 2021 г. Заявява, че в парцела преди това имало само основи от гараж и
тоалетна, без никакви други постройки.
Свидетелят М.Т.Ж., живущ в съседен парцел излага просторен разказ, като
съдът възпроизвежда единствено правнорелевантните факти от него. Разяснява
правоприемството в спорната сграда, като посочва, че собственици на същата са били
две сестри – НЖ. и МК., като НЖ. е прехвърлила част от притежавания от нея първи
етаж и УПИ на един от първите трима ответници, а другите са я наследили, а след
смъртта на МК., тя е наследена от В.Д.ПН.. Познава в детайли имота, като сочи, че в
него е имало изградени още тоалетна, стопански сгради и гараж, тъй като е имал
намерение с първите трима ответници да реализира съвместен инвестиционен проект,
но продажбата на втория етаж от сградата и идеална част на парцела от месец
февруари 2021 г. е осуетила това му намерение. Спорната сграда описва като
двуетажна с частично опожарен покрив - от южната страна. Категоричен е че тя е
премахната 3-4 седмици преди 19.07.2021 г. защото свързва тази дата с конкретен
документ и действие по трасиране на ограда между процесното и неговото УПИ.
Запознат е в детайли със събитията, тъй като в качеството си на адвокат се е
4
интересувал от правните действия предприемани от В.Д.ПН. тъй като тя е страдала от
психическо заболяване. Категоричен е че към 20.05.2021г. сградата съществувала в
описания вид и е съборена на по – късен етап.
Свидетелят Д.А.Я., ръководил техническата дейност по премахване на сградата е
заявил, че М.Г. е придобила същата от двама различни собственици през м. май 2021
г., към който момент сградата е съществувала. Продавач на втория етаж бил синът му,
а на първия ответниците. Описва процедурата, която е извършена с оглед премахване
на сградата, свързана с подаване на съответните заявления и документи. Заявява, че
лично е ръководил премахването на сградата на 25.06.2021 г. Пояснява, че още към
датата на придобиване намерението на Мая било да премахне сградата и да бъде
изградена нова постройка. Описва сградата на два етажа с мазе под тях, а покривът от
лявата му част частично бил пропаднал, тъй като е имало пожар. Сградата е имала
стени, врати и стъкла по прозорците. Проблема бил единствено в покрива. Заявява, че в
двора, където беше съборената сграда няма други постройки.
По делото са приети писмени доказателства, съгласно които е изготвен
инвестиционен проект за премахване на сградата, който изисква поставяне на
временни пътни знаци, започнал в началото на м. май 2021 г., но съгласуван с МВР –
ОД П. на 10.06.2021г. и одобрен от главен архитект на Община П. на 24.06.2021 г.
По делото е изслушана и приета, неоспорена от страните СТЕ, която дава
допълнителна яснота относно безспорните по делото обстоятелства. Проследява се
статута на УПИ и сградите, като вещото лице дава становище за идентичност на
имотите съобразно отменени и действащи регулационни планове. Към датата на
изготвяне на заключението сгради с идентификатори *******.1 и *******.2 не
съществуват, а *******.8 и *******.9 са полуразрушени. Пояснява, че спорните
идеални части представляват 327/2764 идеални части от УПИ ******* по сега
действащия регулационен план и са на стойност 24 500,00 лева.
Налице са и други доказателства по делото, но поради тяхната неотносимост
същите не следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи.
Районен съд П. е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2
ЗС за изкупуване на идеална част от поземлен имот, за който се твърди, че е бил
съсобствен с първите трима ответника и е продаден на трето за собствеността лице –
четвъртият ответник.
По делото не са спорни обстоятелствата от фактическия състав на предявения
иск, че ищецът и първите трима ответници са били съсобственици в УПИ *******, че
ответниците са се разпоредили с идеална част от УПИ *******, както и че е спазен
законоустановения двумесечния преклузивен срок (искът е предявен преди изтичане
срока, считано от продажбата).
Спорът в настоящото производство се концентрира върху правото на ищеца да
изкупи процесните идеални части по правилото на чл. 33, ал. 2 ЗС с оглед твърдението,
че сградата, предмет прехвърлителната сделка, извършена от В.Х., Й. Х. Р. и АЛ. В. Р.
в полза на М. АС. Г. не е съществувала към 20.05.2021 г.
От разпитаните по делото свидетелите, съдът кредитира показанията на ЖК. и
Я., които са били преки очевидци на спорните обстоятелства. И двамата са
категорични, че към 20.05.2021 г. сградата е съществувала, като всеки един от тях
свързва този факт с различни обстоятелства, които им дават основание да бъдат
сигурни в казаното и времевия развой на събитията. Нито един от тях не е пряко
заинтересован от изхода по делото и непосредствено са възприели, участвайки в
5
различни мероприятия, състоянието и премахването на сградата (единият лично
ръководещ този процес), включително подготовката за премахването. Техните
показания пряко кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, съгласно
които е изготвен инвестиционен проект за премахване на сградата, който изисква
поставяне на временни пътни знаци, започнал в началото на м. май 2021 г., но
съгласуван с МВР – ОД П. на 10.06.2021г. и одобрен от главен архитект на 24.06.2021
г.
Изолирани и опровергани остават показанията на св. К. от горепосочените устни
и писмени доказателства, които е и сред лицата по чл. 172 ГПК, поради което съдът не
ги кредитира.
При тези обективни данни съдът приема, че на 20.05.2021 г. в УПИ ******* е
бил съсобствен като са съществували поне две сгради – тази на ищцата и тази, от която
първите трима ответници са притежавали първия етаж, а вторият етаж е бил
собственост на А.Д.Я.. В тази връзка неоснователно е възражението на ищеца, че
оспорените сделки са нищожни поради липса на предмет с оглед твърдението, че към
20.05.2021 г. сградата е била погинала.
По приложното поле на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 2 ЗС е налице съдебна
практика, постановена от ВКС, на която ответниците се позовават и удобно за съда
представят. Съдебната практика е ясна и последователна. В Решение № 45 от 1.IV.1960
г., ОСГК и Решение № 441 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2010 г., I г. о., ГК
се приема, че разпоредбите на чл. 33 от Закона за собствеността не се прилагат в
случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделни сгради, принадлежащи на
различни собственици (хоризонтална етажна собственост), и всеки от тях желае да
продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото - в
тази хипотеза земята представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, която не
подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата, суперфициарна
собственост. В този смисъл е представеното от ответниците Решение № 87 от
24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5323/2014 г., II г. о., ГК.
При тези обективни данни, правни изводи и приложимо права, съдът приема, че
предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не следва да
му бъдат присъдени.
Ответниците В. Х. Р., Й. Х. Р. и АЛ. В. Р. са претендирали разноски и са
доказали такива в общ размер на 1200,00 лева, които следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
Ответникът М. АС. Г. е претендирала разноски и е доказала такива в общ размер
на 2325,00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИЛ. В. С., ЕГН:********** срещу В. Х. Р. , гр.С.,
ж.к.”****** с ЕГН:**********, Й. Х. Р., гр.С., ж.к.”***** с ЕГН:**********, АЛ. В.
Р., с гр.С., ж.к.”**** с ЕГН:********** и М. АС. Г. , гр.П., ул."*** с ЕГН:**********
иск с правно основание чл. чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 327/862 идеална част от
урегулиран поземлен имот, представляват дворно урегулирано място с площ от 862
кв.м, находящо се в землището на гр.П., който съгласно нотариален акт за собственост
6
върху недвижим имот по чл. 483, ал.1 от ГПК № 188, том V, дело №1719/1976г. на
Нотариуса при ПРС, представлява парцел ХХ/1-3192 в кв.19 по отменения план на
гр.П., равняващи се на 327/1158 идеални части от Урегулиран поземлен имот,
представляващ дворно урегулирано място с площ от 1158 кв.м, находящо се в
землището на гр.П., кв.“*“ и означено по скица като УПИ XXII - За магазин за
хранителни стоки, битов комбинат, кафе-сладкарница, приемна на МВР и КПП в
квартал 1 по плана за регулация и застрояване на гр.П., кв.“*“, утвърден със Заповед
№1150 от 01.08.1986 г., равняващи се на 237/2764 идеални части от поземлен имот с
идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008г., последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот е от 21.01.2014 г., съгласно скица на поземлен имот №15-48015 от 21.01.2021 г.
на Служба по геодезия, картография и кадастър - град П., с площ на имота 2764 кв.м.,
находящ се в землището на град П., община П., област П., улица „Д*****, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползуване: Ниско
застрояване /до 10м/ при условията на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №114, том II, рег №4345, дело
№297/2021 г., съставен от нотариус Р.М. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ИЛ. В. С. да заплати на В. Х. Р., Й.
Х. Р. и АЛ. В. Р. сума в общ размер на 1200,00 лева – 400,00 лева на всеки един от тях,
представляващи разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ИЛ. В. С. да заплати на М. АС. Г.
сума в общ размер на 2325,00 лева, представляващи разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7