Определение по дело №199/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1049
Дата: 18 март 2019 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20193100900199
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….03.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 18.03.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 199 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по редовна ИСКОВА МОЛБА, подадена от „СИМАТ” АД гр. г.чрез адв. Ч. (ВТАК), с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 25 500лв,  за получено неоснователно обогатяване от електроразпределително предприятие, чрез ползване на трафопост, притежаван от ищеца без да е сключен изискуемия договор и без да е заплатена цена за този достъп  в периода от 1.09.2017г. до 31.01.2019г.

По размяна на книжата:

Исковата молба вх. № 4152/08.02.19г., съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите,  на които ищеца основава претенциите си и са направени доказателствени искания.

Исковата молба е връчена на ответник „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД – гр. Варна, който е  упражнил своевременно възражение по редовното сезиране на съда и оспорване на претенцията с отговор  вх. № 7393/08.03.19г. Ангажирани са насрещно доказателства.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

По допустимостта на претенцията: Страните са правоспособни и дееспособни лица, вписани търговци в ТРЮЛНЦ.  Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за притежаван от него енергиен обект, използван от ответника (разпределително предприятие) за целите на преобразуване и пренос на енергия до негови клиенти без да е налице основание за това ползване. Възражението на ответника по редовността на сезирането на съда е неоснователно. Противоречие в обстоятелствата, посочени като правопораждащи основания не налице. Ясно е изложено твърдение, че договор, предвиден в чл. 117 ал. 7 от ЗЕ не е сключен, но ползването на собственото на ищеца съоръжения продължава, въпреки че за предходните периоди на ползване (описани от 01.08.2008г) ответното дружество е било осъждано да заплаща обезщетение за породеното от това ползване неоснователно обогатяване, определено съразмерно на спестения от ползвателя разход, респективно неполучения от собственика приход, измерими с нормираната цена. Така обоснованата претенция изцяло съответства на искане за обезщетяване на неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59 ЗЗД. Позоваване на цената е само критерий за стойността на неоснователно разместване на блага, което следва да се отстрани чрез осъждането на ответника да заплати обезщетение за осъществения от последния без основание(поради несключване на предвидения в закона договор) достъп до чужд трафопост. В този смисъл е утвърдената практика на съдилищата (Решение № 60 от 29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2014 г., IV г. о., Решение № 37 от 30.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 709/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 91 от 11.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 596/2008 г., II т. о., ТК).

По предварителните въпроси:

Липсата на договорно правоотношение изключва квалифицирането на претенцията като търговски спор. Размяната на книжа е проведена по правилата на ОБЩИЯ РЕД за разглеждане на граждански искове.

Предявеният размер на претенцията  надхвърля 25000лв, което обосновава родова подсъдност на окръжен съд. Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на иска.

Възражения срещу местната подсъдност на спора не се предявяват.           

По доказателствените искания:

В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени като приложения. Документите представляват допустими доказателствени средства и следва да бъдат допуснати, като съдът преценява, че са  относими и необходими като имат отношение към релевантните твърдения. Предвид оспорването на твърдението относно начина на ползването на трафопоста и размера на обогатяването и обедняването, съдът намира за необходимо и допускането на посочената в исковата молба техническа експертиза. Въпросът относно годината на построяване на трафопоста обаче не е част от спорния предмет и не следва да се възлага на вещо лице.

 Допълнителните задачи, поискани в отговора на ответника също касаят оспорването на релевантни обстоятелства. Съдът следва да прецизира поставените въпроси на експерта до факти, пряко изграждащи защитата на страните.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските най –късно в съдебното заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.

По тези съображения, на осн. чл. 140 ал.1 ГПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС (част ІІ от ГПК) предявен иск на собственик на енергиен обект, използван от ответника (разпределително предприятие) за целите на преобразуване и пренос на енергия до негови клиенти без да е налице основание за това, като претенция за неоснователно обогатяване по реда на чл. 59 ЗЗД.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към искова молба в копия, заверени по реда на ЗАдв: нот.акт №117, том 1, рег.№1955, дело №107 от 2011г на Нотариус № 165 с район на действие РС Габрово, акт за държавна собственост №7308 от 15.09.1993г, заповед №547 от 13.12.2006г. на Областен управител град Габрово и удостоверение №4 от 7.07.2011г. на РДНСК( л. 17- 22), нотариална покана акт №439, том №111, рег.№9780 от 21.11.2011г. на нотариус № 145 с район на действие РС В. Търново(л.6-13), удостоверение № 04/07.07.2011 на РДНСК – Габрово( л.14-15), решения на две инстанции по т.дело №1390/2012г. на ВОС, съдебни актове на три инстанции по т.дело № 350/14г  на ВОС,  решения на две инстанции по т.дело №931/2015г на ВОС, решения на две инстанции по т.дело №1236/2016г на ВОС, решения на две инстанции по т.дело №1206/2017 на ВОД ( л. 16 – 55).

ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-техническа експертиза с вещо лице П.Г.П. (№ 429 от списъка на ВОС със специалност „ел. централи, мрежи и системи“), което след запознаване с писмените доказателства по делото, оглед на място, документацията на насрещните страни  и справка с технически книжа, налични в съответна специализирана администрация и съществуващите строителна документация, протоколи и актове за извършеното строителство на електропроводи и преносни съоръжения за трафопост с идентификатор *****.***.***.* - сграда за електропроизводство със застроена площ 136 кв.метра, разположен източно от 2МЖ в северната част на УПИ *****.***.*** в гр. г.ул. И. **с кабелно трасе от трафопоста до трафопоста на електроразпределително предприятие, да даде заключение за следните обстоятелства:

1.                 Използва ли се съоръжението за захранване на потребители, различни от ищеца „СИМАТ“АД; ако такова се установи от кой момент е започнало това захранване (има ли  ново присъединяване или отпадане на предходно присъединяване на потребители след 31.08.2016г)

2.                 Осъществява ли се пренос и преобразуване на енергията чрез този трансформатор ( от средно на ниско напрежение) към потребители „И.и И.”ООД, „АВТОСЕРВИЗ М”АД, „ЕПП”АД, пренос към БКТП „БИПА ЛЕЯЛНА” и преобразуване към „ЗООМЕТ”АД, евентуално към други потребители, клиенти на ответника. Кои от тези потребители са надлежно присъединени по указания на електроразпределителното предприятие, евентуално са поискали това и не са получили указания за друг начин на присъединяване. Кои от тези потребители ползват преобразувана от средно към ниско напрежение енергия чрез този трафопост.

3.                 Каква е цената за достъп при така установеното преобразуване и пренос за един месец и за процесния период изчислена на база Методиката за определяне цените за предоставен достъп, приета от ДКЕВР с решение по протокол No 27/04.02.2008 г., т. 12 и оповестена на страницата на регулатора в Интернет, приложима при договори по чл. 117 ал. 8 ЗЕ при съобразяване на балансовата стойност на ДМА(по търговски книги на ищеца) и изготвяне на варианти:

a.      При отчитане на потребено преобразувано и пренесено количество от всички фактически присъединени клиенти, независимо от основанието за присъединяване

b.      При отчитане на потребление на клиентите и ползвателите, поискали но неполучили указания за присъединяване като клиенти на ответника.

c.      При отчитане само на надлежно присъединените от ответника като клиенти потребители

 

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 800лв, включително необходими пътни и дневни разходи за огледи на съоръжението и документацията,  вносими от по равно (по 400лв), от всяка от страните в 3 дневен срок от връчване на определението.

ОПРЕДЕЛЯ срок за изготвяне на заключението като ЗАДЪЛЖАВА вещото  лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си една седмица преди съдебното заседание.

Задължава страните да окажат съдействие като предоставят достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на цялата налична счетоводна и търговска документация и достъп за оглед, като при неизпълнение, установено с декларация на експерта, ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.

Да се издаде ПРИ ПОИСКВАНЕ съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед на цялата налична счетоводна и търговска документация от насрещните страни.

Указва на назначеното вещо лице да представи доказателства за направени пътни и дневни разходи по пътуването до място на обекта на експертизата, които да посочи  изрично в декларацията си по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 от 2015 г.

ЗАДЪЛЖАВА страните, в 3-дневен срок от уведомяването ( чрез вещото лице) да осигурят съдействие за оглед до място на обекта на експертизата, евентуално и готовност от тяхна страна да организират пътуването.

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.05.2019г. от 9.30 часа.  ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. 

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания) правото на страните да искат изменение на определен от съда размер ще бъде преклудирано.

 

Начален проект за устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

 

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците (на съдебните адреси) ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.

Към съобщението за страните да се приложи и копие от настоящото определение, като допълнително на ищеца се приложи препис от отговор вх.№ 7393/08.03.19г. Вещото лице да се  призове след постъпване на доказателствата за внесен депозит.г.  

Определението не подлежи на обжалване.

 

 СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :

 

ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер N199 по описа за 2019 год

 

Производството е образувано по ОБЩИЯ РЕД  на част ІІ от ГПК.

Приет е за разглеждане предявен от „СИМАТ” АД ЕИК *********, гр. г.ул. „ Индустриална” № 65, представлявано от Янко Сиджимов и Стоян Шопов, чрез адв. Ч. *** срещу  „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕРАД, ЕИК *********, гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано от Красимир Иванов и Румен Лалев, чрез юрисконсулт Н. за присъждане на сумата 25 500 лв., претендирана като дължимо обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползването в  периода от 01.09.2017г. до 31.01.2019г без да е сключен изискуемия договор за достъп на собствен на ищеца трафопост с идентификатор *****.***.***.*, със застроена площ от 136 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор *****.***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр .Г., с административен адрес гр. г.ул. „Инд”” № 65, за пренос и трансформиране на енергията, ползвана от други потребители. 

 Ищецът претендира и присъждане на законна лихва върху главницата от предявяване на претенцията на 08.02.19г. до окончателно изплащане на задължението.

Страните са предявили и насрещни искания за разноски по настоящото дело.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Ищецът излага в исковата молба, че ответното дружество е получило достъп до трансформаторен пост, собственост на ищеца, като използва това съоръжение като доставя енергия на други потребители(заплащащи консумацията си по клиентския номер на ищеца), така и за пренасяне на енергията до друго свое  съоръжение, от което снабдява свои клиенти. Въпреки това ползване, ответникът отказал да сключи договор и да заплаща цена за достъпа съгласно чл. 117, ал. 7 от ЗЕ. Счита, че по този начин ответникът го лишава от приход, равен на дължимата цена, съгласно приета от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители, чрез собствените им уреди и/ или съоръжения, до други потребители. Съответно и твърди, че неоснователното ползване без договарянето на такава цена спестява на ответното разпределително дружество разход в същия размер.

Собствеността си върху използвания за пренос и разпределение обект ищецът основава на констативен акт, издаден въз основа на преценени документи за преминаване на ведомствено съоръжение в частна собственост на търговско дружество при приватизацията му. Сочи, че неоснователното ползване е продължило още от 1.08.2010г, като за целия период от този момент до 31.08.2017г е било установено с влезли в сила решения по т.д.  №1390/2012г., т.д. № 350/14г., т.д. №931/2015г, т.д. №1236/2016г, т.д. №1206/2017г., всички по описа на ВОС.

Ответникът е предприел пълно оспорване на твърденията на ищеца. Оспорена е собствеността на съоръжението както и  ползването му от присъединени други клиенти, ползващи преобразувана енергия от този трафопост. Оспорено е обедняването на ищеца с доводи за липса на каквито и да са разходи за поддръжка на съоръжението и определяне на размера на обезщетението по методика, приложима само при едновременно използване както за пренос, така и за преобразуване на енергия до краен клиент на ответника.

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Въпреки пълното оспорване на фактите, изнесени от ищеца, съдът констатира, че в исковата молба страната се е позовала на влезли в сила съдебни актове, с които със задължителна за страните сила са установени определени обстоятелства, представляващи елементи от фактически състав, пораждащ спорното право. Силата на пресъдено нещо изключва нов спор между същите страни относно придобиването на собствеността по начин, легитимирал същия ищец като кредитор за присъденото обезщетение за ползване на собствения му трафопост в предходния период. Когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по уважен  осъдителен иск и е обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство (в този смисъл е дадено задължително тълкуване по реда на чл. 290 ГПК, макар и в хипотеза на отхвърлен отрицателен иск в решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о., и в хипотеза на частичен иск  в решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о., ТК). Задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл. 297 от ГПК. Когато се разрешава правен спор и по правопораждащия факт има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно(решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., ГК). В настоящия случай съдът следва да счита за БЕЗСПОРНО обстоятелство, които не подлежи на доказване установената с влезлите в сила решения (по т.д.  №1390/2012г., т.д. № 350/14г., т.д. №931/2015г, т.д. №1236/2016г, т.д. №1206/2017г., всички по описа на ВОС) собственост на ищеца. Ответникът не възразява за придобиване на правата върху трафопоста от другиго, въз основа на факт, настъпил след устните състезания по приключилия спор за предходен период. Съответно и в настоящия процес собствеността на ищеца следва да се приема за неоспорима.

По отношение на останалите обстоятелства, формиращи правопораждащия фактически състав на спорното право ищецът твърди нови факти – продължаващо ползване, пораждащо ново неоснователно обогатяване, поради което тези факти не са установени в предходни процеси и са надлежно оспорени от ответника.

Релевантни за неоснователното разместване на блага, пораждащо вземането за обезщетение по общия състав на чл. 59 ЗЗД са ползването, извършвано от разпределително предприятие чрез предоставен достъп до електрическото съоръжение със свободен капацитет за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Съответно приложение биха имали общите норми за регулация на отношенията между собственици на съоръженията и  лицензиант на регулиран енергиен пазар(чл. 117 ал. 8 ЗЕ и Методиката на ДКЕВР за определяне цените за предоставен достъп) и легалните определения за достъп, разпределителна мрежа, краен клиент на лицензиант, място на присъединяване,  пренос и разпределение ( пар. 1 т. 12, 22, 27 г, 33 и 44 и 49 ПЗР ЗЕ). В конкретния случай както обедняването, така и обогатяването пряко произтичат от ползване, за което законът е предвидил възмездяване, но не е осъществено допълнително договаряне (Решение № 6 от 2.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 184/2014 г., II т. о., Решение № 24 от 11.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 596/2008 г., II т. о., ТК). Спестените от ответника разходи, респективно неполучените от собственика приходи, са съизмерими с цената, платима от разпределително дружество въз основа на нормативно въведена методика, изискваща възмездяване на разходите на собственика, правени за поддръжка на ползвано от лицензианта съоръжение. Релевантни обстоятелства за остойностяване на обезщетението са балансовата стойност на съоръжението, притежавано като актив от ищеца - търговско дружество.

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и  попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

За неоспоримите, подлежащи на зачитане факти ищецът се позовава на влезли в сила решения.

По спорните факти (налично ползване чрез присъединяване на други клиенти към съоръжението на ищеца, използването му като част от разпределителната мрежа за пренос и преобразуване и размер на цената на достъпа, според Методиката на ДКЕВР) е ангажирано заключение на експерт.

Няма подлежащи на установяване твърдения, за които не се сочат доказателства.

 

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

Съдът намира, че следва да укаже на страните възможност и предимства от доброволно уреждане на спора: 

1.Доколкото съществена част от фактите съвпадат с вече установени между страните обстоятелства, след проведени съдебни производства, съдът  намира спора за особено подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор и съдът указва тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява съхраняване на отношенията  между страните, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

2. В случаите на постигната спогодба между страните половината от внесената пред съда държавна такса ще бъде върната на ищеца. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно извънсъдебно споразумение. Одобрената от съда спогодба се ползва със сила на съдебно решение, вкл. с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.