Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 04.01.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 1607 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

          Ищецът В.И.М., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 22.08.2016 год., около 16.05 ч. в гр.София, по ул. „Мара Бунева“, водачът М.Х.Л., при управление на автомобил „Киа” с ДК № ******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с управлявания от него мотоциклет „Кавазаки“. Поддържа, че вследствие на произшествието му били причинени иЗ.лючително тежки телесни увреди, довели до продължително разстройство на здравето. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. Депозирал пред застрахователя на 26.08.2016 год. молба с искане за изплащане на обезщетение, по която била образувана щета, по която до предявяване на иска не последвал отговор и не било извършено плащане. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 450 000 лева /съгласно допуснато увеличение на иска по чл.214 от ГПК в проведеното на 12.12.2017 год. съдебно заседание/. Претендира се заплащане на законната лихва върху тази суми от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане /уточняваща молба от 12.12.2017 год./, както и направените по делото разноски.

          Ответникът ЗК „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като твърди че застрахования при тях водач няма вина за настъпване на произшествието, искововата претенция е силно завишена с оглед получените травми и практиката, и моли съда да отхвърли иска. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водача на мотоцекета извършил неправилна маневра, управлявал мотоциклета без регистрация и застраховка по риска „гражданска отговорност“, а отделно от това водача бил неправоспособен към момента на произшествието и употребил алкохол. Претендира разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол № К-716 от 22.08.2016 год., изготвен от дежурен ПТП при О“ПП“-СДВР и от който се установява, че на същата дата, в гр.София, на ул. „Мара Бунева“, в района на кръстовището с ул. „Железопътна“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между автомобил „Киа” с ДК № ******, управляван от М.Х.Л. и мотоциклет „Кавазаки“, управляван от В.И.М..

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за настъпване на произшествието е навлизането в платното за движение на мотоцеклета от водача на лекия автомобил, при маневра „ляв завой“, при което отнема предимството на движещия се направо срещу него правомерно и със скорост от 50 км/ч мотоцеклет „Кавазаки“. При тази скорост удара е непредотвратим за водача на мотоциклета.  

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получил счупване на тялото на дясната бедрена кост; пунктиформена рана на дясното бедро; закрито счупване на дясната колянна капачка; закрито счупване на дясната петна кост; възпаление на дясната петна кост и травма на нервните коренчета на поясния отдел на гръбначния стълб. Проведено е 21 двевно болнично лечение, през което е бил многократно опериран. На 31.08.2016 г - открито наместване и фиксация на бедрената кост с пирон и винтове; на 03.09.2016 г - открито наместване и фиксация на капачката с игли и тел и на 09.01.2017 г - отстраняване на нежизнените фрагменти от петната кост и изчистване на раната. След болничното лечение е последвало домашно, което продължава и до днес. В заключението си заявява, че здравословното състояние на ищеца не е възстановено, като му предстои операция на петната кост и едва след извършването й ще може да се определи колко е продължил възстановителния период.

Дава заключение, че пострадалия е претърпял болки и страдания с много голям интензитет за 13-14 дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно до месец януари на 2017 г., когато се е възбудило гнойното огнище в дясната пета и се е наложило приемането му в Клиниката по гнойно - септична хирургия. Тогава ищецът е имал болки с голям интензитет за около 14-15 дни, след което интезитетът постепенно е намалявал до сега. Понастоящем ищецът продължава да има болки в петата и му предстои нова операция, която ще му причини нови болки и страдания за срок в за висимост от вида на оперативната интервенция. Пострадалия ходи с 2 патерици и не стъпва на десния крак. По външната повърхност на дясно бедро има белези от операции - горен 6 см, среден 15 см, два долни по 2,5 см.; белег от рана по предна повърхност на дясно бедро 2 см, дясно бедро по-слабо с 1,5 см, дясно коляно по-дебело с 3 см, дясна подбедрица по-дебела с 2 см, десен глезен по-дебел с 3 см.; белег от операции върху дясната капачка - 18 см.; дясна тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 30 %; дясната колянна става - обем на движения по-малък с 25 % от нормата и дясната глезенна става извършва движения в обем само 20 % от нормата. Дава заключение, че към момента не е възстановена самостоятелната походка на пострадалия и той ходи с 2 патерици като не стъпва на дясната пета, тъй като задната част на петата я няма защото е изрязана. По задната повърхност на останалата кост има фистулен отвор покрит с коричка, изтича гноевиден секрет. В дясната петна кост се е развил възпалителен процес - остеомиелит, който още не е овладян. Предстои извършване на нова операция.

В заключението си заявява, че перспективата по отношение на счупванията на бедрото и капачката са благоприятни. Предстои изваждане на металните импланти от тях и последваща рехабилитация, но перпективата за петата е неблагоприятна поради наличието на остеомиелит - заболяване, което се лекува трудно и продължително, и резултатите не винаги са добри. Понастоящем ищецът има болки в дясното ходило. Предстои му нова операция на петата, която ще му причини нови болки и страдания за срок в зависимост от вида на оперативната интервенция. Предстоят му нови операции за изваждане на металните импланти от бедрената кост и капачката, които ще му причинят болки и страдания за около 1 месец след всяка. В съдебно заседание заявява, че заболяването остеомилит /заболяване на костите/, получено вследствие на произшествието остава пожизнено, тъй като се лекува трудно и много малко хора оздравяват. В заключението си заявява, че не се установява алкохол в кръвта на пострадалия мотоциклетист, към момента на произшествието.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска гражданска отговорност досежно автомобил „Киа” с ДК № ******. Не се оспорва от ищеца обстоятелството, че пострадалия към момента на произшествието е бил неправоспособен, тъй като са му били отнети всички контролни точки.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 22.08.2016 год., водачът М.Х.Л., при управление на автомобил „Киа” с ДК № ****** нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на В.М. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца, вследствие смъртта на дъщеря му са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.

Установи се от събраните доказателства, че лекия автомобил управляван от Лашковски е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗД „Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗД „Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял тежки телесни увреждания, които са довели до продължително разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания, пострадалият е търпял болки и страдания с много голям интензитет за 13-14 дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно до месец януари на 2017 г., когато се е възбудило гнойното огнище в дясната пета и се е наложило приемането му в Клиниката по гнойно - септична хирургия. Тогава ищецът е имал болки с голям интензитет за около 14-15 дни, след което интезитетът постепенно е намалявал, но продължава и до сега. При определяне на обезщетението следва да бъде взето впредвид, че на ищеца му предстои нова операция, която ще му причини нови болки и страдания за срок в за висимост от вида на оперативната интервенция. Пострадалия не може да ходи самостоятелно, а се предвижва с 2 патерици и не стъпва на десния крак. Отделно от това са налице множество белези - по външната повърхност на дясно бедро има белези от операции - горен 6 см, среден 15 см, два долни по 2,5 см.; белег от рана по предна повърхност на дясно бедро 2 см, дясно бедро по-слабо с 1,5 см, дясно коляно по-дебело с 3 см, дясна подбедрица по-дебела с 2 см, десен глезен по-дебел с 3 см.; белег от операции върху дясната капачка - 18 см.; дясна тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от нормата с 30 %; дясната колянна става - обем на движения по-малък с 25 % от нормата и дясната глезенна става извършва движения в обем само 20 % от нормата. Следва да бъде отчетено също, че задната част на дясната петата я няма защото е изрязана, тъй като е развит възпалителен процес - остеомиелит, който още не е овладян и най-вероятно ще остане пожизнен.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на пострадалия /32 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 250 000 лева, за която сума искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер.

Доводите на ответната страна за съпричиняване са неоснователни. Не се установи по делото пострадалия с действията си да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съдебната практика приема, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В конкретния случай такива действия не се установиха, както и не се установи, че е управлявал мотоциклета след употреба на алкохол. Обстоятелствата дали водача на мотора е бил правоспособен към момента на произшествието, дали мотора е бил регисртриран и дали е имал застраховка са ирелевантни. Въз основа на изложено съдът приема, че въпражението като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По отношение на лихвата съдът приема следното:

Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна застраховка „ГО“ не може да бъде по-дълъг от три месеца, счетано от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя. В настоящия случай не се спори по делото, а това се установява и от представените доказаства, че претенцията е предявена на 26.08.2016 год., като до момента на постановяване на решението не се ангажираха доказателства за произнасяне или плащане. Следователно лихвата върху главницата е дължима от 26.11.2016 год., но тъй като е поискана от датата на предявяване на иска /молба от 12.12.2017 год./, то същата следва да бъде присъдена от 07.02.2017 год. до окончателното изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3, от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 54 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 194 лева, съразмерно с уважения иск, а ответника на 248 лева, респективно съобразно отхвърлената част/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 10 000 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. О., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 3 830 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК *********и адрес: гр.София, бул. „*********да заплати на В.И.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв. О., сумата от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 22.08.2016 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2017 год., до окончателното изплащане, като отхвърля искът до пълния предявен размер от 450 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК *********да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК *********да заплати на адвокат В.О. - САК адвокатско възнаграждение в размер на 3 830 /три хиляди осемстотин и тридесет/ лева.

 

 

 

ОСЪЖДА В.И.М. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Л.И.“ АД с ЕИК *********, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 54 /петдесет и четири/ лева, разноски по делото, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: