О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 08.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на осми септември две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 737 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Прозводството е по иск за
делба на съсобствени недвижими имоти във фазата по
допускането ѝ, предявен от Л.Х.С. ***, ЕГН: ********** чрез адв. М.Г. против Н.Х.М. ***, ЕГН: **********, М.И. ***,
ЕГН: **********, И.Х. ***, ЕГН: **********, М.Х. ***, ЕГН: **********, Г.Д.М. ***,
ЕГН: **********, М.И.М. ***, ЕГН: **********, Х.И. ***, ЕГН: **********, М.И. ***
и М.Д.Г. ***.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответниците,
като наследници на общия им наследодател М. Н.М. /М.Х.М./, бивш жител ***,
починала на 20.07.1981 г., акт за смърт № 37/20.07.1981 г. на Кметство гр. К.,
били съсобственици на следните недвижими имоти а именно:
1. Посевна площ от 12.467 дка, осма категория, находяща се в землището на гр.
К., П.област, в местността „З.“, съставляваща имот № 010004 по плана на землището, ЕКАТТЕ 35496 при съседи: №
165009 др. селскост. т. на ОПФ К., № 165008 изп. ливада на н-ци на Г.И. Б., №
010005 посевна площ на н-ци на М.И.М.,*** посевна
площ на н-ци на М.Х. Ф., № 165010 изп.
ливада на н-ци на Н. Х.К.; 2. Използваема ливада от 5.732 дка, шеста категория находяща се в землището на гр. К., П.област, общ. К. в
местността „П.Л.“, съставляваща имот №
027040 по плана на землището, ЕКАТТЕ 35496 при съседи: № 027041 изп. ливада на К.М.К., № 203003 залесена територия на МЗГ-
НУГ, № 027035 изп. ливада на Манастир „Р. Б.“, №
027039 нива на „ТМ С.“ ***, № 000263 полски път на Община К.; 3. Врем неизп.
нива от 4,996 дка, пета категория, находяща се в
землището на гр. К., П.област, общ. К. в местността „С.“, съставляваща имот № 073011 по плана на землището,
ЕКАТТЕ 35496, при съседи: № 073017 врем. неизп. нива
на н-ци на Х.Х.Х., № 073039
врем. неизп. нива на С. С. Т., № 073033 полски път на
Община К., № 073010 врем. неизп. нива на н-ци на К.Л.Т., № 073036 врем. неизп.
нива на Х.И. Н.; 4. Използваема ливада
от 6.809 дка, шеста категория, находяща се в змелището на гр. К.,
П.област, общ. К. в местността „Д.А.“ съставляваща имот № 071026 по картата на землището, ЕКАТТЕ 35496 при съседи: №
232003 залесена територия на МЗГ- НУГ, № 071025 изп.
ливада на „Й.“ ****, № 000451 полски път на Община К., № 071027 изп. ливада на н-ци на С. Д. С.; 5. Врем. неизп.
нива от 6.022 дка, девета категория, находяща се
в землището на гр. К., П.област, общ. К. в местността „С.“, съставляваща имот № 122035 по картата на землището,
ЕКАТТЕ 35496 при съседи: № 223001 залесена терит. на
МЗГ - НУГ, № 077019 пасище, мера на ОПФ - К., № 223004 залесена терит. На н-ци на К.Д.Б., №
223003 залесена терит. на н-ци
на М.Х.М.; 6. Посевна площ от 0.809 дка,
осма категория, находяща се в землището на гр. К., П.област,
общ. К. в местността „В.Л.“, съставляваща имот
№ 151018 по картата на землището, ЕКАТТЕ 35496 при съседи: № 151027 лозе на
ОПФ К., № 151041 лозе на Л.Г.М., № 151040 лозе на Н. Л.в М., № 151016 посевна
площ на н-ци на Г.Г.Р., №
151017 врем. неизп. нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; 7. Врем. неизп.
нива от 37.921 дка, осма категория, находяща се в
землището на гр. К., П.област, общ. К. в местността „К.“, съставляваща имот № 161005 по картата на землището,
ЕКАТТЕ 35496 при съседи: № 233004 залесена територия на МЗГ - НУГ, № 161007
врем. неизп. нива на н-ци
на И. М. М.,***30007 залесена терит. на МЗГ - НУГ, №
233001 залесена терит. на МЗГ - НУГ, № 161006 пасище,
мера на ОПФ - К., № 233001 залесена терит. на МЗГ -
НУГ, № 161008 врем. неизп. нива на н-ци на М.И.М., № 233004 залесена терит.
на МЗГ - НУГ, № 233002 залесена терит. на МЗГ – НУГ; 8. Посевна площ от 23.881 дка, пета
категория, находяща се в землището на гр. К., П.област,
общ. К., в местността „Д.“, съставляваща имот
№ 166059 по картата на землището, ЕКАТТЕ 35496 при съседи: № 000535 полски
път на Община К., № 166058 посевна площ на н-ци на В.
В. Т., № 231007 залесена терит. на МЗГ - НУГ, №
166062 посевна площ на П.Х. Б., № 166060 посевна площ на Г.В. Г. и др; 9. Използв. ливада от 3.182 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. К.. П.област, общ. К. в
местността „Р.“ съставляваща имот №
200691 по картата на землището, ЕКАТТЕ 35496 при съседи: № 232003 залесена терит. на МЗГ - НУГ, № 000590 полски път на Община К., №
232010 залесена терит. на МЗГ – НУГ‘ 10. Дворно място с площ 380 кв. м., находящо се в гр. К., П.област, съставляващо УПИ III - 1254 в кв. 65А по плана на
града, при съседи: улица, УПИ II - 1254, УПИ VI - 125, УПИ VII - 1259 и УПИ IV
– 1256.
Твърди се, че ищцата и ответниците не можели
доброволно да разделят описаните имоти, поради което се иска от съда да допусне
съдебна делба на същите при квоти: за ищцата - 1/5 идеална част, за Н.Х.М. –
1/5 идеална част, М.И.С., И.Х.С., М.Х.К. и Г.Д.М. – общо 1/5 идеална част, за М.И.М.,
Х.И.М. и М.И.И. – общо 1/5 идеална част и за М.Д.Г. –
1/5 идеална част.
Препис от постъпилата искова молба и доказателства са изпратени на ответниците, като в рамките на едномесечния срок е постъпил
писмен отговор по смисъла на чл.131 ГПК от Н.Х.М..
Ответникът Н.Х.М., представляван от адв. Д.С.
не оспорва факта, че ищцата и ответниците са
наследници на М. Н.М.. Твърди, че в описаните за делба земеделски земи и дворно
място с двуетажна жилищна сграда по т.10 от исковата молба, предмет на делото,
съсобствеността на М. Н.М. била 1/4
идеална част.
От приложените към исковата молба документи за собственост – Решение №
02271 и 02272/12.08.1997 г. на ПК - гр. К. било видно, че земите са
възстановени въз основа на писмени доказателства, представени от Н.Х.М. със
заявлението за реституция. Всъщност представеното от Н.М. доказателство било
Нотариален акт за публично нотариално завещание от баба му С.И.М., вписано под
№ 1145, д. № 582/ 1941 г. в PC - гр. К., чиято удостоверителна сила действала
по отношение на всички – и за заветниците, и за
третите лица. Съгласно това завещание М. Н.М. получавала едва 1/4 ид. ч. от процесното имущество.
Тъй като тя била снаха на С.М., съпруга на починалия син на С., Х.М., М. изобщо не била наследник по закон на завещателката
и нямало да има никакъв дял, ако не било завещанието или ако се била омъжила за
втори път (завещаното било под условие).
Ответникът твърди, че след смъртта на С.на 08.07.1946 г., М.М., лично и като законен представител на малолетните си
синове Д. и Н. М., както и всички пълнолетни деца (включително ищцата Л.М.)
приели наследството по Нотариалното завещание чрез отговор на искова молба за
делба по гр.д. № 94/1946 г., КРС, заведена от другите наследници на С.М.. Те се
подписали и върху напечатан на машина заверен препис на завещанието, с което
удостоверили, че то им е известно и са съгласни с волята на наследодателката
(към онзи момент Н.М. бил още малолетен). С оглед всичко описано дотук,
ответникът твърди, че Л. никога не се била противопоставяла на волята на завещателката С.М. и оспорва автентичността на подписа
върху пълномощното, представено от адвокат Г..
Действително, през 1992 г. Н.М. заявил земите за възстановяване като
наследник на М., починала към момента на реституцията. Това е било така, защото
тя влязла с тях в ТКЗС през 1956 г. Съгласно ЗСПЗЗ и съдебната практика
възстановяването ставало на този, който е внесъл земите или на неговите наследници.
Това обаче не променяло факта на собствеността и при спор за собственост този
въпрос можел да се реши по съдебен ред. В случая завещанието било валидно,
нямало нужда от допълнително обявяване, защото било публично, не било оспорено
в законовия срок, и било употребено от Н.М. при реституцията, което
недвусмислено показвало волята му да приеме наследството.
Извън това завещание М. Н.М. не разполагала с никакъв документ за
собственост. Внасянето на земите в ТКЗС било акт на управление и майката не
била отблъснала владението на синовете си съобразно тяхната наследствена квота.
Тя била държател на квотите им и действала от тяхно име. Не се и твърдяло
друго. Към онзи момент синът ѝ Н. работел на различни места — Д., З., П.
– т. е. далеч от К. и закономерно майката внесла земята в ТКЗС съобразно
изискванията на тогавашните закони. Квотите в съсобствеността обаче били
определени от завещанието и към настоящия момент, включително за онези
равностойни по количество и качество земи, реституирани по силата на ЗСПЗЗ с
план за земеразделяне в същата или друга местност, но в същото землище.
По отношение на дворното място с
построената в него къща, ответникът твърди, че в имота всъщност имало две
двуетажни жилищни постройки – едната кирпичена, а другата масивна, тухлена,
следвало исковата молба в тази част да бъде оставена без движение, като се
задължите ищцата да уточни за коя от сградите в процесното
дворно място предявява претенции.
Що се отнася до квотите в съсобствеността, завещанието било абсолютно
валидно и по отношение на дворното място и кирпичената къща. Освен това този
имот никога не бил отчуждаван. Той бил винаги владян от С.и после от заветниците по завещанието на С., при квотите, при които
бил завещан. Кирпичената къща била обитавана от С.И.М. до нейната смърт. Там
живяла и М.М., която като нейна снаха се грижила за
нея. Вероятно това била причината тя да получи дял от завещаното имущество. Н.М.
живял и ползвал със семейството си (съпруга, а впоследствие и деца) същата
кирпичена сграда в периода 1961 - 1973 г. (от деня на сватбата му до
окончателното му нанасяне в собствена къща, която строял на друго място),
заедно със своята майка М.М.. През цялото време,
докато живеел там, Н. бил със съзнанието, че владее своята квота и държи
квотите на останалите наследници по завещание. След 1973 г. М. продължила да
обитава сама жилището, но владяла своята квота и държала квотата на останалите
наследници по завещание. Никога тя не отблъснала владението на останалите, нито
оспорила квотите по завещанието.
С оглед изложеното, по силата на приложеното завещание Н.Х.М. притежавал
по наследство от М.Х.М. 1/5 ид.ч. от получената от
нея 1/4 ид. част по завещание от предявените за делба
имоти (или 1/20 ид.ч.) и на лично основание още 1/4 ид. част от тях. Ето защо ответникът моли делбата да бъде
допусната, но като бъде признат Н.Х.М. за собственик общо на 6/20 ид.ч. от имотите, предмет на делбата.
На първото по делото съдебно заседание (22.11.2018 г.) не е даден ход,
тъй като адв. Г. – пълномощник на ищцата Л.Х.С.,
заявява, че доверителката му е починала, като е упълномощен от законните
ѝ наследници да ги представлява по делото. Ангажирани са писмени
доказателства в подкрепа на твърдението на адв. Г., а
именно – препис - извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници
изх.№303/05.11.2018 г., от които е видно, че след смъртта на Л.Х.С. на
06.10.2018 г., тя е била наследена от децата си Т.Б.С., ЕГН: **********, С.Б.С.,
ЕГН: ********** и М.Б.М., ЕГН: **********.
Предвид наличните по делото доказателства относно настъпилата смърт на
ищцата, на основание чл. 227 ГПК Т.Б.С., ЕГН: **********, С.Б.С., ЕГН: **********
и М.Б.М., ЕГН: ********** са конституирани като страна в производството (л.
106).
С молба вх. №750/23.01.2019 г. (л. 142) новоконституираните
наследници Т.Б.С., С.Б.С. и М.Б.М. заявяват, че
оттеглят пълномощията си от адв. М.Г.. Представят
договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с което упълномощават по
делото адв. И.Д..
В проведеното на 28.01.2019 г. първо съдебно заседание адв. С. отново оспорва автентичността на подписа на Л.Х.С.
в пълномощното, с което е ангажирала адв. М.Г. да я
представлява по делото.
С протоколно определение от 25.03.2019 г. производството по делото е
спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК – по съгласие на страните.
По молба на адв. Д. от 25.09.2019 г.
производството по делото е възобновено.
С Определение на съда от
20.11.2019 г. са конституирани като страна по делото наследниците на починалия
ответник Х.И.М.: Н.Р.М., ЕГН: ********** – съпруга, и И.Х.М., ЕГН: ********** – син.
С протоколно определение от 01.06.2020 г. са конституирани като страна
по делото наследниците на починалия ответник Н.Х.М.: Л.Х.М. ЕГН: ********** –
съпруга; П.Н.М. ЕГН: ********** – син; Л.Х.М.
ЕГН: ********** – дъщеря; Н.Х.М. ЕГН: ********** – син. Четиримата се
представляват от адв. Д.С..
В проведеното на 31.08.2020 г. съдебно заседание е приета молба с вх. № 6081/03.07.2020 г. от адв. С., с която
е поискано откриване на производство по чл. 193 от ГПК досежно
автентичността на подписа на починалата ищца Л.Х.С., положен в пълномощното, с
което е упълномощила адв. Г.. Явилият се лично в с.
з. ответник С.Б.С. заявява, че подписът е негов и не е необходимо откриване на производство
по чл.193 ГПК. Потвърждава извършените до момента действия от адв. Г.. Представя по делото – в препис и оригинал за
сравнение – нотариално заверено генерално пълномощно от 09.06.2012 г., с което
майка му (починалата ищца) Л.Х.С. го е упълномощила да я представлява и
подписва пред различни институции, включително и „…пред съдебни, прокурорски органи….с право да завежда искове в защита на
моите права и законни интереси във връзка с управление на имуществото ми…“
Адв. С. възразява
срещу приемането по делото на геенералното пълномощно,
тъй като срокът за представянето му е бил пропуснат. Наред с това в оспореното
пълномощно не било отразено, че подписът е на С.Б.С., преупълномощен
от Л.Х.С.. Моли производството по делото да бъде прекратено, тъй като исковата
молба е била подадена от лице без представителна власт.
Адв. Н. – пълномощник
на съделителите И.Х. С., М.Х.К., Г.Д.М., М.И.С. и М.Д.Г., също счита, че пълномощното, с което е
образувано производството не отговаря на законовите изисквания. Предоставя на
съда преценката дали генералното пълномощно на С.Б.С. може да санира извършените без представителна власт процесуални
действия.
Адв. Д. – пълномощник
на съделителите Т.Б.С., С.Б.С.
и М.Б.М., счита, че производството по делото е допустимо и не следва да се
прекратява.
Останалите съделители не вземат становище.
Съдът, преценявайки доводите на страните на базата на
представените по делото доказателства, според вътрешното си убеждение намери,
че така предявения иск е процесуално недопустим. Съображенията за това са
следните:
Съгласно практиката на ВКС (р. № 296-2017-IVГО),
пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно,
отговарящо на изискванията на чл. 33 ГПК, което се прилага към исковата молба.
Въз основа на това пълномощно съдът извършва проверка за наличието и обема на
представителна власт на предявилия иска пълномощник, като тази проверка е
ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, но не и
дали удостовереното с него изявление на упълномощителя
действително е направено. Доколкото извършените от пълномощника процесуални
действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие
само по отношение на нея, интерес от отпадането на обвързващата сила на
извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето,
което се счита за обвързано от тях. Поради това за насрещната страна не
съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната
сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Настоящото производството обаче е по
иск за делба, в което всеки от съделителите е
едновременно ищец и ответник, поради което следва да се приеме, че за оспорилия
пълномощното на адв. Г. съделител,
е налице правен интерес.
Представителна власт е абсолютна процесуална
предпоставка, която обуславя предявяването на иска и е условие за валидност на
извършените процесуални действия, поради което за нея съдът следи служебно.
Именно защото е абсолютна процесуална предпоставка, отнасяща се до волята за
сезиране на съда, въпросът за нейното наличие може да бъде поставян във всеки
един момент от производството. В случая това е направено още с отговора на
исковата молба от Н.Х.М., чрез адв. Д.С.. Липсата на
представителна власт, когато това засяга предявяването на иска, прави иска
недопустим и съдът няма право да разглежда и решава делото. Законът дава възможност за запазване на действията,
извършени без представителна власт, като допуска те да бъдат потвърдени в
определен от съда срок –чл.101 от ГПК. Легитимирана обаче, да извърши
потвърждаването е единствено страната /представлявания/, от чието име са били
извършени действията без представителна власт. Съответно, ако потвърждаване не
бъде извършено от нея, то приема се, че процесуалното действие не е извършено.
Следователно, ако опороченото процесуално действие е това по предявяване на
иска и то не бъде потвърдено от представлявания ищец, съдът е длъжен да
прекрати делото, поради недопустимост на иска. Липсата на представителна власт
за предявяване на иска е порок, който не може да бъде саниран
от правоприемниците на ищеца не само защото иска е израз на волята на
представлявания, но и защото правоприемниците имат право на иск на
самостоятелно основание, а и правото им на участие в процеса понякога е
обусловено от други предпоставки, които не са били относими
към първоначалния ищец. Освен това, абсолютна предпоставка за допускане на правоприемство по реда на чл.227 от ГПК е да е налице
валидно възникнало процесуално правоотношение, т. е да е налице валидно
конституиран първоначален ищец. По изложените съображения, недопустимо е
правоприемниците да валидират надлежното упражняване
на иска, доколкото абсолютните процесуални предпоставки за неговото предявяване
следва да съществуват към момента на сезиране на съда. Ето защо и доколкото
няма как починалата ищца да потвърди извършените от адв.
М.Г. процесуални действия, съдът намира, че следва да прекрати делото, поради
недопустимост на иска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 737/2018
г. по описа на РС К..
ОТМЕНЯ насроченото за 12.10.2020 г. от 10:00 ч.
открито съдено заседание.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски
окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Д.П. РАЙОНЕН СЪДИЯ: