РЕШЕНИЕ
№ 318
15.10.2018г. град Перник
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 13.09.2018г., в следния състав :
Председател
: Капка Павлова
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я Кристина Костадинова
При участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско
дело № 365 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивна
жалба от „Унико 99“ЕООД срещу Решение № 148 от 07.03.2018г.,
постановено по гр. д. № 1969/2017г. по описа на Пернишки районен съд, с което е
уважен предявеният срещу жалбоподателя от „Леми Трафо“ЕАД
иск за неустойка за неизпълнение на предварителен договор за продажба на
недвижим имот като същевременно е отхвърлен, предявеният от жалбоподателят
обратен иск срещу „Обединена българска банка“АД по чл. 45 ЗЗД за вреди от
неправомерно вписано по искане на банката на подновяване залог върху търговско
предприятие на предходен собственик на имота предмет на предварителния договор
между жалбоподателя и ищеца по делото.
Твърди се
недопустимост на решението, в частта с която е осъден жалбоподателя поради произнасяне
по непредявен иск. Посочва, че ПРС приел, че сумата се дължи на основание чл.
23 ЗЗД- като обезщетение за вреди при обещаване на действието на трето лице, но
такива фактически твърдения липсвали в исковата молба в която претенцията била
обоснована с развалянето на предварителния договор, а не с неизпълнение на
задължение на жалбоподателя да осигури действия на трето лице.
Твърди се и неправилност на решението, поради
процесуални нарушения-липса на доклад дължаща се на това, че ПРС не е давал
квалификация на иска по чл. 23 ЗЗД, а е приел такава в решението и не бил
разпределял доказателствена тежест съобразно
квалификация по чл. 23 ЗЗД. Твърди се и противоречие на решението с
доказателствата по делото и материалния закон. По обратния иск решението било в
противоречие с приетото по главния иск. ПРС приел по главния иск, че има предварителен договор и той е развален поради
вписания от ОББ особен залог, но по обратния иск приел, че договора не
съществувал и бил антидатиран.
Иска се обезсилване на решението и връщане на делото
на ПРС, респективно отмяна на решението и отхвърляне на главния иск или отмяна
на решението в частта за отхвърляне на обратния иск и уважаване на същият.
Постъпил е отговор на жалбата от ищеца по главния иск,
с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
Постъпил е отговор и от ответника по обратния иск, с
който счита, че жалбата е основателна само относно главния иск.
ПОС след проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно
и допустимо.
Възраженията за недопустимост поради произнасяне по
непредявено основание на иска са неоснователни.
В случая действително ПРС е приел едва с решението, че
ответника по първоначалния иск е във виновно неизпълнение на предварителния
договор на основание чл. 23 ЗЗД, но това не е довело до недопустимост на
решението.
Твърденията в исковата молба са за валиден
предварителен договор, уговорена неустойка, неговото неизпълнение и вина на
ответника и именно тези твърдения е разгледал ПРС. Това, че вината на ответника
е изведена от приетата от ПРС хипотеза на обещаване действието на трето лице не
е довело до недопустимост, защото причините поради което е прието, че има
виновно поведение са обуславящ въпрос и квалификацията им по един или друг
текст от закона не води до разглеждане на непредявено основание на иска за
неустойка, а евентуално до неправилност на решението поради неправилно прилагане
на материален закон.
ПОС след преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства намира обжалваното решение
за неправилно по следните съображения:
От фактическа страна ПОС приема, че между ищеца и
ответника по първоначалния иск е налице предварителен договор и допълнителни
споразумения към него за продажба на описания исковата молба и уточнителна молба от 04.10.2017г. недвижим имот.
Възражението на ответника по обратния иск, че е
следвало представените в заверен от адвокат препис предварителен договор и
споразумения да се изключат от доказателствата поради непредставяне на оригиналите
ПОС намира, че е преклудирано -направено е едва в
открито заседание на въззивния съд, а е следвало да
се направи с отговора на въззивната жалба, когато
изтича срока за страната да релевира оплаквания за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения- в случая пропуска да ги
изключи от доказателствата.
При положение, че първоинстанционният
съд в нито един момент на производството пред него не е предупредил ищеца и
ответника по първоначалния иск за последиците от непредставяне на оригиналите
като е бил длъжен да го направи (Решение № 23 от
26.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2732/2016 г., IV г. о.), няма искане за
изключването им като доказателства от ответника по обратния иск в течение на
делото (искането за определяне на краен срок от ОСЗ на 22.11.2017г. не е такова
за изключване) в три заседания и ПРС не е
постановил определение за изключване на заверените от адвокат преписи и липсва
направено от ответника по обратния иск в срок оплакване затова, то ПОС няма
основание да не ги взема предвид при решаване на делото.
Отделен е въпросът, че възражението на ответника по
обратния иск всъщност не е за неистинност (по съдържание или автентичност), а
за антидатиране и доколкото дори да бяха представени
оригиналите те пак не биха имали достоверна дата по отношение на банката
предвид чл. 181 ГПК
то и представянето им е практически неотносимо към доказването на възраженията на банката.
ПОС обаче не споделя изводите на ПРС, че
споразумението от 31.10.2016г. представлява обещаване на действието на трето
лице (банката, длъжностни лица от ТР и имотния регистър към АВ).
За да е налице правната фигура „обещаване
задължаването/действието на трето лице“ по смисъла на чл. 23 ЗЗД е необходимо
обещателя да се е ангажирал спрямо своя съконтрагент,
че едно трето лице ще поеме някакво задължение по отношение на съконтрагента на обещателя или ще извърши някакви действия,
които са в интерес и в полза на съконтрагента. Ако
конкретните действия са в полза и интерес на обещателя то не е налице обещаване
действието на трето лице.
Според ПОС в конкретния случай действията, които
банката се е очаквало (съгласно записаното в споразумението от 31.10.2016г.) от
страните по договора да предприеме - действия по заличаване на залога в ТР и в
Имотния регистър - са изцяло в интерес на продавача, който има задължението по
предварителния договор да прехвърли имота чист от всякакви тежести. Чрез
предприемането на действията на банката той ще може да изпълни точно
задължението си по предварителния договор. За купувача наистина има значение да
придобие необременен имот, но той има възможност и да не сключи окончателен
договор ако има тежести върху имота и от това неговата имуществена сфера няма
да пострада, докато за продавача ще възникнат задължения за неустойки.
Отделно според ПОС не може да се поема задължения за
извършване на действия от държавни органи и длъжностни лица, каквито са тези в
Търговския регистър и имотния такъв. Подобни уговорки са всъщност задължение да
се изпълнят /осигурят/ зависещите от страната
предпоставки за издаване на съответен акт от длъжностните лица. По
аналогична хипотеза (поемане на задължение за издаване на акт 16 за сграда от
строителя) е постановено Решение № 193 от 27.06.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1259/2011 г., III г. о., ГК.
Предвид на гореизложеното се налага и изследване на
въпроса за наличие на вина на ответника по първоначалния иск за личните му
действия, който ПРС е приел, че е ирелевантен.
Според ПОС ответника по иска за неустойка няма вина за
обстоятелството, че особения залог не е бил заличен по имотната партида на
предходния собственик на имота до 10.11.2016г. когато според споразумението от
31.10.2016г. е следвало да се сключи окончателен договор.
Това се налага предвид на неоспорваното по делото
твърдение на ответника „Унико-99“ООД, че на 28.10.2016г. (преди още да е
подписано споразумението от 31.10.2016г.) е поискал писмено от банката да предприеме
необходимите действия за заличаване на залога.
Писмото е приложено по делото, не е оспорено, носи
вх.номер на банката, упоменато е в допълнителното споразумение между ищеца и
ответника.
Като се има предвид, че се касае за особен залог на
търговско предприятие на предходния собственик с включени недвижими имоти, то
вписването на залога се извършва в Търговския регистър съгласно чл. 21, ал. 2
от Закона за особените залози, а вписването в имотния регистър по реда на чл.
22а от Правилника за вписвания има вторичен характер (чл. 21, ал. 3от ЗОЗ) и се
извършва на база удостоверение от ТР за вписването в търговския регистър. Заличаването
на залога става по същият ред – първо трябва да се заличи в ТР и след това в
имотния.
Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗОЗ в редакцията до
изменението от м.12.2016г. заличаването е могло да се извърши само със
нотариално заверено съгласие на заложния кредитор. Вън от съмнение заличаването
е могло да се поиска и от самия заложен кредитор.
Предвид горното ответника по първоначалния иск не би
могъл без съдействието на банката да постигне заличаване на залога. Той не би
могъл да направи друго освен да поиска от банката или нотариално съгласие или
самата банка да поиска заличаване. Това той е направил с писмото от
28.10.2016г. След като той няма възможност да влияе върху действията на банката
или длъжностните лица по регистрацията в ТР, то не може да има и вина, че
залога не е бил заличен своевременно, а следователно и няма вина за развалянето
на договора и не дължи неустойката.
Предвид гореизложеното решението по главния иск следва
да се отмени като иска да се отхвърли, предвид което решението по обратния иск
следва да се обезсили (тъй като той е евентуален и подлежи на разглеждане само
при уважаване на главния иск) без да се разглеждат по същество доводите и
възраженията на страните за неговата основателност.
При този изход на делото ищеца по първоначалния иск
няма право на разноски.
„Унико-99“ЕООД (ответник по първоначалния иск) има
право на разноски за адвокатски хонорар за първа инстанция в размер на 1000,00
лева, държавна такса за въззивна жалба в размер на
1000,00 лева.
Ответника по обратния иск също има право на разноски в
размер на 450 лева юрисконсултско възнаграждение за
първа инстанция независимо, че този иск не се разглежда по същество. Съгласно
практиката на ВКС разноски се дължат и по евентуалните искове какъвто е
обратният иск. За въззивното дело не му се следват
разноски тъй като не са искани такива.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Решение № 148 от 07.03.2018г., постановено по
гр. д. № 1969/2017г. по описа на Пернишки районен съд, В ЧАСТТА, с която е
уважен предявеният от „Леми Трафо“ЕАД с ЕИК *********
и адрес в гр. Перник, ул. „Владайско въстание“1 срещу
„Унико 99“ЕООД с ЕИК ********* и адрес с. Кладница,
ул. „Лондон“49, общ. Перник, обл. Перник иск с правно
основание по чл. 92 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 25000,00 лева от общо
250000,00 лева- неустойка за разваляне по вина на „Унико
99“ЕООД на предварителен договор от 16.02.2016г. и допълнителни споразумения
към него от 03.10.2016 и 31.10.2016 за продажба на недвижим имот с
идентификатор 55781.506.180 по ККР на гр. Перник (съобразно уточнителна
молба от 04.10.2017г.) съгласно скица 15-480786/03.10.2016г. на СГКК гр. Перник
КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 148 от 07.03.2018г., постановено
по гр. д. № 1969/2017г. по описа на Пернишки районен съд, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният като обратен от „Унико 99“ЕООД
с ЕИК ********* и адрес с. Кладница, ул. „Лондон“49, общ. Перник, обл. Перник срещу „Обединена българска банка“АД с ЕИК
********* и адрес в гр. София, ул. „Света София“5 иск по чл. 45 във връзка с
чл. 21 ЗЗД – за обезщетяване на вреди от подновяване и несвоевременно
заличаване на особен залог върху имота предмет на предварителен договор от
16.02.2016г. и допълнителни споразумения към него от 03.10.2016 и 31.10.2016 за
продажба на недвижим имот с идентификатор 55781.506.180 по ККР на гр. Перник
(съобразно уточнителна молба от 04.10.2017г.)
съгласно скица 15-480786/03.10.2016г. на СГКК гр. Перник, сключен между „Леми Трафо“ЕАД и „Унико 99“ЕООД.
ОСЪЖДА „Леми Трафо“ЕАД с ЕИК
********* и адрес в гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“1 ДА ЗАПЛАТИ НА „Унико 99“ЕООД с ЕИК
********* и адрес с. Кладница, ул. „Лондон“49, общ. Перник, обл.
Перник сумата от 2000,00 лева разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Леми Трафо“ЕАД с ЕИК
********* и адрес в гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“1да заплати на „Обединена българска банка“АД с ЕИК ********* и адрес в
гр. София, ул. „Света София“5 сумата от 450 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател
: Членове: 1. 2.